Р Е
Ш Е Н
И Е
***, 14. 05. 2018 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Плевенският
районен съд, I граждански състав, в публичното заседание на девети май
през двехиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО ТОМОВ
при
секретаря Румяна Конова като разгледа докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 1692
по описа за 2018 година, и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно
основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Постъпила е искова
молба от „Топлофикация- Плевен” ЕАД ***, в която се твърди, че
ищцовото дружество е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК срещу ответницата И.В.К. *** за сумата от 224, 89 лв., от които 208, 96 лв. главница, представляваща стойността
на незаплатена топлинна енергия за периода от 01. 10. 2016
год. до 30. 11. 2017 год.
и сумата 15, 93
лв., представляваща лихва за забава за периода от 02. 12. 2016
год. до 16. 01. 2018
год., ведно със законната лихва върху
главницата до окончателното изплащане на задължението, както и направените
по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение. Твърди
се, че с определение, постановено по ч. гр. д. № 590/ 2018 год.
по описа на Плевенския районен съд е било уважено
искането на ищеца и е била издадена заповед за изпълнение срещу ответницата. Твърди се, че в срока по чл. 414
от ГПК същата е депозирала
възражение срещу така издадената заповед. Твърди се, че в законоустановения
срок по чл. 415 ал. 1
от ГПК ищецът е предявил иск за установяването на съществуване на вземането му
за консумирана и незаплатена топлинна енергия срещу ответницата за нейн топлоснабден имот-
апартамент, находящ се в ***, ***, с аб. № ***. Твърди се, че основанията, обстоятелствата
и фактите, от които произтича вземането на ищеца са следните: като собственик /ползвател/ на топлоснабден
имот, находящ се в ***, ответницата е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла
на чл. 153 ал. 1
/изм. ДВ, бр. 54
от 2012 год., в сила от 17. 07. 2012 год./. Твърди се, че всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда- етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Твърди се, че за ответницата
важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в
областта на енергетиката. Твърди се, че съгласно чл. 150
ал. 1 /изм. ДВ,
бр. 54 от 2012 год., в сила
от 17. 07. 2012 год./
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕР към Министерски съвет. Твърди се, че съгласно ал. 2
същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един
местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане
на клиентите. Твърди се, че Общите условия от 2007 год.
са публикувани във вестник „Нощен труд” от дата 13- 14. 12. 2007 год. и във вестник
„Посоки” бр. 239/ 13. 12. 2007 год.
Твърди
се, че с тях се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на
топлинна енергия и дружеството, правата и задълженията на двете
страни, редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната
енергия, отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Твърди се, че в раздел
VІІ от Общите условия от 2007 год.- „Заплащане
на топлинна енергия”, е определен реда и срока, по който
купувачите на топлинна енергия /в т. ч. и
ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия,
а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Твърди се, че задължението на ответницата
за заплащане на дължимите от нея суми в размера, посочен
в ежемесечно получаваните фактури, е най- късно до края на текущия месец, следващ
месеца на доставката на топлинна енергия. Твърди се, че с изтичането на
последния ден от месеца, ответницата е изпаднала
в забава за тази сума, като на основание чл. 31
ал. 6 от ОУ ежедневно е начислявана законна
лихва върху дължимата сума. Твърди се, че ответницата е
ползвала доставяната от ищцовото дружество топлинна
енергия през периода от 01. 10. 2016 год. до 30. 11. 2017
год. и не е погасила
задължението си. Твърди се, че сградата, етажна собственост на адрес ***, ***, в която се намира абонатната станция, от
която се доставя топлинна енергия до имота на ответницата,
е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия с фирма „НЕЛБО” ЕАД. В заключение ищецът моли съда да признае за установено по отношение на
ответницата вземането за сумата от 224, 89 лв., от които 208, 96 лв. главница, представляваща стойността
на незаплатена топлинна енергия за периода от 01. 10. 2016 год. до 30. 11. 2017 год.
и сумата 15, 93
лв., представляваща лихва за забава за периода от 02. 12. 2016 год.
до 16. 01. 2018 год., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното
изплащане на сумата. Претендира
присъждане на направените деловодни разноски.
Ответницата
И.В.К. *** ангажира становище, че исковата молба е основателна.
Третото
лице „Нелбо” ЕАД гр. София не е взело становище.
Съдът,
като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази
доводите на страните, намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в
разпоредбата на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между
страните относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед
за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 590/ 2018 год. по описа на
Плевенския районен съд. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи,
когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона
несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и е постъпило възражение от
длъжника в установения двуседмичен срок, заявителят /кредиторът/ разполага с
възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията по чл. 422 от ГПК.
Данните по делото сочат, че ответницата И.В.К. е абонат на
„Топлофикация- Плевен” ЕАД с абонатен № ***.
Разпоредбата на чл. 150 ал. 1 от ЗЕ предвижда възникването на договорни
отношения по продажба на топлинна енергия по силата на публикувани общи
условия, без да е необходимо изрично писмено съгласие на потребителите. На съда
е служебно известно обстоятелството, че общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация- Плевен” ЕАД на потребители в ***
са публикувани в броя на вестник „Нощен труд” от 13- 14. 12. 2007 год., като след
изтичането на предвидения в закона 30- дневен срок
същите обвързват ответника като собственик на процесния топлоснабден имот.
Съгласно разпоредбата на чл. 31 ал. 1 от
Общите условия месечните дължими суми за топлинна енергия следва да се заплащат
в 30- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като при
неизпълнение на това задължение купувачът заплаща на продавача обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на
топлинната енергия /ал. 6 на същия член/. Видно от приложеното по
делото препис- извлечение от сметка за задълженията за консумирана топлинна
енергия, касаещи абонатен № ***, че ответницата е дължала
на „Топлофикация- Плевен” ЕАД *** сумата от 208, 96 лв. за
консумирана, но неплатена топлинна енергия за периода от 01. 10.
2016 год. до 30. 11. 2017
год., като лихвата за забава върху тази сума възлиза на 15,
93 лв. Видно е, че с отговора
на исковата молба са представени писмени документи, от които се установява, че
на 26. 03. 2018 год. ответницата е превела на ищцовото дружество сумата от 225,
00 лв., с която процесното задължение е изцяло заплатено.
При
тези обстоятелства следва да се приеме, че вземането на „„Топлофикация- Плевен”
ЕАД е погасено чрез плащане, поради което предявеният установителен иск следва
да се отхвърли.
Независимо
от този изход на делото съдът счита, че ответницата следва да понесе
отговорността за направените деловодни разноски, доколкото с извънсъдебното си
поведение е станала причина за подаване на настоящата искова молба. При
съобразяване на предявената част от вземането се налага изводът, че деловодните
разноски, които следва да се присъдят на ищеца в заповедното производство,
възлизат на сумата от 75, 00 лв. Отделно
от това ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените
деловодни разноски в исковото производство. Предвид разпоредбата на чл. 78 ал.
8 от ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и с оглед на обстоятелството,
че спорът не се характеризира със значителна фактическа и правна сложност съдът
приема, че в полза на ищеца следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение
в минималния размер, посочен в чл. 25 ал. 1 от Наредба за заплащането на правната
помощ. Следователно
общият размер на разноските в исковото производство, които следва да се
присъдят на ищцовото дружество, е 175, 00 лв.
По изложените съображения Плевенският районен съд
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ като погасен чрез плащане предявения от „ТОПЛОФИКАЦИЯ-
ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Й.В.В., против И.В.К. ***, ЕГН **********, иск по чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК за установяване
вземането на ищцовото дружество за сумата от 224, 89
лв., от които 208, 96 лв.
представляващи стойността на
незаплатена топлинна енергия за периода от 01. 10. 2016
год. до 30. 11. 2017 год.
и 15, 93 лв.
представляващи лихва за забава за периода от 02. 12. 2016 год.
до 16. 01. 2018 год., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА И.В.К. ***, ЕГН **********, да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-
ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Й.В.В., сумата от 75,
00 лв., представляваща деловодни разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА И.В.К. ***, ЕГН **********, да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-
ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Й.В.В., сумата от
175, 00 лв., представляваща деловодни разноски в исковото производство.
Настоящото решение е
постановено при участието като трето лице на „НЕЛБО” ЕАД гр. София.
Решението
подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14- дневен срок от
връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: