16.01.2023г.
гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в
публичното заседание
на шестнадесети декември две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Светла
Иванова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№1005 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145
и сл. от Административнопроцесуален кодекс във вр. с чл.197, ал.2 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс и е образувано по жалба на Г.Н.Г. *** срещу Решение №333/10.10.2022г. на Директор ТД
НАП Пловдив. Твърди се, че обжалваното решение е незаконосъобразно поради
противоречие с материалния закон. С Постановление за налагане на обезпечителни
мерки изх.№С210026-022-0065918 от 28.09.2022г. на Главен публичен изпълнител
при ТД НАП Пловдив, офис Хасково, бил наложен запор върху налични и постъпващи
суми по банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, вкл.
съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително управление или върху
налични и постъпващи суми по платежни сметки, открити при доставчик на платежни
услуги в Уникредит Булбанк АД в размер на 61 151,04 лева. Срещу последното
била подадена жалба вх.№66-22-1668 от 29.09.2022г. по описа на ТД НАП Пловдив,
като се е твърдяло, че вземането, по което било наложено обезпечението, не било
установено и изискуемо. Изпълнителното дело било образувано въз основа на Акт
за установяване на публично държавно вземане №26/04/1/0/02497/3/01/04/1 на ДФЗ
и не било допуснато предварително изпълнение на този акт. Още повече с
Определение №7471 от 21.06.2021г. по а.д.№6043/2021г. на ВАС изпълнението на
административния акт било спряно. С решението – предмет на настоящото
оспорване, било потвърдено постановлението за налагане на обезпечителни мерки,
като били изложени мотиви, че актът на ДФЗ бил издаден по реда на чл.27, ал.8
от ЗПЗП, поради което обжалването му не спирало изпълнението, т.е. било
допуснато предварително изпълнение по силата на закона; спирането на
производството не било пречка за налагане на обезпечителни мерки;
обезпечаването предхождало действията по принудително изпълнение и целяло да се
осигури и гарантира последващо принудително събиране на вземането. Но
жалбоподателят счита, че след като съгласно чл.195, ал.1 от ДОПК подлежат на
обезпечение установените и изискуеми публични вземания, то в случая вземането
по АУПДВ на ДФЗ не е изискуемо. Актът не бил влязъл в законна сила, а
предварителното изпълнение било спряно, като определението на ВАС било
окончателно, считано от 21.06.2021г. Повече година след определението на ВАС
било постановено налагането на обезпечителни мерки – на 28.09.2022г. За
налагането на обезпечителни мерки законът изисквал публичните вземания да са
изискуеми, като било без значение, че собственикът не се лишавал от правото на
собственост върху вещите, а единствено след налагането на обезпечителни мерки
не можел да се разпорежда с тях. Но правото на разпореждане не можело да бъде
ограничено на основание публични задължения, които пък не били изискуеми, а
предварителното изпълнение било спряно. Спирането на предварителното изпълнение
на административния акт означавало, че срещу длъжника не могат да бъдат
предприемани нито действия по принудително изпълнение, нито действия по
обезпечаването им. Ако се приемело обратното, то спирането на принудителното
изпълнение било лишено от всякакъв смисъл. Законодателят уредил отделна
възможност да се налагат предварителни обезпечителни мерки за публични
задължения – неустановени и неизискуеми, в чл.121 и чл.121а от ДОПК. Счита се,
че в настоящия случай не било допустимо налагането на обезпечения и така
наложените се явявали незаконосъобразни, като дори след спирането на
предварителното изпълнение от ВАС, то следвало административният орган да не
налага нови обезпечителни мерки, а и да вдигне наложените такива. Налице била
хипотезата на чл.197, ал.3, пр.2 от ДОПК съгласно която съдът отменял
обезпечителната мярка, ако не съществува изпълнителното основание, а в случая
нямало годно такова. Иска се съдът да постанови решение, с което да бъде отменено
Решение №333/10.10.2022г. на Директор ТД НАП Пловдив, с което е потвърдено
Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№С210026-022-0065918 от
28.09.2022г. на Главен публичен изпълнител при ТД НАП Пловдив.
Ответникът - Директор ТД НАП Пловдив, счита жалбата за
неоснователна, а оспореното решение било законосъобразен акт. С оглед липсата
на доброволно плащане от длъжника, то обезпечителната мярка била необходима за
гарантиране интересите на публичния взискател. Особено големият размер на
вземането бил индиция за затрудненото плащане и невъзможното събиране.
Спирането на принудителното обезпечение не било пречка за обезпечаване на
задълженията. Претендира юрк. възнаграждение, прави възражение за прекомерност
на възнаграждението, платено от жалбоподателя.
