№ 11755
гр. София, 18.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
при участието на секретаря КРИСТИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20241110152338 по описа за 2024 година
„Т.....“ ЕАД е предявило срещу И. А. Б. установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ за установяване
съществуването на вземане за продажна цена на доставена топлинна енергия в размер на
838,94 лева за периода 05.2019 г. – 04.2021 г., ведно със законната лихва от 18.11.2022 г. до
окончателното изплащане, 137,74 лева – мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. –
07.11.2022 г., 5,60 лева – сума за дялово разпределение за периода 10.2019 г. – 04.2021 г.,
ведно със законната лихва от 18.11.2022 г. до окончателното изплащане и 1,22 лева –
мораторна лихва за периода 01.12.2019 г. – 07.11.2022 г., за топлоснабден имот в гр. София,
ж. к. „.......7, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 62920/2022 г. на
СРС, 82 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците в
качеството им на собственици на топлоснабдения недвижим имот. Излага, че в това
качество се явява и клиент на топлинна енергия при Общи условия, влезли в сила на
10.07.2016 г., чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил
за процесния период на ответницата топлинна енергия, като купувачът не е престирал
насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът
на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответника чрез особения си представител е
подала отговор на исковата молба, в който оспорва предявениите искове като неоснователни.
Счита, че има неяснота относно обстоятелството кой е топлиният счетоводител на ЕС, в
който се намира процесният имот, доколкото не бил сключен валиден договор за дялово
1
разпределение. Намира, че начислената топлинна енергия не е дължима, тъй като не е
реално доставена и изразходвана. Оспорва стойностите в представените фактури и
съобщения към фактури поради липса на измерването им. Намира, че с оглед решението на
ВАС по адм. д. № 14350/2019 г., с което е отменена методиката за дялово разпределение
ищецът е в невъзможност да докаже обема на доставената топлинна енергия. Намира и че
липсват доказателства а метрологична проверка на общия топломер. Релевира възражение за
погасяване по давност на процесните периодични вземания.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в редакцията касаеща процесния период,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия.
Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие.
За доказване на обстоятелството, че ответникът е собственик на част от процесния
имот, ищецът е представил Молба за вписване на законна ипотека от ДСК за отпуснат заем
за жилищно строителство на А. Б. и ..... Б.а за имот гр. София, ж. к. ....... Видно от справка за
наследници на ..... Б.а, нейни наследници са А. Б. (съпруг) и И. А. Б. (син).С оглед на
изложеното съдът намира, че по силата на закона между ответника като потребител и
топлопреносното предприятие е възникнало правоотношение по продажба на топлинна
енергия при публично известни общи условия по отношение на обект с абонатен № 45797 за
процесния период, без да е необходимо изричното им приемане. По отношение на А. Б.
Заповед за изпълнение, издадена по ч. гр. д. № 62920/2022 г. на СРС, 82 състав, е влязла в
сила.
Като страна по облигационното правоотношение потребителите дължат заплащане на
реално потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от средствата за
дялово разпределение - топломери, монтирани на отоплителните тела в жилището, водомер
за топла вода и съответна част от стойността на топлинната енергия отдадена от сградната
инсталация, по данни от общия топломер монтиран в абонатната станция, с оглед въведения
с разпоредбата на чл. 156 ЗЕ принцип за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, при уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост. Съгласно чл. 139, ал. 1
ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по
система за дялово разпределение, а съгласно ал. 2 дяловото разпределение се извършва от
топлопреносното предприятие.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
2
претендираната цена, по делото са приети писмени доказателства и заключение на съдебно-
техническа експертиза. Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия,
то при определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на
прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване, т. е.
сумите по изравнителните сметки. За определяне на реално доставеното количество
топлоенергия по делото вещото лице е посочило, че за процесния период общо доставената
и потребена топлоенергия е в размер на 3355,76 лева без предишни просрочени или
неплатени сметки, изравнявания за периоди, извън процесния, суми за дялово
разпределение и лихви. Сумата за дялово разпределение възлиза на 22,39 лева. ТЕ за БГВ се
начислява на „брой лица“ с разходна норма 140 л/денонощие за 1 брой потребител. Според
ГДР потребителите са били 2 броя. За периода 2019/2020 г. абонатът не е осигурил достъп за
отчет и за този период на абоната не е начислена ТЕ за отопление на имот, а само ТЕ за
сградна инсталация. За периода 2020/2021 г. според главния отчет в имота няма отоплителни
тела , не се ползва парно и топла вода и няма щранг-лира. Според изравнителните сметки на
абоната е начислена служебна ТЕ за щранг-лира в банята без уред за дялово разпределение
на стойност 191,26 лева, която сума според вещото лице не следва да се начислява поради
констатираното несъответствие.
