Решение по дело №805/2022 на Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

 

 

№ ________

 

Варна, ______________

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският административен съд, І-ви тричленен състав, в публичното заседание на двадесет и първи април две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:		ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:		ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА  ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
при секретаря	Eлена Воденичарова		и с участието
на прокурора	Силвиян Иванов		изслуша докладваното
от съдията	Искрена Димитрова
адм. дело № 805/2022г.

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на „М.п. “ ООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр.**, представлявано от управителите Б.Ю.и Й.А. чрез адв.М.К., против Решение № 1145/19.12.2021г. на ВРС, ХХХІІ-ри състав, постановено по НАХД № 3390/2021г. по описа на същия съд, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 23-0000748/17.06.2021г. на директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - Варна /РД „АА“/, с което за нарушение на чл.40, ал.5, пр.1 от Наредба № 11 от 31.10.2020г. на МТС за международен автомобилен превоз на пътници и товари, и на основание чл.105, ал.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвП/, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 200,00лв.

Касаторът твърди неправилност на обжалваното решение по съображения за допуснати процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Конкретно сочи, че АНО се е ограничил до посочване на чл.19, ал.4 от ЗАвП, поради което не става ясно какво конкретно нарушение е осъществило дружеството – обстоятелство, което несъмнено се отразява на правото му на защита и на правото му на справедлив процес по смисъла на чл.6 от ЕКПЧ. Сочи и че в нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, НП не съдържа описание на доказателствата, които потвърждават твърдяното нарушение. По същество твърди, че разпоредбата на чл.40, ал.5 от Наредба № 11/31.10.2002г. предвижда задължително обслужване на автобусна линия, освен в случаите на бедствия, аварии и други извънредни ситуации. Твърди, че на посочения ден – 10.01.2021г., е налице една от хипотезите, при които е възможно превозвачът да не осигурява обслужването на автобусната линия и да спазва утвърденото разписание, а именно „други извънредни ситуации“, като същото се установява от публикуваните на сайта на Министерство на здравеопазването множество заповеди и решения на министъра на здравеопазването и Министерски съвет във връзка с пандемията COVID-19, съобразени с общественото здраве в национален и световен мащаб. В тази връзка твърди, че АНО е следвало да има предвид и ситуацията в съседна Република Турция, където забраната за пътуване и сериозни ограничения във връзка с COVID-19 са били налице точно в този период. Твърди и че високата заболеваемост, завишеният контрол и изисквания при пътуване, е довело до ограничение на клиентите и е налице „криза на пазара“ по смисъла на §6 от ДР на ЗАвП. По изложените съображения твърди, че е налице „извънредна ситуация“ по смисъла на чл.40, ал.5 от Наредба № 11. Алтернативно навежда и доводи за наличие на основания за приложението на чл.28 от ЗАНН. С молба С.д. № 6496/20.04.2022г. поддържа жалбата. Моли за отмяна на обжалваното решение и на потвърденото с него наказателно постановление. Претендира присъждане на разноски.

Ответната страна – РД „АА“-Варна, чрез юрк.В.С. , оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор вх.№ 14992/07.03.2022г. Счита, че въз основа на събраните доказателства ВРС е извел правилен извод за доказано извършване на вмененото административно нарушение. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура - Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на ВРС е постановено при спазване на процесуалните правила и на закона, и не са налице основания за неговата отмяна.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна пред ВРС е установено, че на 26.02.2021г. служител при РД „АА“ - св.Й.Й. , извършил проверка на документи във връзка с дейността на „М.п. “ ООД, притежаващо лиценз на общността за международен превоз на пътници с автобус относно редовна международна линия: гр.Добрич – гр.Малко Търново, България, гр.Дерекьой – гр.Коджаели, Република Турция, обслужвана съгласно разрешително № 20144550179. Съгласно утвърденото маршрутно разписание, превозът се извършвал през ден, по график, с начален час на тръгване от гр.Добрич в 9,30 часа, а именно: на четни седмици – във вторник, четвъртък и събота; в нечетни седмици – в понеделник, сряда, петък и неделя. При проверка на дневника за изпълнени курсове в Автогара - Добрич и Автогара - Варна – откъдето е трябвало да премине автобусът, е установено, че на 10.01.2021г. (неделя), превозвачът не е осигурил обслужването на горепосочената автобусна линия, което е трябвало да извърши съгласно утвърдения график, доколкото датата 10.01.2021г. се обхваща от първа (нечетна) календарна седмица. При така установените факти било прието, че дружеството е извършило нарушение на чл.40, ал.5 от Наредба № 11/31.10.2002г., за което му бил съставен АУАН № 289257/26.02.2021г., а въз основа на него било издадено НП № 23-0000748/17.06.2021г., с което на основание чл.105, ал.1 от ЗАвП, на „М.п. “ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 200лв.

За да потвърди наказателното постановление ВРС е приел, че същото е издадено от компетентен орган, при спазване сроковете по чл.34 от ЗАНН, както и на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава, посочени са нарушените материалноправни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани. За неоснователни са приети оплакванията за нарушено право на защита, т.к. видно от приобщената към преписката декларация, надлежен представител на дружеството се е запознал с обвинението и възможността да представи писмени възражения в тридневен срок. Прието е и че нарушението е описано пълно и ясно, като от АУАН и НП недвусмислено следва, че отговорността на дружеството е ангажирана за бездействието на 10.01.2021г. По същество е прието, че от събраните писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че на 10.01.2021г. – дата, попадаща в първата четна календарна седмица, дружеството, съгласно утвърдените график и разписание е следвало, но не е изпълнило редовната автобусна линия гр.Добрич – гр.Малко Търново, България, гр.Дерекьой – гр.Коджаели, Република Турция, обслужвана съгласно разрешително № 20144550179, с начален час на тръгване от гр.Добрич в 9,30 часа, което е в нарушение на чл.40, ал.5, пр.1 от Наредба № 11/31.10.2002г. За неоснователни са приети доводите на дружеството за наличие на обстоятелства, изключващи обществената опасност, съответно противоправността на осъщественото бездействие, от категорията на посочените в чл.40, ал.5 от Наредбата – „бедствия, аварии или други извънредни обстоятелства“. Прието е, че фактът, че към датата на извършване на нарушението държавите от ЕС, в т.ч. и РБ, са се намирали в епидемична и/или извънредна обстановка, сам по себе си не обуславя извод за наличие на извънредни обстоятелства, касаещи процесния превоз, т.к. за да са налице изключващи отговорността обстоятелства, следва да се установи, че конкретните извънредни обстоятелства, независимо от техния характер, са в причинна връзка с процесното неизпълнение. В случая не са наведени конкретни факти, свързани с епидемичната обстановка в страната, вследствие на които е било невъзможно изпълнение на предвиденото в чл.40, ал.5 от Наредбата задължение, поради което правилно дружеството е санкционирано на основание чл.105, ал.1 от ЗАвП.

Така постановеното решение е неправилно.

Не се спори, че отговорността на „М.п. “ ООД е ангажирана за нарушение на разпоредбата на чл.40, ал.5, пр.1 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари на МТС, според която освен в случаите на бедствия, аварии и други извънредни ситуации, до изтичане на валидността на разрешителното, лицето по чл.2, ал.1 е длъжно да осигури обслужването на автобусната линия.

Правилно ВРС е приел, че от доказателствата по делото безспорно се установява, че жалбоподателят, притежаващ лиценз на общността за международен превоз на пътници с автобус относно редовна международна линия: гр.Добрич – гр.Малко Търново, България, гр.Дерекьой – гр.Коджаели, Република Турция, обслужвана съгласно разрешително № 20144550179, на посочената дата 10.01.2021г., попадаща в първа (нечетна) календарна седмица съгласно утвърдения графи, не е осигурил обслужването на посочената редовна автобусна линия, с начален час на тръгване от гр.Добрич в 9,30 часа. Неизвършването на превоза по редовната международна линия, съгласно утвърдения график, формално осъществява състава на нарушението по чл.40, ал.5, пр.1 от Наредба № 11/31.10.2002г., за което разпоредбата на чл.105, ал.1 от ЗАвП предвижда налагането на наказание глоба или имуществена санкция.

Неправилно обаче ВРС е приел, че в случая не е налице нито едно от условията за изключване на отговорността, а именно случай на „бедствия, аварии и други извънредни ситуации“. Настоящият състав преценява като основателно оплакването на касатора, че пандемията COVID – 19 и действащата в тази връзка извънредна епидемична обстановка на територията на РБ, обявена на основание чл.63, ал.1 от Закона за здравето /ЗЗ/, респ. действащите мерки в Република Турция по времето на извършване на нарушението, обосновават извод за наличие на бедствие и извънредна ситуация, в който случай дружеството-превозвач е можело да не спазва стриктно задължението си за обслужването на автобусната линия.

В Наредба № 11/31.10.2022г. не се съдържат дефиниции на релевантните понятия. В случая обаче са приложими правилата и дефинициите по Закона за здравето, като според §1, т.45 от ДР на ЗЗ, „извънредна епидемична обстановка“ по чл.63, ал.1 от закона е налице при бедствие, предизвикано от заразна болест, което води до епидемично разпространение с непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите, предотвратяването и преодоляването на което изисква извършване на повече от обичайните дейности по защита и опазване живота и здравето на гражданите.

Към датата на извършване на нарушението – 10.01.2021г., РБ е била в извънредна епидемична обстановка, съгласно Решение на МС № 855/25.11.2020г. за удължаване срока на обявената с Решение № 325 на Министерския съвет от 14 май 2020г. извънредна епидемична обстановка, удължавана с Решение № 378 на Министерския съвет от 12 юни 2020г., Решение № 418 на Министерския съвет от 25 юни 2020 г., Решение № 482 на Министерския съвет от 15 юли 2020 г., Решение № 525 на Министерския съвет от 30 юли 2020 г., Решение № 609 на Министерския съвет от 28 август 2020 г. и Решение № 673 на Министерския съвет от 25 септември 2020г. – до 31.01.2021г.

В същото време, видно от публикувана на сайта на Министерство на външните работи информация от ситуационен център - https://www.mfa.bg/bg/situationcenter/27225, считано от 01.12.2020г. на територията на Република Турция са въведени нови мерки за ограничаване разпространението на COVID-19 – въвеждане в делничните дни на комендантски час, всеки ден от 21,00 часа до 05,00 часа на следващия ден, а през уикендите – пълна забрана за излизане извън домовете в събота и неделя с начален час от 21,00 часа в петък до 05,00 часа в понеделник, с посочени изключения. Пълната забрана за излизане извън домовете в съботните и неделните дни не се прилага спрямо чуждестранните граждани, вкл. българските граждани, които се намират временно на територията на Р. Турция в качеството на ползватели на туристически услуги - когато пътуванията се осъществяват със специализиран транспорт на туристическите агенции и са част от предоставените туристически услуги като пакетни туристически пътувания, туристически екскурзии, почивки и трансфер - https://www.mfa.bg/bg/situationcenter/27403. Въведеният комендантски час е премахнат считано от 1 юли 2021г. - https://www.mfa.bg/embassies/turkey/news/30186.

При така действащите ограничителни мерки на територията на Република България и Република Турция – приети и обявени от съответните компетентни държавни органи, неправилно ВРС е приел, че не са наведени конкретни факти, свързани с епидемичната обстановка в страната, вследствие на които е било невъзможно изпълнение на предвиденото в чл.40, ал.5 от Наредбата задължение. Всъщност, в условията на пандемията COVID-19 и на динамичната епидемична обстановка – доказателство за което са постоянно променящите се правила и ограничения, с оглед недопускане разпространение на заразата, обявена за бедствие, невъзможността за изпълнение на поетите задължения от превозвачите, няма нужда да бъде доказвана, а се предполага.

Като е стигнал до други правни изводи ВРС е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени наказателното постановление.

Независимо от изхода на спора разноски на касатора не следва да се присъждат, т.к. извършването им не е доказано. Както пред ВРС, така и пред настоящата инстанция е представено само пълномощно за процесуално представителство. Не е представен договор за правна защита и съдействие, фактура, разписка или друг документ, удостоверяващ извършването на разноски за адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл.222, ал.1 от АПК, Варненският административен съд, І-ви тричленен състав

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение № 1145/19.12.2021г. на ВРС, ХХХІІ-ри състав, постановено по НАХД № 3390/2021г. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА

 

ОТМЕНЯ  Наказателно постановление № 23-0000748/17.06.2021г. на директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - Варна /РД „АА“/, с което за нарушение на чл.40, ал.5, пр.1 от Наредба № 11 от 31.10.2020г. на МТС за международен автомобилен превоз на пътници и товари, и на основание чл.105, ал.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвП/, на „М.п. “ ООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр.**, представлявано от управителите Б.Ю.и Й.А. е наложена имуществена санкция в размер на 200,00лв.

 

Решението е окончателно.

 

 

Председател:                                              

 

Членове:       1.                               

 

2.