Р   Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 260254

                                      16.04.2021г.

                                В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

     СЛИВЕНСКИЯТ  РАЙОНЕН  СЪД, граждански състав в съдебно заседание на 16 март през две хиляди двадесет и първа  година, в състав:

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТОЗАР СВЕТИЕВ

при секретаря НАТАЛИЯ ЕГОВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 4285 по описа на съда за 2020 год., за  да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по искова молба с която при условията на  активно субективно съединяване са предявени искове с правно основание чл.49 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди,  че на 11 ноември 2020 година ищецът М. управлявал лек автомобил, собственост на майка му -ищцата М.. Движението се осъществявало по републикански път 2-53,  второкласен път, част от републиканската пътна мрежа. Твърди, че се е движил по посока с. Стара река, сочи при какви условия е осъществявал движението и как е настъпило ПТП. Твърди, че навлизането в насрещното платно е в резултат да избегне препятствие на платното и тогава забелязал насрещно движещ се товарен автомобил. Настъпило ПТП, посочва хронологията на събитията след пристигането на полицейските служители.  Твърди какви са нанесените материални щети по автомобила, а освен това се сочи, че ищецът М. е претърпял и неимуществени вреди в резултат на причинени при ПТП силни болки в областта на гърдите, което наложило посещение на лекар на следващия ден. Впоследствие провел и консултация с невролог. Твърди, че произшествието се отразило изключително негативно върху психиката му и поради това провеждал консултации с невролог. Излагат се съображения  за наличие на предпоставките за ангажиране на деликтна отговорност на ответника при условията на чл. 49 от ЗЗД.

От съда се иска да постанови решение и да осъди ответната страна да заплати на ищцата М. сумата 3 511,48 лева, представляваща имуществени вреди по собственият й автомобил в резултата на ПТП, ведно със законната лихва от датата на увреждането -  11 ноември 2020 г. до окончателното изплащане на сумата,  а на ищеца М. да заплати обезщетение за неимуществени вреди на  стойност 2 000 лева в резултат на  настъпилото ПТП,  изразяващи се  в търпени физически и психически болки и страдания, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 11 ноември 2020 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендират се  разноски по делото.

От страна ответника  е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват по основание и размер. Твърди се, че произшествието е настъпило изцяло по вина на ищеца М. и в тази връзка са изложени подробни доводи и правни съображения в подкрепата на твърдението, че не е налице основание за ангажиране на имуществена отговорност на ответника. При условията на евентуалност се прави и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от водача на превозното средство.

От съда се иска да отхвърли исковете като неоснователни или да намали исковите претенции с оглед данните за виновно поведение от страна на ищеца М.. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание пълномощникът на ищците поддържа исковата молба и моли за нейното уважаване.Претендират се разноските по делото.

Ответната Агенция „Пътна инфраструктура”, редовно призована, се представлява в съдебно заседание от пълномощник, който оспорва предявените искове и моли за отхвърлянето им като неоснователни. Претендират се разноските по делото.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 11 ноември 2020 година ищецът М. управлявал лек автомобил, собственост на майка му -ищцата М.. Движението се осъществявало по републикански път 2-53,  второкласен път, част от републиканската пътна мрежа. На платното за движение имало неравности, които не били обезопасени с нужната хоризонтална и вертикална маркировка. Водачът на автомобила навлязъл в насрещната пътна лента при скорост на движение от около 40 км/ч, която е по-ниска от критичната от около 66 км/ч.Навлизането на автомобила в насрещната лента за движение било в резултата на поведението на водача-предприето действие от него, а не се е дължало на на наличната неравна пътна настилка. В резултат на това последвал сблъсък с друго МПС, при което били причинени увреждания и по ищцовия автомобил, като тези вреди се дължат на технически неправилните действия от страна на ищеца М., който е навлязъл в насрещната лента и в опасната зона за спиране на насрещно движещ се автомобил. Водачът М. е имал техническа възможност да предотврати ПТП чрез спиране преди зоната на неравност или намаляване на скоростта за безопасно преминаване през нея.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото писмени  доказателства, заключението на вещото лице и свидетелските показания, тъй като същите са допустими, относими и безпротиворечиви.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Предявените искове с правно основание чл.49 от ЗЗД са допустими, а разгледани по същество са неоснователни.

Отговорността по чл.49 от ЗЗД е за чужди виновни действия. Възложителят на работата отговаря пред пострадалия за вредите, които са му причинени поради виновното поведение на изпълнителя. Изпълнителят отговаря за преките и непосредствени вреди от своето виновно поведение, а възложителят – за неполагане на дължимата грижа при избора на изпълнител. Според ППВС №7/1958 г., ППВС №17/1963 г. и ППВС №4/1975 г. когато при ползване на дадена вещ са допуснати нарушения на предписани правила, отговорността за поправяне на вредите е по чл.45 ЗЗД или чл.49 ЗЗД, а когато такива нарушения не са допуснати и са произлезли вреди от вещта, отговорността е по чл.50 ЗЗД.  Когато вредите са резултат от виновното поведение на дееца и са настъпили при и по повод изпълнение на възложена работа, отговорността за този, който е възложил работата, пред увредения е по чл.49 ЗЗД. Отговорността на този, който е възложил на друго лице извършването на някаква работа, е такава за чужди противоправни и виновни деяния. Само при наличие на причинна връзка обаче между деяние и вреда може да се носи гражданска отговорност. Вредата трябва да е пряка последица от непозволеното деяние, а не резултат на случайни или изобщо несвързани с деянието обстоятелства. Ако увреждането е  изключителна последица от поведението на трето лице или на самия пострадал, то липсва причинна връзка между действията на изпълнителя на работата, поради което не е налице основание за ангажиране на деликтна отговорност нито по чл.45 от ЗЗД на изпълнителя, нито по чл.49 от ЗЗД на възложителя. В случая само поведението на ищеца М. е причината за настъпване на ПТП и съответно е довело до настъпването на вредоносния резултат, тъй като той е имал техническа възможност да предотврати ПТП чрез спиране преди зоната на неравност или намаляване на скоростта за безопасно преминаване през нея.

Предвид изложените съображения, следва да се постанови решение, с което исковете да се отхвърлят като неоснователни.

По правилата на процеса на ответната страна следва да се присъдят претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение и за вещо лице в общ размер на сумата 250 лева.

Ръководен от горното, съдът

 

                                                  Р  Е  Ш  И  :

 

               ОТХВЪРЛЯ предявените от С.Н.М. с ЕГН-********** *** и А.К.М. с ЕГН-********** *** против  АГЕНЦИЯ ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА,  с адрес гр.София, бул.”Македония” №3 искове с правно основание по чл.49 от ЗЗД за заплащане на ищцата М. на сумата 3 511,48 лева, представляваща имуществени вреди по собственият й автомобил в резултата на ПТП, ведно със законната лихва от датата на увреждането -  11 ноември 2020 г. до окончателното изплащане на сумата,  а на ищеца М. обезщетение за неимуществени вреди на  стойност 2 000 лева в резултат на  настъпилото ПТП,  изразяващи се  в търпени физически и психически болки и страдания, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 11 ноември 2020 г. до окончателното изплащане на сумата, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

                    ОСЪЖДА С.Н.М. с ЕГН-********** *** и А.К.М. с ЕГН-********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ на АГЕНЦИЯ ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА,  с адрес гр.София, бул.”Македония” №3 сумата 250 /двеста и петдесет/ лева, представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                       

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: