№ 16049
гр. с., 06.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 158 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:д.р.
при участието на секретаря в.к.
като разгледа докладваното от д.р. Гражданско дело № 20221110108596 по
описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на ЗЗДН.
Образувано е по молба по чл. 8, т. 1 ЗЗДН, подадена на 18.02.2022 г. от А. К., ЕГН
**********, с искане за налагане на мерки за защита на молителката срещу лицето, с което
молителката се е намирала във фактическо съпружеско съжителство - Х. А. А., ЕГН
**********, при твърдения да извършен от него акт на домашно насилие на 16.02.2022 г.,
вечерта - около полунощ, изразяващ се в звънене без прекъсване на звънеца на жилището на
молителката, намиращ се на партера на входа на същото, находящо се в гр. с., ж.к. “,,,, с
искане да бъде допуснат да влезе вътре, като молителката сигнализирала за това на телефон
112. Твърдят се и предходни актове на домашно насилие извън срока по чл. 10 ЗЗДН. В
съдебно заседание поддържа молбата.
Ответникът, чрез назначения му особен представител, изразява становище за
неоснователност на молбата, като оспорва и твърдението страните да са се намирали във
фактическо съпружеско съжителство.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
ВЪВ ВРЪЗКА С ДОПУСТИМОСТТА НА МОЛБАТА ЗА ЗАЩИТА:
Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН „домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство”- съгласно това определение
актът на домашното насилие представлява специален деликт, поради което и за него следва
1
да са налице характеристиките на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД: виновност и
противоправност на деянието на извършителя.
По делото се установява, че страните са живели при условията на фактическо съпружеско
съжителство, предвид което ответникът безспорно попада сред лицата, срещу които може да
се търси защита – чл. 3, т. 2, предл. второ ЗЗДН. Съдът намира това твърдение за установено
както от декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в която е декларирано обстоятелството, че след
като с ответника започнали да се “срещат официално”, същият се преместил и заживял
заедно с нея. Съдът намира, че това твърдение беше доказано по делото и от изявление на
самия ответник в рамките на образувано досъдебно производство, че е живял с молителката
на семейни начала. Това изявление съставлява признание на неизгоден за ответника факт и
по тази причина притежава материална доказателствена сила. Съдът, наред с това, намира за
доказано твърдението, че страните са се намирали във фактическо съпружеско съжителство
в период, предхождащ подаването на молбата за защита, и от показанията на доведения от
молителката св. н.с. /които показания съдът кредитира, тъй като ги намира за обективни и
последователни в частите, в които показанията пресъздават непосредствени възприятия на
свидетелката/. Свидетелката, която лично е присъствала на напускането от страна на
ответника на съвместно обитаваното с молителката жилище през 2021 година, установява в
показанията си, че около час-два ответникът събирал вещите си от това жилище, които
факти свидетелстват за това, че ответникът е живял в него.
Описаният в молбата акт представлява домашно насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН, тъй
като са налице твърдения за осъществено психическо насилие. Молбата е депозирана в
едномесечния преклузивен срок. Предвид изложеното съдът намира същата за допустима.
ВЪВ ВРЪЗКА С ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА МОЛБАТА ЗА ЗАЩИТА:
По делото са представени писмени доказателства – декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в
която е посочено, че на 16.02.2022 г. ответникът се появил без предупреждение в дома на
молителката около полунощ, за което молителката сигнализирала на телефон 112, т.е. в
достатъчна степен е индивидуализиран акта на насилие по време, място и начин, както и
неговото авторство. Доколкото на процесния акт на домашно насилие не са присъствали
очевидци, с оглед декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН съдът намира молбата за защита за
доказана. Следва да се посочи, че съдът не съобразява при формиране на вътрешното си
убеждение документите, съдържащи изявления в електронна кореспонденция, представена в
препис на л. 6-18 и л.25-57 от делото, в мобилни приложения: Месинджър, Вайбър, Уотсап,
като откритото по оспорване автентичността на тези изявления производство остана
недоказано по делото, поради което и предвид разпределената доказателствена тежест, тези
документи следва да бъдат изключени от доказателствения материал. Не се събраха
доказателства, които да опровергаят изложените в декларацията факти относно процесния
акт на домашно насилие. Установи се, че преди процесната дата страните вече са били
разделени /от показанията на разпитания по делото свидетел/, поради което появата на
ответника в дома на молителката, без предупреждение и във време около полунощ,
съставлява по съществото си психически тормоз. Предвид изложеното дотук съдът намира,
че се установява извършено от ответника домашно насилие спрямо молителката под
формата на психическо насилие, поради което молбата за защита следва да бъде уважена.
ВЪВ ВРЪЗКА С МЕРКИТЕ ЗА ЗАЩИТА ПО ЧЛ. 5, АЛ. 1 ЗЗДН:
Мерките за защита по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН представляват не наказание за извършителя, а
налагани от съда принудителни административни мерки по смисъла на чл.22 ЗАНН, които
имат за цел защита на пострадалото лице чрез отнемане възможността на извършителя да
извърши друг акт на насилие срещу пострадалия /чл. 5, ал. 1, т. 2-4 ЗЗДН/ и мотивирането
на самия извършител към неагресивно поведение към пострадалото лице /чл. 5, ал. 1, т. 1, 5
и 6 ЗЗДН/. При налагане на мерките по чл. 5 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането на
молителя или становището на ответника, а следва да наложи по своя преценка една или
2
повече защитни мерки /чл. 16, ал. 1 ЗЗДН/. В настоящия случай, с оглед характера на
деянието на ответника, съдът намира за подходящи мерките за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т.
3 ЗЗДН - задължаване на ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие
спрямо молителката, забрана да я доближава, както и забрана да доближава жилището,
което обитава. За посочената мярка за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН не следва да се
определя срок - задължението на ответника да се въздържа от домашно насилие е постоянно
негово законово задължение и не е ограничено във времето. Съдът намира по отношение на
мярката по чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН с оглед постигане на целта на същата, че е подходящ срок
от 6 месеца, което време съдът намира за достатъчно за преосмисляне на поведението от
страна на ответника.
ВЪВ ВРЪЗКА С НАЛАГАНЕТО НА ГЛОБА НА ОТВЕТНИКА:
Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН „Във всички случаи съдът с решението по чл. 15, ал. 1 налага
на извършителя и глоба в размер от 200 до 1000 лв.”. Съдът, при преценката си относно
размера на глобата, съобрази характера и тежестта на извършеното от ответника, намира, че
на същия следва да се наложи глоба в размер на 200,00 лв.
ВЪВ ВРЪЗКА С РАЗНОСКИТЕ:
При този изход на делото молителката има право на разноски. На основание чл. 11, ал. 2,
предл. първо ЗЗДН дължимата държавна такса по делото следва да се възложи на ответната
страна, която съобразно чл. 3 от Тарифата е в размер на 25,00 лв., като ответникът следва да
бъде осъден да я заплати в полза на съда. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на
молителката и сторените разноски, които се установяват в размер на 500,00 лв.,
представляващи платено възнаграждение за особения представител на ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗДАВА на основание чл.15, ал.2 ЗЗДН следната
ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА на А. К., ЕГН **********, срещу Х. А. А., ЕГН **********,
като налага следните мерки за защита:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН Х. А. А., ЕГН **********, да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на А. К., ЕГН **********.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. първо ЗЗДН на Х. А. А., ЕГН
**********, да приближава А. К., ЕГН **********, на разстояние по-малко от 200 метра,
освен по разпореждане на държавен орган, за срок от 6 месеца, считано от датата на
издаване на заповедта.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. второ на Х. А. А., ЕГН **********, да
приближава обитаваното от А. К., ЕГН **********, жилище, находящо се в гр. с., ж.к. “,,,,
на разстояние по-малко от 200 метра, освен по разпореждане на държавен орган, за срок от 6
месеца, считано от датата на издаване на заповедта.
3
ПРЕДУПРЕЖДАВА Х. А. А., ЕГН **********, че при констатирано от полицейските
органи неизпълнение на настоящата заповед, ще бъде задържан и предаден на
прокуратурата, като неизпълнението на настоящата заповед представлява
престъпление по чл. 296, ал. 1 от Наказателния кодекс.
ЗАПОВЕДТА ЗА ЗАЩИТА подлежи на незабавно изпълнение /чл. 20 ЗЗДН/.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН на Х. А. А., ЕГН **********, ЕГН **********,
глоба в размер на 200,00 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2, предл. първо ЗЗДН Х. А. А., ЕГН **********, да
заплати в полза на Софийски районен съд държавна такса в размер на 25,00 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2, предл. второ ЗЗДН Х. А. А., ЕГН **********, да
заплати на А. К., ЕГН **********, разноски в размер на 500,00 лв.
ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗАНО оспорването по реда на чл. 193 и сл. ГПК на
документите, съдържащи изявления в електронна кореспонденция, представена в препис на
л. 6-18 и л.25-57 от делото, в мобилни приложения: Месинджър, Вайбър, Уотсап, за което е
открито производство по оспорване тяхната автентичност, като ги изключва от
доказателствения материал.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийския градски съд в 7-дневен срок
от връчването му на страните /чл. 17, ал. 1 ЗЗДН/.
Препис от решението да се изпрати на полицейските управления по адрес на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4