МОТИВИ към Присъда
№ 42, постановена на 14.03.2018 година по н.о.х.дело № 57 по описа на 2018
година на Старозагорския районен съд:
Обвинението е против подсъдимия П.И.С., роден на *** ***, с адрес за
призоваване: град Казанлък, ул.”Преслав” № 4, вх.”А”, ет.3, ап.6, българин,
български гражданин, с висше образование, женен, служител поддръжка на машини в
”Снежанка 52”
ЕООД, едноличен собственик на капитала на ”С. ***, неосъждан, с ЕГН **********, за това, че на 24.04.2013 год. в град Стара Загора, в качеството си
на търговец – собственик и управител на ”С. и Синове” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Казанлък, бул.”Александър
Батенберг” № 220, (или град Казанлък, ул.”Преслав” № 4, вх.”А”, ет.3, ап.6), изпаднал в
неплатежоспособност и в 30-дневен срок от спиране на плащанията (последното от
които на 25.03.2013 год. по частно - правно задължение към ”Райфазейн Банк”
АД), считано от 25.03.2013 год. до 24.04.2013 год. не заявил това обстоятелство
пред Окръжен съд Стара Загора и не поискал откриване на производство по
несъстоятелност - престъпление по чл.227б, ал.1 от НК.
Представителят на Районна прокуратура Стара Загора
поддържа обвинението против подсъдимия и пледира на основание чл.78а от НК същият
да бъде освободен от наказателна отговорност за извършеното от него
престъпление, като му бъде наложено административно наказание ”глоба” в минималния
размер, предвиден в закона.
Защитникът на подс.П.И.С., адв.Н.Н.
***, пледира за невиновнот и моли подзащитинят му да бъде оправдан.
Подсъдимият П.И.С. при условията на чл.371, т.2 от НПК признава фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, поддържа пледоарията на
защитника си и в последната си дума изразява съжаление за извършеното, като
моли за определяне на наказание в минималния размер предвиден в закона.
Съдът намери за установена следната фактическа и правна
обстановка:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА
Безспорно установено е, че подсъдимият П.И.С. е
роден на *** ***, с адрес за призоваване: град Казанлък, ул.”Преслав” № 4,
вх.”А”, ет.3, ап.6, българин, български гражданин, с висше образование, женен,
служител поддръжка на машини в ”Снежанка 52” ЕООД, едноличен
собственик на капитала на ”С. ***, неосъждан, с ЕГН **********.
С решение № 1000/24.10.2013 год. на РС Стара Загора по НАХД № 2072/2013 год.,
влязло в сила на 09.11.2013 год., подс.С. бил признат за виновен за извършено на 19.12.2011 год. в Стара Загора престъпление по чл.227 б, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, като на основание чл.78 ”а”, ал.1 от НК му било наложено наказание ”глоба” в размер на 1000 лв. (том ІІ, лист 144
от ДП).
Към 07.11.2016 год. в ТД
на НАП не е постъпвала информация за постъпили плащания на задължението по
изпълнителен лист № 2072/2013 год. на РС Стара Загора. (том ІІ, лист №
118 от ДП).
Със съдебно решение № 2076/18.07.2006 год. по фирмено дело № 923/2006 год.
в търговски регистър при ОС Стара Загора било регистрирано еднолично дружество
с ограничена отговорност ”С. и Синове” ЕООД, с ЕИК *********. Едноличен
собственик на капитала и управител на дружеството до 25.05.2015 год. бил подс.П.И.С.,
като седалището и адреса на управление били Казанлък, ул.”Преслав” № 4, вх.”А”, ет.3, ап.6.
На 25.05.2015 год. било извършена корекция – подс.С.
бил заличен като управител на дружеството и за такъв бил вписан свид.Асен
Андреев Мартинов. Извършени били промени в седалището, бил вписан нов адрес на
управление на дружеството: град Казанлък, бул.”Александър Батенберг” No 220.
Разрешената предмет на дейност на дружеството
била изкупуване, производство, търговия на едро и дребно с
хранителни и промишлени стоки и изделия, както и на селскостопанска продукция,
търговска дейност, комисионна търговия, разкриване на търговски обекти,
търговско посредничество и представителство на български и чуждестранни
юридически лица, ресторантьорство и хотелиерство, всички други дейности,
незабранени със закон, а за тези, за които се изисквало разрешителен режим -
след снабдяване с лиценз.
В процеса
на разследване се изяснило, че подс.С. е развивал търговска дейност с дружеството
до края на 2013 год. През месец май 2015 год. за управител на същото бил
назначен свид.Асен Андреев Мартинов, макар същият да бил учил до втори клас,
трудно четял и пишел, и не помнел какви документи бил разписвал назад във
времето.
Досъдебното производство било образувано по
жалба от ”Финанс инфо асистанс” ЕООД, със седалище и адрес на управление в град
София, чиято предмет на дейност била събиране на вземания, тъй като дружеството
било финансова институция по смисъла на Закона за кредитните институции.
По делото е установено, че в НАП Пловдив, Офис Стара
Загора срещу ”С. и Синове” ЕООД не са били издавани Актове за прихващане или
възстановяване, (АПВ) или ревизионни актове, имало образувано производство по
принудително изпълнение – ИД № 1963/2010 год. в размер на 3 606, 65 лв.
главница, общо 13 817, 94 лв. до 20.06.2017 год. Наложени били обезпечителни
мерки върху имуществото на длъжника, като бил наложен запор върху наличните и
постъпващите суми по банкови сметки, депозити, вложени вещи в трезори, находящи
се в: ТБ ”Райфайзенбанк” ЕАД, ТБ ”Централна Кооперативна Банка” АД, ТБ ”Банка
ДСК” АД, ТБ ”УниКредит Булбанк” АД, ТБ ”Първа Инвестиционна банка” АД.
От
изготвената в хода на досъдебното производство финансова (съдебно –
счетоводна), експертиза се установява, че началната дата на спиране на
плащанията, съгласно писмо № 15112/21.06.2017 год. на НАП Стара Загора е
14.10.2010 год. Изплатена била сумата от 190.00 лв. по ИД № 1963/2010 год.,
след което са били спрени плащанията за осигуровки от месец ноември 2010 год.,
към 28.06.2012 год. дружеството имало задължение в размер на 10131.57 лв., като
последното плащане към ЦКБ АД било на 29.06.2012 год. в размер на 300 лв.
Съществувало задължение по овърдрафт по разплащателна сметка в ОББ АД и фирмена
дебитна карта с лимит 5000 лв. Непогасената главница към 21.05.2012 год. била
1284.14 лв. Последно плащане било на 21.05.2012 год. в размер на 150.00 лв.,
съгласно договор № 5167/02.07.2008 год. Бил отпуснат кредитен лимит 20 000 лв.
от ”Райфайзен банк” АД, но последното постъпление по ИД било от 25.03.2013 год.
в размер на 60.00 лв. (превод от ЧСИ). От изготвените изчисления за обща
ликвидност, вещото лице заключило, че ”С. *** към 31.12.2007 год., 2008 год.,
2009 год., 2010 год., 2011 год., 2012 год. и 2013 год. било в състояние да
покрие с наличните краткотрайни активи краткосрочните си задължения;
коефициентите за бърза ликвидност за 2008 год. и 2009 год. показвали, че ”С. ***
към 2008 год. и 2009 год., можели да покрият с наличните си краткотрайни активи
краткосрочните си задължения, а за другите години, като 2007 год., 2010 год.,
2011 год., 2012 год. и 2013 год. сигнализирали, че ”С. и Синове” ЕООД не били в
състояние да покрият с наличните краткотрайни активи краткосрочните си
задължения. Коефициентите за незабавна и абсолютна ликвидност към 31.12.2010 год.,
2011 год., 2012 год. и 2013 год. характеризирали дружеството като неспособно да
покрие с наличните парични средства краткосрочните си задължения.
Получените
стойности на коефициентите за автономност и задлъжнялост, конто характеризирали
общото финансово състояние на ”С. *** към 31.12.2007 год., 2008 год., 2009 год.,
2010 год., 2011 год., 2012 год. и 2013 год. показвали, че дружеството било
неплатежоспособно. Това състояние било трайно и необратимо. Дружеството
дължало общо 13812.94 лв. към НАП.
Началната дата на спиране на плащанията от ”С. и Синове” ЕООД към НАП Пловдив, офис Стара Загора била 14.10.2010 год., спиране плащанията за
осигуровки, данъци, глоби и лихви били с начало месец
Ноември 2010 год., последното плащане към ЦКБ АД било на
29.06.2012 год. в размер на 300 лв., последното плащане към ОББ било на 21.05.2012
год. в размер на 150.00 лв. Последното
постъпление по ИД към ”Райфайзен банк” АД било от
25.03.2013 год. в размер на 60.00 лв. (превод от ЧСИ).
Началната дата, след която са спрени плащанията, била 25.03.2013 год.
През целия
инкриминиран период подс.С. бил собственик и управител на ”С. и Синове” ЕООД,
като е проявил бездействия в 30 - дневния срок, считано от 25.03.2013 год. до
24.04.2013 год., като не е поискал от съда, (ОС Стара Загора), откриване
производство по несъстоятелност, каквото задължение му е вменено с нормата на
чл.227б, ал.1 от НК, действаща към момента на изпадане в неплатежоспособността,
а и понастоящем.
При ЕООД този орган се явява едноличният собственик на капитала. Като такъв
- в неговата компетентност е да вземе решение да се депозира в съда молба за откриване
на производството по несъстоятелност, вследствие на което възниква задължението
му като управител и да я подаде.
Изпълнителното
деяние на разглежданото престъпление е осъществено чрез бездействие – подсъдимият
не е заявил неплатежоспособност пред съответния съд в 30 - дневен срок от
спиране на плащанията, в случая Окръжен съд град Стара Загора, за да може да
бъде открито производство по несъстоятелност, съгласно разпоредбите на
Търговския закон.
Установен е
размерът на вземанията, конкретизирани в експертното заключение, както и
липсата на имущество, с което тези вземания да бъдат обезпечени или да бъдат
платени.
Субект на
това престъпление е физическото лице, управител и/или представител на търговско
дружество, изпаднало в неплатежоспособност, каквото качество несъмнено С.
притежава. Съгласно чл.608, ал.1 от ТЗ, това състояние е налице при търговец,
който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение по търговска
сделка или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с
търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане. За да се
улесни доказването на неплатежоспособността в ал.2 на чл.608 от ТЗ законодателят
създал законово предположение, че неплатежоспособността се предполага, когато
длъжникът е спрял плащанията.
Спиране на
плащанията представлява неизпълнение на парично задължение по търговска сделка,
което е изискуемо, т. е. за съставомерността на деянието по чл.227б, ал.1 от НК
е достатъчно да се установи, че подсъдимият има качеството на търговец, че е
налице изискуемо и ликвидно парично задължение по търговска сделка на
управляваното и представлявано от него дружество, по която плащането е спряно и
в 30-дневен срок от спиране на плащанията същият не е уведомил за това съда.
В случая се
установява по безспорен и категоричен начин, че подс.С. е управител и
представител на ”С. и Синове” ЕООД, дружеството имало задължения, но спряло да
ги изплаща и за първи път това е станало по частно – правно задължение към ”Райфазейн
Банк” АД, считано от 25.03.2013 год.
Съгласно
чл.227б, ал.1 от НК, търговец, който изпадне в неплатежоспособност и в
30-дневен срок от спиране на плащанията не заяви това пред съда се
наказва.
Гореизложената фактическа обстановка, намерила обективен
израз и в обвинителния акт се доказва от събрания в хода на разследването
доказателствен материал: том 1 – докладна записка, постановления от РП – стара
Загора и РП – Казанлък, жалба, писма, сведения, писмо до РС – Казанлък, до РС –
Стара Загора, писмо до Бюрото по труда, и други, (1- 75 страница), том 2 – постановление за образуване на ДП,
постановление за привличане на обвиняем, вземане МН, протокол за разпит на
обвиняем, протокол за разпит на свидетели, писма и отговори до банкови
институции, (лист № 1- 150), том 3 – постановление
за назначаване на финансово – счетоводна експертиза, заключение на финансово –
счетоводна експертиза, справка – декларация, постановление за определяне на
възнаграждение, (листове № 1- 15), том 4 –
писма до Нели Димитрова Шопова и отговор, писмо до НАП – Пловдив и
отговори, (листове № 1- 234), том 5 – писма
до НАП – Пловдив и отговори, (листове № 1 – 157 от ДП), както
и от другите събрани писмени доказателства.
За да приеме за установена изложената фактическа
обстановка и правна квалификация, съдът на основание чл.373, ал.3 от НПК взе
предвид направените от подсъдимия П.И.С. самопризнания при условията на чл.371,
т.2 от НПК, както и събраните в досъдебното производство доказателства, които
ги подкрепят, а именно показанията на свидетелите, протоколите и другите
материали, приложени към досъдебното производство, като в тази насока следва
изрично да се отбележи, че не се събраха доказателства, които да си
противоречат, поради което и не се налага същите да бъдат обсъждани поотделно.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО
При така установените обстоятелства по делото съдът намира за доказано по
безспорен и несъмнен начин, че с деянието си подсъдимия П.И.С. *** Загора, в
качеството си на търговец – собственик и управител на ”С. и Синове” ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град Казанлък, бул.”Александър Батенберг” № 220,
(или град Казанлък, ул.”Преслав” № 4, вх.”А”, ет.3, ап.6), изпаднал в
неплатежоспособност и в 30-дневен срок от спиране на плащанията (последното от
които на 25.03.2013 год. по частно - правно задължение към ”Райфазейн Банк”
АД), считано от 25.03.2013 год. до 24.04.2013 год. не заявил това обстоятелство
пред Окръжен съд Стара Загора и не поискал откриване на производство по
несъстоятелност, с което е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл.227б, ал.1 от НК.
За да признае подсъдимия за виновен в извършването на
описаното по-горе престъпление, съдът прие, че той е извършил деянието си при
пряк умисъл, тъй като подс.С. е бездействал и не е изпълнил вмененото му задължение,
като съзнавал общественоопасния характер на инкриминираното деяние, а именно,
че нарушава нормите, регламентиращи установения в страната правов ред за
уведомяване за изпадане в неплатежоспособност, предвиждал е общественоопасните
последици от деянието и е искал настъпването им. За това свидетелства влошеното
финансово състояние на ”С. и Синове“ ЕООД след 2013 год., като за промяна в
същото не са положени необходимите и достатъчни усилия. На този извод навеждат механизмът и начинът на извършване на деянието,
както и обстоятелствата, при които е било извършено, а също и самопризнанията
на подсъдимия по реда на чл.371, т.2 от НПК, тъй като последните обхващат
всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт – както по
отношение на обективните признаци, така по отношение на субективните признаци
на извършеното деяние.
ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
При определяне на вида и размера на наказанието съдът взе
предвид:
принципите за законоустановеност и индивидуализация на
наказанието, залегнали в чл.54 от НК, и целите на наказанието – генералната и
специалната превенции, визирани в чл.36 от НК;
предвиденото в закона наказание за извършеното
престъпление – лишаване от свобода до три години или глоба до пет хиляди лева;
изразеното от подсъдимия критично отношение към
извършеното както на досъдебното производство, така и в хода на съдебното производство,
направените пълни признания и липсата на данни за други противообществени
прояви, липсата на причинени съставомерни имуществени вреди, които следва да се
възстановяват или обезпечават и личността на дееца, както и чистото съдебно
минало на дееца, което съдът отчете като смекчаващо отговорността му
обстоятелство;
Видно е още от приетите в хода на съдебното следствие писмени доказателства
за съдебното минало на подсъдимия и търпените от него наказания, че към момента
на извършване на инкриминираното деяние подсъдимият, както вече беше
отбелязано, следва да се счита за неосъждан за престъпление от общ
характер. Същевременно обаче той е бил
освобождаван от наказателна отговорност на основание чл.78а НК с
решение по н.а.х.дело № 2072/2013 год. по описа на РС Стара Загора, влязло в
сила на 09.11.2013 год. Видно от находящото се в хода на ДП писмо изх.№ 349000-19042 от 13.11.2017 год. на публичния
изпълнител с ИРМ град Стара Загора към ТД на НАП гр.Пловдив, за
събиране на глобата, наложена на подсъдимия по н.а.х.дело № 2072/2013 год. по
описа на РС Стара Загора, липсват данни изобщо да е било образувано
изпълнително производство, както и данни за доброволното й плащане. Съгласно
т.4 от ППВС № 7 от 04.11.1985 год. по н.д. № 4/1985 год. по отношение на лицата,
освободени от наказателна отговорност по Глава VII на НК,
разпоредбите на чл.85 и сл. от НК, предвиждащи реабилитация не се прилагат,
защото тези лица не се считат за осъждани, но същите, за да не бъдат поставени
в по-тежко положение от лицата, осъдени по смисъла на НК на глоба, може да
бъдат повторно освободени от наказателна отговорност по чл.78а от НК, ако е
изтекъл едногодишният срок по чл.86, ал.1, т.3 от НК, започващ да тече от
изпълнение на наказанието, а в случая, доколкото глобата не е била платена и за
събирането й не е било образувано изпълнително производство, от изтичане на
предвидения в чл.82, ал.2 във връзка с ал.1, т.5 от НК двегодишен абсолютен
давностен срок, считано от датата на влизане в сила на решението на съда. С
други думи срокът по чл.86, ал.1, т.3 от НК спрямо подсъдимия за осъждането му
по н.а.х.дело № 2072/2013 год. на РС Стара Загора е изтекъл на 09.11.2015 год.
Ето защо и тъй като от деянието не са
настъпили съставомерни имуществени вреди, като
същевременно за извършеното умишлено престъпление
законът предвижда наказание ”лишаване от свобода до три години или
глоба”, съдът на основание чл.78а от НК освободи подсъдимия П.И.С.
от наказателна отговорност за извършеното от него престъпление, като му наложи
административно наказание ”глоба” в размер на 1000 лева.
При определяне на размера на наказанието съдът отчете като отегчаващи
отговорността обстоятелства направените от подсъдимия самопризнания, изразеното
от него критично отношение към извършеното, чистото му съдебно минало по
смисъла на НК с оглед на изложеното по-горе, а от друга страна - липсата на
отегчаващи отговорността обстоятелства.
Предвид постановения акт съдът осъди подс.П.И.С. да заплати по бюджетната сметка на ОД на МВР Стара
Загора сумата в размер на 434,60 лева (четиристотин тридесет и четири лева и
шестдесет стотинки), представляваща направените по делото разноски в хода на
досъдебно производство № 349 зм-107/2017 год. по описа на ОД на МВР Стара
Загора за изготвяне на финансово счетоводна експертиза.
Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: