№ 1064
гр. Плевен, 11.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Милена Св. Томова
при участието на секретаря Анета Хр. Йотова
като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело №
20254430100600 по описа за 2025 година
Производството е по обективно съединени искове с правно основание
чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на постъпила искова
молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление *** против М. Е. Ш. с ЕГН **********, с която са предявени
обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с
чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Твърди се, че ответницата като собственик на топлоснабден имот:
апартамент, находящ се в ***, е клиент на топлинна енергия за битови нужди
по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката и че за периода от
01.11.2022г. до 30.04.2024г. не е погасила своите задължения към ищцовото
дружество за процесния топлоснабден имот – апартамент с абонатен номер
1025504, възлизащи на сума в общ размер на 266,81лв. Навеждат се доводи, че
съгласно предвиденото в раздел VII от приложимите Общи условия
дължимите месечни суми за ТЕ следвало да се заплащат в 30-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Поради неплащане на датите на
падеж, ответницата дължала и лихва за забава, изчислявана в размер на 20,04
1
лв. за периода от 04.01.2023г. до 05.09.2024г.
Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на
решение, с което да се признае за установено, че ответницата дължи на ищеца
сумите от 266,81лв. – главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.11.2022г. до 30.04.2024г. и лихва за забава върху главницата в
размер на 20,04 лв. за периода от 04.01.2023г. до 05.09.2024г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по ч.гр.д.№ 5334/2024г. на ПлРС до окончателното изплащане на
сумата.
Ответницата, чрез назначения особен представител адв.Р. Л. е
депозирала писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва
исковите претенции.
Оспорва твърденията на ищеца, че тя е собственик/ползвател на
процесния имот. Твърди, че разпределението на топлинна енергия между
клиентите на топлинна енергия в сградата - ЕС не е извършено от
компетентно за това лице по смисъла на ЗЕ, респ. индивидуалните сметки за
процесното жилище, в резултат от дяловото разпределение на топлинната
енергия не са изготвени от компетентно лице по смисъла на ЗЕ. Твърди също,
че топлинната енергия, постъпила в абонатната станция в периода 01.11.2022
г. до 30.04.2024 г. е измерена със средство за измерване (топломер), което не е
било метрологично годно, а също така не било монтирано/ демонтирано в
присъствието на представител на етажната собственост. Твърди още, че
данните от фактурите, издадени от „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЛЕВЕН“ АД,
препис-извлечение от сметка и справка, приложени към исковата молба не
съответстват на индивидуалните сметки от разпределението на топлинната
енергия за имота и на показанията на средствата за дялово разпределение за
отопление за процесния имот в претендирания период от време. Ответницата
счита, че не дължи претендираните суми за топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация. Сочи се, че при съпоставка на данните от фактурите се
установява, че в повечето случаи, количеството топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, е по- голямо от енергията за отопление на имотите, а
същевременно по делото не са представени констативни протоколи от
извършени проверки по т. 6.6. от методиката с предписание за коригиращи
мерки. Навеждат се доводи, че ответницата се явява задължена само за 1/ 2
2
част от цената на доставената до имота топлинна енергия.
В о.с.з. на 27.05.2025г. е допуснато изменение на цената на исковите
претенции, като иска за главница се счита предявен за сумата от 533,63лв.,
дължима за процесния период от 01.11.2022г. до 30.04.2024г., а иска за
мораторна лихва се счита предявен за сумата от 40,09лв., начислена за периода
от 04.01.2023г. до 05.09.2024г.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните
по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна
следното :
От приложеното ч.гр.д.№5334/2024г. по описа на ПлРС се установява, че
в полза на ищеца „Топлофикация - Плевен“ АД е била издадена Заповед за
изпълнение №3074 от 20.09.2024г., с която е разпоредено ответницата М. Ш.
да заплати процесните суми за главница в размер на 533,63лв. за периода от
01.11.2022г. до 30.04.2024г и. мораторна лихва в размер на 40,09лв. за периода
от 04.01.2023г. до 05.09.2024г.
Исковете в настоящото производство са предявени по реда на чл.422,
ал.1 от ГПК в законоустановения едномесечен срок по чл.415, ал.4 от ГПК
след връчване на указания на заповедния съд, поради което са допустими и
следва да се разгледат по същество.
Установява се от приложения препис на Постановление на съдебен
изпълнител за възлагане на недвижим имот от 24.08.2010г. по изп.дело *** по
описа на ЧСИ с рег.*** на КЧСИ, че ответницата М. Ш. е придобила ½ ид.ч. от
процесния апартамент ***, находящ се в *** които права са били собственост
на длъжник в изпълнителното производство – П.Ф.Н.
От приложената справка от *** е видно, че ответницата не се е
разпореждала с права си на собственост.
Не се спори, че съсобственик на процесния имот при права ½ ид.ч. е
трето за спора лице - М.П.Н..
От представените преписи на споразумителни протоколи от 2002г.,
подписани между топлоснабдителното предприятие и Нелбо инженеринг като
топлинен счетоводител и Договор от същата дата, подписан между последния
и етажната собственост, в която се намира процесния имот, както и Договор от
2007г., сключен между топлинния счетоводител и ищеца, се установява, че
3
сградата е била присъединена към топлопреносната мрежа за доставка на
топлинна енергия и топла вода. Не се твърди и не се установява прекъсване на
топлоподаването.
Представени са и приложимите Общи условия на договорите между
ищеца и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост,
одобрени с Решение № ОУ-025 от 09.08.2007г. на ДКЕВР.
От представените преписи на констативни протоколи за топломер от АС
№ 613, находяща се на адрес *** от 08.02.2022г. и 22.02.2024г. и съответни
Свидетелства за проверка №П 2-73/03.02.2022г., №П4-147-1/19.02.2024г. и №
П4-147-2/19.02.2024г. се установява, че топломера в абонатната станция на
процесната етажна собственост е преминал необходимите метрологични
проверки и е съответствал на одобрения тип. Последващата проверка на
средството за търговско измерване се извършва периодично (чл. 43, ал. 2 вр. с
ал. 4 ЗИ), като за топломерите, използвани в абонатна станция,
периодичността на проверките е две години. В случая топломера в АС е
преминал необходимата проверка на 08.02.2022г. и след това на 19.02.2024г.
Двегодишният период след първата от сочените проверки е изтичал през
месец февруари 2024г.и след като при последващата проверка на 19.02.2024г. е
било констатирано, че „съответства“, то несъмнено е бил в такова
съответствие и за времето от 08.02.2024г. до 19.02.2024г. Поради това не може
да се приеме за основателно възражението на ответницата, че са недължими
начислените суми за м.февруари 2024г., т.к. топломера в АС е бил без
необходимата метрологична проверка. Спазени са и изискванията за
присъствие на представител на живущите при демонтиране и монтиране на
средството за търговско измерване, което е удостоверено с подпис.
От приложения Констативен протокол от 13.04.2022г. за подмяна на
водомера в АС на процесната ЕС се установява, че същия, който подлежи на
подмяна на петгодишен период, е бил съответен на одобрения тип през
процесния период от време.
От постъпилата справка и представени писмени доказателства от
„Нелбо“ АД - извършващо топлинно счетоводство на процесната етажна
собственост, се установява, че в процесния имот има монтирани два топлинни
разпределители с визуален отчет върху двата присъединени към
4
разклоненията на общата отоплителна инсталация радиатори и една щранг -
лира. Посочено е в справката, че разпределителите са с дата на първоначално
вграждане 2002 г. и са с изтекъл десет годишен експлоатационен срок на
годност, за което било изпратено Уведомително писмо № Р 16127/ 05.02.2024
г. Видно е от същата справка, че при направата на дялово разпределение на
топлинна енергия, постъпила в абонатната станция за съответните отчетни
периоди, включени в процесния, дела за отопленне-имот е бил изчислен на
база служебни данни, поради неосигурен достъп до имота като имало
съставени Констативни протоколи от отчета.
От приложеното копие на Констативен протокол от 31.03.2024г. е видно,
че при извършения месечен отчет за м.март 2024г. е отбелязано за процесния
апартамент ***, че няма живущи, като същото отбелязване е било направено и
в съставения на 30.04.2024г. Констативен протокол за месечния отчет през
м.април 2024г. Протоколите са били подписани от посочени лица от етажната
собственост и служител на Нелбо АД с отбелязани имена Р.Попиванова.
Представен е от топлинния счетоводител трудов договор за лицето, което е
извършило отчета на показанията на уредите за дялово разпределение за
месеците март и април 2024г. в процесната етажна собственост.
Представените от ищеца счетоводни извлечения, фактури, издадени
през процесния период и справки за плащания с издадени фискални бонове, не
се обсъждат отделно от заключението на вещото лице по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза, т.к. са проверени и изследвани от експерта
при проверката му в счетоводството на „Топлофикация-Плевен“ и са
използвани при формиране на експертните изводи.
Установява се от тези писмени доказателства и докладваното в о.с.з. на
03.07.2025г. експертно заключение, че партидата на процесния имот, която е с
абонатен номер 1025504 се води на името на двамата съсобственика –
ответницата М. Е. Ш. и М.П.Н..
Установява се също така, че за периода от 01.11.2022 г. до 30.04.2024 г. е
начислена общо стойност на доставена топлинна енергия в размер на 1196,88
лв., като ежемесечно са били издавани фактури със задължени лица двамата
абонати. Видно е, че няма счетоводно обособяване на задълженията на
двамата абонати.
Видно е от счетоводната справка, че в главницата се включват сума за
5
отопление с ИРУ в размер на 170,10лв., която е начислена за месеците март и
април 2024г., за които стана ясно от представените от топлинния счетоводител
писмени доказателства, че е налице служебно начисление, поради неосигурен
достъп. Включва се също така в главницата сума за отопление без ИРУ – от
щранг-лира в баня, в размер на 97,08лв.; за топлоенергия, отдадена от сградна
инсталация в общ размер за периода от 839,63лв. и сума за услуга дялово
разпределение в размер на 90,07лв.
Установява се от експертното заключение, че има извършени плащания
за погасяване на задълженията по партидата на процесния имот за процесния
период от 01.11.2022 г. до 30.04.2024 г., но няма осчетоводяване за лицето
извършило плащанията. Видно е, че плащанията са били извършени на
01.02.2023 г., 10.08.2023 г. и 16.05.2024 г., като с тях е била внесена сума
в общ размер на 713,67 лв., от които за погасяване на главница е била
осчетоводена сума в размер на 663,25 лв. и за лихва в размер на 50,43 лв.
Вещото лице е посочило в изготвената експертиза и пояснява при изслушване
в съдебно заседание, че за извършените плащания са били издавани фискални
бонове, като при проверката са били предоставени копия на същите, върху
които на ръка е имало отбелязвания с химикал на имената на абоната М.Н.,
както на приложените на л.157 и л.158 от делото.
Вещото лице е дало заключение за размера на лихвата за забавено
плащане на непогасената главница за съответните периоди на забава, като
видно, че същата се изчислява на 62,04лв.
Съдът кредитира заключение по обсъдената ССЕ, като изготвено от
експерт, разполагащ с необходимите специални знания, обосновано и при
липса на съмнения в неговата обективност.
При установената по спора фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.135 от Закона за енергетиката всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна
собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно
самостоятелно отклонение, по презумпция на закона се смятат за потребители
на топлинна енергия.
Установи се от обсъдените писмени доказателства, че през 2010г.
6
ответницата М. Ш. е придобила собствеността върху ½ ид.ч. от процесния
имот.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия между
топлопреносното предприятие и потребителя възниква по силата на закона
(чл.150 от ЗЕ) при публично известни общи условия, без да е необходимо
изричното им приемане от потребителя (в този смисъл Решение №35 от
21.02.2014г. на ВКС по гр.д. № 3184/2013 г., ІІІ г.о.). Писмена форма се
предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните
уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от
ЗЕ/.
Ето защо, съдът приема, че през процесния период от 01.11.2022г. до
30.04.2024г. между ищеца като доставчик на топлинна енергия от една страна
и от друга ответницата М. Ш. и съсобственика й М.Н. – като потребители, е
съществувало облигационно правоотношение по продажба на топлинна
енергия, доставяна до имота им.
Съсобствениците са дължали за процесния период стойността на
топлоенергията, отдадена от сградна инсталация. Сградната инсталация в една
топлоснабдена сграда представлява обща част и всички етажни собственици
са задължени, след като по решение на мнозинството от тях се доставя до
сградата топлинна енергия, да участват в общите разходи, свързани с
ползването на тази обща част. Единствено общото събрание на етажните
собственици има правомощие да вземе решение за прекратяване на
правоотношението с топлопреносното предприятие и да откаже ползването на
услугите му, като в случая такова решение не е налице.
Ответниците дължат и стойността на топлоенергията, отдадена от
вертикалните конструктивни елементи, преминаващи през банята и служещи
за отдаване на топлина, т.к. съгласно разпоредбата на § 1, т. 37 от ДР на ЗЕ,
всеки такъв конструктивен елемент се признава за отоплително тяло и за него
следва да се предвиди дялово разпределение като отоплителен уред. Енергия,
отдадена от щранг-лира, респективно преминаващи вертикални тръби в
банята, няма да се начислява само тогава, когато всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сградата-етажна собственост,
присъединени към абонатната станция по вертикално местоположение на
имотите, не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за отопление,
7
отдадена от щранг-лирите и има техническа възможност за изключването им.
В такъв случай, те са длъжни да декларират това писмено пред
топлопреносното предприятие.
Неоснователно е възражението на ответницата, че сумите не са
дължими, т.к. разпределението на топлинна енергия между клиентите не било
извършено от компетентно за това лице по смисъла на ЗЕ. След изменението
на § 5 и § 6 от ПЗР на Наредба № 16-334/6.04.2007 г., обн. ДВ бр. 34/24.04.2007
г. (отм.), договорните отношения по повод отчитането и разпределението на
потребена топлинна енергия, възникват между топлопреносното предприятие
и лицето, извършващо топлинно счетоводство. Потребителите единствено
имат възможността да изберат това трето лице, посредством решението на
етажната собственост. В случай, че не са упражнили такъв избор към датата на
влизане в сила на Наредбата за топлоснабдяването от 2007г., топлопреносното
предприятие е следвало да сключи договор с лицето по чл. 139б, с което
сградата - етажна собственост е била в договорни отношения за отоплителен
сезон 2006/2007г. В случая се установи, че такъв договор е бил сключен между
Топлофикация –Плевен и Нелбо инженеринг на 01.10.2007г.
Правоотношението между топлопреносното предприятие и лицето по чл.139б
от ЗЕ по никакъв начин не се отразява на правоотношението между първото и
потребителите от ЕС.
Съдът намира за неоснователно и възражението на ответницата, че
правилата по Нредбата за топлоснабдяването от 2020г. не били приложими
при изчисляване стойността на доставената топлинна енергия, отдадена от
сградна инсталация. Действително, с решение № 7276/03.07.2023 г. по адм.
дело № 746/2021 г. на ВАС, II отделение, оставено в сила с решение №
1037/10.02.2025 г. по адм. дело № 85/2024 г., 5-членен състав, II колегия, се
отменят т. 6.1.1 от методиката, приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-
РД-04-1/12.03.2020 г. на министъра на енергетиката и § 2 и 3 от ПЗР на
Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. на министъра на енергетиката, но съгласно
разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от АПК подзаконовият нормативен акт се счита
отменен от датата, на която съдебното решение е влязло в сила. В случая,
решението на административния съд е влязло в сила на 25.02.2025 г., т. е. след
процесния период, поради което методиката за изчисляване на отдадената от
сградната инсталация топлинна енергия, съдържаща се в Наредба за
топлоснабдяването, се явява действаща нормативна уредба в настоящата
8
хипотеза. От друга страна, дори да се приеме, че Наредбата противоречи на
нормативен акт от по-висока степен и не следва да бъде прилагана, респ., че
отмяната на разпоредба от подзаконов нормативен акт със съдебно решение
има обратно действие, съобразно мотивите на решение на СЕС от 24.11.2022 г.
по дело № С-289/2021 г., то количеството потребена топлинна енергия следва
да бъде определено от съда по реда на чл. 162 от ГПК при съобразяване
съставените документи за отчетеното потребление. Потребителят не може да
се освободи по този начин от задължението си да заплаща стойността на
доставената до имота му топлинна енергия. В разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от
ЗЕ законодателят е предвидил обективен критерий за отчитане на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация. И в случая, количеството и цената
на доставената енергия се доказват от представените от топлинния
счетоводител писмени доказателства, като са съобразени отчетите на общия
топломер в абонатната станция, който е преминал метрологична проверка и е
годен измервателен уред, респ. отчетите за отделните жилища в сградата, в
които са разположени годни измервателни уреди, и при приспаднати
технологични разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното
дружество, е установена разлика, която се разпределя между потребителите в
сградата - етажна собственост.
Поради това, съдът съобразява установеното количество топлоенергия,
отдадена от сградна инсталация, което по действащите за процесния период
цени се изчислява за целия имот в размер на 839,63лв. за периода от
01.11.2022г. до 30.04.2024г.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответницата, че за
процесния период от време са били налице основанията по чл. 78, ал.1 от
Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването. Тази норма
предвижда, че когато общата инсталирана топлинна мощност на всички
физически присъединени отоплителни тела към вътрешната отоплителна
инсталация в сграда – етажна собственост, е намалена с над 50 % от общата
проектна топлинна мощност, при която са оразмерени отоплителните тела за
постигане на изискваната вътрешна температура при стандартни
изчислителни условия на сградата, и количеството на енергията, отделена от
сградната инсталация, е по-голямо от общото количество на енергията за
отопление на имотите, лицето по чл. 139б ЗЕ е длъжно писмено да уведоми
клиентите в сградата – етажна собственост, и топлопреносното предприятие,
9
за да се предприемат действия съгласно т. 6.6 от методиката.
От приобщените писмени доказателства не се установява наличието на
предвидените кумулативно основания - количеството на енергията, отделена
от сградната инсталация да е по-голямо от общото количество на енергията за
отопление на имотите, като в същото време общата инсталирана топлинна
мощност на всички физически присъединени отоплителни тела към
вътрешната отоплителна инсталация в сграда – етажна собственост да е била
намалена с над 50 % от общата проектна топлинна мощност. Поради това не
са били налице основания за приложение на нормата на чл. 78, ал.1 от
сочената Наредба за топлоснабдяването.
Съдът намира за неоснователно и възражението за недължимост на цена
на услугата за дялово разпределение.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г.
По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца, дяловото разпределение на
топлинната енергия между потребители в сграда – етажна собственост, се
извършва от топлопреносното предприятие самостоятелно или чрез възлагане
на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ и избрано от
потребителите при спазване изискванията на Наредба за топлоснабдяването.
Съгласно чл.28, ал.4 от Общите условия купувачът заплаща на продавача такса
за услугата дялово разпределение по цени обявени от продавача преди
отоплителния сезон. С оглед тази уредба по обвързващото страните
правоотношение, съдът намира, че клиентът на топлинна енергия за битови
нужди е задължен спрямо ищеца за цената за услугата дялово разпределение.
Относно възражението за недължимост на стойността на топлинна
енергия за отопление с ИРУ, която е начислена за м.март 2024г. в размер на
164,19лв. и за м.април 2024г. в размер на 5,91лв., съдът намира следното: От
представените писмени доказателства и справка от Нелбо АД се установи, че
тези изчисления са били направени не на база реален отчет, а на база
служебни данни, поради неосигурен достъп до имота. Съгласно чл.25, ал.2 от
Общите условия, при които ищцовото дружество доставя топлоенергия за
битови абонати, когато уредите не са отчетени поради неосигуряване на
10
достъп от купувача, разпределението на топлината енергия се извършва по
правилата на Наредбата за топлоснабдяването, касаещи хипотезата на
налични отоплителни тела без уреди за индивидуално отчитане.
Съдът обаче намира че в случая не се установи наличието на основание
за такова начисление. Съгласно чл. 70, ал. 2 от Наредба №Е-РД-04-
1/12.03.2020 г. за топлоснабдяването, задължение на потребителя е да осигури
достъп за отчитане на средствата за дялово разпределение в имота си, като
редът за отчитане на показанията на уредите на клиентите, неосигурили
достъп до имотите си, се урежда в общите условия на договорите по чл. 149,
149б и в публично известните общи условия по чл. 150 от ЗЕ. В чл. 70, ал. 3 от
НТ е посочено, че редът за отчитане на показанията на уредите на клиентите,
неосигурили достъп до имотите си, се урежда в общите условия на
договорите. В чл. 48, ал. 1 от Общите условия, приложими в отношенията
между страните, също е предвидено задължението за осигуряване на достъп,
като според ал.3 продавачът отправя писмено искане за осигуряване на достъп
със срок не по-малък от 3 работни дни преди датата за осигуряване на достъп.
Няма изрична регламентация за начина на удостоверяване на неосигуряването
на достъп.
Съдът счита, че в случая не се установи наличие на основания за такова
начисление. От представената справка от топлинния счетоводител стана ясно,
че разпределителите са с дата на първоначален монтаж 2002г. и
експлоатационния им срок, който е 10-годишен е изтекъл през 2012г. Не се
ангажираха доказателства по какъв начин потребителите са били уведомени за
необходимостта от осигуряване на достъп за подмяната им и кога. Сочи се в
справката, че такова писмо било изпратено едва на 05.02.2024г., но дали
действително е изпратено, на какъв адрес и до кого от двамата абонати, остава
неясно. Твърди се от ищеца, че единия от двамата абонати извършвал
плащания, но не се установява дали при това е бил уведомен и как за
необходимостта от осигуряване на този достъп, необходим за подмяна на
топлинните разпределители. Несъмнено е, че процесния имот не е бил
обитаван през целия процесен период, т.к. и ищеца е начислявал единствено
стойност за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация и щранг-лира,
като и от върнатите в цялост съобщения, изпращани за нуждите на
настоящото производство през периода от м.септември 2024г. и в хода му,
стана ясно, че жилището не е обитавано. При възприетия начин на
11
изчисляване на стойността на топлинната енергия без да е начислявана такава
за отопление от отоплителни тела с монтирани топлинни разпределители,
които се установи, че са и с изтекъл експлоатационен срок, за един
продължителен период от време, за да започне да начислява подобна цена,
доставчика е следвало да положи усилия да уведоми потребителите за
необходимостта подмяна на топлинните разпределители и осигуряване на
достъп на посочените дати на отчет. Доказателства в тази насока не бяха
представени.
Предвид горното, съдът намира, че собствениците на процесния имот,
като потребители на топлинна енергия, не дължат начислената за месеците
март и април 2024г. суми за стойност на топлинна енергия за отопление с
ИРУ, в общ размер на 170,10лв. (164,19лв. за м.март и 5,91лв. за м.април).
Така, общо дължимата от тях сума за стойност на топлоенергия от сградна
инсталация, от щранг-лира и за услуга дялово разпределение се изчислява за
процесния период на 1 026,78лв.
Установи се от експертното заключение че има извършени плащания за
погасяване на задълженията по партидата на процесния имот за процесния
период от 01.11.2022 г. до 30.04.2024 г. Стана ясно обаче, че няма създадени
подсметки на отделните потребители на имота, както и по никакъв начин няма
счетоводно разделяне задълженията на съсобствениците, нито има счетоводно
отразяване кое лице е извършило плащанията.
При тези обстоятелства, съдът намира, че извършените погашения са
намалили общото задължение по партидата на имота. Касае се за задължение,
свързано с топлоснабдения имот и след като при кредитора по този начин е и
осчетоводяването на дълга, всяко плащане погасява съответна част от него.
Непогасена е останала за процесния период от 01.11.2022г. до
30.04.2024г. стойност на доставена до имота топлинна енергия в размер на
533,64лв., като за забавеното й плащане е дължима мораторна лихва в размер
на 62,04лв. за периода от 04.01.2023г. до 05.09.2024г., според експертното
заключение, а ищеца претендира 40,09лв.
Ответницата, като съсобственик при равни права, дължи половината от
тези суми или част от главницата в размер на 266,82лв. и част от
обезщетението за забава в размер на 20,05лв.
В случай, че съсобственика М.Н. е платила част, която по обем
12
надхвърля от правата й в съсобствеността, същата има вземане срещу другия
съсобственик, което при липса на доброволно плащане, може да бъде търсено
по исков ред.
Поради изложеното съдът счита, че следва да се признае за установено
вземането на ищеца спрямо ответницата за сумата от 266,82лв.,
представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от
01.11.2022г. до 30.04.2024г. и сумата от 20,05лв., представляваща лихва за
забава за периода от 04.01.2023г. до 05.09.2024г. Исковите претенции в
останалата част до пълния претендиран размер на главницата от 533,64лв. и
до пълния претендиран размер на мораторната лихва от 40,09лв. следва да се
отхвърлят като неоснователни и недоказани
По въпроса за разноските. С оглед изхода на спора и на основание чл.78,
ал.1 ГПК съдът следва да се произнесе по направените разноски в
заповедното и исковото производство, при съобразяване приетото в т.12 от
Тълкувателно решение от 18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК. В
заповедното производство са били сторени разноски за държавна такса в
размер на 25лв., а разноските за юрисконсултско възнаграждение се определят
от съда на 50лв. по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, изм. ДВ бр.8 от 2017г.,
във вр. с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ, във вр. с чл.26 от Наредбата
за заплащане на правната помощ или общо разноски в размер на 75лв. От тях
ответницата дължи 37,50лв., съразмерно уважената част от исковете.
Ищецът е направил в исковото производство разноски за държавна такса
в размер на 75лв., за особен представител в размер на 400лв., за вещо лице в
размер на 250лв. и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв. или
общо 825лв. Съразмерно уважената част от исковете ответницата дължи
412,50лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че
М. Е. Ш. с ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес ***, ДЪЛЖИ на
“ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, следните суми: сумата от 266,82лв., представляваща
стойност на доставена топлинна енергия за периода от 01.11.2022г. до
13
30.04.2024г. и сумата от 20,05 лв., представляваща лихва за забава за периода
от 04.01.2023г. до 05.09.2024г., които представляват част от вземанията, за
които е издадена Заповед за изпълнение №3074 от 20.09.2024г. по ч.гр.д.
№5334/2024г. по описа на ПлРС, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 18.09.2024г.
до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част за
признаване за установено вземане за главница до пълния претендиран размер
от 533,63лв. и вземане за мораторна лихва до пълния претендиран размер от
40,09лв., като НЕОСНОВАТЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, М. Е. Ш. с ЕГН
**********, с настоящ и постоянен адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на
“ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, сумата от 37,50лв., представляваща деловодни разноски в
заповедното производство и сумата от 412,50лв., представляваща деловодни
разноски в исковото производство, съразмерно уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
14