Решение по дело №1392/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 84, ал. 3, във вр. с чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закон за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на У.Б.С., гражданин на И., против Решение № 19193/30.11.2023 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС), с което е отказано да му се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут.

В жалба са развити доводи за неправилност на обжалвания административен акт, тъй като бил постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречал на материалноправните разпоредби. Твърди се, че административният орган не съобразил Решение на Съда (първи състав) на Европейския съюз (СЕС) от 22 септември 2022 година, постановено по дело С-159/21, доколкото отказът бил обоснован с възражение на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) от 24.10.2023 г., според което представлявал заплаха за националната сигурност на Република България, но цитираното писмо на Директора на ДАНС следвало да се приеме за немотивирано становище по смисъла на т. 2 от Решението на СЕС, тъй като в акта не се съдържали изложени факти по същество. По този начин възниквала пречка за адресата на оспореното решение да се запознае с всички данни в преписката, на които се е обосновал административният орган, за да може реално да изрази становище по тези данни, както и надлежно да упражни правото си на защита.

Предвид изложеното се иска да се отмени оспореното Решение № 19193/30.11.2023 г. на Председателя на ДАБ при МС, ведно със законните последици от това.

Ответникът по жалбата – Председателя на ДАБ при МС, чрез процесуалния представител – юрисконсулт Ю. Д., счита, че тя е неоснователна, като излага подробни съображения за това в писмени бележки, поради което моли да бъде отхвърлена.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково дава заключение за неоснователност на жалбата, поради което предлага да бъде отхвърлена.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

С 2 бр. Молби от 03.10.2016 г. и от 10.10.2016 г. до ДАБ при МС У.Б.С. е поискал закрила от Република България.

На 10.10.2016 г. той е регистриран с Регистрационен лист рег. № УП 11756/10.10.2016 г. с горепосочените имена, гражданство – И., роден на *** г. в И., *, с постоянен адрес:***, етническа принадлежност – *, религия – *, *, професия *, образование - *, *, с деца: Х. У.Б., роден на *** г., Р. У.Б., роден на *** г., С. У.Б., роден на *** г. и съпруга – Ш. А. Ю., родена на *** г.

На 10.10.2016 г. жалбоподателят е подал декларация на основание чл. 30, ал. 1, т. 3 ЗУБ, както и за даване на съгласие ДАБ при МС да събира информация за него и за обработване на пръстови отпечатъци, получил е Информация за обработване на лични данни за чужденци, търсещи международна закрила и за задълженията на чужденците, настанени в центрове на ДАБ; Указания относно компетентния орган по предоставяне на убежище, статут на бежанец и хуманитарен статут, пребиваване в Република България; относно правата и задълженията на чужденците, подали молба за международна закрила в Република България във връзка с чл. 29, ал. 1, т. 2 ЗУБ; относно реда за подаване на молба за международна закрила, за процедурата, която ще се следва, за правата и задълженията на чужденците, подали молба за международна закрила в Република България, ведно със Списък на организациите, работещи с бежанци и чужденци, подали молби за статут с приемни в ДАБ при МС, съставена му е ЕВРОДАК дактилоскопна карта, и е настанен в РПЦ – гр. Харманли.

С Решение № 10155/22.05.2017 г. на Председателя на ДАБ при МС е отказано да му се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут, като с влязло в сила Решение № 805/07.11.2018 г. по адм. д. № 846/2018 г. по описа на Административен съд - Хасково жалбата на У.Б.С. срещу него е отхвърлена.

С последващи молби от 15.09.2022 г. и 10.10.2022 г. до ДАБ при МС У.Б.С. отново е поискал закрила от Република България.

С Решение № 1355/23.01.2023 г. на Председателя на ДАБ при МС е отказано да му се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут, като с влязло в сила Решение № 137/28.02.2023 г. по адм. д. № 846/2018 г. по описа на Административен съд - Хасково жалбата на У.Б.С. срещу него е отхвърлена.

С Решение № 9825/13.06.2023 г. на Зам. Председателя на ДАБ при МС на съпругата на жалбоподателя Ш. А. Ю. и на малолетните им деца Х. У.Б., Р. У.Б., С. У.Б. и С. У.Б. е предоставен хуманитарен статут.

С последваща молба от 27.07.2023 г. до ДАБ при МС У.Б.С. отново е поискал международна закрила от Република България, като се е позовал на Решение № 9825/13.06.2023 г. на Зам. Председателя на ДАБ при МС.

В тази връзка на 28.08.2023 г. той е регистриран с Регистрационен лист рег. № УП 11756/28.08.2023 г., подал е декларация на основание чл. 30, ал. 1, т. 3 ЗУБ, както и за даване на съгласие ДАБ при МС да събира информация за него и за обработване на пръстови отпечатъци, получил е Информация за обработване на лични данни за чужденци, търсещи международна закрила и за задълженията на чужденците, настанени в центрове на ДАБ; Указания относно компетентния орган по предоставяне на убежище, статут на бежанец и хуманитарен статут, пребиваване в Република България; относно правата и задълженията на чужденците, подали молба за международна закрила в Република България във връзка с чл. 29, ал. 1, т. 2 ЗУБ; относно реда за подаване на молба за международна закрила, за процедурата, която ще се следва, за правата и задълженията на чужденците, подали молба за международна закрила в Република България, ведно със Списък на организациите, работещи с бежанци и чужденци, подали молби за статут с приемни в ДАБ при МС, съставена му е ЕВРОДАК дактилоскопна карта.

Oт Протокол с рег. № УП11756/10.11.2023 г. се установява, че на същата дата е проведено интервю с У.Б.С., с цел да се изяснят новите обстоятелства, които е представил в последващата молба за закрила. Споделил е, че в И. положението било по-зле, като в района на Д., където живял преди да напусне страната, имало вътрешна война, бомбардировки и животът не бил добър. Този район бил под контрола и на кюрдските сили и на И.ската власт, като всеки искал да го владее. Основната причина, поради която не желаел да се завръща в родината си, била, че докато живял в И. работил като охранител на петролно находище, но когато ДААШ дошли, той и колегите му избягали, защото започнали да убиват хора. Заявява, че тези, които останали в И., били съдени, защото не останали на мястото си да охраняват петролните кладенци.

Протоколът от проведеното интервю с У.Б.С. е подписан от него, от интервюиращ орган и от присъствалия преводач, като накрая е отразено и че текстът му е проведен на разбираем за чужденеца арабски език, без да са съществували комуникативни пречки, добре разбира смисъла му и няма възражения по него.

В писмо с рег. № М-21897/24.10.2023 г. на Директора на Специализирана дирекция „М“ на ДАНС е посочено, че се възразява да бъде предоставена закрила в Република България на лицето, регистрирано в РПЦ гр. Харманли към ДАБ-МС като У.Б.С., тъй като ДАНС разполагала с информация – отразена в справка рег. №RB 202001-001-03/М-6-3492/20.10.2023 г., според която той представлявал заплаха за националната сигурност.

Със становище рег. № УП11756/20.11.2023 г. на младши експерт в РПЦ – Харманли, след преценка на събраните по преписката доказателства, се предлага на У.Б.С. да се откаже предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут.

С Решение № 19193/30.11.2023 г. на Председателя на ДАБ при МС, поради постъпилото писмо от ДАНС от 24.10.2023 г. и на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на У.Б.С..

На 14.12.2023 г. оспореното решение е връчено на жалбоподателя срещу подпис и с отбелязване, че е запознат с неговото съдържание на език, който разбира, а жалбата срещу решението е подадена чрез органа на 22.12.2023 г.

При така установената фактическа обстановка и като извърши на основание чл. 168, ал. 1 АПК проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежнo легитимирано лице, имащо правен интерес от оспорването, в законоустановения срок за това по чл. 84, ал. 3 ЗУБ и срещу годен за обжалване административен акт, поради което е процесуално допустима. На следващо място, тя е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

Обжалваният административен акт е издаден от компетентния орган, а именно Председателя на ДАБ при МС, който съгласно чл. 48, ал. 1, т. 1 ЗУБ има законоустановено правомощие да отказва международна закрила в Република България.

Същият се е произнесъл в изискуемата писмена форма, като Решение № 19193/30.11.2023 г. съдържа формално фактически и правни основания за издаването му, но въпреки това то не е надлежно мотивирано и е постановено при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

Съображенията за това са следните:

Административният орган е основал отказа си на обстоятелството, че ДАНС е дала писмено становище от 24.10.2023 г., с което възразява на У.Б.С. да бъде предоставена закрила в Република България. Приел е, че цитираното писмо изхожда от специализиран орган за контраразузнаване и сигурност, в резултат на което установяването, че лицето е заплаха за националната сигурност, е извършено от компетентен орган. От правна страна се е позовал на чл. 12, ал. 1, т. 6 и на чл. 12, ал. 2, т. 4 ЗУБ, с които са транспонирани разпоредби на Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила (Директива 2011/95/ЕС). Действително, с Решение на СЕС (първи състав) на Европейския съюз от 22 септември 2022 година, постановено по дело C-159/21, е прието, че Член 4, параграфи 1 и 2, член 10, параграфи 2 и 3, член 11, параграф 2 и член 45, параграф 3 от Директива 2013/32 във връзка с член 14, параграф 4, буква а) и член 17, параграф 1, буква г) от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която когато органи със специализирани функции, свързани с националната сигурност, са констатирали с немотивирано становище, че дадено лице представлява заплаха за тази сигурност, решаващият орган е длъжен системно да отказва да предостави субсидиарна закрила на това лице или да отнема предоставената по-рано международна закрила на същото лице, като се основава на споменатото становище. Настоящият съдебен състав изцяло споделя доводите на жалбоподателя, че цитираното решение на СЕС е относимо и към неговия случай, като представеното по делото писмо с рег. № М-21897/24.10.2023 Директора на Специализирана дирекция "М" – ДАНС следва да се приеме за немотивирано становище по смисъла на т. 2 от Решението на СЕС, тъй като не съдържа изложени факти по същество, а и не е представена цитираната в него справка, за да се прецени дали тя съдържа такива. Това от една страна представлява визираната в мотивите към т. 1 от Решението на СЕС пречка за адресата на оспореното решение да се запознае с всички данни в преписката, на които се е обосновал административният орган, за да може реално да изрази становище по тези данни, както и надлежно да упражни правото си на защита. От друга страна е пречка и самият решаващ орган да се запознае със същественото съдържание на данните от важно значение, за да прецени за отделния случай конкретните факти, които следва да са му известни, с цел да определи дали съществуват сериозни основания да се счита, че положението на жалбоподателя, който извън това отговаря на критериите за получаване на международна закрила, попада в хипотезата на изключване на такава по Член 17, параграф 1, буква "г" от Директива 2011/95/ЕС. В процесното решение изрично е прието, че преценката дали кандидатът за международна закрила представлява заплаха за националната сигурност, е изключително в правомощията на ДАНС и че тяхното становище по чл. 58, ал. 10 ЗУБ е задължително и обвързващо административния орган. Това съображение, обаче не съответства на задължителното тълкуване, направено в т. 2 на Решението на СЕС. Според мотивите на същото, единствено решаващият орган, под съдебен контрол, е този, който трябва да направи преценка на всички релевантни факти и обстоятелства, включително свързаните с прилагането на членове 14 и 17 от Директива 2011/95, след извършването на която да приеме решение. Посочено е още, че процедурата за разглеждане на молбите за международна закрила трябва да се проведе от решаващия орган, който следва да отчете във всеки отделен случай конкретните факти, които са му известни, с цел да определи дали съществуват сериозни основания да се счита, че положението на заинтересованото лице попада в хипотезата на евентуална заплаха за националната сигурност, както и че този орган не може надлежно просто да приведе в действие решение, прието от друг орган, което е задължително за него по силата на националната правна уредба, и само на това основание да откаже да предостави субсидиарна закрила. Напротив, решаващият орган трябва да разполага с цялата релевантна информация и с оглед на тази информация самостоятелно да прецени фактите и обстоятелствата, за да определи съдържанието на решението си, както и да го мотивира в пълна степен.

При това положение следва да се приеме, че само по себе си цитираното в обжалваното решение и представено по делото становище на ДАНС не представлява достатъчно доказателство, от което да се изведе заключението, че са налице сериозни основания да се счита, че жалбоподателят е лице, представляващо заплаха за сигурността на Република България.

Ето защо отказът на административния орган за предоставяне на хуманитарен статут е постановен при неспазване както на общото правило на чл. 35 АПК, както и на специалната разпоредба на чл. 75, ал. 2 ЗУБ, което е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, доколкото би могло да повлияе върху съдържанието на акта, след като не са изяснени и преценени всички относими факти за случая.

По изложените съображения съдът счита, че обжалваното решение е незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено, а преписката – върната на административния орган за ново произнасяне съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение, а именно: да се изиска цитираната в отрицателното становище на ДАНС справка, съдържаща информация, че чужденецът представлява заплаха за националната сигурност. След нейното представяне и при съобразяване на изискването на чл. 75, ал. 2 ЗУБ, трябва да се мотивират собствени изводи дали изложените в нея фактически обстоятелства са годни да обосноват отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя поради наличие хипотезите на чл. 12, ал. 1, т. 6 и чл. 12, ал. 2, т. 4 ЗУБ. При новото произнасяне административният орган е необходимо да отчете и даденото от СЕС тълкуване по дело С-159/21 г. на чл. 23, § 1, ал. 2 от Директива 2013/32. В този смисъл е и актуалната практика на ВАС, обективирана в Решение № 443 от 15.01.2024 г. по адм. д. № 6605/2023 г. IV о., Решение № 11467 от 22.11.2023 г. по адм. д. № 6602/2023 г., IV о., Решение № 9349 от 9.10.2023 г. по адм. д. № 4863/2023 г., IV о. и др., с която се променя, съществуващата до постановяването на горепосоченото решение на СЕС, съдебна практика, цитирана и в писмените бележки на ответника.

Страните по делото не претендират разноски, поради което съдът не следва да се произнася по тяхната дължимост в настоящото производство.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 19193/30.11.2023 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет.

ИЗПРАЩА преписката на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет за ново произнасяне по последваща молба за международна закрила от 27.07.2023 г. на У.Б.С., гражданин на И., роден на *** г., с ЛНЧ **********, адрес: ***, съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: