№ 58
гр. Монтана, 29.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР СЕМОВ
при участието на секретаря ГИНКА АТ. МИТОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР СЕМОВ Административно
наказателно дело № 20241630200086 по описа за 2024 година
Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН вр. с чл.189, ал.8 от
ЗДвП.
С Електронен фиш (ЕФ) за налагане на глоба Серия К № 6361371 на
ОДМВР - Монтана е наложено на М. П. Х., с посочен адрес в гр.Н.П., област
Ш., ул.Л. № 3, ет.2, административно наказание - ГЛОБА в размер на 100
(сто) лева за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4 вр. с
чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП.
Недоволна от наложената глоба М. П. Х., моли да бъде отменен
издадения фиш, считайки, че е в противоречие със закона, при неправилно
тълкуване и прилагане на процесуалните норми.
Въззиваемата страна ОДМВР - Монтана не изпраща представител и не
взема становище по жалбата.
Доказателствата по делото са писмени. Съдът като ги обсъди във връзка
с изложените доводи, намира жалбата за допустима, но неоснователна.
Съдът намира жалбата за допустима, тъй като видно от данните по
делото е подадена в законния 14-сет дневен срок – обжалвания ЕФ е бил
връчен на 26.10.2023г., а на 31.10.2023г. Х. е подала възражение в ОДМВР –
Ш. с молба ЕФ да бъде анулиран и да й бъде съставен АУАН (л.18 и л.23 от
делото). Настоящият съд приема, че жалбата с вх. № 996-000-81/08.01.2024г.
е допълнение към първоначално подаденото в срок възражение.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна, с краен
резултат потвърждаване на обжалвания ЕФ, по следните съображения:
1
На 07.04.2022г. в 13:12 часа на РП 2 - 81 при км 96.988 е установено и
заснето с автоматизирано техническо средство - стационарна видео - радарна
система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения тип АТСС
“SITRAFFIK ERS 400” с идн. № 10FА1Е9А010800ВF, че МПС – во - л.а.
„Ф.П.” с рег. № ХХХХХ се е движил с превишена скорост от 22 км/ч, като
действително отчетената е била 85 км/ч при толеранс приспаднати 3 км/ч, а
именно 82 км/ч при разрешена скорост 60 км/ч извън населеното място с
въведено ограничение на скоростта с пътен знак В-26. За установеното
нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП (технически погрешно посочено чл.21, ал.1
от ЗДвП) бил издаден ЕФ Серия К № 6361371 и наложено съответното
административно наказание на основание чл.189, ал.4 вр. с чл.182, ал.2, т.3 от
ЗДвП вр. с чл.188, ал.1 от ЗДвП – глоба в размер на 100 лева на собственика
по регистрация на л.а. – жалбоподателката М. П. Х..
Процесното нарушение е установено чрез стационарна видео - радарна
система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения тип АТСС
“SITRAFFIK ERS 400”, т.е. със система по смисъла на чл.189, ал.4 от ЗДвП.
Този тип средство за измерване е одобрено за страната и е било годно към
датата на установяване на нарушението – 07.04.2022г., видно от Протокол за
проверка № 129 - СГ - ИСИС от 16.12.2021г. на БИМ гр.София, като
периодичността на последващите проверки е една година. Процесната
система е монтирана извън границите на населено място, за което място
ограничението на скоростта е 60 км/ч. Приложения клип на л.11 и л.49 от
делото е годно веществено доказателствено средство по смисъла на чл.189,
ал.15 от ЗДвП (ДВ, бр.10/2011г.) и изрично посочва посоката на движение на
заснетото МПС, привишило максимално допустимата скорост в процесния
пътен участък, макар и да не е посочена изрично в ЕФ. Процесното
нарушение се установява въз основа на това веществено доказателствено
средство и не налице декларация от страна на собственика на заснетия л.а. по
смисъла на чл.189, ал.5, изр.2-ро вр. с чл.188, ал.1 от ЗДвП, т.е. нарушението
е доказано, в т.ч. и по отношение на автора му в лицето на жалбоподателката
М. П. Х..
Видно е от приложения клип (л.11 и Л.49 от делото) към ЕФ Серия К
№ 6361371, че посоката на движение на управляваното МПС, превишило
максимално разрешената скорост е от гр.Монтана към гр.Берковица -
гр.София, а мястото на нарушението е достатъчно ясно посочено в ЕФ
имайки предвид утвърдения образец по чл.189, ал.4 от ЗДвП.
Съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП (Нова - ДВ, бр. 51 от 2007г., предишна
ал. 7, бр.10 от 2011г.) – „Изготвените с технически средства или системи,
заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес“. Посоката на движение на процесното
МПС се унагледява и доказва именно чрез клипа на л.11 и л.49 от делото,
който е веществено доказателствено средство в подкрепа на заснетото
2
нарушение.
Заради възражения на жалбоподателката Х. съдът изиска писмена
справка от ОДМВР – Монтана, съдържаща се в писмо № 301000-
3450/23.02.2024г., съгласно което относно клип към ЕФ серия К № 6361371,
от който да е възможно да се установи дали водача е мъж или жена, е
изпратен снимков материал на основание на който е издаден ЕФ серия К №
6361371. Техническото средство за контрол на скоростта заснема
регистрационния номер на МПС извършило нарушението и съгласно чл.188,
ал.1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторно
превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът
се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не
посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.
Въпреки повторно приложения клип на нарушението, не може от него
да се различи водача от какъв пол е и поради това, че собственика по
регистрация на процесното МПС не е представило в ОДМВР – Монтана
декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на
свидетелството му за управление на моторно превозно средство, е издаден
процесния ЕФ, респ. не е анулиран. Не са били налице и условия за съставяне
на АУАН спрямо Х., защото за процесното нарешение се предвижса само
глоба, респ. не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява
моторно превозно средство или отнемане на контролни точки. Необосновано
е и възражението за това, че следвало да се приложи чл.186, ал.4 от ЗАНН,
защото в случая се следва специалната процедура по чл.189, ал.4 и сл. от
ЗДвП.
Според настоящият съд не може да бъде извинително основание с
правно значение за отмяна на обжалвания ЕФ, твърдението на Х., че макар и
собственик по регистрация на процесното МПС, същото било се ползвало от
мъжът, с който била живеела на семейни начала, но поради това, че не
поддържа комуникация с него, не могла да изпълни задължението си да
представи СУМПС. Жалбоподателката е могла в законния 14 – дневен срок
от връчване на ЕФ да подаде декларация до ОДМВР – Монтана с посочване
имената на мъжът, с който е живеела на семейни начала, и така ОДМВР –
Монтана да е проверила това възражение. Напротив видно от данните по
делото Х. е подала възражение на 31.10.2023г. с искане ЕФ Серия К №
6361371 да бъде анулиран и да й бъде съставен АУАН. Твърдението от вида
на това, че мъжът с който Х. живеела на семейни начала, ползва процесното
МПС, е посочено едва в жалбата й входирана на 08.01.2024г.
Заради едно от възраженията на Х., съдът изиска справка от ОПУ –
Монтана, съдържаща се в писмо № 11-00-8/23.01.2024г., съгласно което на
основание Заповед № 18/10.09.2021г. от заповедна книга на обект: ,,РП ІІ-81
„Костинброд -Берковица-Монтана участък от км 8+200 до км 51 + 235.16 и от
км 86+289 до км 101 + 199.48“ пътен знак В26 (50) при км. 97+560 - ляво е
демонтран, а на км. 96+950 - дясно и на км. 97+200 - ляво са монтирани пътни
3
знаци В26 (60). Поставените пътни знаци се намират в близост до гр.Монтана.
Въведената забрана с пътни знаци В26 (60) е в сила до следващото
кръстовище или до пътен знак, който я отменя. Като се има предвид
горепосоченото и това, че маскимално разрешената скорост, макар и извън
населено място, е била въведена с пътен знак В26 (60), общото правило за
разрешена скорост от 90 км/ч извън населено място, не важи в процесния
случай, респ. необосновано е и това възражение на жалбоподателката.
Съдът имайки предвид чл.189, ал.4 от ЗДвП, а не чл.186, ал.4 от ЗАНН,
определящ минималното законово съдържание на електронния фиш, намира,
че в случая процесния ЕФ съдържа точни данни за мястото на нарушението и
описанието му, а при санкциониране на процесното нарушение не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, в т.ч. и по
отношение на субект, тъй като е наложено съответното административно
наказание по чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП. Съдът не споделя доводите на
жалбоподателката М. П. Х. и намира, че процесния ЕФ е издаден съгласно
утвърдения образец при условията на чл.189, ал.4, изр. последно от ЗДвП и
при спазване изискванията на чл.189, ал.5 от ЗДвП. По безспорен начин е
установено нарушението заснето със стационарна видео – радарна система в
отсъствие на контролен орган и неговия автор, а протокол по чл.10, ал.1 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. на МВР не е съставян, тъй като в
процесния случай привишението на максимално допустиманата скорост не е
установено чрез мобилно АТСС. Твърденията на жалбоподателката, не се
подкрепят от събраните по делото доказателства и не намират опора в
действащата нормативна уредба относно електронните фишове. ЕФ е издаден
съгласно утвърдения образец при условията на чл.189, ал.4, изр. последно от
ЗДвП, без да е законово изискващо да се посочи посоката на движение
(посочена е в клипа към обжалвания ЕФ), защото достатъчно ясно са
посочени мястото и времето на извършване на нарушението, а приложената
санкционна норма на чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП означава, че нарушението е
извършено извън населено място, изрично посочено в ЕФ.
Видно от данните по делото изрично е приспаднат т. нар. толеранс 3
км/ч, като отчената привешена скорост е 85 км/ч при допустима максимално
разрешена скорост 60 км/ч, при което крайната превишена скорост посочена
в ЕФ е 82 км/ч. Доказателствата по делото навеждат данни за поставен пътен
знак В26 с ограничение максималната скорост до 60 км/ч в извън населено
място.
Въз основа на събраните в производството доказателства, правилно
административно-наказващият орган е издал електронен фиш, като правилно
е ангажирана административно-наказателната отговорност на
жалбоподателката. При безспорно установено нарушение, нарушител и
неговата вина, правилно и законосъобразно е издаден електронен фиш.
Наложеното наказание съответства на тежестта на извършеното деяние и на
личността на нарушителя,
4
Неприложими са разпоредбите на чл.34 от ЗАНН, тъй като е издаден
ЕФ, а към момента на постановяване на настоящето решение, считано от
07.04.2022г. не са изминали 4г. и 6м., т.е. към настоящия момент
административно-наказателната отговорност не е погасена по давност.
Настоящият съд намира, че не е допуснато съществено процесуално
нарушение чрез посочване на чл.21, ал.1 от ЗДвП (според настоящия съд
става дума за техническа грешка), вместо чл.21, ал.2 от ЗДвП. Последното е
технически не прецизно посочено, но може да се измени чрез прилагане
разпоредбата на чл.63, ал.7 от ЗАНН - Съдът изменя акта по чл.58д, когато се
налага да: т.1.приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо
нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението;
Без да е налице съществено изменение на обстоятелствата на нарушението,
нарушената разпоредба е чл.21, ал.2 от ЗДвП, а не посочената чл.21, ал.1 от
ЗДвП, с крает резултат приложение на посочената в обжалвания ЕФ
санкционна норма на чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП.
По безспорен начин е установено нарушението заснето със стационарна
видео – радарна система в отсъствие на контролен орган и неговия автор в
лицето на жалбоподателката М. П. Х., както е в случая, собственик по
регистрация на процесното МПС (съгласно база данни при КАТ – л.12 и л.56
от делото) и съгласно писмо № 869000-3639/07.03.2024г. по описа на Сектор
ПП към ОДМВР – Ш. (л.54 от делото), непосочило лицето ползвател на л.а. в
законния срок съгласно чл.189, ал.5 от ЗДвП. Твърденията на
жалбоподателката М. П. Х. не се подкрепят от събраните по делото
доказателства, но за прецизност обжалвания ЕФ следва да бъде изменен чрез
приложението на чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН.
Не е направено искане за присъждане на разноски, поради и което съдът
не се произнася в тази насока.
На основание гореизложеното и чл.63, ал.2, т.4 вр. с ал.7, т.1 от ЗАНН
(изм., бр.109 от 2020г., в сила от 23.12.2021г.), съдът, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Елекронен фиш за налагане на ГЛОБА Серия К № 6361371, с
който на М. П. Х., с посочен адрес в гр.Н.П., област Ш., ул.Л. № 3, ет.2, е
наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 100 (сто) лева на
основание чл.189, ал.4 вр. с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП, за административно
нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, като извършеното административно
нарушение е еднакво наказуемото по чл.21, ал.2 от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА Елекронен фиш за налагане на ГЛОБА Серия К №
6361371 в останалата му част, като законосъобразен.
Решението може да се обжалва пред АС – Монтана в 14 (четиринадесет)
дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено, на основанията
предвидени в НПК, и по реда на Глава дванадесета от АПК.
5
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
6