№ 144
гр. Пловдив, 18.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Георги В. Чамбов
Членове:Емил Люб. Митев
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Емил Люб. Митев Въззивно търговско дело №
20215001000712 по описа за 2021 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на ответницата Д. М. П. ЕГН:
**********, представлявана от процесуалния си представител адвокат С.Д.,
вписан в САК против Решение № 260337 от 15.07.2021 г., постановено от
Пловдивският окръжен съд по търг. дело № 782/2020 г.
По силата на обжалваното решение съдът е осъдил Д. М. П. ЕГН:
********** да заплати на Г. Ф., с код по БУЛСТАТ ********* сумата в
размер на 347 414.97 лева, представляваща изплатено на основание
чл.288,ал.1, т.2 ,б.“а“ от КЗ / отм./ обезщетение за претърпените от И. Д. Б.
имуществени и неимуществени вреди, присъдени с влязло в сила съдебно
решение, постановено от Софийски градски съд по гр. дело№ 6146/2016 г. ,
които вреди са настъпили в резултат на престъпление по чл.343,ал1,б.“б“,
предл. първо във вр. с чл.342,ал.1 от НК, извършено от Д. М. П., за което
същата е призната за виновна по силата на писмено споразумение, утвърдено
от Пловдивския районен съд по НОХД № 5952 по описа на същия съд. В
одобреното от съда споразумение е отразена следната фактическа
обстановка: на 14 март 2014 г в град П., на бул. "П. ш.", подсъдимата Д.М. П.
1
е управлявала лек автомобил „Б.** "модел *** *"“ с ДК № ********, за който
няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите “, при което П. е нарушила правилата за движение по
пътищата – чл.20,ал.1 и чл.21,ал.1 от ЗДв.П и по непредпазливост е
причинила тежка телесна повреда по смисъла на чл.128,ал.2 от НК на
пострадалото лице И. Д. Б., изразяваща се в загуба на крайник - ампутиране
на лява ръка на ниво
мишница, ведно със законната лихва върху присъдената главница в размер
на 347 414.97 лева, считано от 03.12.2020 г. до окончателното изплащане на
сумите.
Във въззивната жалба се поддържа оплакването, че не е налице
основание да се ангажира отговорността на Г. ф., тъй като към датата на
процесното ПТП, т.е към 14.03.2014 г. лекият автомобил е имал сключена
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ със застрахователя „Л. И.“
АД – С.. Неправилно е прието, че застрахователният договор с този
застраховател е било прекратено поради неплащане на вноска,без да е
връчено писмено предупреждение, съгласно изискванията на чл.202,ал.2,
изр.2 от КЗ / отм./. Не е налице надлежно прекратяване на застрахователния
договор по реда, предвиден в закона, поради което следва да се приеме, че
към датата на процесното ПТП лекият автомобил е имал валидна
задължителна застраховка „ Гражданска отговорност “ на автомобилистите.
С оглед на това жалбоподателят счита, че претенцията за присъждане на
обезщетение за вреди следва да бъде насочена към застрахователя „Л. И.“АД,
а не към Г. ф..
На второ място се оспорва размера на присъденото обезщетение, което
според жалбоподателя е завишено .
На трето място се поддържа оплакването ,че неправилно в общият
размер на изплатеното от Г. ф. обезщетение са включени
разноските,направени за принудително събиране на вземането.Това са
дължимите ДТ и разноски по двете образуван изпълнителни дела, които обаче
не са направени с цел да се определи обезщетението.
Претендира се отмяната на обжалваното решение и постановяване на
2
въззивно решение по същество, по силата на което да се отхвърли
предявеният регресен иск като неоснователен.
Въззиваемата страна Г. Ф. –С., представляван от процесуалния си
представител адвокат СТ. Ф. М. от АК - П. поддържа мотивиран писмен
отговор, съгласно който въззивната жалба е неоснователна.
Пловдивският апелативен съд след преценка на изложените във
въззивната жалба оплаквания и доводи, приема за установено следното:
Предявени са обективно съединени искове по чл.288,ал. 12 във вр. с
ал.1, т.2 ,б. „а“ от КЗ / отм./, но приложим към датата на настъпване на
процесното ПТП - 14.03.2014 г.
По делото е представено влязло в сила осъдително решение от
14.12.2017 г , постановено от СГС по приложеното гр.дело № 6146/ 2016 г.
Решението е било обжалвано пред въззивната инстанция, която е
постановила Решение № 3010 от 20.12.2018 г., постановено от САС по
въззивно търг.дело№ 2227/2018 г.
Решението е обжалвано пред ВКС и е влязло в сила на 17.02. 2020 г., на
която дата касационната инстанция е постановила определението си по реда
на чл.288 от ГПК, с което не е допуснала касационно обжалване на
въззивното решение.
Налице е влязло в сила съдебно решение, по силата на което Г. ф. –С. е
осъден да заплати на пострадалия И. Д. Б. следните суми7
а/ сумата в размер на 125 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди от процесното ПТП, ведно със законната
лихва, считано от 18.03.2016 г. до окончателното й изплащане;
б/ сумата в размер на 54 869 лева, представляваща имуществени вреди,
представляваща разходи за изработване на протеза на лявата ръка, която
сума да се заплаща на всеки четири години, за времето от 14.12.2017 г до
07.10.2046 г.
в/ съдебни разноски по делото: сума в размер на 11 715 лева,
3
представляваща адвокатско възнаграждение за адвокат И. П. Т., сумата
20 370.88 лева – присъдена ДТ по производството, съразмерно на уважената
част от исковете, както и 200 лева изплатено от бюджета на съда
възнаграждение за вещото лице.
г/ разноски, направени по изп. дело № ****/**** г. по описа на ЧСИ
М.Б. в общ размер от 12 527 лева,в които се включва сумата 9 414 лв ДТ по
т.26 ТТРЗЧС, сумата 66 лева, сумата 3047- адв.възнаграждение, изплатено по
изп.дело.
д/ разноски, направени по изп.дело № ****/**** г. по описа на същия
ЧСИ М.Б. в общ размер на 1 387.88 лева, в която сума се включват сумите:
1121.88 лева, представляваща ДТ по т.26 от ТТРЗЧС, сумата 66 лева и 200
лева- адв.възнаграждение по образуваното изп.дело.
Документално установено е чрез представените и неоспорени платежни
нареждания, че Г. ф. е изплатил присъдената с влязлото в сила съдебно
решение сума в общ размер на 350 271.01 лева.
В тази сума се включват освен главниците и присъдените съдебни
разноски, направени в исковото производство, както и разноските, направени
от взискателя по образуваните от него две изпълнителни дела.
След като е изпълнил задължението си за заплащане на определеното
застрахователно обезщетение по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите – Г. ф. на основание чл.288,ал.12 от КЗ/
отм./ е встъпил в правата на увреденото лице срещу прекия причинител на
увреждането / деликвента/.
Във въззивната жалба се поддържа възражението, че не е налице
основание за ангажиране регресната отговорност на Г. ф., тъй като лекият
автомобил, с който е предизвикано процесното ПТП е имал валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ със застрахователно дружество – в
случая „Л. И.“АД. Този въпрос вече е разрешен по приложеното гр.дело и
правилно първоинстанционният съд се е позовал на разпоредбата на
чл.223,ал.2 от ГПК.
По приложеното гр.дело№ 6146/2016 г. по описа на СГС прекият
4
причинител на увреждането Д.М. П. е била привлечена от Г. ф. и съответно
е конституирана като трето лице –помагач на ответника.
Съгласно чл.223,ал.2 от ГПК в отношенията между страната на която
помага и третото лице действа установеното от съда в мотивите на съдебния
акт, т.е. следва да се отчете задължителната сила на мотивите.
Съдът е приел, че лекият автомобил, при управлението на който
прекият причинител, по вина на който е настъпило процесното ПТП не е
имал задължителна застраховка „ Гражданска отговорност“. Възражение, че
по отношение на този автомобил е бил сключен валиден договор за
застраховка „ ГО“ с друг застраховател не е било правено, поради което и
това възражение е преклудирано. Налице е влязло в сила съдебно решение,
по силата на което е ангажирана регресната отговорност на Г. ф..
Второто възражение във въззивната жалба е относно размера на
регресното вземане, в което , според жалбоподателя неправилно са включени
разноските по принудителното събиране на присъденото вземане.
Възражението е основателно. Действително регресното право на Г. ф.
обхваща изплатените разходи по чл.288,ал.8 КЗ / отм./. Такива са разходите,
направени за определяне и изплащане на обезщетението. Това са обичайните
разноски, направени в исковото производство, свързани с предмета на спора
и най-вече - за установяване на механизма на настъпването на всяко едно
ПТП. Това са разходите за заплащане на САТЕ и СМЕ, необходими са
определяне вида и обема на причинените увреждания, респективно: тяхната
продължителност . Казано обобщено: това са всички съдебни разноски,
направени в хода на производството до постановяване на влязло в сила
съдебно решение. С това решение със сила на присъдено нещо се установяват
подлежащите на обезщетяване вреди – неимуществени или имуществени
вреди, както и размера на обезщетенията, които ГФ следва да заплати.
Разноските, направени в изпълнителното производство, включващи такси и
разноски по ТТРЧСИ не представляват необходими разходи за определяне
на обезщетението. Те са направени след влизането в сила на съдебното
решение и в този случай са извън предметния обхват на регресното право на
Г. ф.. Вярно е ,че в съдебната практика по този въпрос има известни
колебания, но настоящият състав на въззивната инстанция възприема това
становище, като споделя изцяло аргументите, изложени в Решение № 127 от
5
18.10.2019 г на ВКС, постановено по т.д.№ 2835/2018 г. на І во т.о. на ТК,
докладчик: съдията А. Х..
При наличие на влязло в сила осъдително решение всеки застраховател
би предпочел да изплати веднага присъдените суми, за да избегне разходите
по изпълнителните дела, които ще го обременят.
Вярно е ,че Г. ф. не е застраховател, а отговаря по силата на закона, но в
този случай това няма значение: мотивацията да извърши плащане въз основа
на влязлото в сила решение , за да не бъде натоварен с разноските по
изпълнението е практически една и съща.
При това положение въззивният съд приема, че от заплатената от ГФ
сума следва да се приспаднат разноските по изпълнителните дела.
Вече стана ясно ,че пострадалият е образувал против Г. ф. две
изпълнителни дела, а именно:
а/ по изпълнително дело № ****/**** г. по описа на ЧСИ М. Б. са
направени и заплатени разноски по изпълнението в общ размер на 12 527
лева. В тази сума се включват сумата 9414 лева, представляваща ДТ по
т.26 от ТТРЗЧС, сумата 66 лева за образуване на изп.дело и 200 лева,
адвокатско възнаграждение, изплатено по изп.дело.
б/ по изпълнително дело № ****/**** г. по описа на същия ЧСИ в общ
размер на 1388. лева, в която сума се включват сумите: 1121.88 лева,
представляваща ДТ по т.26 от ТТРЗЧС, сумата 66 лева и 200 лв,
представляваща адвокатско възнаграждение по изп.дело.
Общият размер на разноските по изпълнителните дела е 13 915 лева и
тези разходи са извън предмета на регресното право.
При това положение от присъдената и заплатена от ГФ сума в размер
на 347 414.97 лева следва да се приспадне сумата от 13 915 лева, като
получаващата се разлика е в размер на 333 499.97 лева. До този именно
размер е доказан регресния иск, поради което следва да се отмени
решението в осъдителната му част, с която искът е уважен за разликата над
333 499.97 лева до присъдената сума от 347 414. 97 лева.
Следва да се постанови въззивно решение по същество, с което искът се
отхвърли за сумата от 13 915 лева, представляваща направени от ГФ
разноски по двете изпълнителни дела.
6
Следва да се потвърди решението в останалата обжалвана осъдителна
част, с която искът по чл.288,ал.12 от КЗ/ отм./ е уважен в размер на
333 499.97 лева.
Съдебни разноски:
Претенция за присъждане на съдебни разноски пред въззивната
инстанция е направила ответница Д.П.. Същата се е защитавала във
въззивното производство материален интерес в размер на 347 414.97 лева,
като е претендирала да бъде отхвърлен изцяло предявения иск. Постигнала е
обаче частичен успех, като иска е отхвърлен за сумата 13 915 лева.
Процесуалното представителство пред въззивната инстанция е
осъществено безплатно, при условията на чл.38,ал.1, т.2 от Закона за
адвокатурата от адвокат С.Д.. В негова полза следва да се присъди
адвокатско възнаграждение в размер на 947.50 лева, съразмерно на
отхвърлената част от иска, определено на основание чл.7,ал.2, т.4 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
В този смисъл следва съдът да постанови въззивното си решение.
По тези съображения Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260337 от 15.07.2021 г., постановено от Пловдивският
окръжен съд по търг.дело № 782/ 2020 г., в частта му, с която предявеният
от ищеца Г. ф. –С., код по БУЛСТАТ ********* против Д. М. П. с ЕГН:
********** регресен иск по чл.288,ал.12 от КЗ / отм./ е уважен за разликата
над
333 499.97 лева до присъдената сума в размер на 347 414.97 лева, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Г. Ф., с код по БУЛСТАТ *********
против Д. М. П. с ЕГН: ********** иск по чл. 288,ал.12 от КЗ / отм./ във
вр. с чл. 288,ал.1, т.2, б.“а „ от КЗ / отм./ за сумата от 13 915 лева,
7
представляваща разлика между присъдената по силата на обжалваното
решение сума в размер на 347 414.97 лева и сумата от 333 499.97 лева,
представляваща заплатено от Г. ф. по силата на влязло в сила съдебно
решение застрахователно обезщетение на пострадалия И. Д. Б.,за
причинените му неимуществени и имуществени вреди, причинени при ПТП,
настъпило на 14.03.2014 г. в град П., вина за което има лицето Д. М. П. ЕГН:
**********.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част, с която Д.
М. П. с ЕГН: ********** е осъдена да заплати на Г. ф. –С. сумата от
333 499.97 лева, представляваща заплатено от ГФ застрахователно
обезщетение за причинените на пострадалия И. Д. Б. неимуществени и
имуществени вреди, причинени при ПТП, настъпило на 14.03.2014 г. в град
П., вина за което има Д. М. П., призната с утвърдено от наказателния съд
споразумение по НОХД № 5952/2015 г. по описа на Пловдивския районен
съд.
ОСЪЖДА Г. Ф. –С. с код по БУЛСТАТ ********* да заплати в полза на
адвокат СЛ. АНГ. Д. с личен № ********* сумата 947.50 лева, съразмерно
отхвърлената част от иска, представляваща адвокатско
възнаграждение,дължимо, съгласно чл.38,ал.1 т.2 от ЗА - за осъществено
безплатно процесуално представителство на Д. М. П. пред въззивната
инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8