О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
град Ловеч, 07.12.2020
година
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение в закрито заседание на седми декември двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
ЗОРНИЦА
АНГЕЛОВА
при секретаря ……………..…................……………… като разгледа докладваното от съдия Митева в.ч.гр.д. № 634
по описа за
2020 година и за да се произнесе,
съобрази:
Производствопо
чл.413, ал.2 от ГПК.
Подадена е частна жалба вх. № 4123/ 03.11.2020 година (п.кл.
02.11.2020г.) от "АЙ
ТРЪСТ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София
1463, район ,,Триадица", бул. „Витоша" № 146, бизнес център
„България", сграда А, ет. 4, представлявано от управителя И.Ш., чрез
юрисконсулт Велислав Генов, против разпореждане № 879/ 15.10.2020 г.,
постановено по ч. гр. д. № 490/ 2020 г. по описа на Районен съд Луковит,
с което е отхвърлено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против А.Б.Е.,***, основащо се на Договор за предоствяне на пръчителство в
общ размер на 1 723.59 лева.
Посочва,
че атакуваното разпореждане
е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Счита за неправилен извода на съда, че
размерът на уговорената договорна лихва е неължима, тъй като съгласно чл. 6 от
раздел ІV от Общите условия към договора и т.9 от Приложение № 1, страните се
уговорили нейният размер от 256.71 лева. Задължението за административни
разноски се основава на чл.7, раздел VІ от ОУ, вр. чл. 2.6, рздел VІІІ от ОУ и
е начислено за действително извършени разноски по изпращане на покани и
съобщения до длъжника в размер на 53.28 лева, за които е съставен протокол. Излага подробни съображения, че сумата от 54.91 лева е разход за събиране на вземането
и не попада в обхвата на чл.33, ал.1 от ЗПК, тъй като не
е такса за действия,
свързани с управление на кредита. Счита, че не противоречи и на изискванията на чл. 10а,
ал.2 от ЗПК, като този разход е направен във вързка с некоректното и неточно
изпълнение на длъжника.
По отношение на възнаграждението по договора за
поръчителство, изтъква, че същото е уговорено съглсно чл.8 от Договор за
предоставяне на поръчителство и съгласно облигационна връзка между длъжника и
заявителя, гарантираща здължението на длъжника пред третото в процеса лице –
„Кредисимо” ЕАД. Посочва, че поради неизпълнене от страна на длъжника и покана
от страна на кредитора са изпълнили задължението си по договора за
поръчителстов и са погасили всички задължения по кредита. Излага доводи, че
длъжникът сам е избрал при кандидатстването си за кредит от „Кредисимо" АД
да обезпечи изпълнението на задълженията си по сключения между него и кредитора
договор, като осигури поръчителство от трето одобрено от „Кредисимо" АД
юридическо лице /имал е възможност и да избере необезпечен кредит или да
предостави банкова гаранция/.В този смисл, счита че изводът на съда за
неравнопраност на клаузата е неправилен Излага още, че дружеството – заявител
извършва дейност съгласно предмета си на дейност, а именно предоставя финансова
услуга като извършва гаранционни сделки срещу заплащанне, за което е вписан в
Регистъра по чл. 3а от ЗКИ, воден от БНБ. Счита, че неправилно съдът е намерил за
неравноправни клаузите за наказателни лихва уговорена в раздел Х, чл.2 от ОУ,
неразделна част от Договор за кредит предвиденият размер е съобразен с
предписанията на чл. 33, ал.2 от ЗПК. В този смисъл моли да бъде отменено разпореждането на първоинстанционния
съд, като бъде издадена Заповед за изпълнение за сумите претендирани със Заявлението
по чл.410 ГПК. При условията на евентуалност моли в случай, че бъде потвърдено
обжалваното разпореждане да бъде присъдено връщане на главницата. Претендира и
направените разноски.
Съдът, след като обсъди
доказателствата по делото и разгледа жалбата, намира за установено следното:
Жалбата е подадена от
легитимирана страна, в законоустановения за това срок и при спазване на
изискванията за редовност по чл. 260 - 261 от ГПК, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество,
същата е неоснователна.
Производството е образувано
по повод подадено от „АЙ
ТРЪСТ”
ЕООД заявление по чл.410 ГПК за издаване на
заповед за изпълнение срещу длъжника А.Б.Е.
за парично вземане в размер общо на сумата 1 723.59
лева, от които 1000 лева – главница, 53.28 лева административни разноски; 158.22
лева възнаграждение по договор за предоставено поръчителство; 256.70 лева договорна лихва от 21.12.2018 г. до 20.01.2020
г.; 144.88 лева дължима законна лихва за забава от 21.12.2019 г. до 17.09.2020
г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане
на вземането, както и разноски по делото в размер на 34.50 лева държавна такса
и 100.00 лв. юрисконсултско възнаграждение. Посочено е, че вземането произтича
от договор за кредит № 1201818 от 21.12.2018 год. за сумата от 1000 лева,
сключен между „Кредисимо”АД (заемодател)
и А.Б.Е. (кредитополучател или длъжник). Същият е обезпечен чрез сключен на 21.12.2018
г. договор за предоставяне на поръчителство между „Ай Тръст”ЕООД (поръчител) и Е.
(потребител), по силата на който поръчителят се е задължил да отговаря
солидарно с кредитополучателя за изпълнение на всички негови задължения по
договора за кредит, за което на Поръчителя се дължи възнаграждение. Длъжникът
от своя страна се задължил да върне предоставената му сума, заедно с
уговорената договорна лихва, съгласно погасителния план към договора за кредит,
както и дължимото възнаграждение на поръчителя, което не е изпълнено. Посочва,
че вземането на заемодателя е станало изискуемо, тъй като на 20.01.2020 година
е падежирала последната вноска. Твърди, че на 21.09.2020 г. заемодателят е
изпратил искане за плащане до „Ай Тръст”ЕООД в качеството му на поръчител,
който отговаря солидарно с длъжника пред заемодателя, а поръчителят е изпратил
уведомление до длъжника за всички дължими суми. Сочи още, че в указания срок - 24.09.2020
г. дружеството-поръчител изпълнило задълженията си и изплатило на заемодателя
всички дължими от длъжника суми. Изтъква още, че на 28.09.2020 година уведомили
длъжника за извършеното плащане и встъпване в правата на кредитор на „Ай
Тръст”ЕООД, в размер общо на сумата 1 723.59 лева, от които 1000 лева –
главница, 256.70 лева договорна лихва от
21.12.2018 г. до 20.01.2020 г.; 144.88 лева обезщетения за забава в рзмер на
законната лихва; 53.28 лева административни разноски; както и за дължиммото възнаграждение
по договор за предоставено поръчителство в размер на 158.22 лева, ведно със
сумата от 110.48 лева, представляващо обезщетение за забава върху дължжимото
възнаграждение по Договор за предоставяно.е на поръчителство.
Първоинстанционият съд е отхвърлил изцяло заявлението по чл.410 от ГПК с мотиви, че Договорът за поръчителство, на който заявителят основава
претенцията си и нищожен. Изложени са съображения, че уговореното в чл. 4 от
Договора да кредит е неравноправн клауза, тъй като лишава потребителя от реален
избор дали да приеме сключването на договора с обезпечение При анализ на
разпоредбата заповедният съд е истигнал до извода, че ако потребителят не
предостави обезпечение няма да получи сумата по кредита.
Обсъдена е възмездността на договора за поръчителство, като възнаграждението
е в размер на 96 % от главницата по кредита, което представлява неравновесие в
икономическото положение между страните и в този смисъл нарушава добрите нрави
в обществото.
Посочено е, че е нарушена и нормата на чл. 19, ал.4 от ЗПК предвид
уговорения годишен процент на разходите е 50%, без да са съобразени разходите
по договора за поръчителство. В този смисъл съдът е приел, че акцесорния
договор за поръчителство цели заобикаляне на забраната на чл.19, ал.4 от ЗПК,
поради което договорът е нищожен.
При действието на чл.411 от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410
от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна
и да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 от ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на РБългария, както и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията РБългария. Съгласно чл. 410, ал.3 от ГПК когато вземането произтича от договор,
сключен с потребител към заявлението се прилагат, договорът, ако е в писмена
форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи
условия, ако има такива.
В конретния случай от приложените към
заявлението писмени доказателства не може да бъде направен извод за подлежащо
на изпълнение вземанe, тъй като от данните не се установява валидно сключен
договор за кредит по реда на р.III от Общите условия. На приложените писмени
доказателства липсва подпис на кредитополучателя, липсват данни за сключен
валиден договор и по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние (ЗПФУР). Предвид акцесорния характер на договора за поръчителство,
не настъпва суброгация по чл. 146 ЗЗД и в полза на поръчителя не се пораждат
регресни вземания по чл. 143 ЗЗД срещу кредитополучателя.
Предвид гореизложеното настоящият състав приема,
че атакуваното разпореждане на РС-Луковит е
правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане№ 879/ 15.10.2020 г. по
описа на Районен съд Луковит, с
което е отхвърлено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК", подадено от „АЙ
ТРЪСТ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София
1463, район ,,Триадица", бул. „Витоша" № 146, бизнес център
„България", сграда А, ет. 4, представлявано от управителя И.Ш., против А.Б.Е.,
ЕГН **********,***, за парично вземане в размер общо на сумата 1 723.59
лева, от които 1000 лева – главница, 53.28 лева административни разноски;
158.22 лева възнаграждение по договор за предоставено поръчителство; 256.70
лева договорна лихва от 21.12.2018 г. до
20.01.2020 г.; 144.88 лева дължима законна лихва за забава от 21.12.2019 г. до
17.09.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
до изплащане на вземането, както и разноски по делото в размер на 34.50 лева
държавна такса и 100.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.