Съдът, като обсъди доводите на страните и прецени
представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
С Акт за установяване на публично
държавно вземане №26/04/1/0/02497/3/01/04/01, изх.№ 01-262-6500/1000#8 от
10.03.2021г., издаден от Изпълнителния директор на ДФЗемеделие за Г.Н.Г. е
определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 53
319,89 лева за установени нарушения по чл.27, ал.6 и 7 от ЗПЗП по мерките от
Програмата за развитие на селските райони 2014-2020г. АУПДВ е оспорен пред
Хасковски АС - а.д.№421/2021г., като – след касационно обжалване, а.д.№2190/2022г. на ВАС, с влязло в сила на
01.12.2022г. решение, АУПДВ
е
отменен.
В хода на а.д.№421/2021г. Г.Н.Г. е направил искане съдът да спре
предварителното изпълнение на обжалвания пред ХАС АУПДВ и с Определение
№7471/21.06.2021г., постановено по а.д. №6043/2021г. по описа на ВАС,
допуснатото по силата на чл.27, ал.8 от ЗПЗП предварително изпълнение на акта е
спряно.
С Постановление за налагане на
обезпечителни мерки изх.№С220026-022-0065918/28.09.2022г., издадено от Главен
публичен изпълнител, ТД на НАП - Пловдив, офис Хасково, на основание чл.200 от ДОПК и чл.202, ал.1 във връзка с чл.195, ал.1 - 3 от ДОПК по изпълнително дело №*********/2021г.
е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити,
както и вложени вещи в трезори, вкл. съдържанието на касети и суми,
предоставени за доверително управление или върху налични и постъпващи суми по
платежни сметки, открити при доставчик на платежни услуги в Уникредит Булбанк
АД в размер на 61 151,04 лева / главница 53 031,68 лева, лихва
8 119,36 лева/.
Срещу постановлението е постъпила жалба,
която е разгледана и е постановен настоящият оспорен акт - Решение
№333/10.10.2022г. на Директор ТД НАП Пловдив.
С Решение №333/10.10.2022г. на Директор
ТД НАП Пловдив е потвърдено Постановление за налагане на обезпечителни мерки
изх.№С220026-022-0065918/28.09.2022г. В мотивите на решението
е посочено, че АУПДВ е издаден на основание чл.27 от ЗПЗП и чл.165 и сл. от ДОПК, а съгласно чл.27, ал.8 от ЗПЗП обжалването на издадените от ИД на ДФЗ
АУПДВ не спира изпълнението им. Правилото на чл.195 от ДОПК се отнасяло до
вземания, произтичащи от влязъл в сила съдебен акт, но и до вземания, които
били вследствие на издаден, подлежащ на предварително изпълнение акт съгласно
чл.165 от ДОПК. Действително в случая било спряно изпълнението съгласно
постановеното от ВАС, но това не било пречка за обезпечаване на задълженията, а
само за принудителното им изпълнение. Обезпечаването предхождало действието по
принудително изпълнение. Самата Глава Двадесет и четвърта, която уреждала в
ДОПК обезпечаването, предхождала принудителното изпълнение, което било
регламентирано в Глава Двадесет и пета.
Видно от Известие
за доставяне – л.12, решението е връчено на 17.10.2022г.
При така установените факти, съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата е в срок и срещу подлежащ на обжалване акт, от
надлежна страна, за която е налице и интерес от обжалването, поради което е
процесуално допустима. Представено е доказателство, като датата на връчване не
е спорна – 17.10.2022г., а
жалбата – предмет на разглеждане в настоящото производство, е депозирана на 20.10.2022г.
в деловодството на съда.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Постановление за налагане на
обезпечителни мерки изх.№С220026-022-0065918/28.09.2022г. е акт, издаден
от компетентен орган съгласно разпоредбата на чл.167 във вр. с чл.195, ал.3 от ДОПК, както и е спазена установената в чл.197, ал.1 от ДОПК форма. Обжалваният акт - Решение
№333/10.10.2022г. на Директор ТД НАП Пловдив, е издаден от компетентния
горестоящ административен орган в срока по чл.197, ал.1 от ДОПК, както и е
съобразно изискванията на закона в същата норма относно формата, в която да
бъде издаден.
Съгласно разпоредбата на чл.195, ал.3 от ДОПК обезпечението се налага с постановление на публичния изпълнител, като
постановлението може да бъде обжалвано
по реда на чл.197, ал.1 от ДОПК, а на основание чл.197, ал.2 от ДОПК, предмет
на съдебен контрол за законосъобразност в съдебното производството е решението
на Директор ТД на НАП Пловдив. На основание чл.197, ал.3 от ДОПК съдът извършва
преценка на законосъобразността на постановлението за налагане на обезпечителни
мерки, като то може да бъде отменено в определени хипотези – ако длъжникът
представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или
държавни ценни книжа; ако не съществува изпълнително основание или ако не са
спазени изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по
чл.121, ал.1 и чл.195, ал.5 от ДОПК.
В
Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№С220026-022-0065918/28.09.2022г. като правно основание за налагането на
запора е посочена разпоредбата на чл.195, ал.1 – 3 от ДОПК във вр. с чл.200 и
чл.202, ал.1 от ДОПК, като между страните няма спор, че изпълнителното
основание, въз основа на което е образувано изпълнителното дело
№*********/2021г.
е АУПДВ №26/04/1/0/02497/3/01/04/01, изх.№
01-262-6500/1000#8 от 10.03.2021г., издаден от Изпълнителния директор на ДФЗемеделие.
В преписката е представен АУПДВ и от него се установява установения размер на
задължението – 53 319,89 лева, както и основанието му за издаване – чл.27,
ал.3 и 7 от ЗПЗП и чл.162, ал.2, т.8 и т.9 от ДОПК, които обстоятелства също не
са спорни между страните.
В
този смисъл процесното обезпечение е наложено на основание
разпоредбата на чл.195, ал.1 от ДОПК, регламентираща случаите на налагане на
обезпечителни мерки на установено по размер и изискуемо публично задължение, но
при приложение и на разпоредбата на чл.27, ал.8 от ЗПЗП, която предвижда
предварително изпълнение на АУПДВ. Така възражението на жалбоподателя, че няма
изпълнително основание за налагане на обезпечението не е основателно. С
определението на ВАС от 21.06.2021г. е спряно предварително изпълнение на
АУПДВ, но към момента на налагането на обезпечението изпълнителното основание е
било налице. Няма пречка и след спиране на предварителното изпълнение да бъде
наложено обезпечение, доколкото е спряно изпълнението, а при обезпечаването не
се извършват същински действия по изпълнението и събиране на вземането чрез
предвидените в чл.215 от ДОПК способи. В този смисъл е и разпоредбата на
чл.222, ал.5 от ДОПК, която изрично предвижда, че извършените до спирането
действия запазват силата си, не могат да бъдат извършвани нови изпълнителни
действия, но може да се извършват действия по обезпечаване на вземането.
В случая от длъжника няма представено обезпечение в пари, безусловна
и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, както и не следва да
бъдат обсъждани дали са спазени изискванията на чл.121, ал.1 и чл.195, ал.5 от ДОПК, тъй като наложеното обезпечение с Постановление за налагане на
обезпечителни мерки изх.№С220026-022-0065918/28.09.2022г. не е при условията на
предварително обезпечаване на вземанията, т.е. „не се извършва в хода на
ревизията или при издавеното на ревизионния акт“, както се предвижда в ал.1 от
чл.121 от ДОПК, нито на основание чл.195, ал.5 от ДОПК.
Следва да се обсъди и представеното влязло в сила Решение
№645/10.01.2022г. по а.д.№421 по описа на съда за 2021г., с което се отменя
АУПДВ №26/04/1/0/02497/3/01/04/01,
изх.№ 01-262-6500/1000#8 от 10.03.2021г., издаден от Изпълнителния директор на ДФЗемеделие. От преписа се установява датата на влизане на решението в сила –
01.12.2022г., като безспорно това решение е влязло в сила след издаване на Постановление за
налагане на обезпечителни мерки изх.№С220026-022-0065918/28.09.2022г.
и Решение
№333/10.10.2022г. на Директор ТД НАП Пловдив, а така следва да се направи
извод, че изпълнителното основание е съществувало към момента на издаването им.
Последващата отмяна на АУПДВ е основание да бъде поискано обезпечението да бъде
отменено по реда на чл.208 във вр. с чл.225, ал.1, т.2 от ДОПК, но не може да
бъде счетено като основание за отмяна на наложеното обезпечение с Постановление за налагане на обезпечителни
мерки изх.№С220026-022-0065918/28.09.2022г., потвърдено с Решение
№333/10.10.2022г. на Директор ТД НАП Пловдив. Така към датата на издаване на
процесното постановление е било налице годно изпълнително основание, поради
което правилно решаващият орган е приел за неоснователни възраженията, свързани
с липсата на изпълнително основание. Нито спирането на предварителното изпълнение
на акта, постановено в хода на съдебното производство по оспорването му, нито
влезлият в сила съдебен акт, с който се отменя АУПДВ, променят извода за
наличие на годно основание за налагане на обезпечение с оспорения в настоящото
производство акт.
По изложените съображения съдът намира оспореното Решение
№333/10.10.2022г. на Директор ТД НАП Пловдив, с което е потвърдено Постановление за налагане на обезпечителни
мерки изх.№С220026-022-0065918/28.09.2022г., за законосъобразно и жалбата срещу
него следва да бъде отхвърлена. При
крайния извод за неоснователност на жалбата жалбоподателят да заплати на
ответника юрк.възнаграждение в размер на 100 лева.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Г.Н.Г.
*** срещу Решение №333/10.10.2022г. на Директор ТД
НАП Пловдив, с което е потвърдено Постановление
за налагане на обезпечителни мерки изх.№С220026-022-0065918/28.09.2022г.
ОСЪЖДА Г.Н.Г., ЕГН **********,***,
да заплати на ТД НАП Пловдив юрк.възнаграждение в размер на 100 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на
основание чл.197, ал.4 от ДОПК.
Съдия: