№ 3459
гр. Благоевград , 22.12.2020 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и втори
декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно частно
гражданско дело № 20201200501383 по описа за 2020 година
взе предвид следното:
Окръжният съд е сезиран с частна жалба на Р. Д. К., подадена чрез адвокат
М.И., срещу определение № 907536 от 28.09.2020 г., постановено по частно
гражданско дело № 1116 от 2015 г. на Районен съд Благоевград. В нея се
сочи, че атакуваният съдебен акт е неправилен. В ущърб на интересите на К.,
първата инстанция не я уведомила, че я конституира като страна по делото.
Районният съд не връчил на кредитора-заявител копие на заповедта по чл. 417
от ГПК, поради което и той не дал такова на съдебния изпълнител, съответно,
последният нямало как да го връчи на длъжника. Н. се укривал, променял
адресите си и имал откровено безотговорно и шиканиращо осъществяването
на принудителното изпълнение поведение. Неправилна била тезата на
първостепенния съд, че подаденото в срок възражение спира изпълнението по
силата на закона и съдът следва само да прогласи настъпилото спиране.
Законът изобщо не познавал хипотезата на спиране на изпълнителното дело.
Районният съд неправилно приложил нормата на чл. 420 от ГПК и напуснал
пределите на компетентността си. Моли се за отмяна на обжалваното
определение.
Длъжникът не е подал отговор на жалбата.
Окръжният съд констатира, че жалбата е редовна и допустима, поради което
следва да бъде разгледана по същество.
С обжалваното определение районният съд е приел възражението на
длъжника, прогласил е спирането на образуваното срещу същия
изпълнително дело и е дал указания на заявителя да предяви иск за
установяване на вземанията си.
1
Окръжният съд счита, че актът на първата инстанция е правилен.
Оплакването относно неуведомяването на К. за конституирането й по
заповедното производство се явява неоснователно. Въпросното
конституиране и постановяването на определението по чл. 420 от ГПК са
станали на една и съща дата, макар и с отделни съдебни актове, и на К. е
надлежно съобщено за включването й в процеса с връчването на споменатото
определение. Отделно съобщаване на конституирането не е било необходимо.
Процесуалните права на К. не са били нарушени.
Оплакването за невръчване на копие на заповедта по чл. 417 от ГПК на
заявителя също не се подкрепя от данните по делото. Това твърдение се
опровергава от отбелязването на гърба на лист 12 от първоинстанционното
производство, от което е видно, че на 02.07.2015 г. адвокатът на
наследодателя на К. е получил както изпълнителен лист, така и копие на
заповедта за незабавно изпълнение.
Правилен е изводът на районния съд, че заповедта не е връчена на длъжника,
поради което възражението му е в срок и на К. трябва да се дадат указания по
реда на чл. 415 от ГПК. Съдебният изпълнител е търсил Н. на различни
адреси и въпреки че не го е открил на тях, не е провел процедурата по чл. 47
от ГПК. Това, обаче, не е проблем нито на заповедния съд, нито на Окръжната
инстанция, защото съдът връчва само копия на заповедите по чл. 410 от ГПК,
а не и на тези за незабавно изпълнение.
Правилна е тезата на първостепенния съд, че подаденото в срок възражение
спира изпълнението по силата на закона и само следва да се прогласи
настъпилото спиране, защото в случая изпълнителното основание е запис на
заповед /чл. 417, т. 10 от ГПК/. Това разбиране намира опора в константната
практика на ВКС по въпроса, обективирана в Решение № 118 от 18.07.2019 г.
на ВКС по гр. д. № 706/2019 г., III г. о., ГК, докладчик съдията М.Г.,
Определение № 420 от 17.06.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2484/2015 г., IV г.
о., ГК, докладчик съдията Д.Д., Определение № 415 от 15.07.2009 г. на ВКС
по ч. т. д. № 375/2009 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Н.Х., и Определение №
454 от 29.12.2008 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2260/2008 г., III г. о., ГК, докладчик
съдията Б.Б..
Районният съд наистина е действал непрецизно, прогласявайки спирането
само на конкретното изпълнително дело, образувано по изпълнителния лист,
издаден в заповедното производство. Трябвало е той да прогласи спирането
ex lege на принудителното/незабавното изпълнение на заповедта изобщо, а не
единствено на станалия му известен изпълнителен процес, провеждан от ЧСИ
Г.М.. В сегашната ситуация, ако делото на ЧСИ М. се прекрати,
изпълнителният лист бъде върнат на К. и тя образува ново изпълнително
дело, ще се наложи длъжникът да прави ново искане по чл. 420 от ГПК и
съдът да прогласява спирането на новото принудително изпълнение. Именно
2
затова законодателят е предвидил спиране на принудителното/незабавното
изпълнение на заповедта въобще, а не на точно определено производство по
принудително изпълнение. В момента районният съд е дал по-малка защита
на длъжника от тази, която му се следва, но това не прави актът му в тази част
неправилен.
Частната жалба се оказа неоснователна, поради което трябва да бъде оставена
без уважение.
Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. №
4/2013 г., ОСГТК, докладвано от съдиите К.В. и Т.К., настоящото
определение няма да подлежи на касационна проверка.
Воден от изложеното, Окръжен съд Благоевград, Гражданско отделение, IV
въззивен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Р. Д. К., подадена чрез
адвокат М.И., срещу определение № 907536 от 28.09.2020 г., постановено по
частно гражданско дело № 1116 от 2015 г. на Районен съд Благоевград.
Настоящият съдебен акт не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3