№ 7609
гр. София, 05.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ.
ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
Гражданско дело № 20211110160513 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени при условията на обективно
кумулативно съединяване искове за признаване на уволнението за незаконно, за
неговата отмяна и за възстановяване на предишната работа, както и за заплащане на
обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа, поради уволнението,
с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т. 2 и т.3 от КТ.
В исковата си молба ищецът ИВ. ТР. С. твърди, че страните са били в трудово
правни отношения по между си, по силата на трудов договор № 102 от 29.10.2018 г., с
който ищецът заемал длъжността „ръководител направление Обществени поръчки“, с
код по НКПД ********* и месечно трудово възнаграждение 1600 лв. При подписване
на трудовия договор на ищцата била връчена и длъжностна характеристика за заемана
от нея длъжност, съгласно която се изисквало висше образование – магистър,
специалност Право. На 07.01.2019 г. на основание чл.119 КТ страните подписали
допълнително споразумение № 8 към трудовия договор, с което било изменено
трудовото възнаграждение на ищцата на 1800 лв., считано от 01.01.2019 г. На
07.04.2020 г. с допълнително споразумение № 701 ищцата била преназначена на
длъжност „Началник отдел“ с код по НКПД 12196021 на отдел „Обществени поръчки“,
като и била връчена и длъжностна характеристика за длъжността, в която изискването
за образование било магистър, професионална област здравен мениджмънт. На
01.02.2021 г. страните по договора подписали допълнително споразумение №
533/01.02.2021 г., по силата на което ищцата била назначена на длъжност Ръководител
направление Обществени поръчки, с шифър НКПД ********* считано от 01.01.2021 г.
и размер на трудовото възнаграждение 2 130 лв. За заеманата длъжност било
необходимо висше образование – магистър, специалност - право, каквото тя
притежавала. На 23.08.2021 г. изпълнителния директор на УМБАЛ „Св. Иван Рилски“
ЕАД връчил писмо изх.№ 333/23.08.2021 г., с което поискал от ищцата да представи
документ за притежаваната образователно – професионална квалификация „Здравен
1
мениджмънт“, образователна 1 степен „Магистър“. С отговор вх.№ 3512/24.08.2021 г.
ищцата пояснила, че всички изискуеми документи за заеманата от нея длъжност се
намират в личното и трудово досие при личен състав. В същия ден със Заповед №
47/24.08.2021 г. работодателят прекратил трудовото правоотношение на ищеца, на
основание чл.328, ал.1, т.6, предл. 2 от КТ, поради това, че служителката не притежава
необходимата професионална квалификация за заемане на длъжността Началник отдел
Обществени поръчки. Оспорва законността на уволнението, като твърди, че към
24.08.2021 г. не е заемала длъжността Началник отдел Обществени поръчки, с код
НКПД 12196021, поради което не е налице правно основание за прекратяване на
трудовото правоотношение. Посочва, че винаги е изпълнява задълженията си по
провеждане на обществени поръчки и притежава изискуемото за длъжността и
образование - юридическо. Счита, че последното брутно трудово възнаграждение, на
база на което следва да се определи обезщетението по чл.225, ал.1 КТ е в размер на 2
577,00 лв. От съда се иска отмяна на Заповед № 47/24.08.2021 г., с която на ищеца е
прекратено на трудовото правоотношение, възстановяване на ищеца на заеманата
преди прекратяване на трудовото правоотношение длъжност, както и осъждане на
ответника - работодател да заплати на ищеца обезщетение за периода от 24.08.2021 г.
до 24.02.2022 г. за оставането му без работа, представляващо разлика между
полученото възнаграждение в УСБАЛ по онкология и това, което е следвало да получи
в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕАД в размер на 2500 лв., поради незаконността на
уволнението. Претендира деловодни разноски.
В отговора на исковата молба, ответната страна изцяло оспорва предявените
искове като неоснователни. Счита, че с допълнителното споразумение от 01.02.2021 г.
ищцата не е преназначена на друга длъжност, а то касае само промяна на месечното
трудово възнаграждение в размер на 2130 лв. В допълнителното споразумение била
допусната техническа грешка в частта „за длъжността: Ръководител направление
Обществени поръчки с код по НКПД: 1219-5005“. Поради това и уведомление до НАП
по чл.62, ал.5 КТ за отразяване на промяна в длъжността не е изпращано. Няма
решение на Съвета на директорите на ответното дружество за извършване на
структурна промяна, което евентуално би наложила и промяна в заеманата длъжност.
Няма как ищцата фактически да е заемала несъществуваща длъжност в структурата на
ответника. Няма допълнително споразумение между страните за преназначаване на
друга длъжност. Последното такова е от 07.04.2020 г. От съда се иска отхвърляне на
предявените искове, като неоснователни.
С допълнителна молба вх.№ 67314/05.04.2022 г. ищцата се позовава на още едно
основание за незаконосъобразност на уволнението, а именно – липсата на нов
юридически факт, който да обоснове прекратяването на трудовата правоотношение на
това основание, тъй като с изпълнението на трудовите задължения за периода от от
01.03.2020 г. до 24.08.2021 г., работодателят се е съгласил, че липсата на изискуемото
образование/квалификация не е пречка за изпълнение на трудовия договор.
С протоколно определение от 31.05.2022 г. съдът е допуснал изменение на иска
по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, като искът следва да се счита предявен за
сумата от 1 951,44 лв. за периода от 25.08.2021 г. до 24.02.2022 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
По делото е представен трудов договор № 102/29.10.2018 г., от който се
установява, че, считано от 01.11.2018 г. ищцата е заемала длъжността „ръководител
направление Обществени поръчки“ при ответника с място на работа УМБАЛ „Св. Иван
2
Рилски“ ЕАД, гр. София, при 8-часов работен ден срещу основно трудово
възнаграждение в размер на 1 600 лв., като със заповед № 47/24.08.2021 г. трудовото
правоотношения на ищцата е прекратено, считано от 25.08.2021 г. на основание чл.
328, ал. 1, т. 6, пр. 2 КТ, поради това, че същата не притежава необходимата
професионална квалификация „Здравен мениджмънт“, степен магистър, за заемане на
длъжността „начaлник отдел Обществени поръчки“.
Представено е допълнително споразумение № 8/07.01.2019 г. към процесния
трудов договор, с което, считано от 01.01.2019 г. месечното трудово възнаграждение
на ищцата се променя в размер на 1 800 лв. С допълнително споразумение №
701/07.04.2020 г. страните са постигнали съгласие за промяна на трудовото
правоотношение, като считано от 01.03.2020 г. ищцата е преназначена на длъжност
„началник отдел“ на отдел „Обществени поръчки“ с месечно трудово възнаграждение
в размер на 2 000 лв. С допълнително споразумение № 533/01.02.2021 г. трудовото
възнаграждение на ищцата е променено в размер на 2 130 лв., като в графа „за
длъжността:” е посочено „ръководител направление Обществени поръчки“.
С писмо с изх. № 333/23.08.2021г., получено от ищцата на 23.08.2021 г., на
същата е даден срок до 08:30 ч. на 24.08.2021 г. да представи при работодателя
документ, удостоверяващ, че притежава образователно-професионална квалификация
по „Здравен мениджмънт“, образователна степен „Магистър“, като с писмо с вх. №
3512 от 24.08.2021 г. ищцата е заявила, че е представила всички изискуеми за
длъжността й документи.
Представени са длъжностни характеристики за заемане на длъжностите
„ръководител направление Обществени поръчки“ и „началник отдел Обществени
поръчки“, от които е видно, че за заемане на длъжността „ръководител направление
Обществени поръчки“ се изискват висше образование, степен магистър, със
специалност „Право“ и удостоверение за правоспособност, докато за заемане на
длъжността „началник отдел Обществени поръчки“ се изисква образователна степен
магистър в направление „Здравен мениджмънт“.
Представени са удостоверение за придобиване на юридическа правоспособност
и диплома за завършено висше образование на ищцата с образователно-
квалификационна степен магистър, специалност „Право“.
Представени са два броя уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ със справки за
приемането им.
Представен по делото е протокол № 19/21.02.2020 г. по точка 4 от дневния ред,
от който е видно, че Съветът на директорите е приел нова структура на лечебното
заведение, като със заповед № 80/22.02.2020 г. на изпълнителния директор на
болницата е утвърдена новата организационно-управленска структура, считано от
01.03.2020 г.
Видно от представената заповед № 79/22.02.2020 г. въз основа на приетото
решение за промяна на организационната структура, изпълниятелният директор е
коригирал щатното разписание на лечебното заведение, като отдел „Обществени
поръчки“ се е трансформирал в отдел „Обществени поръчки“ с два сектора, както
следва: една щатна бройка длъжност „Началник отдел“; сектор „Обществени поръчки“
с 4 щатни бройки, от които една щатна бройка за длъжност „началник сектор“, една
щатна бройка за длъжност „юрисконсулт“, една щатна бройка за длъжност
„координатор по пров. проц. по ОП“ и една щатна бройка за длъжност „технически
сътрудник“; сектор „Контрол и изпълнение на договорите“ с 3 щатни бройки, от които
една щатна бройка за длъжност „началник сектор“, една щатна бройка за длъжност
„юрисконсулт“ и една щатна бройка за длъжност „технически сътрудник“, като
извършените промени са отразени и в изготвеното длъжностно щатно разписание, в
3
сила от 01.03.2020 г. и в поименното щатно разписание към 01.03.2020 г., където за
„началник отдел Обществени поръчки“ се сочи името на ищцата.
Представена е докладна записка от главния счетоводител на болницата и
началник отдел „УЧР и ТРЗ“ до изпълнителния директор за увеличаване на основните
работни заплати, считано от 01.01.2021 г., като видно от представения протокол №
44/29.01.2021 г., Съветът на директорите е взел решение по т. 2 от дневния ред за
увеличаване на работната заплата.
Представени са длъжностно щатно разписание, в сила от 01.01.2021 г. и извадка
от поименно щатно разписание към 01.01.2021 г., длъжностно щатно разписание, в
сила от 01.02.2021 г. и извадка от поименно щатно разписание към 01.02.2021 г., от
които се установява, че ищцата е заемала длъжността „началник отдел Обществени
поръчки“.
Представени са още длъжностно щатно разписание, в сила от 01.10.2018 г. и
извадка от поименно щатно разписание, в сила от 01.10.2018 г., длъжностно щатно
разписание, в сила от 01.11.2018 г. и извадка от поименно щатно разписание, в сила от
01.11.2018 г.
Представени са 23 броя докладни записки, становище, 2 броя заявление за
отпуск, в които ищцата се подписва като „началник отдел Обществени поръчки“, както
и 28 броя заповеди за назначаване на ищцата като член на комисии, 14 броя протоколи
от комисиите, 15 броя декларации на ищцата по чл. 103 ЗОП и други писмени
доказателства, в които се сочи, че ищцата заема длъжността „началник отдел
Обществени поръчки“.
Представени са договор за възлагане на управлението № РД-16-440/24.10.2018
г., с който управлението на лечебното заведение е възложено на Съветът на
директорите на същото, както и допълнително споразумение № РД-16-343/01.10.2019 г.
към договора, договор за възлагане на управлението № РД-16-305/20.04.2021 г. и
допълнително споразумение към него № РД-16-525/05.08.2021 г.
В открито съдебно заседание на 19.04.2022 г. е извършена справка с трудовата
книжка и служебна книжка на ищцата, от които се установява, че, считано от
14.09.2021 г. ищцата се намира в трудово правоотношение с друг работодател, което
продължава и към датата на приключване на съдебното дирене по делото, като
заверено копие от трудовата книжка е представено и по делото.
Приета по делото и неоспорена от страните е съдебно-счетоводна експертиза, от
която се установява, че последният пълен отработен месец на ищцата е месец юли
2021г., като за периода на оставането си без работа от 25.08.2021 г. до 13.09.2021 г.
дължимото обезщетение на ищцата е в размер на 1 522,95 лв., а претендираното
обезщетение за разликата между брутното трудово възнаграждение с постоянен
характер на ищцата за периода от 14.09.2021 г. до 24.02.2022 г. при ответното
дружество и брутното трудово възнаграждение, което е получила ищцата при новия си
работодател за същия период е в размер на 428,49 лв.
От свидетелските показания на свидетеля АК се установява, че същият е
заместник-председател на Съвета на директорите на ответното дружество от
21.03.2017 г. и към настоящия момент. Свидетелят заявява, че на заседание на Съвета
на директорите на 21.02.2020 г. е взето решение за промяна в структурата на лечебното
заведение, като е била премахната длъжността „ръководител направление отдел
Обществени поръчки“, а отдел „Обществени поръчки“ е бил разделен на два сектора –
сектор „Обществени поръчки“ и сектор „Контрол по изпълнение на договорите“, като
ищцата била назначена на длъжност „началник отдел Обществени поръчки“. Заявява,
че след тази промяна и към настоящия момент в дружеството не съществувала
4
длъжност „ръководител направление Обществени поръчки“. Свидетелят дава
показания, че с протокол № 44 било взето решение за увеличаване работните заплати
на служителите, като това се отнасяло и до ищцата. Заявява, че разкриването на нови
длъжности било в правомощията на Съвета на директорите, като ищцата била
присъствала на всички заседания на Съвета като технически секретар. Твърди, че
преди промяната в организационната структура на предприятието, ищцата е заемала
длъжността „ръководител направление Обществени поръчки“, а след промяната -
„началник отдел Обществени поръчки“.
От свидетелските показания на ВД се установява, че от 2018 г. до месец март
2020 г. същата е заемала длъжността „началник отдел Обществени поръчки“, а ищцата
е заемала длъжността „ръководител направление Обществени поръчки“, като през 2020
г. били извършени структурни промени в резултат на което се е закрила длъжността
„ръководител направление Обществени поръчки“, в отдел „Обществени поръчки“ били
създадени два сектора, като ищцата била преназначена на длъжност „началник отдел
Обществени поръчки“, а свидетелката била преназначена на длъжност „началник
сектор Обществени поръчки“, считано от 01.03.2020 г., като същата е била подчинена
на ищцата. Заявява, че до момента на прекратяване на трудовото правоотношение на
ищцата не е настъпвала промяна в заеманата от нея длъжност, както и че свидетелката
е присъствала при подписване на документи от страна на ищцата в качеството си на
„началник отдел Обществени поръчки“.
Свидетелят РБ дава показания, че заема длъжността „началник отдел управление
на ЧР и ТРЗ“ от 01.07.2020г. и към настоящия момент, а преди това е заемала
длъжността „ръководител направление ТРЗ“. Заявява, че в резултат на прието от
Съвета на директорите решение, била налице нова структурна промяна в болницата, в
сила от 01.03.2020 г., като в резултат на промяната била закрита длъжността
„ръководител направление Обществени поръчки“, а отдел „Обществени поръчки“ бил
разделен на два сектора, като ищцата била преназначена на длъжност „началник сектор
Обществени поръчки“, като заповедите за преназначаване и за утвърждаване на новото
длъжностно разписание били изготвени от свидетелката. Твърди, че след 01.03.2020 г.
не съществува длъжност „ръководител направление Обществени поръчки“, като и до
момента на прекратяване на трудовия договор на ищцата, същата е заемала длъжността
„началник отдел Обществени поръчки“. Излага, че, за да е налице нова структурна
промяна е необходимо изрично решение на Съвета на директорите за това, както и че
посочването на длъжността „ръководител направление Обществени поръчки“ в
споразумение № 533 от 01.02.2021 г. било резултат от техническа грешка, като твърди,
че процесното споразумение касаело единствено увеличаването на трудовото
възнаграждение на ищцата. Твърди, че при споразуменията, които касаели промяна на
заеманата длъжност, се посочвало изрично от каква на каква длъжност се преназначава
служителя, като същото подлежало на изпращане и до НАП, а това за увеличаване на
трудовото възнаграждение, каквото твърди да е споразумение № 533 от 01.02.2021 г.
не подлежало на изпращане до НАП.
С оглед на така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
За основателност на исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3, вр.
чл. 225 КТ в тежест на ищеца е да установи оставането си без работа, поради
уволнението, неговата продължителност, причинната връзка с уволнението и размера
на последното месечно брутно трудово възнаграждение, което е получил преди
уволнението /последно БТВ за цял, пълен отработен месец/.
В тежест на ответника е да установи законността на извършеното уволнение на
ищеца.
5
От събраните по делото писмени доказателства се установява, като и страните
нямат спор относно това, че с трудов договор № 102/29.10.2018 г., считано от
01.11.2018 г. ищцата е била назначена на длъжност „ръководител направление
Обществени поръчки“ при ответника, като съгласно представената по делото
длъжностна характеристика за длъжността се изискват висше образование, степен
магистър, специалност „Право“ и удостоверение за правоспособност, както и че със
заповед № 47/24.08.2021 г. трудовото правоотношения на ищцата е прекратено,
считано от 25.08.2021 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 6, пр. 2 КТ, поради това, че
същата не притежавала необходимата професионална квалификация „Здравен
мениджмънт“, степен магистър, за заемане на длъжността „началник отдел
Обществени поръчки“.
Не се спори по делото, че със споразумение № 701/07.04.2020 г. страните са
постигнали съгласие за промяна на трудовото правоотношение, като считано от
01.03.2020 г. ищцата е била преназначена на длъжност „началник отдел“ на отдел
„Обществени поръчки“, като видно от длъжностната характеристика за заемане на
длъжността се изисква образователна степен магистър в направление „Здравен
мениджмънт“.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че с
решение от 21.02.2020 г. Съветът на директорите е приел нова структура на лечебното
заведение, като със заповед № 80/22.02.2020 г. изпълнителният директор е утвърдил
новата организационно-управленска структура, считано от 01.03.2020 г., а със заповед
№ 79/22.02.2020 г. е коригирал щатното разписание на лечебното заведение, като
извършените промени са отразени и в изготвеното длъжностно щатно разписание, в
сила от 01.03.2020 г. и в поименното щатно разписание към 01.03.2020 г., където за
„началник отдел Обществени поръчки“ се сочи името на ищцата и вече не е налице
длъжността „ръководител направление Обществени поръчки“.
Ето защо съдът намира, че от 01.03.2020 г. до момента на прекратяване на
трудовото правоотношение на ищцата на 25.08.2021 г., същата е заемала длъжността
„началник отдел“ на отдел „Обществени поръчки“, за която съгласно новата
длъжностна характеристика за длъжността, е необходимо ищцата да притежава
образователна степен магистър в направление „Здравен мениджмънт“. Като съдът
намира за несъстоятелно твърдението на ищцата, че съгласно споразумение
533/01.02.2021 г. същата е била отново преназначена на длъжност „ръководител
направление Обществени поръчки“, доколкото видно и от представената структура на
предприятието не е налице такава длъжност към 01.02.2021 г. Същото има значение
единствено за увеличаване на трудовото възнаграждение на ищцата, като посочването
в графа „за длъжността:” „ръководител направление Обществени поръчки“, съдът
намира за техническа грешка.
Основанието по чл. 328, ал. 1, т. 6 от Кодекса на труда за прекратяване на
трудовия договор представлява нов юридически факт, който може да настъпи само при
валидно сключен трудов договор. Когато минималните изисквания за образование или
професионална квалификация не са предвидени в нормативен акт, работодателят може
да определя тези изисквания с длъжностната характеристика и/или в щатното
разписание. Волята на работодателя в този случай е подчинена на негова суверенна
преценка. Решението на работодателя да промени изискванията за образование и
квалификация за определена длъжност е въпрос на целесъобразност и това
правомощие не подлежи на съдебен контрол. Съдът не е компетентен да се произнася
каква квалификация налага нуждата на работата за дадена длъжност и дали има
обективна производствена необходимост от въведената промяна, стига с нея да не се
нарушават императивни правни норми, включително и забраната за злоупотреба с
6
право - чл. 8, ал. 1 КТ, както и пряка и непряка дискриминация.
Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 01.02.2021 г. по тълк. д. № 4/2017 г.,
ОСГК на ВКС, с оглед особеностите на конкретната работа и нуждите на
предприятието, работодателят може да въведе и по-високи изисквания за образование и
квалификация за заемане на определена длъжност от нормативно установените или
при сключването на индивидуалния трудов договор да приеме, че работникът или
служителят притежава нужните умения и образование, които са достатъчни за
изпълнение на съответната трудова функция. Сключването на трудов договор при
начална липса на изискванията на работодателя за определена длъжност не е пречка за
съществуване на самия договор, а преценката на работодателя, че определен кандидат
може да изпълнява възложената работа в интерес на предприятието, е възможно да
бъде оправдано от гледна точка на професионалния опит на работника или служителя
на същата или сходна позиция, или от липсата на друг кандидат за вакантната
длъжност.
Работодателят може да прекрати трудовия договор като упражни своето
субективно преобразуващо право само на предвидените в закона основания, които
законодателят е предвидил с цел да се осигури по-голяма защита при уволнение на
икономически по-слабата страна. Ето защо, юридическият факт като основание за
прекратяване на трудовия договор е неоправдано да е налице при възникване на
трудовото правоотношение, а работодателят да е преодолял защитата на работника при
уволнение още преди да е започнало неговото изпълнение, позовавайки се на
вътрешните си правила за изискуемите образование и професионална квалификация,
чието действие вече е дерогирал. В този смисъл, ако работодателят се е съгласил, че
притежаваните от работника или служителя образование и/или квалификация не
представлява обективна причина за изпълнението на трудовата функция при
сключване на трудовия договор, но впоследствие е прекратил трудовото
правоотношение, поради липсата им за заемане на съответната длъжност,
работодателят всъщност ще се позовава на въведените от него изисквания при
приемане на работа, за които самият той е приел, че не са били пречка да се изпълнява
трудовия договор. Позоваването от работодателя, в тези случаи, на основанието за
прекратяване на индивидуалния трудов договор по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, за липса на
изискуемите образование и/или професионална квалификация, ще противоречи на
общия принцип, установен в чл. 57, ал. 2 от Конституцията на Република България, да
"не се допуска злоупотреба с права и тяхното упражняване, ако то накърнява права и
законни интереси на другите", поради което следва да бъде отречено.
В тези хипотези, прекратяването на трудовия договор не може да е поради
поведението на работника или служителя, тъй като основанието за уволнение по чл.
328, ал. 1, т. 6 КТ е безвиновно, нито поради причина, че работникът или служителят
не отговаря на въведените от работодателя с длъжностната характеристика и/или
щатното разписание минимални изисквания за образование и квалификация, които с
приемането на работа, двете страни по договора са се съгласили, че не представлява
обективна пречка за изпълняваната работа. Работодателят няма право да прекрати
трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, като се позове на тяхната липса,
като обективна пречка, която не позволява на работника или служителя да изпълнява
заеманата длъжност, освен ако не е знаел и не е могъл да узнае за това (напр. при
постъпване на работа не са били представени документи за притежаваното от
работника или служителя образование и/или професионална квалификация
съгласно Наредба № 4 от 11.05.1993 г. за документите, които са необходими при
сключване на трудов договор). В този случай, липсата на притежаваните от работника
или служителя образование и/или професионална квалификация при сключване на
трудовия договор, когато изискванията не са нормативно установени, а са били
7
въведени от работодателя, не може да бъде основание за законосъобразно
прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ поради това, че
липсва новонастъпил юридически факт като основание за едностранно прекратяване на
трудовия договор и е налице злоупотреба с право от страна на работодателя.
В настоящия случай не се спори между страните, а и от представените
удостоверение за придобиване на юридическа правоспособност и диплома за
завършено висше образование се установява, че ищцата притежава образователно-
квалификационна степен магистър в специалност „Право“, както и че същата не
притежава образователна степен магистър в направление „Здравен мениджмънт“,
включително и към датата на преназначаване на ищцата на длъжността „началник
отдел“ на отдел „Обществени поръчки“ на 01.03.2020 г., за която се изисква
образователна степен магистър в направление „Здравен мениджмънт“. Ето защо съдът
намира, че при преназначаването на ищцата на новата длъжност, работодателят се е
съгласил с липсата на изискуемите за заемане на длъжността образователна степен
магистър в направление „Здравен мениджмънт“, доколкото страните нямат спорно, че
удостоверение за придобиване на юридическа правоспособност и диплома за
завършено висше образование за придобита образователно-квалификационна степен
магистър в специалност „Право“ са били представени още при първоначалното
назначаване на ищцата на 01.11.2018 г. и че същите са се намирали в трудовото й досие
при работодателя. Няма данни по делото при преназначаването на ищцата на
01.03.2020 г. работодателят да е поискал документи, удостоверяващи наличието на
притежавана от нея образователна степен магистър в направление „Здравен
мениджмънт“, както и отказ от страна на същата за представянето им. Такива са
представени, но в един по-късен момент – близо 6 месеца, след като ищцата е
изпълнявала длъжността „началник отдел“ на отдел „Обществени поръчки“, а именно
на 23.08.2021 г. с писмо с изх. № 333/23.08.2021г., работодателят е поискал от ищцата
да представи документ, удостоверяващ, че притежава образователно-професионална
квалификация по „Здравен мениджмънт“, образователна степен „Магистър“.
В тази насока съдът намира за неоснователно твърдението на ответника, че
ищцата била преназначена при един изпълнителен директор и след смяната му, новият
изпълнителен директор имал право на собствена преценка дали даден служител може
да изпълнява съответните трудови функции, без да притежава необходимата
професионална квалификация. Работодател по смисъла на параграф 1, т. 1 от
допълнителните разпоредби на КТ се явява самото ответно дружество, като съгласно
чл. 9, ал. 1, т. 3 от договор за възлагане на управлението № РД-16-305/20.04.2021 г., на
изпълнителния директор е възложено упражняването на работодателските функции.
Ето защо съдът намира, че при смяна на изпълнителните директори на лечебното
заведение, т.е. на персоналния му състав, не се променя и работодателят в лицето на
самото лечебно заведение, доколкото и съгласно тълкувателно решение № 3 от
15.11.2013 г. по тълк.д. № 3/2013 г. на ОСГТК на ВКС органният представител в лицето
на изпълнителния директор, чрез който ЮЛ влиза в правоотношения с трети лица,
включително и в трудовоправни отношения, е част от организационната структура на
юридическото лице. Той прави не свое волеизявление, като отделен правен субект, а
волеизявление, принадлежащо на ЮЛ. Във външните действия органният представител
представлява ЮЛ, но волята, която изразява, не е собствена, на субект, различен от
ЮЛ, а е волята на самото ЮЛ. Поради изложеното съдът намира, че преценката дали
ищцата може да изпълнява възложените й трудови задължения, без да притежава
необходимата квалификация вече е била извършена при преназначаването й на
01.03.2020 г.
Ето защо, уволнението на ищеца, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 6, пр.
2 КТ, поради това, че същата не притежавала необходимата професионална
8
квалификация „Здравен мениджмънт“, степен магистър, за заемане на длъжността
„началник отдел Обществени поръчки“, се явява незаконосъобразно. Предявеният иск
с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 KT е основателен и следва да се уважи.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ:
Предпоставките за уважаване на иска за възстановяване на уволнения работник
на предишната работа са две - признаване на уволнението за незаконно и наличие на
трудово правоотношение, което би съществувало, ако не беше незаконно прекратено.
С оглед изхода на спора по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и предвид
липсата на твърдения относно втората предпоставка, съдът намира, че искът на ищеца
за възстановяването му на предишната работа на длъжност „началник отдел“ на отдел
„Обществени поръчки“ в ответното дружество, се явява основателен и като такъв също
следва да бъде уважен.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ:
За да бъде уважен искът за заплащане на обезщетение за времето, през което
ищецът е останал без работа поради уволнението, е необходимо установяването на
следните предпоставки: оставането без работа, неговата продължителност, причинната
връзка с уволнението и размера на последното месечно брутно трудово
възнаграждение, което е получил преди уволнението. Настоящият съдебен състав
намира, че с приетите по делото доказателства бяха установени по несъмнен начин
всички предпоставки за възникване в полза на ищеца на правото на обезщетение по чл.
225, ал. 1 КТ. От представения по делото заверен препис от трудовата книжка на
ищеца, а също така и от извършената в открито съдебно заседание на 19.04.2022 г.
констатация от оригинала на трудовата книжка и служебна книжка се установява, че
считано от 14.09.2021 г. ищцата се намира в трудово правоотношение с друг
работодател, което продължава и към момента на приключване на съдебното дирене.
По отношение на размера на дължимото обезщетение по делото е приета съдебно-
счетоводна експертиза, от която се установява, че последният пълен отработен месец
на ищцата е месец юли 2021г., като за периода на оставането си без работа от
25.08.2021 г. до 13.09.2021 г. дължимото обезщетение на ищцата е в размер на 1 522,95
лв., а претендираното обезщетение за разликата между брутното трудово
възнаграждение с постоянен характер на ищцата за периода от 14.09.2021 г. до
24.02.2022 г. при ответното дружество и брутното трудово възнаграждение, което е
получила ищцата при новия си работодател за същия период е в размер на 428,49 лв.
Следователно, дължимото на ищеца обезщетение за оставането му без работа поради
уволнението за целия исков период от шест месеца – от 25.08.2021 г. до 24.02.2022 г.
възлиза на 1 951,44 лева. Тъй като искът е предявен за посочения размер, същият се
явява основателен и следва да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на дължимата сума.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има единствено ищецът. Същият
претендира такива за адвокатско възнаграждение, но не представя доказателства за
извършването им, поради което и не следва да му се присъждат такива.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на СРС сумата в общ размер на 510 лева за държавна такса и депозит за вещо
лице.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
9
ПРИЗНАВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за незаконно и отменя
уволнението на ИВ. ТР. С., ЕГН **********, адрес: гр. София, ул. „В“ № 8, ет. 3, ап. 3,
извършено със заповед № 47/24.08.2021 г. на работодателя ..., ЕИК *********, с адрес:
гр. София, бул. ... № 15, с която на основание чл. 328, ал. 1, т. 6, пр. 2 от КТ е
прекратено трудовото правоотношение с ищеца, считано от 25.08.2021 г.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ ИВ. ТР. С., ЕГН
**********, на заеманата преди уволнението длъжност „началник отдел“ на отдел
„Обществени поръчки“ в ....
ОСЪЖДА ..., ЕИК *********, да заплати на ИВ. ТР. С., ЕГН **********, по
иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във връзка с чл. 225 от КТ, сумата от
1 951,44 лв., представляващи обезщетение за оставане без работа след уволнение,
извършено със заповед № 47/24.08.2021 г., за периода от 25.08.2021 г. до 24.02.2022 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.10.2021г. до окончателното
плащане на сумата.
ОСЪЖДА ..., ЕИК *********, да заплати по сметка на СРС сумата от 510 лв.,
представляваща дължима държавна такса по предявените искове и депозит за вещо
лице.
Решението подлежи на обжалване пред СГС с въззивна жалба в двуседмичен
срок от постановяването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10