Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 03.04.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о.,
8 с-в в открито заседание на двадесет и
трети ноември, през две хиляди и седемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
при участието на секретаря Цветелина
Добрева,
като
изслуша докладваното от съдията гр. д. №
3634 по описа за 2012г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Съдът е сезиран със субективно обективно и
обективно съединени искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД във вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ишцата Д.Д.Г. твърди, че е
претърпяла значителни неимуществените вреди, които настъпили като последица от
смъртта на нейния пълнолетен син - В.С.Б..
Твърди, че вредоносният резултат бил причинен от нарушения в добрата медицинска
практика на диагностицирането на заболявания, които нарушения били допуснати от
служители на двамата ответници -
В.А.с ЕИК ********и
Център за С.М.П.с ЕИК ********, които независимо един от друг, в течение на един
непродължителен времеви интервал от 28.03.2010г. до 30.03.2010г., осъществили пропуски
в диагностичния процес на обективни признаци от здравословното състояние на пациента
В.Б.. Липсата на адекватна диагностика на заболяването, възпрепятствала
възможността да бъдат взети следващи мерки за адекватно лечение на Б.и
последния починал на 31.03.2010г. без да получи своевременна, достатъчна и качествена медицинска
помощ. Близките родствени отношения между ищцата и починалия
неин син, обосновавали според ищцата З.ължение за изплащане на обезщетение за
неимуществени вреди в размер на сумата от 80 000 лева, според принципа на
справедливост, установен от чл. 52 от ЗЗД. Поради неправомерното поведение на
своите служители- лекари, двамата ответници следвало да понесат солидарна
отговорност за вредите от настъпилата смърт на В.Б., като и заплатят
обезщетение от 80 000 лева заедно със законната лихва върху сумата на
обезщетението, считано от настъпването на вредоносния резултат на 31.03.2010г. до
деня на окончателното плащане. При условията на евентуалност, ищцата желае
всеки ответник да бъде осъден да заплати различна част от общата сумата на
обезщетението, което тя счита, че е легитимирана да получи и в този смисъл - претендира
за осъждане на ответника В.А.да й заплати сумата от 75 000 лева, заедно със
законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от настъпването на
вредоносния резултат на 31.03.2010г. до деня на окончателното плащане, а
ответника Център за С.М.П., да бъде осъден да й заплати сумата от 5 000 лева, заедно
със законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от настъпването на
вредоносния резултат на 31.03.2010г. до деня на окончателното плащане.
Исковата претенция е оспорена от
ответника Военномедицинска академия, по съображенията, подробно изложени в
подадения отговор. Поддържа се становище за липса на причинно- следствена
връзка между вредоносния резултат и
поведението на служителите на този ответник. Твърди се, че диагностичния процес
в това здравно заведение е бил извършен на 29.03.2010г. след лично посещение на
пациента. Създадени били всички предпоставки за това, диагностиката да бъде
осъществена, съобразно добрите медицински практики и нормативно установените
правила, но по време на прегледа, пациентът Б., категорично отказал да съдейства, като се подложи на
специализираните изследвания, които, поради своето естество, единствено биха
могли да дадат обективна и точна диагноза за здравословното му състояние. При
това, здравословното състояние на ищеца при посещението било такова, че
диагностичният процес обективно не би способствал за прилагане на ефикасно
лечение. Моли за привличане на трето лице- подпомагаща страна ЗАД „А.” АД, в
качеството на застраховател по задължителна застраховка „професионална
отговорност”. Моли за отхвърляне на иска, като недоказан по основание и
претендира за присъждане на направените съдебни разноски.
Исковата претенция е оспорена от
ответника Център за С.М.П., по съображения, подробно изложени в подадения
отговор. Поддържа се становище за липса на причинно- следствена връзка между
вредоносния резултат и поведението на служителите на този ответник. Твърди се,
че диагностичния процес на пациента Б.е бил извършен на 30.03.2010г. от екип на
С.М.П., след като екипът е осъществил посещение на дома на пациента.
Диагностичният процес бил осъществен надлежно, съобразно добрите медицински
практики и обективните възможности за диагностициране в конкретните условия,а
при това – диагнозата е била точна, но
пациентът Б.(приживе), отказал изрично
да бъде транспортиран до болнично заведение и в подкрепа на това свое желание подписал
изявление в също такава насока. Моли за отхвърляне на иска, като недоказан по
основание и претендира за присъждане на направените съдебни разноски.
Конституираното трето лице-
подпомагаща страна за ответника В.А.- „Застрахователно акционерно дружество А.”
АД, в качеството на застраховател по задължителна застраховка „професионална
отговорност”- оспорва основателността на иска. Моли за отхвърляне на
предявените претенции, като недоказани по основание.
Съдът,
като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно
събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено
от фактическа страна следното:
Страните не спорят и приетите в хода на съдебното дирене писмени
доказателства /медицинска документация: Фиш за С.М.П./ сочат, че на
28.03.2010г. В.С.Б. е бил посетен в дома си от екип на Центъра за С.М.П.,
поради оплаквания от болки в кръста и повръщане. Лекарят д-р Д.е поставил
диагноза „бъбречна криза“ и след поставяне на обезболяващи препарати е оставил
пациента за домашно лечение.
На 29.03.2010г., В.С.Б. е бил насочен за хоспитализация от личния си лекар,
с направление за хоспитализация (бланка №7) и диагноза „други хронични
панкреатити“.
Страните не спорят и приетите в хода на съдебното дирене писмени
доказателства /медицинска документация на стр. 53-58 от делото: образец -
обменни карти, препис- извлечение от съдържанието на Журнал на спешен
терапевтичен кабинет за 2010г., журнал на Спешен неврологичен кабинет и Книга
за регистрация на амбулаторно болни в спешен хирургичен кабинет във ВМА/ сочат,
че в ранните вечерни часове т.е. около 18 ч. на 29.03.2010г. - В.С.Б. е бил
регистриран като пациент в спешния център на Воненномедицинска академия.
Първоначално е регистриран под номер 2311 в журнала на Спешен терапевтичен
кабинет във Военно медицинска академия. При посещението са направени кръвни
изследвания и венозна инфузия на физиологичен разтвор (вливане на физиологичен
разтвор). В Книгата за регистрация на амбулаторно болни на Спешен терапевтичен
кабинет във ВМА и спешен хирургичен кабинет е записано, че „пациентът отказва да съдейства за провеждане
на изследване“. Записано е също, че пациентът е консултиран с психиатър,
хирург, невролог и гастроентеролог. Налице е запис в журнала, че в 19.20
пациентът е консултиран и прегледан от медицински специалист - гастроентеролог
д-р. С., а в 20.50 е прегледан и консултиран от медицински специалист - хирург
д-р Ш./според записа в журнала/ и д-р С./според записа в т.нар. Обменна карта/.
В нито един от медицинските документи, не се установява запис за поставена конкретна
диагноза, от споменатите медицински специалисти, които са извършили прегледи и
консултации. Липсва и запис за обсъждане на диагнозата, поставена от на личния
лекар в направлението за хоспитализация (бланка № 7). Според съдържанието на
медицинските документи, изготвени от медицинските специалисти във ВМА – няма
данни за остро хирургично заболяване и пациентът се насочва към личния лекар за
консултации с гастроентеролог.
Като доказателство по делото е приет препис от протокол за аутопсия на
починалия В.Б., който съдържа физиологични данни - обект на експертен анализ от
допуснатата тричленна комплексна съдебно медицинска експертиза.
В дадените пред съда показания, свидетелят д-р И.Д.Ш.заявява, че е служител
на ответника - В.А.и както пред 2010г., така и до момента работи в центъра за
спешна помощ към това лечебно заведение, като ръководител на дежурен екип. Свидетелят
заявява, че след като чул името на пациента, по повод на чиято смърт се води
делото - преди да бъде поканен в съдебната зала за провеждане на неговия
разпит, той съвсем ясно си спомнил конкретни факти от посещението на В.Б.,
които желае да съобщи в откритото съдебно заседание на 11.10.2012г.. Свидетелят
заявява, че ясно помни пациента и го описва визуално, като среден на ръст и
слаб мъж, с оплаквания от болки в корема. При това свидетелят твърди, че при
посещението на пациента Б.на 29.03.2010г., той запознал подробно Б.с
необходимостта от провеждане на специализирано медицинско изследване –
гастроскопия и сонда, като му обяснил, че тези изследвания имат изключителна значимост
за диагностика на състоянието и
заболяването. Пациентът възприел обясненията, но категорично отказал да се подложи
на изследване. Разговорът, описан по- горе се бил проведен в кабинета за спешна
помощ на ВМА. Според свидетеля, ако пациентът бил заявил съгласие за провеждане
на специализираното изследване - то е могло
да се осъществи на самото място т.е. в самия кабинет, защото такава техническа
възможност е била налице. След отказа да се подложи на изследване, на пациентът
била включена система за вливания на медикаменти и „болката му отшумяла“.
Свидетелят д-р Ш.заявява, че именно той бил взел крайното решение за това, че
пациентът няма нужда от хоспитализация, поради липса на необходимост от спешна
хирургична намеса и така - бил насочен към личния лекар за терапия с
медикаменти. В екипа на
свидетеля д-р Ш.тогава бил включен и д-р С.С., който действително попълнил
обменната карта на пациента, защото такива били установените порядки.
Свидетелят няма спомен кой е бил третият член от екипа му, но според него този конкретен
факт „може да се провери“. Според свидетеля д-р Ш., пациентът Б.не бил
представял пред него никакъв „документ от други колеги“, освен обменните карти,
издадени от лекари във ВМА. Свидетелят счита, че престоят на Б.във ВМА е бил кратък,
с обща продължителност около един час. Консултацията с психиатър тогава била била
наложителна именно поради отказа на пациента да се подложи на предложеното му специализирано
изследване - фиброгастроскопия, което би дало възможност за окончателна
диагноза. Свидетелят д-р Ш.заявява, че той се е подписал лично в журнала, за да
усдостовери отказа на пациента за извършване на специализирано изследване-
фиброгастроскопия, а при това демонстрира, че познава добре правилата за
удостоверяване на отказ, но не може да обясни еднозначно причината за това, че
пациентът не се е подписал за да установи своя отказ, както и фактът, че други
лекари от екипа също не са удостоверили с подпис отказа. Допуска, че това било
въпрос на негово „моментно несъобразяване“, защото нямало друга логична причина
фактите да се случат именно така. Свидетелят подчертава двукратно при разпита
си, че работата му налага преглед на изключително много пациенти ежедневно и заявява,
че „ситуациите понякога били такива“ т.е. трябвало да се действа бързо.
В дадените пред съда показания, свидетелят Ю.Г. С.заявява, че е познавал В.Б.
