Определение по дело №985/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

И за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по две частни жалби,подадени от Ю. М. Н. от Г.Я. ,У.”Г.” №.Частна жалба В.№ 890/02.04.2013г. е насочена против определение №1362/20.03.2013г. на РС-Р. по Г.д.№636/2010г.,с което е отхвърлено искането на жалбоподателя за изменение на решението по делото в частта за осъждането му да заплати държавна такса в размер на 6000лв по отхвърлените искания по сметки .Частна жалба В.№ 820/25.03.2013г. е насочена против резолюция /разпореждане/ на РС-Р. от 06.03.2013г.,с която е постановено връщане на подадената от Ю. Н. въззивна жалба В.№402/18.02.2013г. против решението на РРС по Г.д.№636/2010г. поради неотстранени в срок нередовности.

Тъй като производството е образувано по частни жалби с различен предмет се налага произнасяне на въззивния съд по допустимостта на всяка от тях ,както и по същество в случай ,че ги намери за допустими.

Хронологичната последователност на процесуалните действия налага произнасяне най-напред по частната жалба против определение №1362/20.03.2013г. на РС-Р. по Г.д.№636/2010г.

Установява се,че с решението по извършване на делбата по Г.д.№636/2010г. Разложкият РС е осъдил настоящия жалбоподател Ю. Н. да заплати държавна такса в размер на 6140лв съобразно стойността на поставения в дял недвижим имот и по отхвърлените искания по сметки ,предявени за сумата 150 000лв за извършени подобрения в делбения имот №404007 по картата на землището на грЯ. Съделителят Ю. Н. е обжалвал решението по извършване на делбата изцяло-в подадената въззивна жалба В.№402/18.02.2013г. е посочил ,че не е доволен от постановеното от първоинстанционния съд решение за извършване на делбата и го обжалва в частта,в която допуснатите до делба имоти са изнесени на публична продан ,в частта ,с която са отхвърлени предявените искания по сметки ,както и по отношение на определения размер на дължимата държавна такса като оспорва ,че не следва да заплаща държавна такса по отхвърлените искания по сметки.С молба ,заведена във В.регистър на РС-Р. с В.№412/18.02.2013г. жалбоподателят Н. е сезирал първоинстанционния съд с искане за изменение на решението по извършване на делбата по горепосоченото Г.д. в частта за разноските ,които е осъден да заплати като дължима държавна такса по отхвърлените искания по сметки-6000лв.Оспорил е с молбата ,че не дължи държавна такса по отхвърлените искания по сметки и е поискал от РС да измени решението като намали размера на дължимата от него държавна такса на 140лв,определена в размер на 4% върху стойността на дела му от изнесените на публична продан делбени имоти.С обжалваното определение №1362/20.03.2013г. по Г.д.№636/2010г. Разложкият РС след като е счел молбата за допустима и я е разгледал по същество ,е отхвърлил искането на жалбоподателя за изменение на решението по извършване на делбата .С подадената частна жалба В.№ 890/02.04.2013г. против визираното определение на РРС жалбоподателят Н. излага доводи за незаконосъобразност на атакуваното определение и моли то да бъде отменено.

При проверката за допустимост на частната жалба въззивният съд намира,че е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК от надлежна страна в производството и е насочена срещу обжалваем С. акт, поради което е процесуално допустима.Обжалваното определение обаче е недопустим С. акт като постановено по недопустима молба ,поради което следва да се обезсили,а производството по молбата на Ю. Н. по чл.248 ал.1 ГПК за изменение на решението по извършване на делбата в частта,в която е осъден да заплати държавна такса по сметка на РС- Р. в размер на 6000лв по отхвърлените искания по сметки следва да се прекрати.С подадената въззивна жалба против решението по извършване на делбата Ю. Н. го е обжалвал изцяло,като изрично е посочил ,че решението е неправилно и иска отмяната му и в частта ,в която е осъден да заплати държавна такса по отхвърлените искания по сметки.При това положение и тъй като се касае за държавна такса ,която жалбоподателят е осъден да заплати по сметка на РС,а не за разноски ,дължими на насрещна страна,или за отказано присъждане на дължими нему разноски, молбата по чл.248 ал.1 ГПК за изменение на решението по извършване на делбата е недопустима и е следвало да се остави без разглеждане.Въпросът за правилността на решението по извършване на делбата в частта ,в която жалбоподателят е осъден да заплати държавна такса по отхвърлените искания по сметки ,е в предмета на въззивното производство по подадената от него въззивна жалба и по този въпрос въззивният съд ще се произнесе с решението си в случай,че пречките за движение на въззивната жалба бъдат отстранени.Ето защо въззивният съд приема,че обжалваното определение №1362/20.03.2013г. по Г.д.№636/2010г. на РС-Р. е недопустимо и подлежи на обезсилване,а производството по молбата на Ю. Н. за изменение на решението по извършване на делбата следва да се прекрати поради недопустимост на искането.

ІІ.По частната жалба против връщането на въззивната жалба:

Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е процесуално допустима.Разгледана по същество-частната жалба е основателна.Съобразно правомощията си по чл.269 ГПК,към който препраща чл.278 ал.4 ГПК ,въззивният съд служебно се произнася по валидността на обжалвания С. акт ,а по допустимостта-в обжалваната му част.Връщането на подадената от Ю. Н. въззивна жалба против решението по извършване на делбата е постановено от РС-Р. с резолюция /или разпореждане/ от 06.03.2013г.,обективирано върху самата въззивна жалба.Този акт не отговаря на процесуалните изисквания за форма и изискуеми реквизити –липсват номер на акта,името на съдията ,който го е постановил, съобразителна част. Съгласно чл.262 ал.3 ГПК връщането на въззивната жалба се извършва от РС с разпореждане,което по арг. от чл.279 ГПК следва да отговаря на изискванията по чл.254 ГПК за съдържание.Изискването за необходимото съдържание и форма на разпореждането за връщане на въззивната жалба произтича и от задължението по чл.7 ал.2 ГПК –за връчване на препис от акта на страните, когато подлежи на самостоятелно обжалване .Тъй като разпореждането за връщане на въззивна жалба е обжалваем С. акт преграждащ пътя на защита ,той следва да има формата на С. акт и необходимото съдържание ,а в случая постановената от районния съдия резолюция за връщане на въззивната жалба не отговаря на горепосочените изисквания .В тази му форма актът няма как да се връчи на страната-жалбоподател,нито да бъде обявено в регистъра за съответния вид съдебни актове ,съответно да получи номер и дата на обявяването.Съобщаването му с нарочно съобщение до страната не санира отсъствието на форма на съдебния акт,тъй като съобщаването не е равносилно на връчване на съдебния акт.Освен това с обжалвания акт РС е постановил връщане на въззивната жалба поради неотстранени нередовности преди да е разрешен въпроса за О. на жалбоподателя от държавна такса по въззивната жалба ,за което той е сезирал първоинстанционния съд с молба В.№586/04.03.2013г.По тази молба РС не се е произнесъл ,а с резолюция от 03.06.2013г. я е администрирал,като неправилно е постановил изпращане по компетентност на Благоевградския ОС. Искането по чл.83 ал.2 ГПК за О. от заплащане на държавна такса подлежи на разглеждане от съда ,който е разпоредил внасянето й за съответното процесуално действие /така в опр. №58/25.01.2012г. на ВКС –ГК-І. г.о. по ч.Г.д.№10/2012г ; опр.№68/2001.2012г. на ВКС-ГК,ІV г.о. по ч.Г.д.№579/2011г./.В случая това е администриращия жалбата РС –Р.. Настоящият С. състав на въззивния съд споделя изразеното становище във визираната по-горе съд.практика на ВКС,макар че по въпроса за това кой е компетентния съд да се произнесе по искане за О. от държавна такса –администриращият съд или съдът,до който искането е адресирано има формирана противоречива практика на ВКС .Това е дало основание за включване на този въпрос в предмета на тълк.дело №6/2012г. на ОСГК и ТК ,а към настоящия момент тълкувателно решение не е постановено. Предвид изложеното въззивният съд приема , че компетентен да се произнесе по направеното искане за О. от д.т. по въззивната жалба е администриращият я РС. Без да има произнасяне по искането на жалбоподателя за О. от определената от РС държавна такса по въззивната жалба в размер на 3070лв ,връщането на жалбата поради неотстранени нередовности при положение,че като нередовност е указано само невнасянето на дължимата държавна такса, е предприето преждевременно .Въпросът за О. на жалбоподателя от заплащане на определената му от РС държавна такса по жалбата на основание чл.83 ал.2 ГПК е обуславящ по отношение на преценката дали са отстранени указаните нередовности на въззивната жалба ./опр.№68/2001.2012г. на ВКС-ГК,ІV г.о. по ч.Г.д.№579/2011г./.Преди да е приключило производството по чл.83 ал.2 ГПК първоинстанционният съд в нарушение на процесуалния закон е счел,че жалбоподателят не е отстранил указания му недостатък на въззивната жалба във връзка с внасяне на определената държавна такса ,и е постановил връщане на жалбата . Предвид изложените дотук съображения обжалваната резолюция/ разпореждане/ за връщане на въззивната жалба на Ю. Н. против решението по извършване на делбата по Г.д.№636/2010г. по описа на РС-Р. като недопустим С. акт следва да се обезсили и делото да се върне на РС за произнасяне най-напред по молбата на Ю. Н. за О. от държавната такса , която е определена по въззивната жалба ,като вземе предвид доходите на лицето и неговото семейство,имущественото му състояние ,удостоверено с декларация,здравословни проблеми,възраст и всички др.обстоятелства които имат значение за приложение на чл.83 ал.2 ГПК.Едва след като се разреши въпросът за О. на жалбоподателя от заплащане на държавна такса по въззивната жалба с влязъл в сила С. акт, РС следва да администрира въззивната жалба и да се произнесе по нейната редовност,респ. по отстраняване на пречките за нейното движение.По изложените по-горе съображения за недопустимост на акта,с който е върната въззивната жалба на Ю. Н. след обезсилването му делото следва да се върне на първоинстанционния съд за изпълнение на дадените в настоящето определение указания.

Междувременно при произнасяне по частните жалби на Ю. Н.-предмет на настоящето вчГ.д. решаващият състав на въззивния съд забеляза,че с решението по допускане на делбата ,постановено от БлОС по вГ.д.№380/2011г. е пропуснат единия от двата делбени имота –поземлен имот с №405028 по картата на землището на Г.Я. е споменат два пъти,а делбеният имот с № 405007 по картата на същото землище е пропуснат,макар за допустимостта на делбата му да са изложени съображения в мотивите на решението.Това налага делото да се докладва на съдията-докладчик по вГ.д. №380/2011г. по описа на БлОС за извършване на самостоятелна преценка за приложимостта на чл.248 ал.1 ГПК за отстраняване на посоченото несъответствие.

По изложените съображения Благоевградският Окръжен съд

О П Р ЕД Е Л И :

ОБЕЗСИЛВА определение №1362/20.03.2013г. на РС-Р. по Г.д.№ №636/2010г.,с което е отхвърлено като неоснователно искането на Ю. М. Н. за изменение на решение №396/16.01.2013г. на РС-Р. по Г.д.№636/2010г. в частта за разноските, касаеща осъждането на жалбоподателя да заплати държавна такса в размер на 6000лв/шест хиляди лева/ по отхвърлените искания по сметки и вместо това ПОСТАНОВЯВА :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба от 18.02.2013г. на Ю. М. Н. от Г.Я. по чл.248 ал.1 ГПК , с която е поискано изменение на решение №396/16.01.2013г. на РС-Р. по Г.д.№636/2010г. в частта за разноските относно осъждането на жалбоподателя да заплати държавна такса в размер на 6000лв/шест хиляди лева/ по отхвърлените искания по сметки като посочената сума отпадне като дължима държавна такса по отхвърлените искания по сметки ,и ПРЕКРАТЯВА производството по посочената молба.

В тази му част определението може да се обжалва с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му .

ОБЕЗСИЛВА резолюция /разпореждане/ от 06.03.2013г. на РС-Р. за връщане на въззивна жалба ,подадена от Ю. М. Немчев против решение №396/28.01.2013г. на РС-Р. по Г.д.№636/2010г.

ВРЪЩА делото на РС-Р. за произнасяне по подадената от Ю. М. Н. молба В.№586/04.03.2013г. по чл.83 ал.2 ГПК –за О. от държавна такса по подадената от него въззивна жалба В.№402/18.02.2013г. против решение №396/28.01.2013г. на РС-Р. по Г.д.№636/2010г.,и за администриране на въззивната жалба след разрешаване на въпроса за О. на жалбоподателя от заплащане на държавна такса по тази жалба.

В частта,в която е обезсилен актът на РС-Р. за връщане на въззивната жалба на Ю. М. Н. и е постановено връщане на делото на РРС за произнасяне по подадената от него молба по чл.83 ал.2 ГПК ,настоящето определение не подлежи на обжалване.

Делото да се докладва незабавно на съдията-докладчик по вГ.д.№ 380/2011г. по описа на БлОС съобразно изложеното в обстоятелствената част на настоящето определение.

В частта ,в която БлОС се е произнесъл по частна жалба В.№890/02.04.2013г. на Ю. Н. против определение №1362/20.03. 2013г. на РС-Р. по Г.д.№ №636/2010г. настоящето определение е подписано с особено мнение от съдията-докладчик.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1./о.м./

2.

Особено мнение на съдията –докладчик Емилия Топалова:

По частната жалба В.№890/02.04.2013г. на Ю. Н. против определение №1362/20.03. 2013г. на РС-Р. по Г.д.№ №636/2010г. изразявам становище ,че обжалваното определение не е недопустимо ,а неправилно и че следва бъде отменено като се разгледа по същество искането на жалбоподателя за изменение на решението на РС-Р. по извършване на делбата в частта за определянето на дължимата държавна такса по отхвърлените искания по сметки.

Поддържам,че молбата на Ю. Н. за изменение на решението на РС-Р. по извършване на делбата по Г.д.№636/2010г. е допустима ,тъй като няма пречка да се иска изменение на решението в частта за разноските/определената държавна такса по исканията по сметки/ отделно от въззивната жалба ,с която решението по извършване на делбата е обжалвано изцяло.Ако се приеме ,че молбата за изменение на решението в частта за разноските е недопустима ,то в случай на преграждане на въззивното производство в хипотезата на връщане на въззивната жалба поради невнасяне на половината от определената с решението държавна такса по отхвърлените искания по сметки ,жалбоподателят Н. няма как да се защити срещу решението по извършване на делбата в частта ,в която неправилно е осъден да заплати държавна такса по отхвърлените искания по сметки.Защита не може да получи при обжалване на съдебния акт ,с който е върната въззивната жалба ,доколкото в такова производство не може да се изменя решението по извършване на делбата,което на практика предопределя размера на дължимата държавна такса по въззивната жалба .Затова считам,че искането на Ю. Н. за изменение на решението в частта за държавната такса,която е осъден да заплати по сметка на РС-Р. е допустима,а по същество -основателна.За да я отхвърли РС е изложил съображения ,че исканията по сметки във втората фаза на делбеното производство по характеристика са осъдителни искове за вземания за подобрения и др.разходи,направени от предявилия ги съделител в делбените имоти или в някой от тях.РС е заключил,че щом са осъдителни искове при неоснователност на исканията по сметки за тях предявилия ги съделител дължи държавна такса на общо основание в размер на 4% върху цената на предявените вземания по сметки.Това разбиране за дължимост на държавната такса на може да бъде споделено.Вярно е,че исканията по сметки представляват осъдителни искове за вземания на съделителя, произтичащи от направени разноски за съсобствените имоти/вещи/, и че трябва да отговарят на изискванията за редовност на искова молба .Но по отношение на държавната такса по исканията по сметки са приложими специални правила за делбеното производство.При предявяването по исканията по сметки не се внася държавна такса,а тя се определя с решението по извършване на делбата само върху уважения размер на претендираните вземания.Приложимото правило е това на чл.10 от Тарифата за държавните такси ,събирани от съдилищата по ГПК –държавната такса се събира само върху признатите с решението суми,но не по-малко от 20лв.Това означава,че при отхвърляне на исканията по сметки държавна такса не се събира.В случая с решението по извършване на делбата жалбоподателят Н. е осъден да заплати държавна такса в размер на 6140лв.Макар РС да не се е аргументирал за размера на така определената държавна такса,се разбира,че е определена д.т. 140лв върху стойността на дела на жалбоподателя от делбените имоти ,а разликата в размер на 6000лв е определена като д.т. по отхвърлените искания по сметки ,предявени общо за сумата 150 000лв.По изложените по-горе съображения съдията-докладчик намира,че жалбоподателят не дължи държавна такса върху отхвърлените искания по сметки,поради което решението за извършване на делбата в частта,в която е осъден да заплати държавна такса следва да се измени,като размера на държавната такса се редуцира до дължимата върху стойността на дела му –т.е. до сумата 140 лв.

СЪДИЯ :