№ 759
гр. Варна, 08.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на втори
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Шкодрова
при участието на секретаря Искрена Г. Иванова
като разгледа докладваното от Росица Шкодрова Административно
наказателно дело № 20223110201725 по описа за 2022 година
МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на санкционираното лице против НП №
627586-F635307/11.03.2022г. на и.д. Директор на Дирекция “Контрол” в ТД на НАП -
Варна, издадено на основание чл. 27 от ЗАНН.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление. Счита се, че е изтекъл
тримесечния срок за съставяне на АУАН. Счита се още, че НП не отговаря на изискванията
на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, както и алтернативно- че е налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание жалбата се поддържа чрез процесуален представител.
По същество се поддържат и доразвиват доводите за отмяна на НП.
Процесуален представител на въззиваемата страна оспорва жалбата.
По съществото на делото моли наказателното постановление да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно издадено. Претендира разноски.
След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от
фактическа страна следното :
При извършена проверка, възложена с РИП № П-03000321098207-0РП-001/
08.06.2021г., изменена с РИП № П-03000321098207-0РП-002/ 08.09.2021г. и РИП № П-
03000321098207-0РП-003/ 07.10.2021г. и документирана с Протокол № П-03000321098207-
073-001/ 08.11.2021г., след преглед на представени документи по Искане за представяне на
документи и писмени обяснения от задължено лице № П-03000321098207-040-001/
16.06.2021 г., връчено на хартиен носител лично на лицето на 17.06.2021 г. и след
извършена проверка в информационния масив на НАП, св. В. приела за установено
следното:
1
Въззивникът В., в качеството си на нерегистрирано по ЗДДС лице в периода
01.01.2020г. - 31.01.2020г. е издал фактура № 34136 от 06.01.2020г., в която е посочил
размер на ДДС.
Фактурата съдържа реквизитите, посочени в чл. 114 от ЗДДС - посочена е данъчната
основа на доставката, ставката на данъка и размера на данъка.
От информационните масиви на НАП било видно, че възз. В. е лице, дерегистрирано
по ЗДДС на 24.01.2017г. Регистрацията било прекратена на основание чл. 106. ал. 2, т. 2, б.
„б" от ЗДДС във връзка с чл. 176, т. 3 и чл. 176, т. 6 от ЗДДС.
Въз основа на горното, св. В. приела, че е извършено административно нарушение,
тъй като по фактура № 34136 от 06.01.2020г., издадена на А.Д.П. с ЕГН ****, фактурата
била с данъчна основа 2080.40 лв. и начислен ДДС в размер на 416,08 лв., а съгласно
разпоредбата на чл. 113, ал. 9 от ЗДДС. данъчно задължените лица, които не са
регистрирани по този закон или са регистрирани на основание чл. 97а. ал. 1 и 2, чл. 99 и чл.
100, ал. 2, нямат право да посочват данъка в издаваните от тях фактури и известия към
фактури.
На 03.12.2021г. св. В. съставила акт за установяване на административно нарушение. В
обстоятелствената му част било описано установеното, като била посочена правна
квалификация по чл.113 ал.9 вр. чл.183 ал.1 от ЗДДС.
Акта за установяване на административно нарушение бил надлежно предявен и връчен на
въззивника, като в срок по административно наказателната преписка постъпили
възражения.
Впоследствие, на 11.03.2022г. въз основа на акта било издадено НП, с което за
нарушението на разпоредбите на ЗДДС на лицето било наложено административно
наказание на основание чл.183 ал.1 от същия закон.
Горната фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото
доказателства – извлечение от информационния масив на ТД НАП; справка за общи
задължения; сметка- фактура и др.
За да се произнесе по жалбата, съдът преди всичко взе предвид основателността на
довода, наведен по същество от страна на защитата, съобразно който липсват доказателства
относно начина и радо на връчване на акта за дерегистрация на въззивника.
Съобразно чл. 106 ал.1 от ЗДДС дерегистрацията представлява процедура, въз основа
на която след датата на дерегистрация лицето няма право да начислява данък и да приспада
данъчен кредит освен в случаите, когато този закон е предвидил друго.
По смисъла на ал.2 т.2 б.“б“ от ЗДДС регистрацията се прекратява по инициатива на
органа по приходите, когато е налице обстоятелство по чл. 176 от ЗДДС.
При наличие на системно не изпълнение на задълженията по ЗДДС или при
непредставяне или неосигуряване на достъп до издадени или съставени от регистрираното
2
лице оригинални счетоводни документи, изискани от органа по приходите, освен ако
документите са загубени или унищожени, за което лицето е уведомило органите по
приходите, компетентен орган по приходите, в хипотезата на чл.176 т.3 и т.6, може да
прекрати регистрацията на регистрираното лице.
Регистрацията се прекратява по инициатива на органа по приходите с издаване на акт за
дерегистрация /чл.110 т.3 ЗДДС/, когато е налице основание за дерегистрация по чл. 176.
Съобразно чл.110 ал.2 от ЗДДС датата на дерегистрация е датата на връчване на акта за
дерегистрация.
В настоящия казус от страна на административно наказващия орган не са ангажирани
каквито и да било доказателства относно връчване на акта за дерегистрация на
регистрираното лице. Нещо повече – в цялата администартивнонаказателна преписка се
сочи на дата на дерегистрация 24.01.2017г. /обща справка за задължено лице/ и наличието
на дерегистрация непосредствено след постановяване на акта – от 25.01.2017г. протокол
№П-03000321098207-073-001/08.1.2021г./
Липсата на доказателства за влязла в сила дерегистрация по отношение на
регистрираното лице води до недоказаност и необоснованост на постановения краен акт –
наказателно постановление и в този смисъл съдът констатира, че е налице основание за
отмяната му.
За пълнота следва да се отбележи, че съдът не споделя доводите за изтекъл срок за
съставяне на АУАН, доколкото нарушителят става известен за наказващия орган едва след
приключване на извършената проверка и обективиране на резултатите то нея в съответен
протокол, от датата на който следва да се изчисляват преклузивните срокове по смисъла на
чл.34 от ЗАНН.
Доколкото липсват доказателства актът за дерегистрация да е бил връчван на
въззивника Борисов, въз основа на които да се сформира извод за наличието на виновното
му поведение, съдът намери, че не следва да навлиза в конкретика дали има извършено
деяние , което попада в хипотезата на чл.28 от ЗАНН.
Изложеното по- горе мотивира съда да отмени наказателното постановление.
Водим от горното, съдът постанови решението си.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 627586-F635307/11.03.2022г. на и.д. Директор на Дирекция “Контрол” в
ТД на НАП - Варна, с което на Б. Д. В. е наложено административно наказание
3
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1000 лева на основание чл.183 ал.1 от ЗДДС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвяне на мотивите.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4