приживе и че е бил приятел с него, както и че познавал лично ищцата Д.Г.. Свидетелят
заявява че си спомня, как на 29.03.2010г. той преминавал случайно покрай сградата
на В.А.и неочаквано за него забелязал, че от таксиметров автомобил слизат В.и
майка му (наричана от свидетеля „леля Д.“). Свидетелят забелязал, че В.видимо
изпитва болки в корема, че бил се „присвил“ и че коремът му бил видимо подут, а
самият В.се придвижвал трудно. След
влизането на В.и придружителите му в помещението на центъра за спешна помощ, В.бил
настатен в количка и му взели кръв за изследване, а после го изпратили за
консултация на 14 етаж. Свидетелят обаче не последвал В., защото с него отишли други
придружители - с анаснсьор до 14 етаж на
ВМА се качили само В., майка му и нейна друга жена, нейна приятелка. След около
40 минути, В.и двете жени се върнали, а свидетелят забелязал, че В.и майка му
плачели. В.помолил свидетеля да му предостави сумата от 2 000 лева, като
мотивирал искането си с твърдението, че именно тази сума била поискана от
лекаря от 14 етаж, за да бъде приет В.на лечение във ВМА. В.повърнал стомашно
съдържимо и бил насочен към кабинет № 20, където „пак не му обърнали внимание“,
а после бил насочен към манипулационната, където му били включили системи за
преливане. По това време там имало двама- трима лекари е една медицинска
сестра. Според възприятията на свидетеля, В.молел лекарите да го приемат в
болницата, но лекарите му отказвали. При влизането си в кабинета, д-р С.,
реагирал остро и направил забележка т.е. „скарал се“ на В., че е повърнал в
кабинета му. Изразил съмнение за състоянието на В., заявявайки, че последния
„се преструва“. Около 0, 15 часа, след като били фактически „изгонени“ от ВМА,
свидетелят, В.и придружителите му напуснали сградата и се отправили с
таксиметров автомобил към дома на В.. Свидетелят се разделил с В.пред блока, в
който последния живеел и обещал на другия ден да мине и да го види как е. На следващия ден, свидетелят се отправил към
дома на В.и пред входа на сградата забелязал спрял автомобил на ЦСМП (линейка),
в която имало шофьор и една жена влязла в линейката, която потеглила. Първоначално,
свидетелят не разбрал, че линейката е дошла именно за В.. Едва след като
посетил дома на В., свидетелят узнал за посещението в контекста на проведения
разговор. На свидетеля направило впечатление, че В.очаквал медицинския екип да
се върне за него, тъй като му били обещали такива действия. Състоянието на В.било
тежко. На масата, свидетелят забелязал жълт лист хартия, бланка, но свидетелят
не обърнал внимание на съдържанието на документа, който описва само от външна
страна, като форма и цвят на хартията. По- късно, свидетелят свързва логически
този лист хартия с посещението на екипа на ЦСМП.
В дадените пред съда показания, свидетелката Т.Г.М.заявява, че познавала В.(приживе)
и майка му (ищцата), с която била в приятелски отношения. Заявява, че
присъствала заедно с майката на В.- Д. К.,
при посещението на В.в спешния център на ВМА в края на март 2010г. Свидетелката
помни, че тримата отишлидо ВМА с таксиметров автомобил, а свидетелката и
майката придружавали В., който отивал да да потърси медицинска помощ поради
влошено състояние. На мястото имало и друг мъж- приятел на В., чието име
свидетелката не си спомня. При влизането в болницата, една санитарка
предоставила количка и В.седнал в нея, защото вървял трудно, а майка му (ищцата)
бутала количката. Първо влезли в един кабинет и когато излезли, изпратили ги на
14 етаж в лекарски кабинет, за консултация. Свидетелката не влизала в кабинета,
където влезли само В.и майка му, а предпочела да ги чака отвън. Позабавили се,
но свидетелката не може да посочи колко време са били в кабинета. Твърди, че
при излизане от кабинета, по време в което имало отворена врата, тя възприела лично
гласа на мъж, който заявил, че е необходимо „да се занесат по- бързо 1000
лева“. Свидетелката счита, че гласът бил на лекар, когото е видяла в друго
съдебно заседание по време на делото, но не може да го идентифицира, без да се
основава на логически съждения. Когато В.и майка му Д. излезли от кабинета на
14 етаж от ВМА, майката попитала свидетелката, дали има възможност да и
предостави 1000 лева, но свидетелката отговорила отрицателно и разговорът на
тази тема помежду им приключил. Двамата били видимо развълнувани, разстроени.
Като доказателства по делото са приети препис от Наказателно постановление
№ НП-27-126/08.04.2011г. на ИА „Медицински одит“ при Министерство на
здравеопазването (стр. 78-82), Доклад до Министъра на здравеопазването от
комисия за проверка при ИА „Медицински одит“ (стр.84-85) и Писмо с изх.
№05-09-12/11.09.2012г. на изпълнителния директор на ИА „Медицински одит“ при
Министерство на здравеопазването (стр. 74), от чието съдържание се установява,
че е била извършена проверка на фактите, касаещи процесния спор по извършените
дейности спрямо пациента В.Б. от ВМА, която е завършила с издаването на споменатото
наказателно постановление срещу Военномедицинска академия. Наказателното
постановление е било издадено за санкциониране на констатирани нарушения на чл.
80, вр. с чл. 81, ал. 2, т.1 от Закон за здравето във вр. с чл. 35, т.1 от
Закон за здравното осигуряване и §1 от Наредба №40/24.11.2004г. на МЗ, както и
за констатираното отделно нарушение на чл. 90, ал.1 и ал. 2 от Закон за
здравето във вр. с чл. 162, ал.3 от Закон за здравето.
Като доказателства по делото са приети препис Доклад до Министъра на
здравеопазването от комисия за проверка при ИА „Медицински одит“ (стр.123-126)
и Констативен протокол за извършена проверка от ИА „Медицински одит“ при
Министерство на здравеопазването (стр. 127-130), от чието съдържание се
установява, че е била извършена проверка на фактите, касаещи процесния спор по
извършените от ЦСМП медицински дейности спрямо пациента В.Б. от екипи на Центъра
за С.М.П.. Проверката е достигнала до заключение, че пациентът е отказал да
бъде транспортиран до лечебно заведение и е положил подпис върху документ с
типов образец, поради което медицинските екипи на ЦСМП са го „медикирали по
медицински индикации“.
Приетото като доказателство Удостоверение за наследници на В.С.Б., издадено
от Столична община, естановява че ищцата е наследник по закон- възходящ по
права линия от първа степен (майка) на наследодателя.
Заключението на приетата съдебно- графическа експертиза обосновава следните
изводи относно подлежащите на установяване факти:
Ø
Подписът,
който е положен в долната дясна част под рамката на Фиш за С.М.П.от
30/31.03.2010г. вероятно не е изпълнен от В.С.Б..
Ø
Ръкописният
текст „отказвам в болница“ в същия документ, до подписа, не може да бъде
идентифициран категорично като авторство, поради различия в общите графически
признаци на почерка и подписа със сравнителните образци, които са използвани
при изготване на заключението: формуляр за издаване на документи за самоличност
съхранен от СБДС при МВР.
Ø
Наблюдава се
пълно разграждане на писмено – двигателния навик при лицето, което е написало
текста върху формуляра- фиш за бърза медицинска помощ.
Ø
В открито
съдебно заседание на 04.04.2013г. вещото лице пояснява, че физиологическото
състояние на лицето в момента на изписване на текст или подпис може много да
повлияе върху почерка и подписа.
Заключението на приетата тричленна комплексна съдебно- медицинска
експертиза (основно- по тип специални знания) и допълнителните отговори по
предварително поставени писмено въпроси в областта на интердисциплинарни
медицински проблеми, ( изслушано в открито съдебно заседание на 23.11.2017г.) обосновава
следните изводи относно подлежащите на установяване факти:
Ø
В част хирургия /вещо лице д-р Й./- Перитонитът, установен след смъртта на пациента е с
давност по- малка от 24 часа спрямо датата на смъртта на пациента Б., която
настъпва на 31.03.2010г.; Клиничната картина, очертана от медицинските
документи, обосновава извод, че няма данни за перитонит към 29.03.2010г.; Налице са данни за дилатация на стомаха на
пациента. При посещението във ВМА на 29.03.2010г. има обективни данни за
възпалителен процес и патология в областта на стомаха. Няма обективирани в
медицинската документация на ВМА данни за състояние на т.нар. „остър хирургичен
корем“, което от гледна точка на хирургията, да налага спешна хирургична
операция непосредствено след прегледа на 29.03.2010г. Според вещото лице, възможността
за поставяне на точна диагноза в конкретното състояние на пациента е изисквало
прилагане на инструментален метод на фиброгастроскопия. Назо-гастралната сонда
е метод, който е необходим за установяване на състоянието при дилатация на
стомаха. Смъртта на пациента е настъпила в резултат от масивен кръвоизлив,
започнал в коремната кухина и достигнал периферията
Ø
В част онкология /вещо лице д-р М./ - съдържащите се в кориците на делото медицински
документи не съдържат данни за извод, че пациентът е страдал от онкологично
заболяване, а само протоколът от СМЕ на труп може да бъде използван в тази
насока. Прогнозата при пациент с такъв тип заболяване е по- скоро лоша, макар
да липсват конкретни данни за определяне на прогноза за конкретното лице.
Според вещото лице, следва да се отбележи че процесът на заболяването е
авансирал, намира се в напреднал стадий, с голяма давност, което е косвен лош
прогностичен белег за преживяемост на пациента. Не се установява наличие на
туморни разсейки в тялото на пациента, но „адекватното лечение“ за конкретния
пациент не може да се установи в условията на експертно изследване, тъй като
според вещото лице това лечение е строго индивидуално. Ако се предположи, че
пациентът би бил опериран приживе, то прогнозата за преживяемост при адекватно
лечение би била до около пет години. Според вещото лице, за конкретния пациент
може да се предположи приживяемост от около две години, но този период зависи
от разпространението на заболяването в други органи от организма. При
изслушването на заключението, вещото лице подчертава хипотетичния и
индивидуален характер на всяка прогноза в споменатата насока.
Ø
В част патолого- анатомия /вещо лице д-р С./- Налице са данни, че поне в
продължение на два месеца, пациентът е имал оплаквания, характерни за хроничен
патологичен процес в горните отдели на храносмилателната система; Налице е
заболяване с продължителна давност; Има данни за съчетание на две усложнения от
развитието на заболяването – кръвоизливи и перфорация. Всяко едно от тях
поотделно и в съчетание едно с друго води до наличието на шоково състояние,
морфологичен белег на което е състоянието на „шоков бял дроб“. В случая се
касае за вероятно бързо настъпила смърт на пациента, последвала перфорацията и
масивен остър кръвоизлив, засегнал функциите на белия дроб механично. Няма
данни за разпространение на онкологичното зяболяване в други органи.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни
изводи:
По претенциите с правно основание
чл. 49 от ЗЗД вр. с чл. 45 от ЗЗД;
Предмет на спора е претенция за обезщетение на
неимуществени вреди, които се твърди да са настъпили в резултат от непозволено
увреждане.
По принцип, предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност при
основния състав на непозволеното увреждане са уредени в чл. 45 от ЗЗД и
изискват да се установи: осъществяване на поведение, което противоречи на
конкретно нормативно задължение при извършване на медицинска дейност или на
общата забрана да се вреди другиму, настъпване на конкретния релевиран в
исковата молба вредоносен резултат и наличие на пряка причинно- следствена
връзка между настъпването на вредата и поведението на прекия деликвент. Характерът
и обемът на вредите също подлежи на доказване.
Исковата молба в конкретния случай, се основава на
твърдението, че вредоносните последици
са настъпили поради неправомерно поведение на длъжностни лица при ответника при отказ
да се осъществят своевременно и адекватно необходимите медицински изследвания,
което довело до обективна невъзможност да се осъществи необходимото своевременно
и адекватно лечение - така че да бъде избегнат настъпилия малко по- късно
летален изход за пациента Б.. Вредите произтичат именно от леталния изход.
Проверката на релевираните от ищцата твърдения,
като фактическо основание на иска и квалифицирането на установените по делото
факти в контекста на установените нормативни изисквания за дейността на
лечебните заведения - определя наличиено на първата от предвидените в чл. 45 от ЗЗД предпоставки за ангажиране на деликтната отговорност на ответника -
неправомерно поведение на длъжностни лица, в нарушение на принципа на чл.81,
ал. 2, т.1 вр. с ал. 1 от Закона за здравето.
За да е налице деликт обаче, това поведение,
характеризиращо се по своята същност, като неправомерно бездействие на медицинските
специалисти – то следва да е било осъществено при или по повод изпълнение на
служебните им функции при съответния ответник.
В случая, като ответници са привлечени две отделни
звена от медицинската помощ- В.А.и Център за С.М.П., чиито функции са принципно
различни и с които пациентът Б.е взаимодействал по различен времеви период и не на последно място при различни условия за диагностичен преглед /клиничен и
амбулаторен /, а не едновременно и еднакво.
Допълнителни предпоставки за основателност на иска чл. 49 от ЗЗД са прекият
причинител на вредата да е осъществявал увреждащите действия при или по повод
на възложената му работа от страна на легитимирания да носи деликтната отговорност
ответник. В конкретния случай обаче, страните не спорят по твърдението, че
непосредствените медицински дейности са на ЦСМП и ВМА били осъществени от лица,
които са техни служители и чиито имена са записани в създадените за целта
медицински документи.
Всички посочени по- горе предпоставки за реализиране на деликтната
отговорност, са в доказателствена тежест на ищцата т.е следва да бъдат
установени от нея.
Друга група предпоставки, имащи отношение към обема на вредите, са болките
и страданията, които ищцата е претърпяла по повод загубата на сина си. Според
константната практика на ВКС и на съдилищата, обемът на вредите определя прако
размера на дължимото обезщетение. Обемът на претърпените вреди обаче, не се
презумира, а също подлежи на доказване, с оглед необходимостта от прилагането
на принципа на справедливостта по чл. 52 от ЗЗД за определяне на размера на
дължимото обезщетение.
Съдът намира предявените субективно съединени искове за процесуално
допустими, с оглед фактическите твърдения, на които те се основават и
допуснатите уточнения, както и с оглед установената правосубектност на страните
в процеса.
Преценката по отношение на основателността на иска е предпоставена от
изводите на съда по споменатите по- горе елементи от фактическия състав за
възникване на деликтна отговорност на всеки ответник поотделно. Съвсем отделен
е въпросът за наличието на предпоставки за възникване на солидарна отговорност
между двамата ответници, в хипотезата на чл.53 от ЗЗД. Това е така, защото
изводът за съпричиняването на вредоносния резултат е всъщност извод за това:
дали е налице пряка причинно- следствена връзка между смъртта на пациента и
диагностичната дейност, която е била извършена или не е извършена, но е дължима
от съответния медицински екип на ВМА или на ЦСМП, в периода 28-31.03.2010г..
По наличието на основания за
възникване на деликтна отговорност;
Няма спор по отношение на факта, че пациентът Б.е бил прегледан от екипи на
ЦСМП в домашни условия и от екип на ВМА в клинични условия (в спешен център на
болницата). Този факт има значение, при преценката за възможността да бъдат
използвани необходимите инструментални диагностични методи от медицинските
специалисти.
Няма спор, че пациентът Б.е починал на 31.03.2010г. в кратко време след извършване
на прегледите от медицински специалисти на ВМА и ЦСМП, изпълняващи медицинска
дейност в специализирани звена и по възлагане от двамата ответници.
Изясняването на останалите факти с преюдициално значение, налага
използването на специални знания в областта на медицината, с каквито съдът не
разполага. По тази причина съдът изслуша комплексна съдебно- медицинска
експертиза с висококвалифицирани медицински специалисти в съответните области
на специални знания, изслуша свидетели, анализира данни, поради което
възприема, че спорът бе напълно неизяснен от фактическа страна.
След анализ на експертните изводи и на събраните доказателства, настоящият
състав на съда достигна до категоричен извод, че е било осъществено неправомерно поведение /действия и
предимно бездействия/ на медицински специалисти при ответника В.А.- в процеса на диагностицирането на
пациента В.Б., при посощението му на
29.03.2010г.
За да достигне до този извод, съдът съобрази преди всичко становището на
комплексната съдебно- медицинска експертиза, относно заболяването от което е
страдал ищеца и съдържанието на приетите писмени доказателства- медицинска
документация. Показанията на свидетеля д-р И.Ш.обосновават извод за обективната
възможност на медицинските специалисти от ВМА да извършат на място, незабавно,
още при прегледа на 29.03.2010г. инструментално изследване – гастроскопия –
което би довело до своевременно и прецизно диагностициране на състоянието на
пациента, но не са сторили това. Съдът категорично не кредитира показанията на
свидетеля д-р Ш., относно твърдението, че самият пациент бил отказал да се
подложи на необходимото изследване.
Причината за това е на първо място фактът, че този „отказ на пациента“ не е удостоверен надлежно. По този въпрос се е
произнесъл недвусмислено компетентния експертен специализиран контролен орган:
ИА Медицински одит при министъра на здравеопазването, а проверката е завършила
с издаване на наказателно постановление срещу ВМА, което не е обжалвано и е
влязло в сила.
На второ място, трябва да се отбележи, че при оценка на показанията на
свидетеля д-р Ш.не може да
бъде пренебрегната неговата заинтересованост от изхода на делото, в хипотезата
на чл.172 от ГПК. Това е така, доколкото и в момента на осъществяване на
диагностиката на В.Б., но и при даване на показанията, свидетелят е служител на
ответника - Военномедицинска академия. Свидтелят е участвал лично в процесните събития, попълвал е
документи и е диагностицирал лично пациента Б., поради което е логично да се
предположи, че самият свидетел не би съобщил факти, които го уличават в
нарушение. В същия контекст заслужава да се отбележи, че показанията на този
свидетел създават индиция за ефект на „избирателната памет“, понеже при
внимателен прочит на показанията му прави впечатление, че от дистанцията на
приблизително тридесет месеца (преглед на Б.през март 2010г. - разпит пред съда
през октомври 2012г.) свидетелят си спомня много добре едни определени факти - своите
действия, реакциите на отказ на пациента Б.да се подложи на изследване, дори външния
му вид, спомня си как и от кого са попълвани документите за прегледа, но за
сметка на това не може да си спомни кой е бил третият лекар от дежурния му екип
на 29.03.2010г. мотивирайки се с изключителна служебна натовареност с прегледи
на пациенти в идентични условия.
На трето място, трябва да се има предвид, че някои от установените по
делото факти с косвено значение, логически опровергават тезата на ответника - Военномедицинска
академия, че пациентът Б.в действителност бил отказал да съдейства за извършване
на „предложеното му“ изследване инструментално изследване - гастроскопия.
Очевидно е, че в процесния период от 28.03.2010г. до 31.03.2010г., именно Б.активно
е действал, опитвайки се да получи медицинска помощ: в рамките на три
последователни дни, той е потърсил два пъти екип на ЦСМП, посетил е веднъж
личния си лекар и по собствена инициатива, със собствен транспорт е посетил дори
спешния център на ВМА, независимо от усложненото си здравословно състояние. В терапевтичния кабинет на ВМА, същият пациент
е приел да бъде осъществена медикаментозна терапия и да му бъде приложено вливане
на физиологичен разтвор, престоял е в лечебното заведение продължително време в
изчакване на консултации и прегледи. При това доказано фактическо поведение на
пациента, което характеризира силно желание и мотивираност от получаване на
медицинска помощ, удостовереният в медицинския журнал „отказ на пациента“ да се подложи на изследване остава напълно
необясним, освен именно с факта на допуснатото от медицинския екип на В.А.грубо нарушение на чл. 80, вр. с чл. 81,
ал. 2, т.1 от Закон за здравето във вр. с чл. 35, т.1 от Закон за здравното
осигуряване и §1 от Наредба №40/24.11.2004г. на МЗ, както и за констатираното
отделно нарушение на чл. 90, ал.1 и ал. 2 от Закон за здравето във вр. с чл.
162, ал.3 от Закон за здравето. Това
нарушение, както вече бе посочено, е било установено и от ИА „Медицински одит“
с Наказателно постановление № НП-27-126/08.04.2011г. и в резултат от събраните
в настоящото производство доказателства, съдът категорично споделя изводите на
специализирания контролен орган. Фактът, че т.нар. „отказ на пациента“ да
се подложи на необходимото изследване не е удостоверен по нормативно предвидения
ред, с подписи на пациента и респ. подписи на свидетели, мотивира категоричен
извод, че такъв отказ на пациента да се подложи на изследване, в действителност
на е бил налице. Значението на изследването за поставяне на навременна и точна
диегноза е било решаващо, според заключенията на вещите лица, за да бъде
извършено необходимото диагностициране на състоянието на пациента. Установен по
делото факт е, че Б.напуска спешния център на ВМА всъщност без поставена
диагноза от медицинските екипи там - но очевидно при наличие на много сериозно
заболяване, което е авансирало рязко и е причинило леталния изход
Ненавременното диагностициране на пациента, породено от фактическият отказ
на медицинските специалисти при Военомедицинска академия да извършат необходимата
за точна диагностика гастроскопия, практически е възпрепятствало възможността
за прилагане на своевременно и адекватно лечение, включително и спешна
хирургична интервенция, която би предотвратила или отложила леталния изход.
Следователно, предпоставките за реализиране на деликтна отговорност на
ответника - Военомедицинска академия са налице, защото е нарушено правото на
пациента Б.да ползва медицинска помощ, подчинена на принципите на своевременност, достатъчност и
качество (чл. 81 от Закон
за здравето).
След анализ на експертните изводи и на събраните доказателства, настоящият
състав на съда достигна до категоричен извод, че не е било осъществено
противоправно поведение /бездействие/ на медицински специалисти при ответника Център за С.М.П.- в процеса на
диагностицирането на пациента В.Б., при посещенията в дома му, поради което
не са налице предпоставките за възникване на деликтна отговорност за този
ответник.
За да достигне до този извод, съдът съобрази преди всичко становището на
комплексната съдебно- медицинска експертиза, относно заболяването от което е
страдал ищеца и съдържанието на приетите писмени доказателства- медицинска
документация. При
преценка на законосъобразността на действията на медицинския екип при ЦСМП, също
следва да се отчитат три основни групи факти, със съществено значение.
Първата група факти произтича от функционалните задачи на ЦСМП в системата
на здравеопазването и по- конкретно с фактическата невъзможност на екипите на
ЦСМП да осъществят необходимото в случая диагностично изследване - гастроскопия
на пациента – в условията на домашно посещение. Въпреки това обаче, илюстративен
факт за професионализма на екипа е съдържанието на диагнозата, поставена при
второто посещение на екип от ЦСМП – на 30.03.2010г. без специализирана
апаратура, който факт ярко контрастира с липсата на всякаква диагноза от
медицинските специалисти във ВМА.
Вторият факт, с практическо значение е този, че посещението на екипа от
ЦСМП е осъществен на 30.03.2010г. т.е. само часове, след като пациентът Б.е
направил вече несполучлив опит да потърси медицинска помощ във Военномедицинска
академия, с насока от личния лекар - направление за хоспитализация. Уместно е
да се отбележи факта, че екипът на ЦСМП обективно
не би могъл да осигури нито специализирана диагностика нито хоспитализация на
пациент, а е функционално предназначен само да транспортира с помощта на
специализиран транспорт пациенти, намиращи се в критично състояние, до лечебно заведение.
В областта на диагностиката на
пациента, която всъщност е релевирана в исковата молба, като
правопораждащ деликта юридически факт – екипът на ЦСМП обективно не е имал
възможност да направи повече от онова, което се установява да е било извършено
в дома на пациента, защото фактически и нормативно не разполага с възможностите
за извършване на пълноценни и прецизни клинични изследвания. Такива изследвания
се осъществяват само в клинични условия, заради необходимостта от медицински
инструментариум и специалисти. Ето защо, въпросът: дали пациента Б.е приел или е
отказал пред ЦСМП да бъде транспортиран
до здравно заведение, фактически не е толкова съществен за релевираното в исковата молба конкретно основание на възникване на
юридическа отговорност липсата на обективна диагностика.
Установените по делото факти сочат, че буквално часове преди посещението на
екип от ЦСМП, ответникът самостоятелно е посетил здравно заведение т.е. без да
бъде транспортиран до там от ЦСМП, но въсщност не транспортът със специализиран автомобил на ЦСМП, а именно липсата на адекватна специализирана диагностика
(каквато обективно ЦСМП не би могъл да приложи) конкретния факт - първопричина
и предпоставка за липса на лечение и за бърз летален изход.
В заключение съдът споделя изводите в приетия като доказателство доклад на ИА
„Медицински одит“, че не се установяват такива нарушения на екипа на ЦСМП,
които да се намирят в пряка причинно- следствена връзка с настъпилия летален
изход за пациента Б..
По наличието на основания за възникване
на солидарност в деликтната отговорност между ответниците;
Солидарната отговорност в хипотезата на деликт възниква при
регламентираните от чл. 53 от ЗЗД предпоставки, а именно – вредите да са
причинени от неколцина (цит.).
Тъй като изложените по- горе изводи на настоящия съд за правомерността на
поведението на служителите на двамата ответници изключиха ЦСМП от кръга на субектите,
спрямо които са налице предпоставки за реализиране на деликтна отговорност - не
е налице и солидарност между двамата ответници.
При липсата на основание за възникване на солидарност - може да бъде уважен
иска за реализирана деликтна отговорност само спрямо онзи ответник, който е
реализирал противоправно поведение. В конкретния случай, това е ответникът, чиито
служители са създали предпоставките за настъпване на вредоносния резултат. А
според становището на съда, това са служителите на Военномедицинска академия. При
липсата на спор относно факта, че медицинските специалисти, осъществили
прегледа на пациента В.Б. в късните часове на 29.03.2010г. в сградата на ВМА-
София са именно служители на Военномедицинска академия, съдът счита, че
предявеният срещу този ответник иск е основателен.
Ето защо, за разрешаването на спора следва да бъде обсъден въпросът за
характера обема на неимуществените вреди и за размера на дължимото от Воненно
медицинска академия обезщетение.
Предявеният иск срещу другия ответник - Центъра за С.М.П., следва да бъде
отхвърлен, като напълно неоснователен.
По отношение на обема на вредите и
размера на обезщетението;
Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, размерът
на обезщетението за неимуществени вреди, следва да бъде определен по
справедливост, като се отчитат конкретно установените по делото факти и събраните
доказателства за характера, обема и интензивността на конкретните вреди. Тяхното проявление се свързва с негативните емоционални преживявания и
социални последици от загубата на много близък родственик – пълнолетен
възходящ, син на ищцата.
При преценка на обема на вредите, съдът съобрази становището на вещите
лица, относно възможната прогноза за развитието на заболяването на пациента Б.,
в хипотеза - ако би бил диагностициран надлежно и свовременно. Компетентността
на вещото лице д-р М. в областта на медицинската онкология никак не се подлага
на съмнение, обаче това не означава непременно, че прогнозата за максимална
преживяемост на пациента от пет години трябва да се абсолютизира. Това е така,
доколкото медицинската наука търпи развитие, а от друга страна самият д-р М.
подчертава, че лечението на такъв тип заболявания е твърде субективно, поради
което конкретна прогноза трудно би могла да бъде направена. С други думи, съдът
счита, че хипотетично прогнозираната, вероятна близка смърт на пациента, дори в
хипотеза на правилно и и своевременно диагностициране – никак не би могла да
бъде абсолютизирана, като основание за определяне на по- нисък размер на
дължимото обезщетение за претърпените вреди от ищцата.
Без съмнение, ищцата попада в
кръга от лица, които са надлежно материално легитимирани да претендират
обезщетение за смъртта на сина си, но пък от друга страна, трябва да се
отбележи, че в хода на делото пред първата съдебна инстанция не бяха ангажирани
преки доказателства за взаимоотношениета между ищцата и починалия неин син.
Косвени доказателства обаче са налице, тъй като показанията на разпитаните
свидетели М.и С., установяват, че между ищцата Д.Г. и сина й В.(приживе) явно са
съществували близки социални и емоционални контакти. Един от косвените факти,
подкрепящ именно този извод е обстоятелството, че ищцата е придружила лично
сина си при посещението му във ВМА на 29.03.2010г., помагала е при
транспортирането му, тревожила се е за здравето му.
Съдът оценява преживяната загуба като изключително тежка и поради това –
след като като кредитира показания на разпитаните свидетели - напълно споделя
релевираните в исковата молба доводи в същата насока.
Социално- икономическите условия в страната, които създават отправен
критерии за социалните измерения на понятието „справедливост“ по смисъла на чл.
52 от ЗЗД, определят втория основен критерий, с който следва да бъде съобразен
размера на дължимото от ответника обезщетение към периода на 2010г.,
когато са настъпили вредите. Икономическият
стандарт към момента на причиняване на увреждането също представлява критерий
за прилагането на установения от чл. 52 от ЗЗД принцип на справедливостта.
Отчитайки значителния обем на вредоносните
последици, но без да могат да бъдат пренебрегнати и икономическите критерии за
справедливост и константната съдебна практика за подобни случаи, с оглед
прилагане на принципа на справедливостта - съдът
намира, че размера на обезщетението следва да бъдат определен
на сумата от 40 000 лева. А за разликата, над посочената сума и до пълния
претендиран размер от 75 000 лева - искът следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен.
По
претенцията
за законна лихва върху присъдената сума на обезщетението;
На основание чл. 86 от ЗЗД вр. с чл. 84, ал. 3 ЗЗД - ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищцата сумата на законната лихва, изчислена върху
присъдения размер на обезщетението, считано от датата на настъпване на
вредоносния резултат която съвпада с деня на настъпване на леталния изход на
31.03.2010г.
По отношение на
разноските:
При изложения в
мотивите изход на спора, ответникът В.А.следва да бъдат осъден да заплати на ищцата
направените съдебни разноски на основание чл. 78, ал.1 от ГПК. Ищцата обаче
заяви, чрез процесуалния си представител в последното съдебно заседание, че
няма претенция за присъждане на разноски.
При
това обаче, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК, ответникът В.А.следва да бъдат
осъден да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата на разноските, които
са били направени в настоящото произвоство за сметка на бюджета на съда, за
които ищцата е била освободена и съразмерно с уважената част от иска.
Ищцата дължи да заплати направените
съдебни разноски на ответника Военномедицинска академия, съразмерно с отхвърлената
част от иска, но в последното открито съдебно заседание, чрез процесуалния си
представител, този ответник заяви, че не претендира присъждане на разноски.
Ищцата би следвало да бъде осъдена да заплати направените съдебни разноски и
на осветника Център за С.М.П., спрямо който искът е отхвърлен. При липса на
списък на разноските, съдът взе предвид данните за действително направените
разноски от този ответник и намира, че ищцата следва да бъде осъдена да заплати
общо сумата от 300 лева.
На третото лице- помагач ЗАД „А.“ не се дължат разноски и то е легитимирано
да получи такива.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от
Д.Д.Г. с ЕГН ********** и с адрес ***8, иск с правно основание чл. 49, вр.
с чл. 45 от ЗЗД, за солидарно осъждане на В.А.с ЕИК ********и седалище ***, със седалище *** и Център за С.М.П.с ЕИК ********
и седалище ***9, да заплатят обезщетение в размер на сумата от 80 000 лева за неимуществени вреди, в следствие на
пропуски в диагностичния процес на пациента В.С.Б., довели до летален изход,
както и иска с правно основание чл.86 от ЗЗД, за изплащане на законна лихва върху претендираната сума на
обезщетението, изчислена за периода от датата на настъпването на вредите на
31.03.2010г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА В.А.гр. София, с ЕИК ********със седалище *** да заплати на Д.Д.Г.
с ЕГН ********** и с адрес ***8 на основание
чл. 49, вр. с чл. 45 от ЗЗД – сумата от
40 000 /четиридесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, в следствие на
пропуски в диагностичния процес на пациента В.С.Б., довели до летален изход,
заедно със законната лихва върху претендираната сума на обезщетението,
изчислена за периода от датата на настъпването на вредите на 31.03.2010г. до
окончателното плащане, като отхвърля иска срещу В.А.в частта за горницата над
присъдената сума и до пълния претендиран размер на обезщетение за 75 000
лева
ОТХВЪРЛЯ предявения (при условията на евентуалност) иск на Д.Д.Г.
с ЕГН ********** и с адрес ***8, срещу Център за С.М.П.с ЕИК ******** за сумата
от 5 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, в следствие на
пропуски в диагностичния процес на пациента В.С.Б., довели до летален изход,
заедно със законната лихва върху претендираната сума на обезщетението,
изчислена за периода от датата на настъпването на вредите на 31.03.2010г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА В.А.гр.
София, с ЕИК *******, със седалище ***,
да заплати по сметката на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК - сумата от 390 лева за съдебни разноски, от заплащането на които ищцата е
била освободена.
ОСЪЖДА Д.Д.Г. с ЕГН ********** и с адрес ***8, да
заплати на Център за С.М.П.с ЕИК ********, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК-
сумата от 300 лева за съдебни разноски пред Софийски градски съд.
Решението е постановено при участието на ЗАД „А.“ с ЕИК *******и седалище ***,
в качеството на трето лице- помагач на страната на ответника.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Апелативен съд София,
в двуседмичен срок от връчване на препис от него.
СЪДИЯ: