Решение по дело №290/2025 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 707
Дата: 19 май 2025 г.
Съдия: Георги Георгиев
Дело: 20254110100290
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 януари 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 707
гр. Велико Търново, 19.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ГЕОРГИ Г.
при участието на секретаря СВЕТЛА М. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г. Гражданско дело №
20254110100290 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на К. Г. Т. срещу
Прокуратура на Република България, с която се претендира осъждането на
ответника за сумата от 6 000.00 лева - обезщетение за неимуществени вреди
поради провеждане извън разумния срок по чл. 6, § 1 от КЗПЧОС на
производството по прокурорска преписка № 04904/2024г. на Районна
прокуратура - Велико Търново.
Ищецът твърди, че на 18.3.2024 г. е подал сигнал до РУ-Елена, по който е
образувана преписка № УРИ 260000-1319/2024 г. на PУ-Елена към пр.
преписка № 04904/2024 г. на Районна прокуратура - Велико Търново. Заявява,
че в peзyлтaт на нарушаване на paзyмнaта пpoдължитeлноcт на пpoвepкaтa е
претърпял и продължава да търпи неимуществени вреди от кръга на
типичните, а именно - морални болки и страдания.
Ответникът изразява становище за недопустимост и неоснователност на
иска. Заявява, че хипотезите, в които Прокуратурата носи отговорност за
вреди, настъпили от нейн незаконен акт са изчерпателно изброени в чл. 2
ЗOДOB и отказът за образуване на наказателно производство не е сред тях.
Сочи, че претенцията на ищеца е завишена и не съответства на
претендираните вреди, на икономическия стандарт в страната и на съдебната
практика в аналогични случаи, включително и на тази на ЕСПЧ. Обръща
внимание, че наличието на действително претърпени вреди е елемент от
фактическия състав на отговорността пo чл. 2 ЗОДОВ, a ищецът не е
ангажирал доказателства зa претърпени морални вреди, пряка и
непосредствена последица от дейността на Прокуратурата.
1
В проведените открити заседания ищецът не се явява и не изпраща
представител.
Представителят на Районна прокуратура – Велико Търново поддържа
заявеното оспорване и моли за отхвърляне на иска.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Предвид на изложените в исковата молба твърдения, че ищецът е
претърпял вреди от нарушаване разумната продължителност на пр.преписка
№ 04904/2024 г. на ВТРП и отправеното до съда искане за присъждане на
обезщетение за тяхната обезвреда, правната квалификация на иска е по чл. 2б,
ал. 1 ЗОДОВ. Обстоятелството, че т.нар. предварителна проверка по чл. 145
ЗСВ формално не е част от досъдебното производство не изключва
възможността неразумната й продължителност да води до вреди, които могат
да се претендират по реда на специалния деликт. Нейното провеждане е
изрично предвидено в закона и е уредена процедура и срокове за
извършването й /арг. от чл. 145, ал. 1, т. 2 и т. 3 и чл. 145, ал. 2 ЗСВ/.
Наличието на подобни правила дава на предварителната проверка
характеристиката на производство. Възлагането й е в изпълнение на
законовите функции на прокурора да образува наказателно преследване при
наличието на законен повод по смисъла на чл. 208 НПК, но при липсата на
достатъчно данни за извършено престъпление в постъпилия сигнал /по
аргумент от противното на чл. 211, ал. 1 НПК/. В този случай предварителна
проверка задължително предхожда образуването на досъдебното производство
и следва да се разглежда като част от него, като е без значение дали въз основа
на нея ще започна формално наказателен процес или ще се постанови отказ за
това. Следователно допускането на забава в извършването на проверката за
наличие на достатъчно данни за извършено престъпление, при наличие на
законен повод по чл. 208 НПК, може да бъде предмет на иск с правно
основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ. Това обстоятелство изрично е признато и с
Определение № 432/3.2.2025 г. по ч.гр.д. № 73/2025 г. на III г.о. на ВКС. В
същото е посочено, че допустимостта на иска по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ по
приключила проверка по прокурорска преписка е предпоставена от
изчерпване на административната процедура по ЗСВ, която следва да е
финализирана с акт по чл. 60е ЗСВ. В тази връзка и по аргумент на
противното от чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ, когато проверката по прокурорската
преписка не е приключила към момента на сезиране на съда с иска по чл. 2б,
ал. 1 ЗОДОВ, допустимостта на последния не е обусловена от провеждане на
административна процедура по чл. 60а и сл. ЗСВ. Висящността на проверката
е релевантна към датата на предявяване на иска по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ и
последващото й приключване не засяга допустимостта му. В случая искът по
делото е предявен на 9.9.2024 г., към който момент прокурорската проверка не
е била приключила с влязло в сила постановление за отказ да се образува ДП.
Последното е издадено от ВТРП на 3.10.2024 г., респ. предявеният иск по чл.
2
2б, ал. 1 ЗОДОВ е допустим и следва да се разглежда по същество.
За да се ангажира отговорността на държавата по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, е
необходимо да се установи, че ищецът е претърпял твърдените в исковата
молба неимуществени вреди, както и че тяхното настъпване е в причинна
връзка с поведението на ответника, действащ като процесуален субституент
на Държавата, изразяващо се в нарушаване правото на разглеждане и
решаване на преписката в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията.
Отговорността по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ е обективна и не е обусловена от това
дали лицата от състава на ответния орган са действали /бездействали/
виновно. От значение е дали тяхното поведение или това на другите
участници в процеса обективно е довело до забавяне в разглеждане на
преписката, без да се вземат предвид забавянията, дължащи се на поведението
на претендиращата обезщетение страна. Релевантна е общата
продължителност на преписката, с оглед на нейната фактическа и правна
сложност и дали същата обуславя извод за нарушаване на разумния срок за
разглеждането му.
В случая преписка № 04904/2024 г. на Районна прокуратура - Велико
Търново е образувана по повод получени на 11.7.2024 г. в ТО Елена материали
по преписка № 260000-1393/2024 г. по описа на РУ – Елена с мнение за отказ
да се образува досъдебно производство за престъпление по чл. 209, ал. 1 от
Наказателния кодекс.
В рамките на проверката е изпратена призовка до жалбоподателя К. Г. Т.
за явяването му като свидетел по преписка № 260000-1393/2024 г. по описа на
РУ – Елена и за снемане на сведения от същия, като на 24.4.2024 г.
жалбоподателят е дал такива сведения.
На 27.5.2024 г. е изпратено писмо до изп. директор на „Е. Е.“ ООД за
предоставяне на относимо информация по случая, като с писмо от 27.6.2024 г.
е предоставена исканата информация.
На 10.7.2024 г. преписка № 260000-1393/2024 г. по описа на РУ – Елена е
изпратена в Районна прокуратура – Велико Търново с мнение за отказ за
образуване на досъдебно производство.
С разпореждане от 17.7.2024 г. на Районна прокуратура – Велико Търново
е възложено извършването на допълнителна проверка по случая с указания в
тази насока.
На 23.7.2024 г. е изготвена призовка до жалбоподателя за снемане на
допълнителни сведения, която призовка последният е отказал да получи.
На 25.7.2024 г. е изготвено предложение до Началника на сектор „ПКП“
при ОД на МВР – Велико Търново за изготвяне на специално съобщение до
всички структури на МВР за наличие на други подобни случаи със същия
подател на пратката, което съобщение е изпратено до СДВР и ОД на МВР в
страната на 2.8.2024 г.
На 29.8.2024 г. в РУ – Елена е получен отговор от ГДНП за два идентични
3
случая в ОД на МВР – Габрово.
Междувременно, на 27.8.2024 г. е изготвена нова призовка за явяването на
жалбоподателя в сградата на РУ – Елена.
В изпълнение на указания на наблюдаващия прокурор на 28.8.2024 г. е
изпратено писмо до изп. директор на „Е. Е.“ ООД за предприемане на
действия за възстановяване на стопирания наложен платеж, като в отговор на
5.9.2024 г. въпросното дружество е уведомило за многократни неуспешни
опити за връзка с жалбоподателя за възстановяване на временно стопирания
наложен платеж.
С оглед на горното, с постановление от 3.10.2024 г. на Районна
прокуратура – Велико Търново е отказано образуването на досъдебно
производство и преписката е прекратена. Въпросното постановление е
потвърдено с постановление на Окръжна прокуратура – Велико Търново,
което, на свой ред, е потвърдено с определение по ЧНД № 1606/2024 г. на
Районен съд – Велико Търново.
От събраните по делото доказателства, които в своята съвкупност
позволяват да се приеме за установена горната фактическа обстановка, става
ясно, че началният момент на релевантния период е 18.3.2024 г. /датата на
подаване на жалбата/, а крайният момент на релевантния период е датата на
постановлението на Районна прокуратура – Велико Търново – 3.10.2024 г.
Следователно, общият срок на разследването, който подлежи на оценка в
настоящото производство, е малко над 6 месеца, като противно на
становището на ищеца този срок не може да бъде оценен като неразумен.
Предмет на разследването е престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, свързано
със събирането на достатъчен обем от доказателства и предприемането на
различни действия по разследването, като от събраните по делото
доказателства не се установява да е налице поведение на органите на
разследването, което да е довело до неоправдано забавяне на производството,
а оттам и до нарушаване на изискването за разумен срок по смисъла на чл. 6, §
1 КЗПЧОС. Изясняването на фактическата обстановка по преписката и
даването на вярна правна оценка на същата е наложило събирането на
достатъчен обем от доказателства, както вече беше посочено. При
попълването на доказателствената маса по преписката се констатира
своевременно и ритмично провеждане на отделните следствени действия от
страна на разследващите и липсата на бездействие у тях за продължителни
периоди от време. Неизвършването на действия по разследването за период от
няколко дни до една – две седмици не е довело до прекомерно забавяне на
процеса, респ. до състояние на несигурност за ищеца, която да е довела до
влошаване на неговото психическо и емоционално състояние.
В обобщение съдът намира, че органите по разследването са положили
нужните усилия за провеждане на едно обективно и пълно разследване на
евентуално престъпно деяние. Продължителността на релевантния период, с
оглед фактическата и правна сложност на преписката и предвид липсата на
4
необосновано и неоправдано забавяне на разследването по нея, не водят до
извод за нарушение на разумния срок на разглеждане на същата по смисъла
на чл. 6 §1 КЗПЧОС, което да бъде санкционирано в настоящото производство
чрез уважаване на предявения иск. Липсата на отклонение от разумния срок за
разглеждане на преписката е достатъчно основание за отхвърляне на
предявения иск, без да е необходимо да се обсъжда осъществяването на
останалите предпоставки от фактическия състав на отговорността по чл. 2б
ЗОДОВ.
Водим от горното, Великотърновският районен съд

РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. Г. Т., ЕГН ********** против
Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл. 2б, ал. 1
ЗОДОВ за заплащане на сумата от 6 000.00 лв. – обезщетение за
неимуществени вреди поради провеждане извън разумния срок по чл. 6, § 1 от
КЗПЧОС на производството по прокурорска преписка № 04904/2024г. на
Районна прокуратура - Велико Търново.

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5