№ 4313
гр. София, 07.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря СТИЛИАНА В. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20211110148710 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск от ЗАД “ ***** ”, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „**“ №5, представлявано от *** и ***, срещу ****, ЕИК ***, с адрес гр. София,
ул. „****” № 33, представлявана от кмета ****, за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 142,82 лв.- главница, представляваща стойността на изплатено от ищеца
застрахователно обезщетение по щета № 470419191947418, както и законната лихва върху
главницата, считано от подаване на исковата молба- 23.08.2021г., до окончателното плащане
на дължимото.
Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че на 03.09.2019 г. в гр.София, л.а. *** с рег.№ ****,
управляван от З. В. Й., движейки се по бул. „****“, на разклонението за севрна тангента,
реализира ПТО,попадайки в необезопсена и несигнализирана дупка на пътното платно, в
резултат на което настъпили повреди по автомобила. Сочи се, че към този момент момента
на ПТП-то, автомобилът е имал сключена застраховка „Каско” при ищеца и след подадено
заявение, е образувана щета № 470419191947418, по е изплатено застрахователно
обезщетение в размер на 142,82 лв.
Отговорността на ответника се аргументира с факта, че **** е отговорна за
поддържането на пътя и не е изпълнила задълженията си.
Ищецът твърди, че е поканил ответника да му заплати процесната сума, но
последният не е сторил това.
В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, в който се съдържат
доводи по основателността на предявения иск.
Ответникът оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение между
ищеца и увреденото лице, като твърди, че не е представен валиден застрахователен договор,
както и настъпването на застрахователно събитие по описания в исковата молба начин.
Навеждат се доводи за неспазване от страна на водача на автомобиа на задълженията му по
чл.20, ал.2 от ЗДвП. Сочи, че са налице нарушения на изискванията, предвидени в Общите
1
условия за изплащане на застрахователното обезщетение.
В съдебно заседание ищеца се представлява от адв. Петров, който поддържа исковата
молба и моли съда да уважи иска. Претендира разноски по списък.
Ответника, редовно призован, се представлява от юрк. Тодоров, който поддържа
писмения отговор и моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски по списък.
По делото са ангажирани писмени и гласни доказателства, назначена и изслушана е
съдебно-автотехническа експертиза.
От събраните по делото доказателства се установява следното:
От представената като писмено доказателство застрахователна полица № ***, е
видно, че между ищцовото дружество и собственика на лек автомобил с рег.№ ****, е
сключен договор за застраховка „Каско стандарт“, с валидност на полицата от 0.00 ч. на
12.04.2019 г. до 0.00 ч. на 12.04.2020 г.
Ищецът е представил заверено копие от Общи усовия за застраховка на МПС („Каско
стандарт“), от които е видно видът на покритите застрахователни рискове и изключенията
от тях
Представено е заявление за изплащане на застрахователно обезщетение от
03.09.2019г., декларация за настъпване на застрахователно събитие, въз основа на които са
съставени от ищеца 2бр. опис на претенция 50-01600-14004/19/03.09.19г., 2бр. доклад по
щета № 470419191947418.
За сервиз са издадени фактура №**********/27.09.19г. и фактура
№**********/11.09.2019г., ведно с приемо-предавателен протокол към нея.
С преводно нареждане преводно нареждане от 04.05.2020г., на застрахованото лице е
изплатена сумата от 72,82 лв. по щета 470419191947418.
С регресна покана до ответника, получена на 12.05.2021г. от ответника, ищцовото
дружество е предявило регресна претенция за сумата от 142,82 лв. по щета
470419191947418.
По делото е представено Решение №959/31.12.2018г. на МС, ведно със списък на
републиканските пътища в Р.България – Приложение №1, към т. 1, Списък Приложение №2,
към т. 2.
По делото е допуснат и разпитан в качеството на свидетел З.Й., която посочва, че
управлявала л.а. ***, на който е пукала гума. Автомобила минал през дупка, като спукал
гума. Мястото на ПТП било на бул. ****. Движела се по бул. **** с посока от с. Долни
Богоров към гр. София. ПТП станало в дясно, където се отклонява движението, за да се качи
на „Северната тангента“. Преди отклонението, в ляво до нея, се движел друг автомобил и
докато се опитвала да се престрои, навлязла в изкоп и спукала предна гума. След това
дупката й се падала в лявото платно, като не си спомня с точност дали спукала лява или
дясна предна гума. Дупката била на самото пътно платно, което било с две ленти. Тя била в
лявата лента и престроявайки се в дясната, попаднала в дупката. И от двете ленти се
завивало на дясно. Дупката не била обозначена, нито обезопасена и ако я беше видяла
нямало да мине през нея. След като сменили гумата, се оказало че имало и проблем с
ходовата част на автомобила. Свидетеля потвърждава, че тя е попълнила заявлението до
застрахователя и схемата на ПТП е вярна.
От заключението по съдебно-техническата експертиза се установява, че причинените
вреди по л.а. *** с рег.№ ****, от техническа гл. точка, е възможно да бъдат получени и са
вследствие на реализираното ПТП на 03.09.19г. Вещото лице е изчислило стойността на
уврежданията по процесния автомобил на 260.59 лв.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Предявеният в настоящето производство главен иск е с правно основание чл. 410, ал.
1 КЗ . Това е иск на суброгирал се в правата на увредения, застраховател срещу прекия
причинител на вредата. За възникване на регресното право на застрахователя по
имуществена застраховка срещу отговорния за деликта, е необходимо да са налице следните
три групи юридически факти: от една страна, възникнало право на увредения срещу
причинителя на вредата на основание непозволено увреждане, вкл. в хипотезите на чл.47-49
ЗЗД, от друга страна, наличие на валиден договор за имуществено застраховане с увредения
с период на покритие към датата на настъпване на вредите и на трето място - извършено
2
валидно плащане по него от застрахователя в обезщетение на настъпилите вреди.
От събраните в хода на производството писмени доказателства по безспорен начин се
установява наличието на договор между ищеца и увредения за имуществено застраховане
(застрахователна полица № ***), със срок, покриващ датата на настъпване на вредите.
Налице е и извършено плащане от страна на застрахователя към собственика на
увредения автомобил, както и към сервиза извършил ремонта.
Ответникът възразява срещу обстоятелството, че настъпилото застрахователно
събитие е част от поетите от ищеца рискове. Това становище обаче не се възприема от
настоящия състав, тъй като видно от съдържанието на представените в заверено копие
Общи условия на ищцовото застрахователно дружество, обхватът на поетите
застрахователни рискове изрично включва щети от застрахователни събития, настъпили при
ПТП- глава втора, р.II- клауза „Пожар, природни бедствия и ПТП“ от Общите условия и по-
конкретно т. 2 от допълнително покрити рискове, която изрично предвижда
„пътнотранспортно произшествие“.
Възраженията на ответника относно механизма на настъпване на ПТП и причинно-
следствената връзка между него и причинените щети, също се явяват неоснователни, тъй
като се опровергават, както от събраните гласни доказателства, така и от заключението по
съдебната автотехническа експертиза.
Не могат да се възприемат и изложените в отговора на исковата молба доводи за
съпричиняване от страна на водача на увредения автомобил, доколкото по делото не е
установен принос на водача за настъпилото ПТП.
Неоснователни са изложените в отговора на исковата молба доводи за съпричиняване
от страна на водача на увредения автомобил поради неспазване на задълженията му по
чл.20, ал.2 от ЗДвП, тъй като разпоредбата касае поведение при наличие на препятствие на
пътя. Дупките по пътното платно не могат да бъдат квалифицирани като препятствие, още
повече когато не са обезопасени и обозначени. В същото време настоящият докладчик
намира, че ответникът не може да черпи права от своето противоправно бездействие.
Именно като стопанин на пътя, на **** е възложено да го поддържа и при липсата на
предприети мерки в тази насока, Общината не може да обоснове съпричиняване от страна
на водача на л.а.
От събраните по делото гласни доказатеслтва се установи, че ПТП е настъпило на
бул. ****, който е на територията на **** и не е част от Автомагиострала „Европа“ (А6),
поради което и това възржение също остана недоказано.
С оглед на това, съдът приема, че за увредения е възникнало право срещу
причинителя на вредата на основание непозволено увреждане.
Изложеното по-горе е основание да се приеме, че в случая се установи наличието и
на трите предпоставки за уважаване на иска в установения от вещото лице размер от 260.59
лв. Но доколкото иска е предявен за сумата от 142,82 лв., то иска следва да бъде уважен до
този размер.
По разноските:
Предвид изхода на спора, искането на ищеца за присъждане на разноски следва да
бъде уважено. От материалите по делото се установиха извършени от ищеца разноски в общ
размер на 710,00 лв., от които 50.00 лв. за държавна такса, 250.00 лв. за депозит за СТЕ,
50.00 лв. за депозит за разпит на свидетел и 360.00 лв. за заплатен адвокатски хонорар.
Следва да бъде оставено без уважение и искането за присъждане на разноски на
ответника.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА ****, ЕИК ***, с адрес гр.София, ул.”****” № 33, представлявана от ***,
да заплати на *** „*****” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „**“ №5, представлявано от *** и ***, сумата от 142,82 лв. /сто четиридесет и два лева
и осемдесет и две стотинки/, представляваща регресна претенция за изплатено
3
застрахователно обезщетение по щета № 470419191947418, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 23.08.2021 г. /датата на подаване на исковата молба/ до
окончателното плащане на дължимото.
ОСЪЖДА ****, ЕИК ***, с адрес гр.София, ул.”****” № 33, представлявана от ***,
да заплати на *** „*****” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „**“ №5, представлявано от *** и ***, сумата от 710,00 лв. /седемстотин и десет лева/,
представляваща направени по делото разноски.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника ****, да бъде осъден ищеца ЗАД
„*****” АД, да му заплати направените по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4