Р Е Ш Е Н И Е
№………………………/ 03.07.2020 г., гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XLIV състав, в открито съдебно заседание на двадесети и седми май две хиляди и
двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ
с участието на секретаря Мария
Миланова, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 600 по описа за
2020 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „П.К.“
ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, депозирана чрез
неговия процесуален представител адв. Р.Ж. *** срещу
Наказателно постановление № 03 – 011093 от 17.04.2019 г., издадено от Директора
на дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна, с което на дружеството –
жалбоподател, на основание разпоредбите на чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414,
ал. 3 от Кодекса на труда, е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 5000 лева (пет хиляди лева) за това, че на 25.03.2019 г. в
гр. Варна в обект – „Делта Планет мол“,
находящ се в УПИ ⅤⅠⅠ
– 351, 847, 1683, 1684, кв. 39 по плана на Западна промишлена зона в гр. Варна,
дружеството „П.К.“ ЕООД, в качеството си на работодател, е допуснал до работа
лицето К.Д.Т., с ЕГН: **********, да престира труд в
полза на „П.К.“ ЕООД с определено работно време от 09:00 часа до 18:00 часа, с
уговорено дневно трудово възнаграждение в размер на 30 лева на ден, с
определено работно място – „Делта Планет мол“, изпълнявайки трудовите функции на „хигиенист“, без да
е сключен трудов договор в писмена форма между страните по трудовото
правоотношение – нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1,
ал. 2 и чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда.
Дружеството – жалбоподател „П.К.“
ЕООД *** намира издаденото наказателно постановление за неправилно и незаконосъобразно,
като представя подробни аргументи в защита на своето становище. Поставя акцент
във въззивната жалба върху процесуалната й
допустимост, доколкото не е бил връчван препис от наказателното постановление
на дружеството. Посочва, че предоставения му екземпляр от АУАН е трудно четлив,
което възпрепятства организирането на защитата на дружеството. Също така
застъпва позиция, че е налице неяснота във волята на административно –
наказващия орган дали санкционира самото дружество в качеството на работодател
или управителя му в качеството му на отговорно длъжностно лице. Навежда
твърдения, че лицето К.Д.Т. се е намирал на територията на търговския комплекс
единствено, за да бъде проведено интервю за работа и не е извършвал трудови
дейности в полза на дружеството на дата 25.03.2019 г. Възразява срещу размера
на наложеното административно наказание, като го намира за твърде завишен.
Поради гореизложените съображения, дружеството „П.К.“ ЕООД моли за отмяна на
наказателното постановление, а в условията на евентуалност моли за редуциране
размера на наложената „имуществена санкция“.
В проведеното на 27.05.2020
г. открито съдебно заседание по НАХД № 600 по описа за 2020 г. на Варненския
районен съд, въззивното дружество се представлява от
своя процесуален представител адв. Р.Ж. ***, който
поддържа жалбата на посочените в нея основания и моли за отмяна на
наказателното постановление, а в условията на евентуалност пледира за изменение
на наказателното постановление в посока намаляване на размера на наложеното
административно наказание до предвидения в Кодекса на труда минимален размер.
В проведеното на 27.05.2020
г. открито съдебно заседание по НАХД № 600 по описа за 2020 г. на Варненския
районен съд, въззиваемата страна дирекция „Инспекция
по труда“ – гр. Варна се представлява от своя процесуален представител началник
отдел АИПО Дарина Ошавкова, която моли за
потвърждаване на наказателното постановление, мотивирайки се, че от
декларираните лично от работника/служителя К.Д.Т. данни по несъмнен начин се
установяват елементите на трудово по своя характер правоотношение между него и
дружеството „П.К.“ ЕООД.
От фактическа страна,
съдът намира за установено следното:
На 25.03.2019 г. св. Е.Д.Н. –
инспектор в дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна и св. Р.Н.П. – гл.
инспектор в дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна извършили проверка по
спазване на трудовото законодателство в обект „Делта Планет
мол“, находящ се в УПИ ⅤⅠⅠ – 351, 847, 1683, 1684, кв. 39 по
плана на Западна промишлена зона в гр. Варна. По време на проверката в
търговския обект св. Н. и св. П. установили, че лицето К.Д.Т. полага труд като
„хигиенист“ за дружеството „П.К.“ ЕООД, което имало задължение да извършва
почистващи дейности в търговския център „Делта Планет
мол“.
В хода на проверката
свидетелите Н. и П. установили, че между дружеството ‚П.К.“ ЕООД и К.Д.Т. е
възникнало трудово правоотношение, като същевременно констатирали, че между
страните по трудовото правоотношение („П.К.“ ЕООД в качеството на работодател и
К.Д.Т. в качеството на работник/ служител) не е сключен трудов договор в
писмена форма.
Преценявайки, че по този
начин, с това свое бездействие, дружеството „П.К.“ ЕООД е извършило нарушение
на разпоредбите на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал.
2 и чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда, на 09.04.2019 г. св. Н. съставил акт за
установяване на административно нарушение, с който санкционирал дружеството „П.К.“
ЕООД за нарушение на посочените нормативни разпоредби.
В предвидения в разпоредбата
на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок постъпило писмено възражение срещу съставения
АУАН, което било разгледано от административно – наказващия орган, но след като
било преценено за неоснователно, на 17.04.2019 г. Директорът на дирекция
„Инспекция по труда“ – гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка,
като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно
постановление, с което на основание разпоредбите на чл. 416, ал. 5 във вр. с
чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда наложил на въззивното
дружество „П.К.“ ЕООД административно наказание „имуществена санкция“ в размер
на 5000 лева за нарушение на чл. 62, ал. 1 във вр. с
чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда.
По отношение на
доказателствата.
Гореизложената фактическа
обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните гласни и писмени
доказателства: показанията на св. Е.Д.Н.; показанията на св. Р.Н.П.;
Констативен протокол от 25.03.2019 г., попълнен от работници/служители на „П.К.“
ЕООД; Протокол от 09.04.2019 г., изготвен от св. Н. и св. П. по отношение проверка
на дружеството „П.К.“ ЕООД.
На първо място, съдът
би желал да отбележи, че изцяло кредитира и дава вяра на показанията на двамата
разпитани свидетели – Н. и П. (инспектори в дирекция „Инспекция по труда“ – гр.
Варна), които бяха единодушни и категорични, че по време на проверката в
търговския комплекс „Делта Планет мол“
в гр. Варна са установили лицето К.Д.Т. да полага труд в обекта, конкретно се е
занимавал с почистването на подовата настилка. Двамата свидетели потвърдиха, че
лично Т. е попълнил сам елементите на своето правоотношение с дружеството „П.К.“
ЕООД – а именно работно време от 09:00 часа до 18:00 часа, 5 работни дни на
седмица, фиксирано трудово възнаграждение в размер на 30 лева на ден.
При така посочените параметри
на правоотношението, възникнало между „П.К.“ ЕООД и К.Д.Т., съдът застъпва
категорично становище, че то носи белезите на трудово правоотношение –
фиксирано работно време, фиксирано работно място, фиксирано трудово
възнаграждение, ясно определени почивни дни – все белези, характерни за
трудовото правоотношение.
Не може да бъде споделено
възражението на въззивното дружество, че лицето Т. се
е намирал в търговския обект „Делта Планет мол“ само и единствено, за да бъде проведено с него интервю
за работа. Това становище на дружеството – жалбоподател е напълно опровергано
от показанията на св. Н. и св. П., които бяха категорични, че Т. е започнал да
извършва вече някаква трудова дейност, а не просто е изчаквал да се види с
управителя на дружеството. Още повече, че св. Н. потвърди, че е разговарял по
телефона с г-н. Петко Александров (управител на „П.К.“ ЕООД) и той не се е
намирал в обекта по време на самата проверка.
Поради гореизложените
съображения, съдът намира за установено от фактическа страна, че на 25.03.2019
г. в гр. Варна в обект – „Делта Планет мол“, находящ се в УПИ ⅤⅠⅠ – 351, 847, 1683, 1684, кв. 39 по
плана на Западна промишлена зона в гр. Варна, дружеството „П.К.“ ЕООД, в
качеството си на работодател, е допуснало до работа лицето К.Д.Т., с ЕГН: **********,
да престира труд в полза на „П.К.“ ЕООД с определено
работно време от 09:00 часа до 18:00 часа, с уговорено дневно трудово
възнаграждение в размер на 30 лева на ден, с определено работно място – „Делта Планет мол“, изпълнявайки
трудовите функции на „хигиенист“, без да е сключен трудов договор в писмена
форма между страните по трудовото правоотношение.
От правна страна съдът намира
за установено следното:
Съдът намира, че жалбата е
процесуално допустима за разглеждане, доколкото препис от наказателното
постановление не е бил връчван на дружеството – жалбоподател. По принцип съдът
се солидаризира с позицията, изложена във въззивната
жалба, че е следвало административно – наказващият орган да прояви малко по –
висока активност в опита си да връчи препис от наказателното постановление, тъй
като адреса – седалище и адрес на управление на дружеството са били известни на
дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна, най – малкото се съдържат в
изготвения от свидетелите Н. и П. Протокол за извършена проверка на дружеството
„П.К.“ ЕООД, а и в крайна сметка адреса – седалището и адрес на управление на
дадено търговско дружество са общоизвестни, с оглед информацията от Търговския
регистър към Агенцията по вписванията.
