Р Е Ш Е Н И Е
номер IV - 260203
град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, четвърти
въззивен състав
На осемнадесети март, две хиляди двадесет и първа
година,
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА
ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА МИХОВА
мл.с.
ДЕТЕЛИНА ДИМОВА
Секретар
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията ПЕНЕВА
въззивно гражданско дело номер 289 по описа за 2021
година
Производството по делото е по реда на
чл.463 ГПК.
Образувано е по жалби на Т.Д.Х. и М.П.Х.
– длъжници в изпълнителното производство, против действията на Частен съдебен
изпълнител Делян Николов, извършени по изпълнително дело №256/2015г.
Жалба вх.№23611/16.12.20г. – вх.рег.ЧСИ
е подадена срещу Разпределение от 10.12.2020г.;
Жалба вх.№3968/27.01.2021г. е подадена
срещу Разпореждане от 18.12.21г., с което е отменено Разпределение от 10.12.2020г.;
Жалба вх.№3967/27.01.2021г. – вх.рег.
ЧСИ, е подадена срещу Разпределение от 21.01.2021г.
- всички извършени по изпълнително дело
№ 2015804040000256/2015г. (№256/2015г.) по описа на Частен съдебен изпълнител (ЧСИ) Делян Николов – рег.№ 804 с район на действие района
на Бургаски окръжен съд (БОС).
На основание чл.436, ал.3, изр. последно ГПК ЧСИ Делян Николов представя мотиви по подадената жалба. Счита я за неоснователна. Заявява, че
разпределението от 10.12.20г. е извършено съобразно Решение №II-948/06.11.2019г. по ВГД №51402/19г. на БОС. Но в него
е допусната очевидна фактическа грешка – посочено е,
че вземането на взискателя „ЕОС Матрикс“ – ЕООД е в размер на 146683.69 лева,
вместо действителната сума 126623.90 лева. Поради това на 18.12.2020г. е постановил
Разпореждане, с което е отменил това разпределение и е насрочил ново такова на
21.01.2021г., което е извършил и предявил на страните на посочената дата.
Бургаският окръжен съд, като взе
предвид доводите в жалбата, становищата на страните, съображенията на съдебния
изпълнител и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Изпълнително дело № 20158040400256 по
описа на ЧСИ Николов е образувано по молба на „Райфайзенбанк България“ ЕАД
срещу длъжниците Б.В.С. и Т.Д.Х. въз основа на изпълнителен лист от 24.03.2015
г., издаден по ч.гр.д.№ 262/2015 г. по описа на РС-Несебър, с който длъжниците
са осъдени да заплатят солидарно на кредитора посочените в изпълнителния лист
парични суми, дължими въз основа на банков кредит.
С договор за ипотека, сключен с нотариален
акт № ***г. на нотариус Ст.Ангелов, вземанията на банката са обезпечени с ипотека върху недвижим имот – СОС с
идентификатор *** по КККР на гр.Свети Влас, с площ от 165 кв.м., учредена от трети лица М. П.Х. със съгласието на съпруга й Т.Д.Х.. По молба на взискателя принудителното изпълнение е насочено върху
ипотекирания имот.
С разпореждане за присъединяване на
взискател от 09.01.2018 г. на ЧСИ Николов, е присъединена като взискател по
изпълнителното дело М.Р.Г. против длъжника Т.Д.Х.. Със същото разпореждане на
основание е присъединен като взискател по изпълнителното дело Т.Г.Г. против
длъжника Т.Д.Х..
С разпореждане на ЧСИ Николов от 15.02.2018 г. на мястото на
първоначалния взискател „Райфайзенбанк България“ ЕАД е конституиран като
взискател „ЕОС Матрикс“ ЕООД в качеството на цесионер по сключен с банката
договор за цесия в хода на изпълнителното дело.
На основание чл.458 ГПК присъединен по право взискател
по изпълнителното дело е Държавата чрез ТД на НАП – Бургас за публичните
задължения на длъжниците, съгласно представени удостоверения по чл.191, ал.4 ДОПК, както и Община
Несебър за дължимите данъци и такси за недвижимия имот, предмет на публичната
продан.
По отношение на процесния
недвижим имот е приключила успешно публична продан за времето от 10.12.2017 г.
до 10.01.2018 г. С протокол от 11.01.2018 г. за купувач на СОС с идентификатор 11538.503.116.1.2 по
КККР на гр.Свети Влас е обявен присъединения взискател Т.Г.Г., за сумата от
85881.07 лв.
На 05.02.2018 г. е
изготвено и предявено от ЧСИ Николов разпределение
по чл.495 ГПК с протокол №2, за разпределяне на сумата, постъпила от публичната
продан на недвижимия имот, което по жалба на длъжника Т.Х. и ипотекарния
длъжник М.Х., е отменено от съда с решение № ІV-1156/22.06.2018 г. по в.гр.д.№
442/2018 г. по описа на БОС и делото е върнато на ЧСИ Николов за извършване на ново
разпределение.
След връщане на делото, на 28.01.2019 г. е предявено от ЧСИ ново
разпределение по чл.495 ГПК с протокол №3. По жалба на длъжника Т.Х. и
ипотекарния длъжник М.Х., извършеното разпределение е отменено от съда с
решение № ІІІ-224/21.03.2019 г. по в.гр.д.№ 335/2019 г. по описа на БОС и
делото е върнато на ЧСИ Николов за
извършване на ново разпределение, с указания за изключване от първи ред на
привилегиите невнесените авансово от взискателя такси по т.4, т.5 и т.13
ТТРЗЧСИ.
На
15.07.2019 г. с протокол №4 е изготвено и
предявено от ЧСИ Николов ново разпределение по
чл.495 ГПК на сумата от 85881.07 лв. Срещу него са подадени жалби от настоящите
жалбоподатели. С Решение №II-948/06.11.2019г.
по ВГД №51402/19г. на БОС, потвърдено с Решение № 189/06.03.2020г. по
гр.д.№51/20г. по описа на БАС, жалбите са оставени без уважение.
След влизане в сила на
разпределението, в срока по чл.495, ал.1 ГПК, взискателят Т.Г. не е внесъл
съразмерните части за удовлетворяване на взискатели с привилегировани вземания.
С разпореждане от 23.07.20г., за купувач е обявен следващия наддавач, предложил
най-висока цена – 78400 лева – взискателят М.Р.Г.. Поради това на 10.12.2020г.
е извършено и предявено на страните Разпределение – протокол №1. На 16.12.2020г. е постъпила вх.№23611/16.12.20г.
– вх.рег.ЧСИ срещу същото.
Видно и от мотивите на ЧСИ
по обжалваните действия, същият е констатирал, че разпределението съдържа порок
– в него е посочил, че вземането на взискателя „ЕОС Матрикс“ – ЕООД е в размер
на 146683.69 лева, вместо действителната сума 126623.90 лева. Поради това на
18.12.2020г. е постановил Разпореждане, с което е отменил това разпределение и
е насрочил ново такова на 21.01.2021г. На
27.01.2021г. е постъпила Жалба вх.№3968/27.01.2021г. – вх.рег. ЧСИ срещу
разпореждането.
На 21.01.2021г. е извършено
ново разпределение, което е предмет на обжалване с жалба вх.№3967/27.01.2021г. – вх.рег. ЧСИ.
Бургаският окръжен съд, като
взе предвид установените факти и обстоятелства, становищата на страните и като
съобрази закона намира, че действията на съдебния изпълнител,
съставляващи Разпореждане от 18.12.20г. за отмяна на разпределението от
10.12.20г. и Разпределение от 21.01.21г.
са неправилни и незаконосъобразни.
Нормата на чл.247 ГПК
предвижда възможност за извършване на поправка на очевидни фактически грешки,
допуснати от съда в съдебните актове. Нормата на чл.253 ГПК дава възможност
съдът да измени или отмени свои актове, с които не се слага край на делото,
поради изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск. Тези норми касаят само
исковия граждански процес. В изпълнителното производство не е предвидена норма
с идентично съдържание, нито препращаща норма към посочените. Такова препращане
е предвидено само в нормата на чл.406, ал.4 ГПК (формално съдържаща се в част
пета на ГПК – изпълнително производство), но досежно производството по издаване
на изпълнителен лист. Следователно не е налице формално основание съдебният
изпълнител да извършва поправки на допуснати в актовете си очевидни фактически
грешки.
Доколкото обективно
съществува възможност във всеки акт, постановен в производствата, предвидени в
ГПК да бъде допусната очевидна фактическа грешка при изписването на суми,
номерация, имена, лични данни, е мислима възможността за поправянето й, ако
това няма да доведе до промяна/подмяна на волята, обективирана в акта. В
разпределението такава поправка може да се извърши, ако грешката касае напр. конкретна
цифра, която не се отразява на изчисленията на останалите суми, имената на
страните и др. подобни. Това не би нарушило съществено процесуалния закон,
доколкото липсва нарочна забрана. Поради това за целите на настоящото изложение
следва да се да се приеме, че съдебният изпълнител има право да извърши
поправка на ОФГ.
Но начинът, по който това е
извършено в настоящия случай, е незаконосъобразен. Поправката на допуснати в
акта очевидни фактически грешки се извършва, чрез използване на подходящи
изрази, например: „на страница втора, ред първи и втори отдолу нагоре, вместо
цифрата 1446683.69 лева да се чете цифрата126623.90 лева“. В случая вместо да
постанови акт, в който да посочи в какво се изразява грешката и как същата се
поправя, съдебният изпълнител е отменил акта. Такова право той няма, още
повече, след като срещу действието вече е постъпила жалба от длъжника и
ипотекарния длъжник. (в този смисъл определение
№ 2075 от 24.09.2013 г. на САС по в. гр. д. № 3312/2013 г. определение № 164 от 1.03.2014 г. на САС по в. гр.
д. № 108/2014 г.).
Ето защо, Разпореждането от 18.12.20г.,
с което е отменено разпределението от 10.12.20г. е незаконосъобразно и следва
да бъде отменено. Този порок води до порочност и на постановеното ново
Разпределение от 21.01.21г., което на формално основание, без да се разглежда
по същество следва да бъде отменено.
Отмяната на тези две действия води до
висящност на Разпределение от 10.12.2020г. Същото е правилно и законосъобразно.
Т.к. в производството по чл.463 ГПК съдът действа като
контролно-отменителна инстанция, проверката за законосъобразност се извършва
само въз основа на доводите и основанията, изложени от жалбоподателя. За да е
налице незаконосъобразност на разпределението, водеща до неговата отмяна, е
необходимо същото да съдържа съществени пороци, водещи до накърняване основните
права на обжалващия. В жалбата не са
изложени конкретни оплаквания – бланкетно (както и в предходните жалби срещу
разпределенията по делото) е направено изявление, че не се дължат посочените
разноски, че разпределението не е съобразено с нормите на чл.135 и чл.136 ЗЗД, че
таксата по чл.26 ТТРЗЧСИ не е изчислена правилно. Тези оплаквания съдът намира
за неоснователни.
Твърденията за нарушение на чл.135 ЗЗД
са голословни - по делото не се съдържат данни да е бил воден иск по чл.135 ЗЗД
от някой от кредиторите по отношение на процесния имот, което да му дава право
да се удовлетвори с привилегия по отношение на направените по делото разноски.
Освен това, право на жалба в тази връзка би имал само кредиторът – носител на
правото/привилегията, не и длъжникът.
Нарушение на нормата на чл.136 ЗЗД не е
допуснато – съдебният изпълнител е извършил разпределението при съобразяване с
нормата – на първо място е разпределил разноските на взискателя по
изпълнителното дело, на второ – вземанията за данък върху имота и такса „битови
отпадъци“ и на трето място – вземането, обезпечено с ипотека. Т.к. то е
погасено частично, поради недостиг на средства, не е извършено разпределение в
полза на привилегии след тази, нито по отношение на хирографарни кредитори.
По отношение на такса „битови отпадъци“
е налице противоречие в практиката на съдилищата по въпроса дали вземанията за
такса „битови отпадъци“ са привилегировани и ако – да, по коя от нормите на
чл.136 ЗЗД. По този въпрос в практиката на Бургаски апелативен съд,
обективирана в Решение №440/28.11.13г. по ч.гр.д.№332/13г., Решение
№206/27.06.14г. по ч.гр.д.№186/14г., Решение
№206/7.06.2014 г. по ч.гр.д.№186/2014 г., Решение №253/29.07.2015 г. по ч.гр.д.
№ 213/2015 г., Решение №334/25.09.2017 г. по
в.ч.гр.д.№291/2017 г. и Решение №25/22.01.2018 г. по в.ч.гр.д.№408/2017 г. по описа на АС Бургас, е застъпено
становище, че доколкото таксата „битови отпадъци“ възниква по повод
собствеността върху недвижим имот, с оглед публичния й характер по см.на
чл.162, ал.2, т.1 и 3 ДОПК, същата съставлява вземане от категорията на
ползващите се с привилегията по т.2 на чл.136 ЗЗД. Тази практика се споделя и
от настоящата инстанция.
Досежно таксата по т.26 ТТРЗЧСИ:
посочената такса е пропорционална и се дължи върху размера на събраната сума.
За разлика от останалите такси, дължими в изпълнителното производство, същата
не е авансова. Следователно внасянето й не се дължи авансово от взискателя, но
във всички случаи се дължи от длъжника и се събира от него при извършване на
разпределението. Тази такса се дължи върху събраната сума. Следователно всеки
взискател следва да я заплати, съобразно събраната в негова полза сума. Доколкото
не са изложени конкретни оплаквания, касаещи изчисляването й, съдът не
констатира допуснати пороци в тази връзка.
Като оплакване в жалбата е посочено че
вземането на взискателя „ЕОС Матрикс“ – ЕООД не е в посочения размер от ЧСИ
размер – 146591.69 лева, а в размера, посочен от взискателя – 126623.90 лева.
Видно от мотивите на съдебния изпълнител, изложени на осн. чл.436, ал.3 ГПК, в
тази част на разпределението е допусната очевидна фактическа грешка. Съдът
намира, че същата не съставлява съществен порок, водещ до отмяна на
разпределението, поради следното: сумата, подлежаща на разпределение е 78400
лева – по-малка както от 126623.90, така и от 146591.69 лева. С разпределението
в полза на взискателя „ЕОС Матрикс“ – ЕООД се разпределят 77115.81 лева, които
не са достатъчни за погасяване на задължението му. Ако посочената грешка бе
довела до разпределяне на всички или някой от взискателите на сума, по-голяма или
различна от размерът на вземането му, тя би била съществен порок на
разпределението, водещ до неговата отмяна. Настоящият случай не е такъв.
Допуснатата ОФГ не води до разпределяне на суми, различни от дължимите, поради
което ЧСИ може да я поправи по указания по-горе начин, без това да се отрази на
законосъобразността на разпределението.
Ето защо, извършеното Разпределение от
10.12.20г. е съобразено с указанията на БОС, дадени с цитираните съдебни
решения, поради което същото е правилно и законосъобразно. Жалбата срещу него е
неоснователна.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ действията на Частен съдебен изпълнител Делян Николов, регистриран
под №804 в Регистъра на Камарата на ЧСИ, с район на действие района на Бургаски
окръжен съд, извършени по изпълнително дело №256/2015г., представляващи: Разпореждане
от 18.12.21г., с което е отменено Разпределение на суми от 10.12.2020г.; Разпределение
на суми от 21.01.2021г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Жалба вх.№23611/16.12.20г. – вх.рег.ЧСИ е подадена от Т.Д.Х.
ЕГН********** и М.П.Х. ЕГН**********, действията на
Частен съдебен изпълнител Делян Николов, регистриран под №804 в Регистъра на
Камарата на ЧСИ, с район на действие района на Бургаски окръжен съд, извършени
по изпълнително дело №256/2015г., представляващи Разпределение на суми от
10.12.2020г.
Решението подлежи на обжалване пред
Апелативен съд – гр.Бургас в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.