№ 60
гр. Ловеч, 08.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно гражданско
дело № 20244300500051 по описа за 2024 година
ПРОИЗВОДСТВО с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК.
Постановено е Решение № 204/ 15.11.2023 година на Троянския районен
съд по гражданско дело № 225/ 2014 година по описа на същия съд, с което е
признато за установено на основание чл. 108 от ЗС, по отношение на Б. К. Б.,
ЕГН**********, с адрес: гр.*****, че “ЕКСПРЕС ГАРАНЦИОН КОМЕРС"
ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. ***** т.ц. „Фулмакс", ЕИК
*****, е собственик на МПС - лекотоварен автомобил СИТРОЕН ДЖЪМПЕР
с peг. №***** СК с ШАСИ: *****, цвят бял, като Б. К. Б.,е осъден да предаде
на “ЕКСПРЕС ГАРАНЦИОН КОМЕРС" ЕООД, неоснователно владения от
него лекотоварен автомобил. На основание чл. 57, ал.2 от ЗЗД Б. е осъден да
заплати на “ЕКСПРЕС ГАРАНЦИОН КОМЕРС" ЕООД, сумата 4500 лева,
представляваща претендирана от ищеца стойност на лекотоварен автомобил
СИТРОЕН ДЖЪМПЕР с peг. №***** СК с ШАСИ: *****, цвят бял, както и
на основание чл. 59, ал.1 от ЗЗД сумата 10750 лева, представляваща
обезщетение за лишаване от ползване на лекотоварен автомобил СИТРОЕН
ДЖЪМПЕР с peг. №***** СК с ШАСИ: *****, цвят бял за периода
10.11.2018г. до 10.06.2022г., в едно със законната лихва, считано от
1
22.06.2022г. до окончателното изплащане на сумата. Присъдени са и
направените по делото разноски.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 5423/05.12.2023 г. от Б. К. Б., ЕГН:
**********, чрез адв. Ж. Д. - САК със съдебен адрес за призоваване: гр.
***** срещу решение № 204/15.11.2023 г. по гр.д. № 479/2023 г. на РС -
Троян.
Счита, че първоинстанционният съд се е произнесъл свръх петитум,
като е осъдил ответника да предаде на „Експрес Гаранцион Комерс“ ЕООД
неоснователно владения от него лекотоварен автомобил „Ситроен Джъмпер“
с peг. № ***** СК и в същото време е осъдил ответника да заплати на
„Експрес Гаранцион Комерс“ ЕООД сумата от 4,500.00 /четири хиляди и
петстотин/ лева, представляваща стойността на процесния автомобил. Сочи
като безспорно установено и доказано обстоятелството, че по силата на
пълномощно от 28.05.2015 г. Д.Д.В., в качеството му на Управител и
Представляващ „Експрес Гаранцион Комерс“ ЕООД е упълномощил Б. К. Б.
да управлява лекотоварен автомобил „Ситроен Джъмпер“ с peг. № ***** СК,
собственост на „Експрес Гаранцион Комерс“ ЕООД, като никога между
страните не е имало уговорка ответника да заплаща на ищеца за ползването
на това МПС.
Изтъква, че въззиваемият не е доказал как е уведомил въззивника за
това, че си оттегля пълномощното и желае връщането на МПС. Оспорва
извода на съда, че на Б. Б. е връчена нотариална покана и по този начин той е
узнал за оттеглянето на пълномощото и желанието на въззиваемия да му бъде
върната вещта. Счита, че съдът е приел неправилна квалификация като чл. 57,
ал. 2 от ЗЗД, без да уточни дали е изр. 1 или изр. 2, т.е. дали е преди
получаване на нотариалната покана или след.
Твърди, че неправилно съдът не е кредитирал показанията на
свидетелите М.Н.Ф. и Г.Н.Й. тъй като същите били заинтересовани от изхода
на делото, както и че същите са противоречиви и непоследователни и в
същото време е дал вяра само и едиствено на показанията на свидетеля
С.И.Х.. Определя като невярно твърдението на ищеца, че през 2020 г. е
разбрал, че буса е бил аварирал, защото през 2018 г. и 2019 г. същият е
подавал жалби в Полицията срещу ответника, поради което е била заведена
преписка с оглед извършено престъление по смисъла на чл. 206 от НК -
2
обсебване, които преписки били прекратени и същият е бил надлежно
уведомяван.
Мотивира, че в конкетния случай не е налице една от предпоставките да
бъде уважен иска по чл. 108 от ЗС - ответникът да държи процесната вещ.
Във връзка с нередовното връчване на представената нотариална покана,
прави извод, че претенцията за заплащане на наемна цена от датата на същата
до 10.06.2022 г. за автомобила е неоснователна.
Счита, че не е налице и неоснователно обогатяване на въззивника, тъй
като същият е получил упълномощаване единствено да управлява процесното
МПС за да изпълни конкретна работа, без да е изкарвал допълнителни доходи
и облаги.
Моли съда да отмени Решение № 204 от 15.11.2023 г. по гр.д. №
479/2023 г. по описа на Районен съд - Троян като неправилно и
незаконосъобразно и да постанови Решение, с което да остави исковата
претенция без уважение, като приеме, че същата е неоснователна и
недоказана. Претендира сторените пред настоящата инстанция разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба вх. № 249/15.01.2024 г. от „Експрес Гаранцион Комерс“ ЕООД, ЕИК:
***** чрез адв. П. К., вписана в АК - Варна, в който определя като правилно
и законосъобразно приетото и постановено от PC - Троян, че следва да се
осъди Б. К. Б. да върне вещта, като поради нейното погиване е осъден да
заплати себестойностга й. Счита, че първоинтанционният съд правилно е
определил правната квалификация на исковите претенции, след като самият
ответник (сега въззивник) е посочил периода на погиване на вещта. Определя
като несъстоятелно направеното във въззивната жалба възражение относно
събраните по делото гласни доказателства.
Относно твърденията на въззивника, че не е налице втората
предпоставка за уважаване на иска по чл. 108 ЗЗД - владение или държане на
вещта сочи, че по делото са се събрали достатъчно други доказателства,
посредством които се е установил фактът на владение с двата му присъщи
белега: че г-н Б. държи вещта (corpus) и я третира като своя (animus). Досежно
представената нотариална покана посочва, че е налице законов ред и правни
средства за защита поради ограничаване на правото на защита, когато едно
лице не е уведомено по надлежния ред за възможността му да участва в
3
съдебна (нотариална) процедура, като по делото не са ангажирани
доказателства за предприемането на такива правни действия от г-н Б..
Позовава се на принципа „Judex novit curia“ и счита за ненужно, даже
обидно - да се разяснява на съда института и фактическия състав на
неоснователно обогатяване и предпоставките за установяване на такова у
лице, което държи без основание чужда движима вещ.
Счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно,
поради което моли настоящата инстанция да го потвърди изцяло. Претендира
разноски съгласно приложен списък по чл. 80 от ГПК.
В съдебно заседание въззивникът се явява лично и с адв. Д., молят да
бъде уважена изцяло въззивната жалба, като основателна. Считат, че
решението на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно и
същото да бъде отменено. Претендират направените разноски в настоящото
производство и в първоинстанционното. Допълват съображеният си развити
във въззивната жалба.
Въззиваемато дружество не се представлява представили са писмено
становище. Претендират направените в настоящата инстанция разноски.
От събраните по делото доказателства: приложените към гр.д. № 497/
22 г. на ТрРС, като и становището на страните, преценени поотделно, и в
тяхната взаимна връзка и обусловеност съдът намира за установени следните
фактически обстоятелства:
Не е спорно между страните по делото, че дружеството ищец е
собственик на лекотоварен автомобил СИТРОЕН ДЖЪМПЕР с peг. №*****
СК с ШАСИ: *****, цвят бял. На 28.05.2015 година управителят на „Експрес
Гаранцион Комерс“ ЕООД, ЕИК *****, упълномощил Б. да управлява
процесния автомобил безсрочно до изричното оттегляне на пълномощното.
С нотариална покана от 15.10.2018 година дружеството е уведомило
ответника, че оттегля предоставеното пълномощно за управление на
леготоварния автомобил и е поискано на 05.11.2018 година в 16 часа в град
Варна, седалището на дружеството да бъде предадено държането на
автомобила в състоянието в което е бил предаден, както и всички числящи се
към него документи и принадлежности. Поканата е връчена по реда на 47 от
ГПК, чрез залепване на уведомление на входната врата на къщата на
19.10.2018 година, като в продължение на 14 дни от залепването не е
4
потърсена.
В първоинстанционното производство е допусната и назначена съдебно
оценителна експертиза, от чието заключение е видно, че средната пазарна
цена за процесния автомобил е 5 000 лева към момента на изготвяне на
експертизата, а към 2022 година е с около 500 лева по-ниска. Наемната цена
за процесния период е 37 840 лева.
Депозирани са и гласни доказателства ог които е видно, че последно е
управляван от ответника като около средата на 2015 година последно е каран
от ответника с мебели, като поради повреда е оставен в дома на свидетеля
Г.Й., който имал сервиз в с. Кравеник.
По делото няма доказателства собственикът на автомобила да е бил
уведомяван за местонахождението на автомобила и за техническото му
състояние. Единствено в показанията си свидетелят Й. посочва, че Б. говорил
с някого за това (доколкото знае със собственика), че МПС-то се е повредило
и отстраняване на повредата ще струва скъпо, но не знае какво е било
становището на собственика.
При така установената фактическа обстановка, съдът счита, че е сезиран
с ревандикационен иск за собственост, при условията на евентуалност с иск
по чл. 57, ал.2 от ЗЗД за заплащане на сумата 4500 лева, представляваща
претендирана от ищеца стойност на лекотоварен автомобил, в случай, че
вещта е погинала, както и иск за заплащане на обезщетение в размер на
сумата от 10 750 лева за периода 10.11.2018 година до 10.06.2022 година,
затова, че е ползвал вещта без основание, ведно със законната лихва върху
сумите от датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане,
предявени от „Експрес Гаранцион Комерс“ ЕООД, ЕИК: *****, против Б. К.
Б..
По ревандикационния иск.
Не се спори между страните, че процесната движима вещ е собственост
на ищцовото дружество, което е видно и от представените писмени
доказателства. Установено е, че ответникът е упълномощен да управлява
лекотоварния автомобил на 28.05.2015 година, безсрочно до изричното
оттегляне на същото. За оттеглянето на пълномощното, ищецът е представил
нотариална покана от 05.10.2018 година. От разписката е видно, че на
19.10.2018 година е залепено уведомление на входната врата, като е посочено,
5
че в къщата не се намерило лице, което да получи призовката. По сведение на
съседа Г.Х.Г., лицето живее в град ****. На 05.11.2018 година нотариусът е
удостоверил, че връчването на нотариалната покана е станало по реда на чл.
47 от ГПК, чрез залепване на уведомление на входната врата на къщата на
19.10.2018 година и поканата не е потърсена в четиринадесетдневен срок.
Съгласно чл. 50 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност,
нотариусът може да възложи на определен служител в нотариалната кантора
да връчва съобщения и книжа при условията и по реда на чл. 37 - 58 от
Гражданския процесуален кодекс. В конкретния случай връчването е
извършено по реда на чл. 47, ал.1, изр. последно от ГПК ответникът не е
намерен на посочения адрес и не се е намери лице, което е съгласно да получи
съобщението, поради което връчителят е залепил уведомление на входната
врата. Невъзможността ответникът да бъде намерен на посочения адрес е
констатирана при посещение на адреса като връчителят е събрал данни от
съсед, на която са посочени трите имена, че ответникът не живее на адреса.
При действието на чл. 179 ГПК нотариалното удостоверяване е официален
свидетелстващ документ и се ползваа с обвързваща съда формална и
материална доказателствена сила за удостоверените с тях факти. В този
смисъл възражението, че липсва надлежно връчване на поканата на адреса на
ответника, който е посочен и по настоящото производство е недоказано.
Анотирана съдебна практикаОт момента на връчване на поканата ответникът
е дължал връщане на вещта.
Неоснователно е възражението, че ответникът не владее вещта.
Защитата по чл. 108 от ЗС е срещу всяко лице, което владее или държи вещта.
В конкретния случай ответникът е държател на вещта, като предоставена му с
приложеното по делото пълномощно да управлява автомобила.
За да бъде уважена претенцията за връщане на автомобила, следва да се
установи, дали вещта в случая е в държане на ответника. Въззивникът не
оспорва, че автомобилът му е предоставен за управление с изрично безсрочно
пълномощно, но поради авария го е транспортирал до сервиза на св. Й.,
където твърди, че е понастоящем. Не се доказва по безспорен начин
твърдението му, че е уведомил надлежно собственика, за степента на
повредата, както и, че същият го е упълномощил да го „хвърли в някоя морга“
и по този начин да се е освободил от задължението за връщане на вещта. От
доказателствата по делото се установява, че автомобилът е аварирал лятото
6
на 2015 година, поради което е оставен в дома на свидетеля Г.Й., който имал
сервиз в с. Кравеник, като по негови думи там се намира и към момента на
разпита му. В този смисъл по делото не е доказано при пълно главно
доказване погиването на вещта, тъй като само фактът, че автомобилът се е
повредил не е достатъчен да се приеме, че е погинал, нито, че е повреден до
степен неизползваемостта му.
Предвид изложеното ревандикационният иск е основателен и доказан и
следва да бъде уважен.
С оглед уважаване на главния иск, съдът не дължи произнасяне по
акцесорния, предявен при условията на евентуалност, в случай на погиване на
вещта да бъде заплатена сумата от 4 500 лева, равностойността на
лекотоварния автомобил, ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба до окончателното плащане.
По предявения иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД. За да се ангажира
отговорността на ответника по реда на чл. 59, ал. 1 ЗЗД, следва да бъде
установено, че ищецът е собственик на процесната вещ, че ответникът е
държал автомобила за процесния период, с което се е обогатил неоснователно
за сметка на ищцовото дружество, а то се е обеднило. По делото не се спори,
е и при изложените по-горе съображения, ищцовото дружество е собственик
на лекотоварния автомобил, предмет на спора. Ответникът е държал
автомобила по силата на упълномощаване да го управлява, което е оттеглено
изрично и е поканен да върне автомобила. Съгласно практиката на ВКС, за да
е налице фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД
не е необходимо ответникът фактически да е използвал вещта и да е
реализирал приходи, като този фактът, не го освобождава от отговорността да
обезщети собственика, след като не е предал същата. Действително от
събраните по делото доказателства, автомобилът през процесния период се е
намирал в имота на св. Й., но документите и ключовете са били при
ответника. Няма доказателства, същите да са надлежно предадени на
собственика на автомобила, поради което настоящият състав приема, че
ответникът дължи обезщетение за процесния период, тъй като е лишил
собственика на вещта от възможността да извлича полза от нея.
От приетото заключение в ход на първоинстанционното производство е,
неоспорено от страните, се установява размера на средния наем на автомобил
7
от същия вид за процесния период.
Предвид изложеното № 204/ 15.11.2023 година на Троянския районен
съд по гражданско дело № 479/ 2023 година по описа на същия съд, следва да
бъде обезсилено, в частта с която на основание чл. 57, ал.2 от ЗЗД Б. е осъден
да заплати на “ЕКСПРЕС ГАРАНЦИОН КОМЕРС" ЕООД, сумата 4500 лева,
представляваща претендирана от ищеца стойност на лекотоварен автомобил
СИТРОЕН ДЖЪМПЕР с peг. №***** СК с ШАСИ: *****, цвят бял, като
недопустима, а в останалата част потвърдено като правилно.
При този изход на въззивника не се дължат разноски, предвид на това,
че искът по чл. 57, ал.2 от ЗЗД съединен с иска по чл. 108 от ЗС за предаване
на владението, при условията на евентуалност се дължи една д.т., като
решението е потвърдено по отношение на ревандикационния иск и иска по
чл. 59 от ЗЗД. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК въззивникът следва да бъде
осъден да заплати на ответното дружество 1800 лева разноски за въззивното
производство.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 204/ 15.11.2023 година на Троянския
районен съд по гражданско дело № 479/ 2023 година по описа на същия съд, в
частта с която на основание чл. 57, ал.2 от ЗЗД Б. е осъден да заплати на
“ЕКСПРЕС ГАРАНЦИОН КОМЕРС" ЕООД, сумата 4500 лева,
представляваща претендирана от ищеца стойност на лекотоварен автомобил
СИТРОЕН ДЖЪМПЕР с peг. №***** СК с ШАСИ: *****, цвят бял, като
недопустим.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 204/ 15.11.2023 година на Троянския
районен съд по гражданско дело № 479/ 2023 година, в останалата част.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 от ГПК Б. К. Б., ЕГН **********, с
адрес: гр.*****, със съдебен адрес за призоваване: гр. София, ул. „Пиротска“
№ 9, ет. 4 чрез адв. Ж. Д. - САК, да заплати на „Експрес Гаранцион Комерс“
ЕООД, ЕИК *****, трад *****. „Фулмакс“, адрес за връчване: град *****,
чрез адв. П. К., вписана в АК - Варна, съдебно-деловодни разноски в размер
на 1800 (хиляда и осемстотин) лева.
8
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 30-дневен
срок от съобщението на страните, че е изготвено ведно с мотивите.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9