Р Е Ш
Е Н И Е
№ ………….., 13.07.2020 г., гр. Белоградчик
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
БЕЛОГРАДЧИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, 3 – ти състав, на девети юли две хиляди и двадесета
година, в
публично заседание, в следния състав:
Районен съдия: БОЖИДАРКА ЙОСИФОВА
Секретар МАРГАРИТА НИКОЛОВА,
като разгледа докладваното от съдия Йосифова гр. дело № 66 по описа за 2020 г.,:
Предявен е иск с правно основание
чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 415 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД – за
установяване съществуване на вземане в размер на 5 095.05 лв. – главница,
3 000.67 лв. – възнаградителна лихва и 505.86 лв. – законна лихва.
В исковата молба, ищеца сочи, че
между тях – БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж, чрез БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България – кредитор и ответника Г.В.Т. *** –
кредитополучател, е сключен Договор за кредит за покупка на стоки или услуги PLUS – 13778387 от 26.08.2016 г. Твърди се, че по
силата на горецитирания договор, на ответника е отпуснат кредит в размер на
6 000 лв. и закупуване на застраховка в размер на 2 016 лв. Ищецът
твърди, че от своя страна е предоставил кредита на ответника, като последния се
е задължил да върне същия на 60 месечни вноски всяка в размер на 241.34 лв. В
исковата молба се сочи, че ответника – кредитополучател, е преустановил
плащането по заема на 20.08.2018 г., като до тази дата е заплатил 22 месечни вноски.
Съгласно чл. 5 от Договора, вземането на кредитора – ищец става изискуемо в
пълен размер, при просрочие на две или повече месечни вноски. И тъй като
ответника не е изплатил кредита на падежа – 20.09.2018 г. и са останали
невнесени 38 бр. погасителни вноски, вземането е станало изискуемо. Ищецът
твърди, че ответника дължи и възнаградителна лихва в размер на 3 000.67 лв. и
законна лихва в размер на 505.86 лв.
Поради
допуснатото неизпълнение от страна на ответника, ищеца е подал заявление по
реда на чл. 410 ГПК, по което е образувано по ч. гр.д. № 689/ 2019 г. на РС –
Белоградчик, и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу
кредитополучателя. Тъй длъжника – ответник е оспорил вземането и е подал
възражение по чл. 414 ГПК, е указано на заявителя и същия е предявил настоящия
иск за установяване съществуване на вземането им спрямо ответника.
Предвид
гореизложеното ищеца моли, съдът да приеме за установено по отношение на
ответника, че вземането им за сумите от: 5 095.05 лв. – главница, 3 000.67 лв. –
възнаградителна лихва и 505.86 лв. – законна лихва за периода 20.09.2018 г. до
11.09.2019 г., съществува, ведно със законните лихви върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, до окончателното й
изплащане. Моли съда да им присъди и направените в хода на настоящото
производство и на заповедното производство, разноски.
В
подкрепа на иска са представени писмени доказателства.
В срока
по чл. 131 ГПК, отговор от страна на ответника не е постъпил.
Ответникът не се явява и не изпраща
свой представител в съдебно заседание.
Към делото е приложено ч. гр. д.
№ 689/ 2019 г. по описа на РС – Белоградчик.
В депозирана
в РС – Белоградчик Молба вх. № 1601 от 17.06.2020 г., в която процесуалния
представител на ищеца, е направил искане за постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника при хипотезата на чл. 238 ГПК.
Съдът намира за установено от
фактическа и правна страна :
Предвид направеното искане от
страна на процесуалния представител на ищеца за постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника, в о.с.з. на 09.07.2020 г., съдът, прие, че са налице
всички изискуеми законови предпоставки за постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника, съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, а именно : ответника не е
депозирал в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба, не се явява и не изпраща
свой представител в първото по делото заседание, като не е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие.
От своя страна, пълномощникът на ищеца
е направил искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника и е
представил писмени доказателства с исковата молба.
Съдът приема, че са налице са и
предпоставките на чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК – на ответника са указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжата и от неявяването
му в съдебно заседание /с връчването на съобщението, разпореждането на съда и
призовката за делото/. Налице са и предпоставките на чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК –
а именно – така предявения иск е вероятно основателен с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените с исковата молба множество писмени
доказателства.
В случая съвкупността от фактите, наведени в исковата молба и събраните по делото доказателства, са достатъчни да
обосноват основателността на заявената искова претенция. В тази връзка са представени убедителни писмени
доказателства.
Съдът приема за безспорно
доказано възникването на договорно взаимоотношение между ищеца – кредитор и
ответника, предвид представения Договор за кредит за покупка на
стоки или услуги PLUS – 13778387 от
26.08.2016 г. Ищецът – кредитор е предоставил на ответника – кредитополучател
отпуснатия кредит, който от своя страна не е изпълнил задълженията си по договора и не върнал в
уговорения срок заетата сума.
Съдът приема, че исковата претенция е основателна и следва да бъде уважена, с оглед изложените
обстоятелства и представените писмени доказателства.
При
горните мотиви, съдът постановява неприсъствено решение срещу ответника и
уважава предявения иск, като предвид разпоредбата на чл. 239, ал.2 ГПК, съдът
не се мотивира по същество, а указва, че решението се основава на наличието на
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
По иска за законни лихви.
Предвид на това, че съдът уважава главният иск, то
основателен се явява и акцесорния такъв – за законните лихви за забава върху
главницата. Съдът приема, че ответника е изпаднал в забава, считано от датата
на депозиране на Заявлението подадено по реда на чл. 410 ГПК на 26.09.2019 г., като
същото е било депозирано първоначално пред РС – Стара Загора, след което е
изпратено по подсъдност на РС – Белоградчик и е образувано ч. гр.д. № 689/ 2019
г. на РС – Белоградчик. С депозирането на заявлението, от страна на ищеца е
отправена покана към ответника за плащане на сумата, поради което и от този
момент същия изпада в забава и дължи законни лихви до окончателното изплащане
на главницата.
По разноските :
Предвид изхода на делото – съдът
уважи изцяло предявения иск, то ответника е страната в процеса, която следва да
понесе в своя тежест направените от ищеца разноски по заповедното производство
и в настоящия процес, а именно: 172.03 лв. – държавна такса по заповедното
производство, 201.80 лв. – държавна такса по настоящото исково производство, 50.00
лв. – юрисконсултско възнаграждение – по заповедното производство, както и 100.00
лв. – юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство – на основание
чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА за установено по предявения от
БНП Париба
Пърсънъл Файненс, С.А., Париж, рег. № *********, чрез БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А. клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление – гр. София, п.к. 1766, ж.к. „Младост” 4, Бизнес Парк София, сгр.
14, представлявано от Д. Д. – Заместник Управител,
чрез юрисконсулт Н.М., против Г.В.Т., с адрес ***, с ЕГН **********,
ИСК по чл. 422 ГПК, че вземанеТО на БНП Париба Пърсънъл Файненс, С.А., Париж, рег. №
*********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България, ЕИК *********, СЪЩЕСТВУВА
за: 5 095.05 (пет хиляди деветдесет и пет лева и пет ст.) лв. – главница по Договор
за кредит за покупка на стоки или услуги PLUS – 13778387 от 26.08.2016 г., 3 000.67
(три хиляди лева и шестдесет и седем ст.) лв. – възнаградителна лихва и 505.86 (петстотин и пет лева и осемдесет и шест ст.) лв. – законна лихва за периода 20.09.2018 г. до
11.09.2019 г., ведно
със законните лихви върху главницата, считано от 26.09.2019 г. – датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Г.В.Т.,
с адрес ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на БНП Париба Пърсънъл Файненс,
С.А., Париж, рег. № *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон
България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. София, п.к. 1766, ж.к.
„Младост” 4, Бизнес Парк София, сгр. 14, представлявано от Д. Д. –
Заместник Управител, чрез юрисконсулт Н.М., направените разноски: 373.83 лв. –държавна такса /172.03 лв. – по заповедното производство
– ч. гр. д. № 689/ 2019 г. и 201.80 лв. – по настоящото исково производство/, и
150.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение
/50.00 лв. – по заповедното производство и 100.00 лв. – по настоящото
производство/.
На осн. чл. 239, ал. 4 ГПК,
решението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :