РЕШЕНИЕ
№ 434/ 15.11.2019г., гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска
колегия, в открито заседание на шестнадесети октомври две хиляди и деветнадесета
година:
Председател:
Минка Трънджиева
Членове: Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
в присъствието на секретаря Галина Младенова, като разгледа
докладваното от съдията Бозаджиев в.гр.дело №635 по описа за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството е въззивно, по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С
Решение №895/24.06.2019г., постановено по гр.д.№3124/2018г. по описа на РС-
Пазарджик е отхвърлен предявения от М.И.Б., ЕГН********** ***, против Я.И.Я.,
ЕГН********** ***, иск за възстановяване запазената част на М.И.Б. от
наследството на М.Ц.С., починала на 22.02.2018г., в размер на 1/3 част от
наследството, представляваща 2/9ид.ч. от дворно място с площ от 846кв.м.,
съставляващо тази част от имот с планоснимачен номер 250, която участва в УПИ
Ш-250, в кв.27 по плана на с.Д., общ.Пазарджик, целия с площ от 846кв.м., а по
цифров модел с площ от 855кв.м., с неприложена улична регулация и с приложена
дворищна регулация, при съседи: изток - УПИ IV-250, запад- УПИ - Н-249, УПИ
XVII-248 и УПИ XVI-248, север- улица, юг-УПИ XIII 257 и УПИ ХН-256, ведно с
построените в имота: едноетажна полумасивна жилищна сграда със застроена площ
от 55кв.м. и едноетажна паянтова сграда със застроена площ от 33кв.м. и да бъде
намалено извършеното на 31.08.2017г. дарение от М.Ц.С. на Я.И.Я. на 4/6 ид.ч.
от посочения имот, за което е съставен нотариален акт за дарение на недвижим
имот на низходящ №123, том VII, рег.№10921, нот.д.№1161/2017г. по описа на
Нотариус рег.№423- А.И., с район на действие PC-Пазарджик, вписан в
CB-Пазарджик под Акт №101, т.26, н.д.№4116/2017г., вх.рег.№7932/31.08.2017г., дв.вх.рег.№7923/2017г.,
до размера на 1/3 част от наследството, представляваща 2/9ид.ч. от имота.
Осъдена е М.И.Б., да заплати на Я.И.Я. сторените
съдебно- деловодни разноски в размер на 700лв.
Против това решение е постъпила
въззивна жалба от М.И.Б., представлявана от Адвокатско дружество „д-р П., П. и
Партньори“, чрез упълномощения от дружеството адв.П.П..
Твърди се, че решението е
неправилно, поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено
нарушение на съдопроизводствените правила.
Приема се, че изводите на съда
са неправилни като се счита, че съдът е достигнал до тях, след като едни
доказателства е обсъждал превратно, а други въобще не е взел предвид,
вследствие на което е възприета неправилна фактическа обстановка. В резултат на
това са направени и неправилни правни изводи за неоснователност на иска.
Сочи се, че за да приеме, че М.Б.
е получила като дарение от майка си М.С. движимо имущество, на стойност по-
висока от запазената й част, съдът изцяло е кредитирал показанията на
ответниковата свидетелка В.С., като е оставил без кредитиране показанията на
тримата ищцови свидетели Д.С., Д.П. и С.Б.. Счита се, че това кредитиране е
резултат на неправилен анализ на допустимостта и достоверността на
свидетелските показания.
Твърди се, че дори хипотетично
да се приеме, че обсъжданите дарения на движими вещи от М.С. на М.Б.
съществуват се визира, че конкретни данни за размера на дареното са събрани
само за дарението от 4000лв. За даренията на строителни материали за строежа на
къщата на И.Б. в с.Д. и за строежа на къщата на М. *** липсват конкретни доказателства,
както за количеството, така и за тяхната стойност. Счита се, че тези две
дарения са с недоказан обем и стойност, което е в доказателствена тежест на
ответника, който твърди да има такива дарения. Неправилно се приема, че
стойността на процесния имот към датата на открИ.е на наследството е в размер
на актуалната му данъчна оценка към датата на завеждане на делото- 6415лв. В
съдебната практика безпротиворечиво се приема, че в подобни казуси меродавна е
пазарната стойност на имота към датата на открИ.е на наследството, а не
данъчната му оценка.
Твърди се, че разпореждайки се
чрез дарение с цялото имущество, М.С. е накърнила посочената запазена част от
наследството на дъщеря си М.Б.. Възраженията на ответника, че накърняване няма,
поради извършени дарения от М.С. на М.Б. са недоказани и поради това те се
явяват неоснователни.
Доколкото наследодателката не е
имала друго имущество към датата на смъртта си, запазената част на Б. не може
да бъде получена от нея в пълен размер. Липсата на друго имущество, обуславя и
невъзможността да се формира наследствена маса по смисъла на чл.31 от ЗН, а на Б.
следва да се възстанови запазена част, изразена в дробта по чл.29 от ЗН.
Приема се, че предявения от М.Б.
против Я.Я. иск по чл.30 от ЗН се явява основателен и доказан. Ето защо,
първоинстанционното решение, като неправилно и незаконосъобразно подлежи на
отмяна.
Моли се за уважаване на
предявения от М.И.Б., с правно основание чл.30 от ЗН.
В тази насока се излагат
подробни съображения.
Моли се за присъждане на
направените по делото разноски за двете съдебни инстанции.
В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от
другата страна в процеса- Я.И.Я..
В него се счита, че съдът
правилно е възприел фактическа обстановка по делото и съответно правилно е
преценил всички събрани в пода на процеса, гласни и писмени доказателства.
Напълно логичен и мотивиран е извода на съда, че с извършеното дарение на недвижими
имот, наследодателя М. С. не е накърнила запазената част на ищеца М.Б., тъй
като същата е получила като дарение от майка си движимо имущество, чиято
стойност дори надхвърля стойността на запазената й част от наследството.
Счита се, че правилно и логично
първоинстанционния съд е кредитирал показанията на св.С., като същата е трето,
напълно незаинтересовано лице, а също така и не се опровергават от показанията
на останалите свидетели по делото. Сочи се, че показания на свидетелите на
ищцовата страна си противоречат взаимно, други представляват предположения
изказани от свидетелите, а трети противоречат на останалия събран
доказателствен материал.
Изцяло се поддържа всичко
изложено в писмената защита депозирана пред първоинстанционния съд, като се
моли въззивната инстанция да я вземе предвид
Моли се да не бъде уважавана
подадената жалба, като се потвърди решението на районния съд, като правилно и
законосъобразно
Моли се за присъждане на
сторените по делото разноски.
В съдебно заседание,
жалбоподателят М.И.Б., редовно призована, не се явява. Същата се представлява
от упълномощения от нея адв.П.. От страна на последния, във връзка с настъпило
ново обстоятелство, а именно смъртта на неговата доверителка е поискал, с оглед
упъномощаването му от нейните наследници, последните да бъдат конституирани
като страни в процеса. Това искане е уважено от страна на съда, като в
качеството на жалбоподатели са конституирани И.И.Б., С.И.Б. и Р.И.Й..
В случая, пълномощникът им-
адв.П. поддържа подадената въззивна жалба, като моли да бъде уважена същата по
изложените в нея съображения. Моли се за отмяна на обжалваното решение, като
неправилно, незаконосъобразно и неоснователно, като предявения иск бъде уважен,
като основателен.
Ответникът по въззивната жалба-
Я.И.Я., редовно призован не се явява. За същия се явява упълномощения от него
адв.Д.. Последната изразява становище, че следва да бъде оставена без уважение
подадената въззивна жалба, като се потвърди решението на първоинстанционния
съд, като правилно и законосъобразно. Моли в тази връзка да бъдат взети предвид
съображенията изложени в отговора на въззивната жалба и представената пред
районния съд писмена защита.
Моли се за присъждане на
направените пред настоящата съдебна инстанция разноски.
Пазарджишкият окръжен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата
на страните и в съответствие с правомощията си, регламентирани в чл. 269 от ГПК, намира за установено следното:
Пред
първоинстанционният съд е предявен е иск от страна М.И.Б. срещу Я.И.Я., с
правно основание чл.30 от ЗН.
Твърди се от
страна на ищцата, че страните са брат и сестра и единствени деца на И. Я. С.,
починал на 22.10.2008г. и М.Ц.С., починала на 22.02.2018г.
Визира се, че родителите
И. и М.С. са притежавали в режим на СИО недвижим имот- дворно място с площ от
846кв.м., съставляващо частта от имот с пл.№250, която участва в УПИ ІІІ-250, в
квартал 27 по плана на с.Д., общ.Пазарджик, целия с площ от 855кв.м., а по
цифров модел- 846кв.м., с неприложена улична регулация и с приложена дворищна
регулация, при съседи: изток - УПИ IV-250, запад- УПИ- 11-249, УПИ XVII-248 и
УПИ XVI-248, север-улица, юг-УПИ XIII 257 и УПИ ХІІ-256, ведно с построените в
имота едноетажна полумасивна жилищна сграда, със застроена площ от 55кв.м. и
едноетажна паянтова сграда със застроена площ от 33кв.м.
Сочи се, че след
смъртта на И. С. преживялата съпруга М.С. е станала собственик общо на 4/6
ид.ч. от описания имот, а двете му деца- страни в настоящото производство- на
по 1/6 ид.ч.
Твърди се, че на
31.08.2017г., М.С. е прехвърлила на сина си Я.Я. чрез договор за дарение,
притежаваните от нея 4/6 ид.ч. от гореописания имот, за което бил съставен
Нотариален акт за дарение на недвижим имот на низходящ №123, том VII,
рег.№10921, нот.д.№1161/2017г. по описа на Нотариус рег.№423- А.И., с район на
действие PC-Пазарджик, вписан в CB- Пазарджик под Акт №101, т.26,
н.д.№4116/2017г., вх.рег.№7932/31.08.2017г., дв.вх.рег.№7923/2017г.
Визира се, че към
датата на дарението, а и към датата на смъртта на М.С., същата не притежавала
друго имущество, което да бъде предмет на наследяване.
Твърди се, че с
така извършеното дарение е накърнена запазената част на М.С. от наследството,
оставащо от майка й, което се изчерпвало с дарените 4/6 ид.ч. от описания имот.
Сочи се, че след
смъртта на М.С. единствените наследници, призовани към наследяване, се явявали
двете й деца- страните в процеса.
Съгласно чл.29
от ЗН запазената част от наследството, когато наследодателят не е оставил
съпруг и има две деца, била 2/3 от имуществото на наследодателя. Съгласно чл.28
от ЗН частта от наследството- извън запазената част - представлявала
разполагаемата част, с която наследодателят можел да се разпорежда свободно. При
тази законодателна уредба се приема, че следва да се направи извод, че
запазената част от наследството възлизала на 2/3 от 4/6 ид.ч. от имота или на
8/18ид.ч. (4/9ид.ч.) от имота, а разполагаемата част от наследството е
възлизала на 1/3 част от наследството или 4/18 ид.ч. (2/9ид.ч.) от имота. Запазената
част на ищцата възлизала на 1/3 част от собствените на наследодателката 4/6
ид.ч. от описания имот- т.е. 4/18ид.ч. или 2/9ид.ч. от имота.
Твърди се, че разпореждайки
се чрез дарение с цялото си имущество, М.С. е накърнила посочената запазена
част от наследството на дъщеря си М.Б.. Доколкото наследодателката не била
имала друго имущество към датата на смъртта си, то запазената част на Б. не
можело да бъде получена от нея в пълен размер. Липсата на друго имущество обуславяло
и невъзможността да се формира наследствена маса по смисъла на чл.31 от ЗН, а
на Б. следвало да се възстанови запазена част, изразена в дробта по чл.29 от ЗН.
Моли се, съдът
да постанови решение, с което да бъде възстановена запазената част на М.И.Б. от
наследството на М.Ц.С., починала на 22.02.2018г., в размер на 1/3 част от
наследството, представляваща 2/9ид.ч. от дворно място с площ от 846кв.м.,
съставляващо тази част от имот с планоснимачен номер 250, която участва в УПИ
ІІІ-250, в кв.27 по плана на с.Д., общ.Пазарджик, целия с площ от 846кв.м.,
а по цифров модел с площ от 855кв.м., с
неприложена улична регулация и с приложена дворищна регулация, при съседи:
изток- УПИ IV-250, запад- УПИ - Н-249, УПИ XVII-248 и УПИ XVI-248, север-улица,
юг-УПИ XIII 257 и УПИ ХН-256, ведно с построените в имота: едноетажна
полумасивна жилищна сграда, със застроена площ от 55кв.м. и едноетажна паянтова
сграда със застроена площ от 33кв.м., като бъде намалено извършеното на
31.08.2017г. дарение от М.Ц.С. на Я.И.Я. на 4/6 ид.ч. от посочения имот, за
което е съставен нотариален акт за дарение на недвижим имот на низходящ №123,
том VII, рег.№10921, нот.д.№1161/2017г. по описа на Нотариус рег.№423-А.И. с
район на действие PC-Пазарджик, вписан в CB-Пазарджик под Акт №101, т.26,
н.д.№4116/2017г., вх.рег.№7932/31.08.2017г., дв.вх.рег.№7923/2017г., до размера
на 1/3 част от наследството, представляваща 2/9ид.ч. от имота.
В срокът по
чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответникът- Я.И.Я.. В него се оспорва
основателността на иска. Не спори относно това, че страните по делото са брат и
сестра, като приживе майка им М.С. прехвърлила на ответника чрез договор за
дарение описания в исковата молба недвижим имот.
Твърди се, че с
извършеното дарение, не била накърнена запазената част на М.Б. от наследството,
оставащо й от майка им М.С..
Сочи се, че приживе
през 90-те години, М.С. е дарила на дъщеря си М.Б. сумата от 4000лв. за
закупуване на лек автомобил Л.. Впоследствие автомобилът бил закупен на името
на сина на М.- И.И.Б., но това не променяло факта, че парите са дарени от М. на
дъщеря й М.. През 90-те години, М. дарила на М. 500кг. желязо за построяване на
къщата на сина й И.Б., 10000 тухли, керемиди за покрива, дървения материал за
покрива. Тя осигурила и камъни за основите, както и 20 торби цимент. Къщата,
която била построена с тези материали се намирала в с.Д., непосредствено до
къщата на ответника. Освен това родителите им И. и М. прехвърлили и други имоти
на М. и нейните деца, но в нотариалните актове типа на сделката бил записана
като покупко- продажба, въпреки че пари между тях не били броени и реално
имотите били получени като дарение.
Сочи се, че когато
ищцата се омъжила в с.Д., родителите й закупили дървен материал и направили
дограма- прозорци и врати на къщата й. Купили материали за измазване на
жилището. Майка им винаги казвала, че на сестрата са дали пари да си направят
къщата когато се омъжи, после пари за кола, на децата й са дали имот в с.Д. и
затова къщата в с.Д., в която тя живеела, оставала за ответника.
Твърди се, че
ответникът единствено е гледал майка си, грижел се е за нея, водел я на лекар,
по цели нощи бил до нея. Сестра му М. идвала да посещава майка си по един път в месеца.
Моли се съдът да
приеме, че ищцата също е получила имущество, дарено от майка им, но в един по-
ранен момент, представляващо движими вещи, както и да се отхвърли иска, като
неоснователен.
Въззивният съд приема за установена следната
фактическа обстановка:
Няма спор между
страните по делото, че те са брат и сестра и съответно са наследници на И. Я. С.,
починал на 22.10.2008г. и М.Ц.С., починала на 22.02.2018г.
Не е спорно, че
родителите им И. С. и М.С. са били собственици в режим на СИО на недвижим имот-
дворно място с площ от 846кв.м., съставляващо частта от имот с пл.№250, която
участва в УПИ ІІІ-250, в квартал 27 по плана на с.Д., общ.Пазарджик, целия с
площ от 855кв.м., а по цифров модел- 846кв.м., с неприложена улична регулация и
с приложена дворищна регулация, при съседи: изток- УПИ IV-250, запад- УПИ-
11-249, УПИ XVII-248 и УПИ XVI-248, север-улица, юг-УПИ XIII 257 и УПИ ХИ-256,
ведно с построените в имота едноетажна полумасивна жилищна сграда със застроена
площ от 55кв.м. и едноетажна паянтова сграда със застроена площ от 33кв.м.
Видно от
Нотариален акт за дарение №123, том VII, рег.№10921, нот.д.№1161/2017г. по
описа на Нотариус рег.№423- А.И. с район на действие PC-Пазарджик, вписан в
CB-Пазарджик под Акт №101, т.26, н.д.№4116/2017г., вх.рег.№7932/31.08.2017г.,
дв.вх.рег.№7923/2017г., на 31.08.2017г. М.С. е прехвърлила на сина си Я.Я.
притежаваните от нея 4/6 ид.ч. от гореописания имот.
В показанията си
св.С., който е брат на М.С. сочи, че сестра му не е давала пари и строителни
материали на дъщеря си М., тъй като нямало откъде да ги вземе. Ако сестра му
имала материали, то щяла да си направи нейната къща, а не да ги дава на дъщеря
си и съответно на сина й И., за да си строи и той къща. Не знае дали М. и мъжът
й са давали материали за къщата в с.Д.. Не знае от къде И. взимал материали,
като същевременно твърди, че цигани му карали камъни за къщата. Не може да си
спомни от какво била болна сестра му, вероятно от старост. Според него 5-6
години, може и повече била на легло. М. е лежала, ставала, готвела и чистила,
като когато не е идвала М., тя се е грижила за себе си.
Св.П., която е
жена на брат на М. визира в показанията си, че от брат си И. знае, че М. не му
била давала пари, а му е помагано с труд и с каквото са могли. За къщата на И.,
не знае кой я е строил, но същия й е казвал, че сам я строи в събота и неделя.
Не може да каже дали М. е давала пари на М..
Св.Б., който е
брат на И.- син на М.Б. твърди, че М. не била давала пари на М. за колата на
брат му И.. Не знае М. да му е помагала с нещо. Майка му и брат му се грижели
за баба му М., готвели й. От брат си знае, че той сам си купувал материалите за
къщата и не знае, да е получавал от майка си и баба си керемиди и тухли. Знае,
че се ги е закупувал сам.
Установява се от
показанията на св.С., че след омъжването на М., М. все нещо й е дарявала,
защото е била болна. Визира, че през 1967г. й е била построена къща, като
камъни, тухли, врати и прозорци, всичко нужно за една къща е дарявано от М. и
съпруга й И.. М. дала пари на М. в размер на 4000лв. за лек автомобил на сина й
И., които били взети от сина й Я., за да ги даде на дъщеря си. Свидетелката сочи,
че присъствала, когато М. поискала парите от сина си. Това било след сватбата
на И. и с парите от нея и тези 4000лв. той си купил лек автомобил. Родителите
на И.- съпруг на М. - били много бедни и нямали възможност да им помагат за
строежа. От строеж, който градил Я., останали тухли, камъни, цимент, желязо,
керемиди- всички тези материали М. взела от сина си и ги дала на М. за къщата
на сина й И.. М. през годините давала и на И. пари. Установява, че през
последните четири години преди да почине М., синът й Я. се върнал от С., живеел
с нея й полагал грижи за майка си. Преди това била добре здравословно, справяла
се сама, дъщеря й М. идвала и 1-2 пъти в месеца, оставала да спи там, а след
завръщането на Я.- идвала в събота да види майка си.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира следното от правна страна:
Въззивната жалба
е постъпила в срок, подадена е от надлежна страна в процеса и е процесуално
допустима, а по съществото си е неоснователна.
След извършената
служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. Същото е правилно и законосъобразно. Правните
изводи в него са формирани въз основа на установената по делото фактическа
обстановка и са основани на материалния закон. Настоящата инстанция няма
основание да не приеме изцяло в този смисъл изложените съображения.
В конкретният
казус, предявения иск е за възстановяване на запазена част, като ищецът следва
да установи, че е наследник по закон, както и че неговия наследодател се е
разпоредил със своето имущество по начин по който уврежда запазената му част.
Не е спорно, че
след смъртта на И. С. преживялата съпруга М.С. е станала собственик общо на 4/6
ид.ч. от описания по- горе имот, а двете му деца- страни в настоящото
производство- на по 1/6 ид.ч.
С оглед на
смъртта на М.Б., то нейните идеални части се разпределят на тримата й
наследници, съответно конституирани като жалбоподатели в настоящия процес. Не е
спорна и реализираната разпоредителна сделка,
реализирана с Нотариален акт №123, том VII, рег.№10921,
нот.д.№1161/2017г. по описа на Нотариус рег.№423- А.И. с район на действие
PC-Пазарджик
Спорният момент
се явява, М.С. дали е накърнила запазената част от наследството на дъщеря си М.И.Б.,
респ. на нейните наследници.
В случая,
ответникът е противопоставил възражения с отговора на исковата си молба, че
тази запазена част не е накърнена, тъй като преди процесното прехвърляне, М.Б.
е получила имущество изразено в пари за сумата от 4000лв, съответно строителни
материали.
Първоинстанционният
съд, за да отхвърли предявения иск, с правно основание чл.30 от ЗН се е
обосновал, че с извършеното дарение на недвижим имот, наследодателя М.С. не е
накърнила запазената част на ищцата М.Б., тъй като същата е получила в дарение от майка си движимо имущество, чиято
стойност надхвърля запазената й част от наследството
За установяване
на относимите по спора факти касаещи наличие на дарение от страна майката към
нейната дъщеря- ищцата, са разпитани две групи свидетели. От ищцовата страна
това са св.Д.С., св.С.П. и св.С.Б.. От ответната страна ангажиран е един
свидетел в лицето на св.В.С..
Първоинстанционният
съд не е кредитирал първата група свидетели, като е дал вяра на показанията на
св.С.. Съображенията на същия в тази насока няма основание да не бъдат споделени и от настоящата инстанция.
Няма как да бъде
игнорирано обстоятелството, че свидетелите на ищцовата страна са в близки
родствени отношения с последната, което дава основание да се приема извод, че
те са заинтересовани от спора по същество. Св.С. е вуйчо на ищцата, св.П. е
етърва на последната, а св.Б. е неин син.
От друга страна
те не опровергават в нито един момент от даваните от тях свидетелски показания,
твърденията на св.С., на които и въззивния съд дава вяра, че последната е пряк
очевидец на уговорката между майката М. и сина й Я. да се дадат пари в размер
на 4000лв. на дъщерята М.. В този смисъл са и показанията й: „Лично съм чула,
как М. поиска от Я. 4000лв..“. Тези свидетели по никакъв начин не опровергават
твърденията на тази свидетелка, че същата е имала чести контакти с майката на
страните по делото, тъй като живее в непосредствена близост до процесния имот,
като се е и грижила за нея. В тази насока са излаганите от нея данни: „… аз се
грижех за нея- ние сме на 20 метра врата от врата. Аз й взимах пенсията,
пазарувах й, купувах й лекарства.“. Тази свидетелка не коментира, че първата
група свидетели са били постоянно около майката на ищцата. Нещо повече, за да
не се кредитират показанията на св.С. следва да се посочи, че същия е
противоречив относно факта, дали се е залежавала М.С., тъй като сочи, че тя е
била на легло 5-6 години, а впоследствие твърди, че сама се грижи за себе си.
Така излаганите данни следва да се приемат за противоречиви и основание за
извод, че същия няма преки впечатления от начина на живот на М.С. в годините.
Ето защо, няма основание да се кредитират негови твърдения, че „Никакви пари не
е давала М. на М., за да купи И. кола.“.
Св.П. също
отрича да знае, дали М. й е давала пари на М.. Реално тази свидетелка не
отрича, че са сватове, но не отрича, че не е била там, т.е. в дома на майката
на страните. Тези показания реално не могат да дадат основание, че те могат да
опровергаят личните впечатления на св.С..
Не по различно
следва да се приемат показанията на св.Б.- син на ищцата. Същият не отрича, че
не е живял в дома на баба си, като е ходил с майка си да й носят ядене, когато
тя не може да готви, но на практика този свидетел също не може да игнорира
факти за наличие на уговорка между майката М. и сина й Я. за даване на пари на
майка му М. в размер на 4000лв.
Не могат да
бъдат споделени в този смисъл възраженията на жалбоподателя, че
първоинстанционния съд е извършил превратно тълкуване на доказателствата по
делото, в резултат на което е възприета неправилна фактическа обстановка.
Съдът не намира,
че е допуснато нарушение при възприемане на свидетелски показания, с оглед на
разпоредбите на чл.164 от ГПК. В случая,
основния довод за уважаване на иска е приемането като дарение на сума от
4000лв., като това е установено по несъмнен начин. Съответно няма основание да
се приема, че има законова пречка за този размер да се приемат като достоверни
свидетелски показания.
Не може да не
бъде прието, че стойността на процесния имот е в размера на неговата данъчна
оценка, а именно 6415лв., тъй като никоя от страните не прави искания за
определяне на друга оценка. Ето защо, с оглед на анализа на събраните по делото
гласни доказателства приемайки, че има реално извършеното дарение на сумата от
4000лв. от майката М.С. на дъщеря й М.Б., това е напълно достатъчно да
компенсира запазената част на последната, респ. на нейните наследници, оглед на идеалните части по които не се
спори. С това на практика не е накърнена тази част на ищцата и с оглед на което
настоящата инстанция няма основание да уважи предявения иск, с правно основание
чл.30 от ЗН.
С оглед
съвпадане на крайните правни изводи на първоинстанционния с тези на въззивния
съд жалбата, като неоснователна следва да се остави без уважение, а решението
на първия следва да се потвърди, като правилно и законосъобразно.
Предвид на този
изход на делото, в тежест на жалбоподателите- И.И.Б., С.И.Б. и Р.И.Й., надлежно
конституирани, в качеството им на наследници на починалия първоначален
жалбоподател М.И.Б., следва да се присъдят направените от Я.И.Я., съдебно-
деловодни разноски пред въззивната инстанция в размер на 700лв.- адвокатски
хонорар.
С оглед на
гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №895 от 24.06.2019г.,
постановено по гр.д.№3124/2018г. по описа на РС- Пазарджик.
ОСЪЖДА И.И.Б.,
с ЕГН ********** ***, С.И.Б., с ЕГН ********** и Р.И.Й., с ЕГН **********,
последните двама от с.Д., ул.“П“ №25, да ЗАПЛАТЯТ
на Я.И.Я., с ЕГН ********** *** сумата от 700/седемстотин/лв.- съдебно-
деловодни разноски- адвокатски хонорар, направени пред въззивния съд.
Решението подлежи на
касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му до страните по делото пред ВКС на РБ.
Председател: Членове:1. 2.