Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 61
гр.Бяла, 11.06.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БЕЛЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, І-ви граждански състав в
публично съдебно заседание на четвърти юни, две хиляди и тринадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ДОЧЕВ
при
секретаря В.В., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 220 по описа за
2013г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.318 и
сл.от ГПК, образувано по молба на П.Г.П., ЕГН ********** *** против М.И.М., ЕГН
********** ***.
Искът е с правно основание по чл.49, ал.1 от СК.
Ищецът твърди,
че с ответницата са сключили граждански брак на 26.06.1993г. в с.Одърне, като от брака си имали две родени деца – Т.П.Г. и Г.П.П., навършили
пълнолетие. Твърди, че със съпругата си са във фактическа раздяла повече от пет
години, както и че живеел в друго населено място с друга жена. Твърди, че
ответницата също живеела с друг мъж в друг град и дори му било трудно да я
открие.
Моли съда да прекрати брака му с ответницата, като
дълбоко и непоправимо разстроен, по вина на последната, като след прекратяването
на брака ответницата да носи предбрачното си фамилно име - М..
Ответницата
М.И.М. в депозирания по чл.131 от ГПК отговор на исковата молба изразява
становище по допустимост на иска, но счита, че вината за настъпилото дълбоко и
непоправимо разстройство на брака е изцяло на ищеца. Излага съображения в тази
насока.
В съдебно заседание ищецът П.Г.П. поддържа молбата си за
развод и ангажира гласни доказателства.
Ответницата М.И.М. – редовно призована, не се явява в
съдебно заседание.
След преценка на събраните по делото доказателства,
съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните са сключили граждански брак на 26.06.1993г. в
с.Одърне, общ.Пордим, обл.Плевен, видно от представеното удостоверение за
сключен граждански брак, издадено въз основа на Акт за гр.брак № 02 от същата
дата. От брака си имат родени две деца – навършили пълнолетие.
По делото е разпитан в качеството на свидетел Г.П.П., баща
на ищеца. От показанията на св.П., преценени от съда
съобразно разпоредбата на чл.172 ГПК се установява, че страните са разделени от
пет години, както и че ответницата е заживяла на семейни начела с друг мъж в
с.Батин. Свидетелят заявява също, че бил свидетел когато ответницата се
напикавала вследствие на употребата на алкохол.
Съдът намира, че следва да се кредитират показанията на свидетеля П.
като обективни, тъй като макар и заинтересован от изхода на делото, той е
единственият разпитани по делото свидетел, който поради близката родствена
връзка с ищеца по делото, има преки и непосредствени впечатления за брачното
съжителство и отношенията между съпрузите.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира предявения иск за развод за доказан по основание.
Страните са във фактическа раздяла и между тях не са налице съпружески
отношения по смисъла на чл.14 от СК. Така установеното фактическо състояние е
изцяло в разрез с основните принципи на брака, визирани в чл.2, т.3, т.6 и т.7
от СК. Поради това брачната връзка на страните няма предписаното от закона съдържание и съществува само формално, като е
безполезна за страните и е лишена от социалната си функция. По тези съображения
съдът намира, че бракът на страните е дълбоко и непоправимо разстроен по
смисъла на чл.49, ал.1 от СК.
Относно вината за разстройството на
брака:
По отношение настъпилото дълбокото и непоправимо
разстройство на брака, респективно причините довели до фактическата раздяла, от
събраните по делото гласни доказателства се установява, че страните са
разделени от пет години, че ответницата е употребявала алкохол, както и че последната
е заживяла на семейни начала с друг мъж, което е индикация за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака и от което следва изводът, че брачната им
връзка е формална и не изпълнява социалната си функция. Предвид изложеното,
съдът приема, че бракът между страните следва да се прекрати, поради дълбоко и
непоправимо разстройство на брака, по вина на ответницата.
Относно ползването на семейното жилище:
Тъй като претенция за предоставяне ползването на
семейното жилище не е направена от нито един от съпрузите, то съдът не следва
да се произнася по този въпрос.
Относно фамилното име на съпругата:
Видно от акта за гражданско състояние, при сключване
на гражданския брак, ответницата е приела фамилното име на съпруга си, поради
което съдът счита, че след прекратяването на брака ответницата следва да носи
предбрачното си фамилно име – М., каквото е и искането на ищеца.
Предвид разпоредбата на чл.329, ал.1,
изр.1 от ГПК, направените от ищеца разноски би следвало да се възложат в тежест
на ответницата, но тъй като искане за тяхното присъждане няма нито в исковата
молба, нито е направено такова в проведеното съдебно заседание по делото, съдът
не следва да присъжда такива.
Предвид изхода на делото и с оглед
вината на ответницата, същата следва да заплати по сметка на БРС окончателната
държавна такса за развода по чл.6, т.2 от ТДТССГПК в размер на 25 лева.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА
с развод гражданския брак между П.Г.П., ЕГН ********** *** и М.И.М., ЕГН **********
***, сключен на 26.06.1993г. в с.Одърне,
общ. Пордим, обл.Плевен с Акт за граждански брак № ... от същата дата на Кметство
с.Одърне, общ.Пордим, обл.Плевен, поради настъпило дълбоко и непоправимо
разстройство, по вина на съпругата.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака жената да
носи предбрачното си фамилно име – М..
ОСЪЖДА М.И.М., ЕГН ********** ***,
да заплати по сметката на БРС окончателна държавна такса за развода в размер на
25.00 лв. /Двадесет и пет лева/.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен
срок, считано от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/