Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 12.07.2018 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в публичното съдебно заседание на седемнадесети април през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян
Боряна Воденичарова
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян в.гр.дело №2331 по описа за 2018 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 04.12.2017 год., постановено
по гр.дело №75348/2016 год. по описа на СРС, ГО, 71 с-в, е признато за незаконно
и е отменено на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението на Н.Г.В.,
извършено със Заповед №138 І аб от 25.10.2016 год., считано от 27.10.2016 год.,
на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ ищецът е възстановен на заеманата преди
уволнението длъжност „Началник асфалтова база“ при „П.Г.“ ЕАД и ответникът е осъден
да заплати на ищеца, както следва: на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл.
225, ал. 1 КТ сумата от 17 236.80
лв., представляваща обезщетението за оставане без работа вследствие на
незаконното уволнение период от шест месеца, считано от 27.10.2016 год.; на
основание чл. 357 КТ сумата от 1 561.30
лв. – наем за жилище в размер на 550 лв. месечно, съгласно Заповед
№РД-02-21-1 от 13.09.2016 год. за периода от 01.08.2016 год. до 27.10.2016 год.
и на основание чл. 357 КТ сумата от 830
лв. – дължима за претърпяна медицинска интервенция съгласно Заповед
№РД-02-21-2 от 13.09.2016 год., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
направените разноски по делото в размер на 900 лв.; ответникът е осъден да
заплати по сметка на СРС на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 1 021.92
лв., представляваща държавна такса и разноски за вещи лица.
Срещу
решението е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ответника „П.Г.“
ЕАД. Жалбоподателят поддържа, че на 05.02.2014 год. между страните било
възникнало трудово правоотношение, по силата на което ищецът изпълнявал
длъжността „Началник асфалтова база“. Това правоотношение било прекратено с
процесната заповед на основание чл. 328, ал. 1, т. 1, предл. 2 КТ. Посочената
разпоредба предвиждала възможност за работодателя едностранно да прекрати
трудовото правоотношение с работник или служител на предприятието, поради
съкращаване на щата, който заема. Първоинстанционният съд неправилно бил приел,
че извършеният подбор е опорочен. Видно било от данните по делото, че
работодателят бил извършил подбор съгласно изискванията на чл. 329 КТ, като бил
посочил критериите за оценка и тяхната тежест. Работодателят бил направил
оценка на квалификацията на служителите, заемащи длъжността, като бил включил
притежаваното от тях образование по съответната специалност, степен на
образование, както и наличието на допълнителна професионална квалификация,
установена по съответния ред. Качеството
на работа се изразявало в преценката на работодателя за точното, качествено и
ефективно изпълнение на трудовите задължения и тази преценка била субективна –
тя се давала от субекта на работодателската власт и не можело да бъде заменена
от преценката на съда, който не можел да добие пълни впечатления за трудовите
умения, навици и опит, проявяващи се единствено в производствения процес. Критериите
по чл. 329, ал. 1 КТ имали обективни признаци и тяхното спазване можело да бъде
установено с всички доказателствени средства по ГПК. Оценката на работата на участващите
в подбора не била субективна – за да направи оценка на квалификацията и нивото
на изпълнение на възложената трудова функция, работодателят трябвало да получи
информация по приетите показатели за конкретната длъжност от непосредствения
ръководител на работника или служителя или от назначена комисия от специалисти
в съответната производствена или служебна сфера. В разглеждания случай била
извършена преценка за съответствие на приетите от работодателя показатели по
законоустановените критерии с действителните качества на работника или
служителя, обоснована със събрана за участниците в подбора информация. Предмет
на съдебна проверка бил въпросът за законосъобразното упражняване на правото на
подбор, респективно законосъобразното приложение на критериите, установени в
чл. 329, ал. 1 КТ. При съкращаване на една или няколко от съществуващите в щата
длъжности, прекратяването на трудовото правоотношение с работниците или
служителите, заемащи съкращаваната длъжност, се предпоставяло от извършването
на подбор, който ставал част от правото на уволнение. Ето защо моли обжалваното
решение да бъде отменено, а исковете – отхвърлени. Претендира и присъждането на
направените разноски по делото.
Ответникът
по жалбата Н.Г.В. счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено.
Поддържа, че правилно първоинстанционният съд бил приел, че процесното трудово
правоотношение било прекратено преди да влезе в сила новото длъжностно
разписание, поради което към момента на уволнението не е бил налице фактическия
състав по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, както и че по делото не са представени
доказателства, въз основа на които да се извърши проверка дали дадената оценка
на ищеца, като участник в извършения подбор, е обективна и отговаря на
действителните факти. Претендира и присъждането на направените разноски по
делото.
Софийски
градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията
на насрещната страна, намира за установено следното:
Първоинстанционният
съд е бил сезиран от Н.Г.В. с искова молба, с която срещу „П.Г.“ ЕАД са били предявени обективно
съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, чл. 344, ал. 1, т.
2 КТ, чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ и чл. 357 КТ за отмяна на
уволнението на ищеца, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – поради
съкращаване на щата, със Заповед №138 І аб от 25.10.2016 год. на изпълнителния
директор на ответното дружество, считано от 27.10.2016 год., за възстановяване
на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „Началник асфалтова база“ и за
осъждане на ответника да заплати сумата от 17 236.80 лв., представляваща
обезщетението за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение период
от шест месеца, считано от 27.10.2016 год., сумата от 1 561.30 лв. – наем
за жилище в размер на 550 лв. месечно, съгласно Заповед №РД-02-21-1 от
13.09.2016 год. за периода от 01.08.2016 год. до 27.10.2016 год. и сумата от
830 лв. – дължима за претърпяна медицинска интервенция съгласно Заповед
№РД-02-21-2 от 13.09.2016 год. В исковата молба се
твърди, че уволнението било незаконно, тъй като не
било налице основанието по чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ и не бил извършен подбор по чл. 329 КТ, като при условията на
евентуалност се оспорва неговата законосъобразност.
Безспорно е по делото, а и от
представените по делото трудов договор №48 І аб от 05.02.2014 год. и допълнителни
споразумения, се установява, че между страните е съществувало
безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал
длъжността „Началник асфалтова база“,
с основно месечно трудово възнаграждение от 2 700 лв. и допълнително
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит – 0.8 % за всяка
година. Представена
е и длъжностна характеристика за процесната длъжност, която не се спори, че е
била връчена на ищеца.
Това трудово правоотношение е било
прекратено със Заповед №138 І аб от 25.10.2016 год. на изпълнителния директор
на ответното дружество, издадена на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ – поради съкращаване на
щата, считано от 27.10.2016 год. Заповедта била връчена на
ищеца на 26.10.2016 год. – обстоятелство, което същият е удостоверил лично с
подписа си и което не оспорва. В заповедта се съдържа
нареждане за изплащане на обезщетения
по чл. 220, ал. 1 КТ за неспазено предизвестие в размер на едно брутно трудово
възнаграждение, по чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван платен годишен отпуск в
размер на 23 дни /10 дни за 2015 год. и 13 дни за 2016 год./ и по 222, ал. 1 КТ.
Представени са щатно разписание и
поименно щатно разписание на „П.Г.“ ЕАД, в сила от 15.07.2016 год. – 31.5 бр.,
в което фигурира 1 щатна бройка за длъжността „Началник асфалтова база“ /в
структурното звено Асфалтова база „Клокотница“/, код по НКПД 1321-6008, 1 щатна
бройка за длъжността „Началник производство“ /в структурно звено „Производство
знаци“/, код по НКПД 1321-7005 и 1 щатна бройка за длъжността „Директор
производство“, код по НКПД 1321-7010.
Представени са щатно разписание и
поименно щатно разписание на „П.Г.“ ЕАД, в сила от 31.10.2016 год. – 28.5 бр.,
в което фигурират 1 щатна бройка за длъжността „Ръководител Обособено
производство“, код по НКПД 1321-6008 и 1 щатна бройка за длъжността „Ръководител
производство ПЗ“ /в структурно звено „Производство знаци“/, с код по НКПД
1321-6008, а структурното звено Асфалтова база „Клокотница“ не фигурира.
Като доказателство по делото е
приета диплома, от която е видно че ищецът има завършено висше образование, с
образователно-квалификационна степен „бакалавър“, специалност „автоматика,
информационна и управляваща техника“ и професионална квалификация „инженер по
автоматика“
Установява се въз основа на протокол
от 25.10.2016 год., че комисията, назначена със Заповед №РД-02-27-1 от
24.10.2016 год. на ръководството на ответното дружество, оценила определените
за подбор служители, заемащи длъжността „Началник асфалтова база“ – ищеца и
длъжността „Ръководител обособено производство, асфалтова база“ – С.С.С./назначен
на 29.09.2016 год./, като на последния била определена обща оценка 9 т. /3 т. –
образование 3 т. – знания, умения, опит и 3 т. – ниво на изпълнение на
възложената работа/, а на Н.В. – обща оценка 7 т. /3 т. – образование 2 т. –
знания, умения, опит и 2 т. – ниво на изпълнение на възложената работа/ и
същият бил предложен за съкращение. Като доказателство по делото са приети и
изготвени на 25.10.2016 год. от горепосочената комисия критерии за подбор на
заемащите длъжността „началник асфалтова база“ от всички звена към дружеството
при съкращаване на щата на основание чл. 329, ал. 1 КТ, които включват: 1/
образование, професионална квалификация, допълнителна квалификация; 2/ знания,
умения, опит, съобразителност и инициативност за изпълнение на възложената
работа и 3/ ниво на изпълнение на възложената работа – срочно, количествено и
качествено /3 т./, като е прието, че максималният брой точки са 3 по всеки от
критериите, а минималният брой – 1.
Не се спори, а и това е видно от представеното копие на трудовата книжка на ищеца, че след процесното уволнение няма друго записване за започване на работа по трудово правоотношение.
Установено е въз основа на
заключението на вещото лице по допусната и изслушана в първоинстанционното
производство съдебно-счетоводна експертиза, което при преценката му по реда на
чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, че последното получено от ищеца брутно
трудово възнаграждение за м.септември 2016 год. е в размер на 2 872.80
лв., а обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ за периода от 27.10.2016 год. до 26.04.2017
год. възлиза на 17 236.80 лв. Установява се също така, че неизплатената
сума за наем за периода от 01.08.2016 год. до 27.10.2016 год. съгласно Заповед
№РД-02-21-1 от 13.09.2016 год., е в размер на 1 561.30 лв.
Със Заповед №РД-02-21-1 от
13.09.2016 год. и Заповед №РД-02-21-2 от 13.09.2016 год. на изпълнителния
директор на ответното дружество, издадени на основание чл. 292 вр. с чл. 294,
т. 7 КТ, било съответно наредено на ищеца да се начислява и изплаща ежемесечно
сума в размер на 550 лв. за наем на жилище, считано от 01.08.2016 год. /за
сметка на социалните разходи/, както да се начисли и изплати еднократна помощ в
размер на 830 лв., поради претърпяна операция /за сметка на социалните
разходи/. Тези заповеди са били отменени съответно със Заповед №РД-02-25 и
Заповед №РД-02-26 на изпълнителния директор на „П.Г.“ ЕАД, с посочена във всяка
от тях дата на издаване 03.10.2016 год.
Съгласно разпоредбата
на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни
материални норми.
Решението е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите на обжалваното решение, поради
което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка с доводите в жалбата следва да се
добави и следното:
По отношение на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ:
Процесното трудово правоотношение е било прекратено на
основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ – поради съкращаване на щата. Твърденията за незаконност на уволнението, очертаващи
основанието на предявения иск и в чиито рамки е ограничена търсената съдебна
защита съобразно диспозитивното начало в гражданския процес и при съобразяване на изложеното от ищеца в
подадения от него писмен отговор на въззивната жалба, са
свързани с това, че не е налице
приложеното от работодателя основание за уволнение и не е извършен законосъобразен подбор по чл. 329 КТ.
Изискванията
за законност на уволнението поради съкращаване на щата са следните: 1/ да е налице
премахване, считано от един определен момент за в бъдеще, на отделни длъжности от
утвърдения общ брой на работниците или служителите в предприятието или учреждението
поради преустановяване на съответстващите им трудови функции; 2/ съкращението да е реално,
т.е. съответната трудова функция действително да се премахва, а не само да се променя
наименованието на съответстващата й длъжност при запазване характера на извършваната
работа; 3/ да е налице към момента на уволнението – датата на
уволнението трябва да съвпада или да следва датата, на която е извършено реалното
фактическо съкращаване и 4/ да е извършено по съответния ред и от компетенния орган.
Законността на уволнението в хипотезата на чл. 328,
ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ не се свързва по необходимост само с наличието на утвърдено ново щатно
разписание, а е меродавно установяването на съществуването на
материалноправното основание за прекратяване на трудовото правоотношение. Съкращаването на щата означава
намаляване, премахване за в бъдеще на отделни бройки от утвърдения общ брой на
работниците и служителите. Причините за това могат да бъдат най-различни и
наличието им се преценява от работодателя или от компетентния за утвърждаването
на щатното разписание орган. Промяната на щатните бройки е въпрос на
целесъобразност за работодателя и не подлежи на съдебен контрол, като суверенно
негово право е да променя щата както прецени. Това, което е от значение е съкращаването
на съответна щатна бройка да е
извършено от лицето или органа, който има право да извършва промени в щатното
разписание и да е реално – да
има фактическо /реално/ премахване на трудовите
задължения, които включва процесната длъжност, преди да се извърши уволнението.
Следователно възникването на
фактическия състав на чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ към определен момент
преди уволнението е обусловено от решение на компетентния орган за промяна на
щата, утвърждаване от същия орган на щатното разписание, съдържащо датата, от
която то влиза в сила и влизане в сила на щатното разписание, обективиращо
измененията в щата след посочената дата. Когато уволнението е извършено преди
да е направено съкращението, преди то да е влязло в сила и да е започнало да
действа и да се прилага, т.е. преди новото щатно разписание да е утвърдено
еднолично от работодателя или от определен компетентен орган, уволнението е
незаконосъобразно – в този смисъл Решение № 1719 от 13.03.2002 год. на ВКС по
гр.д №2754/2000 год., ІІІ г. о., ГК, Решение № 413 от
17.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1804/2009 г., IV г. о., ГК, Решение № 163
от 4.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1062/2011 г., III г. о., ГК, Решение № 41
от 19.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3820/2015 г., IV г. о., ГК.
В разглеждания случай намаляването
на щатната численост на персонала относно длъжността, която е изпълнявал ищеца,
видно от съпоставката на двете щатни разписания – предходното, в сила от
15.07.2016 год. и новото, в сила от 31.10.2016 год., като основание за
прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ,
е възникнало след влизане в сила на новото щатно разписание на 31.10.2016 год.
/ответникът нито твърди, нито ангажира данни, че новото щатно разписание е
влязло в сила в предходен момент, а доказателствената тежест в тази насока е
била негова/. Преди това на 26.10.2016 год. на ищеца е връчена процесната
заповед за уволнение, в която се съдържа волеизявлението на работодателя за
прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 27.10.2016 год.
Уволнението предхожда основанието, на което на което е извършено, т.е.
фактическият състав по чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ не е бил осъществен
към момента на прекратяване на трудовото правоотношение. В този смисъл и само
на това основание уволнението на ищеца е незаконосъобразно, поради което исковете
по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ са основателни и подлежат
на уважаване, както е правилно е приел и СРС.
Само за пълнота, макар и да е
необходимо с оглед приетото по-горе, следва да бъде посочено и следното:
Правилно и в съответствие с
разпоредбата на чл. 329 КТ първоинстанционният съд е приел, че при уволнение на
основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ – съкращаване на щата, в случай че
съкращаваната щатна бройка не е единствена /и не се съкращават всички щатни
бройки за длъжността/, работодателят има задължение за извършване на подбор. В
тази хипотеза правото на подбор става част от правото на уволнение, тъй като то
не може да се упражни, без да се извърши подбор. Критериите, въз основа на
които се извършва подбор, са установени в чл. 329, ал. 1 КТ – квалификацията /деловите
и професионалните качества и умения за
изпълнение на конкретната длъжност/ и нивото на изпълнение на възложената
работа /относно срочното, количествено и качествено изпълнение на възложените
задачи/. Начинът и формата за извършване на подбора са предоставени на
преценката на работодателя /дали извършването му ще бъде документирано в
протоколи, докладни записки и др. или няма да бъде документирано/. Извършването
му следва да бъде доказано от работодателя пред съда в спора за
законосъобразността на уволнението поради съкращаване на щата и отмяната му
като част от правото на уволнение на това основание. Работодателят може да
доказва извършването на подбора с всички доказателствени средства. Предмет на
доказване е чрез сравнение, съпоставяне между работниците и служителите, между
които се извършва подбора по критериите за неговото извършване, че са останали
на работа тези, които притежават по-висока квалификация и работят по-добре.
В частност за установяване дейността
по подбора е представен единствено протокол на комисия, назначена от работодателя,
от който е видно, че оценката на ищеца и другия сравняван служител е извършена по критерии съответстващи на чл. 329 КТ –
квалификация и качество на изпълнение на работата, като ищецът е бил оценен по-ниско /по показателите знания, умения, опит и ниво на
изпълнение на възложената работа/. Доводите на жалбоподателя, че с това е
доказано законосъобразното провеждане на подбора, са неоснователни. При липсата
на доказателства, от които да се установи, че предпочетеният да остане на
работа е по-квалифициран и по-добре работещ, първоинстанционният съд е формирал
правилния извод за незаконосъобразен подбор, който /на отделно основание/ обуславя
незаконността на извършеното уволнение. Този извод съответства и на
задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 3 от
16.01.2012 год. на ВКС по тълк.дело № 3/2011 год., ОСГК, според които
критериите по чл. 329, ал. 1 КТ имат обективни признаци и тяхното спазване е
начина за упражняване на правото на подбор и правото на уволнение, което при
спор се преценява от съда. Когато преценката е обективирана в писмен документ,
същият представлява писмено доказателство и при оспорването му от уволнения
работник или служител отразеното в него обстоятелства подлежат на пълно
доказване от работодателя чрез разпит на свидетели или прилагането на други
доказателствени средства, с оглед установяване на действителните качества на
участвалите в подбора.
По отношение на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ:
Установено е по несъмнен начин по делото, че последното получено от ищеца месечно брутно трудово
възнаграждение за пълния отработен месец
преди уволнението е в размер на 2 872.80 лв., както и че същият е останал без работа през периода
от шест месеца, считано от 27.10.2016 год.
При това положение настоящият съдебен състав приема,
че са налице основанията за ангажиране отговорността на работодателя по чл. 225, ал. 1 КТ, която е договорна и е за имуществени
вреди /пропуснати ползи/, които са договорно определени. В хипотезата на чл. 225, ал. 1 КТ
обезщетението се съизмерва с пропуснатото брутното трудово възнаграждение и в случая възлиза на 17 236.80 лв., до
който и размер претенцията законосъобразно е била уважена от първоинстанционния
съд.
По отношение на исковете по чл. 357 КТ:
Във въззивната жалба не са изложени
конкретни доводи срещу правилността на първоинстанционното решение в частта му по
искове по чл. 357 КТ. Предметът на въззивното
производство, което се разглежда по реда на ограничения въззив, по отношение на
разглеждане на спора по същество е очертан в случая само от посоченото в жалбата и
приложимите към спорния предмет императивни материалноправни норми. Ето защо в
решаващата си дейност въззивният съд изхожда от фактическите положения,
установени от първоинстанционния съд,
като препраща към мотивите на обжалваното решение относно приетото за установено от фактическа
страна.
При
установените по делото фактически положения и тъй като работодателят е
длъжен да осигурява подходящи условия за социално-битовото обслужване на работниците
и служителите – чл. 292 и чл. 294, т. 7 КТ, във връзка с което задължение ответникът
е издал процесните заповеди №РД-02-21-1 от 13.09.2016 год. и №РД-02-21-2 от
13.09.2016 год., отмяната на които преди 10.02.2017 год. е непротивопоставима
на ищеца съгласно чл. 181, ал. 1 ГПК, но не ги е изпълнил, то същият дължи на
ищеца сумата от 1 561.30 лв. – наем за жилище в размер на 550 лв. месечно,
за периода от 01.08.2016 год. до 27.10.2016 год. и сумата от 830 лв. – дължима
за претърпяна медицинска интервенция, както по същество е приел и СРС, чийто
правни изводи въззивният съд също споделя.
С оглед изложеното, бланкетната въззивна жалба, чийто полезен ефект по отношение
на разрешаване на спора по същество, съответно косвено преценка относно
правилността на решението на СРС в обсъжданата част, е твърде ограничен, е неоснователна. В
посочената част обжалваното решение е постановено в правилно
приложение на материалния закон и
следва да бъде потвърдено чрез препращане към мотивите му – чл. 272 ГПК.
Ето защо въззивната жалба следва да
бъде оставена без уважение, а решението на СРС – потвърдено, като правилно.
По отношение на разноските:
При този изход на спора жалбоподателят
няма право на разноски.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
жалбоподателят /ответникът/ следва да бъде осъден да заплати на ищеца
действително направените разноски във въззивното производство за възнаграждение
за един адвокат в размер на 1 400 лв.
Предвид изложените съображения,
съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решението от 04.12.2017 год., постановено по
гр.дело №75348/2016 год. по описа на СРС, ГО, 71 с-в.
ОСЪЖДА „П.Г.“ ЕАД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Н.Г.В. с ЕГН **********,
с адрес: ***, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК направените разноски във въззивното производство за възнаграждение за
един адвокат в размер на 1 400 лв.
Решението в частта му по исковете
по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от
връчването му на страните. В останалата част решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/