С отговора на исковата молба ответникът чрез особения си представител е направил
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните от ищеца с
исковата молба вземания. Съгласно разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ потребителят на
топлинна енергия дължи плащане цената на същата по предварително определени цени,
известни на страните, на месечни вноски с установен в общите условия падеж. Престациите
се обединяват от общия правопораждащ факт – облигацията между страните по договор при
публично известни общи условия по чл. 150 ЗЕ и имат съществения елемент на периодични
плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД – предварително определен и известен на
страните момент, в който повтарящото се задължение за плащане трябва да бъде изпълнено,
както и определяем размер на същото предвид предварително фиксираните цени за единица
топлинна енергия. Поради горните характеристики на вземанията на топлофикационните
дружества за цена на доставената на потребителите топлинна енергия и при зачитане на ТР
№ 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС съдът намира, че следва да
бъдат определени като такива на периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б. ”в” ЗЗД,
предвид на което и същите се погасяват с изтичане на установената в същата норма кратка
тригодишна давност.
Предвид нормата на чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо, като давността се прекъсва на основание чл. 116 ЗЗД с
предявяване на иск, респ. заявление за издаване на заповед за изпълнение на 18.11.2022 г. В
този смисъл и вземането на ищеца за цена на доставената на ответника топлинна енергия е
непогасено за месечните вноски с падеж след 18.11.2019 г. или обхваща претендираните в
настоящото производство суми за цена на топлинна енергия за периода 18.11.2019 г. –
30.04.2021 г. По тези съображения възражението за погасяване по давност на вземанията е
3
основателно за периода 01.05.2019 г. – 17.11.2019 г. Така размерът на уважения главен иск,
определен на основание чл. 162 ГПК, е 575,79 лева. Сумата за дялово разпределение, която
се дължи от ответника, определена на основание чл. 162 ГПК, е в размер на 3,84 лева.
Основателността на акцесорния иск предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от
страните. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ, одобрени с решение ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в
сила от 10.07.2016 г. и приложими за процесния период клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 5 от ОУ при неизпълнение в срок на задълженията
клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. Това означава,
че обезщетението за забава се определя отделно за всяко просрочено месечно задължение.
Съдът приема, че следва да уважи предявения акцесорен иск в размер, определен на
основание чл. 162 ГПК, за сумата от 94,53 лева. Мораторната лихва върху главницата за
дялово разпределение, определена на основание чл. 162 ГПК, е в размер на 0,83 лева.
С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни. Ищецът има право на
разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съразмерно уважената част от предявените искове в
размер на 465,79 лева от общо направени разноски в размер на 78,68 лева - държавни такси
в исковото и заповедното производства, 250 лева – депозит за експертиза, 300 лева – депозит
за особен представител, като претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя в размер на 50 лева. Ответникът има право на разноски
съразмерно отхвърлената част от предявените искове, но същият е бил представляван от
особен представител.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т.....” ЕАД, ЕИК ... срещу И. А.
Б., ЕГН **********, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове, че И. А. Б. дължи на „Т.....” ЕАД
на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 575,79 лева за
периода 18.11.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 18.11.2022 г. до
окончателното изплащане, 94,53 лева – мораторна лихва за периода 18.11.2019 г. –
30.04.2021 г., 3,84 лева – сума за дялово разпределение за периода 10.2019 г. – 04.2021 г.,
ведно със законната лихва от 18.11.2022 г. до окончателното изплащане и 0,83 лева –
мораторна лихва за периода 01.12.2019 г. – 07.11.2022 г., за топлоснабден имот в гр. София,
ж. к. „.......7, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 62920/2022 г. на
СРС, 82 състав, като ОТХВЪРЛЯ исковете над сумата 575,79 лева до пълния претендиран
размер от 838,94 лева и за периода 01.05.2019 г. – 17.11.2019 г., над сумата 94,53 лева до
пълния претендиран размер от 137,74 лева, над сумата 3,84 лева до пълния претендиран
размер от 5,60 лева и за периода 01.10.2019 г. – 17.11.2019 г. и над сумата 0,83 лева до
4
пълния претендиран размер от 1,22 лева.
ОСЪЖДА И. А. Б., ЕГН **********, да заплати на „Т.....” ЕАД, ЕИК ... сумата от
465,79 лева - разноски за исковото и заповедното производства.
Решението е постановено при участието на „..” ЕООД като трето лице помагач на
страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5