Разгледана по същество, съдът я намира за частично
основателна, поради следните причини:
На първо място съдът не установи в рамките на
извършената служебна проверка в хода на административно – наказателното
производство да са били допуснати съществени процесуални нарушения. Акта за
установяване на административно нарушение е изготвен от длъжностно лице със
съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити, кумулативно
предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН и е надлежно предявен по реда на
чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. Самото наказателно постановление също е издадено от
компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН. Не на последно място,
следва да се отбележи, че вмененото във вина на въззивното дружество нарушение
е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво се изразява
административното нарушение, поради което не е накърнено правото му на защита.
Императивната разпоредбата на
чл. 62, ал. 1 от Кодекса на труда предвижда трудовият договор да се сключва в
писмена форма, като от събраните по делото гласни и писмени доказателства
безспорно с установи, че дружеството „П.К.“ ЕООД е пренебрегнало изпълнението
на посочената правна норма в своето трудово правоотношение с К.Д.Т., поради
което и според съда съвсем правилно е била ангажирана административно –
наказателната отговорност на дружеството за нарушение на посочената нормативна
разпоредба.
Съдът няма как да сподели
възражението, че връчения на представител на дружеството АУАН, е нечетлив. В
крайна сметка, при условие, че представляващият дружеството не е могъл да
разбере съдържанието на АУАН е имал възможност още на място да възрази в тази
посока. Подобно възражение не само не е направено, но и дружеството се е
възползвало от правото си да депозира възражение с правно основание чл. 44, ал.
1 от ЗАНН, което според съда установява, че е разгърнало в пълен обем правото
си на защита в административно – наказателното производство.
Пределно ясна е волята на
административно – наказващия орган да санкционира дружеството „П.К.“ ЕООД в
качеството му на работодател. Нито в словесното описание на нарушението, нито в
посочената правна квалификация е засегнат въпроса за виновно длъжностно лице,
което е допуснало извършване на процесното нарушение.
За пълнота на мотивите следва
да се отбележи, че предвид разпоредбата на чл. 415в, ал. 2 от Кодекса на труда,
в никакъв случай не може да се приеме процесното нарушение за „маловажен
случай“ и респ. да се приложи разпоредбата на чл. 28, буква „А“ от ЗАНН.
По отношение вида и размера
на наложеното административно наказание.
Административно – наказващият
орган е възприел изцяло фактическата обстановка описана в акта за установяване
на административно нарушение и необосновано, според съда, е наложил наказание
за извършеното деяние в размер над предвидения в закона минимум от 1500 лева.
При индивидуализиране на наказанието, съдът отчита като смекчаващо вината
обстоятелство, че в административно – наказателната преписка не се съдържат
данни дружеството „П.К.“ ЕООД да е санкционирано за подобни нарушения на
трудовото законодателство, което мотивира съдът да приеме, че нарушението е
извършено за първи път, което от своя страна налага извода за едно като цяло
отговорно и правилно отношение на въззивното дружество към законоустановения
ред в страната. Отегчаващи вината обстоятелства не бяха констатирани в хода на
съдебното производство, поради което съдът намира, че определеното към
минимален размер наказание се явява справедливо и напълно съответства на
целите, предвидени в разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН.
Поради гореизложените
съображения, съдът намира, че Наказателно постановление № 03 – 011093 от
17.04.2019 г., издадено от Директора на дирекция „Инспекция по труда“ – гр.
Варна, издадено от Директора на дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна следва да бъде изменено в санкционната си част, като размера на наложеното
административно наказание „имуществена санкция” бъде намален до предвидения в
разпоредбата на чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда минимум от 1500 лева.
Предвид изхода на делото,
според съда не следва да се присъждат разноски на нито една от двете страни.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
Изменя Наказателно
постановление № 03 – 011093 от 17.04.2019 г., издадено от Директора на дирекция
„Инспекция по труда“ – гр. Варна, с което на„П.К.“ ЕООД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление:***, на основание разпоредбите на чл. 416, ал. 5
във вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда, е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5000 лева
(пет хиляди лева) за това, че на 25.03.2019 г. в гр. Варна в обект – „Делта Планет мол“, находящ
се в УПИ ⅤⅠⅠ – 351, 847, 1683,
1684, кв. 39 по плана на Западна промишлена зона в гр. Варна, дружеството „П.К.“
ЕООД, в качеството си на работодател, е допуснал до работа лицето К.Д.Т., с
ЕГН: **********, да престира труд в полза на „П.К.“
ЕООД с определено работно време от 09:00 часа до 18:00 часа, с уговорено дневно
трудово възнаграждение в размер на 30 лева на ден, с определено работно място –
„Делта Планет мол“,
изпълнявайки трудовите функции на „хигиенист“, без да е сключен трудов договор
в писмена форма между страните по трудовото правоотношение – нарушение на
разпоредбата на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 и
чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда, като намалява размера на наложената
„имуществена санкция“ до размер от 1500 лева (хиляда и петстотин лева).
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщение за
изготвянето му пред Административен съд – Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: