Р Е Ш Е Н И Е  №

гр.Русе, 08.03.2021г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Русенският Районен съд, ПЪРВИ наказателен състав в публично заседание на шестнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в състав:

         

                                                                    Председател: Явор Влахов

 

при секретаря Албена Соколова, като разгледа докладваното от съдията АНДело № 1809/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното:

          Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

          Постъпила е жалба от адв. О.Б. *** качеството му на упълномощен процесуален представител на В.Р.К.,*** до Русенския Районен съд, против наказателно постановление № 18-001523/30.09.2020 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Русе, с което на К. на осн. чл.414, ал.3 от КТ е наложена “Глоба” в размер на 1500.00 лв. за извършено нарушение по чл.62, ал.1, вр. чл.61, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ. Жалбоподателя моли съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно.

          Административнонаказващият орган, редовно призовани, изпращат упълномощен процесуален представител, който поддържа наказателното постановление.

Русенската Районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Жалбоподателя, редовно призован, се явява лично и с упълномощен процесуален представител. Излагат твърдения за липсата на елементи от обективната страна на състава на нарушението и молят, наказателното постановление да бъде отменено.

          Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

          На 09.08.2019 г., по повод възникнала злополука по време на работа със загинал работник – И.В.Ц., свид. Г.Г. – инспектор в Дирекция “ИТ” гр. Русе, извършил проверка за спазване на трудовото законодателство по работни места на обекта на полагане на труд – гр.Русе, ул.“Орлово гнездо“ № 2, бл.“Никола“ вх.“В“. В хода на проверката свид. Г. установил, че по възлагане от управителя на етажната собственост на входа –Н.М., жалб. В.К. бил нает да извърши демонтаж на старата метална дограма на стълбищните площадки на входа. Било уговорено заплащане в размер на 500.00 лв. За извършването на тази дейност, жалб. К. поискал помощ от своите приятели И. Ц. и свид. Д.П., които се съгласили и разбрали да си разделят парите. На 09.08.2019г. сутринта, тримата започнали работа, като Ц. и П. премахвали стъклата и режели металните елементи на дограмата по етажите, а Ц. извозвал струпаните от тях отпадъци със собственият си бус. Около 14.00 ч., докато работели на площадката между пети и шести етаж, И. Ц. загубил равновесие, полетял от площадката и паднал на земята. Екип на Спешна помощ до откарал в болницата, но въпреки оказаната му медицинска помощ Ц. починал.

          Свид.Г. установил също така, че жалб. К. е регистриран като ЕТ “Хамелеон-В.К.“. След направена справка в информационната система, Г. установил, че починалото лице И. Ц. нямал сключен писмен трудов договор с работодателя ЕТ „Хамелеон – В.К.“. Поради това и след като преценил, че между работника И. Ц. и този едноличен търговец са налице трудови правоотношения, съставил Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение между тях от 09.08.2019 г. Постановлението било обжалвано от ЕТ пред Административен съд Русе. Впоследствие, въз основа на допълнително събрана информация, свид. Г. приел, че в настоящият случай ЕТ “Хамелеон-В.К.“ няма качеството на работодател, а такова има физическото лице В.К., поради което с Постановление от 02.09.2019 г. по чл.405а, ал.1 от КТ обявил съществуването на трудовото правоотношение между И. Ц., в качеството на работник и В.К., в качеството на работодател. Това постановление било обжалвано от жалб. К. ***, който с Решение № 47/16.11.2020 г. по АД № 480/20 г. отменил и двете постановления, като приел, че трудово правоотношение не е съществувало нито между ЕТ “Хамелеон-В.К.“ и И. Ц., нито между В.К., извън търговското му качество на ЕТ и Ц.. Решението влязло в сила на 09.12.20 г.

С оглед установеното, свид.Г. преценил, че е допуснато нарушение на чл.62, ал.1, вр. чл.61, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от Кодекса на труда, за това, че на 09.08.19г. И. Ц. е полагал труд, без да има сключен трудов договор с работодателя В.К.. За това нарушение съставил акт срещу жалбоподателя.

Въз основа на този акт, Директорът на “ИТ”-Русе издал обжалваното наказателното постановление, с което за нарушението и на осн. чл.414, ал.3 от КТ наложил на В.К. административно наказание “Глоба” в размер на 1500.00 лв.

 

Тази фактическа обстановка Съдът приема за установена от събраните в хода на  настоящото производство  доказателства.

Жалбата е подадена в срока на чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от легитимното за това действие лице, при наличието на правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество се явява основателна.

Съдът констатира, че при съставяне на актът за установяване на административното нарушение и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са предпоставка за отмяна на НП само на това основание.

В акта, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението било описано пълно и ясно, като били посочени всички елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към него обстоятелства. По този начин, била осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което в крайна сметка той сторил, в развилото се съдебно производство.

От друга страна, при изследване на материалноправната законосъобразност на НП, Съдът констатира, че е налице незаконосъобразен административен акт, тъй като отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушение по чл.62, ал.1, вр. чл.61, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от Кодекса на труда, чиито състав не е осъществен нито от обективна, нито от субективна страна от В.Р.К.. Основанията за това са следните:

Съгласно цитираните разпоредби, трудовият договор се сключва в писмена форма между работника или служителя и работодателя, преди постъпването на работа. Чл.1, ал.2 от КТ от своя страна предвижда, че отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.

Безспорно, не всяко полагане на труд обаче представлява престиране на работна сила, а оттам - и основание за квалифициране на възникващите във връзка с това отношения като трудови правоотношения по смисъла на чл.1, ал.2 от КТ.

За да е налице трудово правоотношение по смисъла на КТ, следва де се установи наличието на всички негови белези, а именно предоставяне на работна сила, продължаващ и траен характер, възмездност, работно място, работно време, регламентирани почивки и длъжност на работника.

По мнение на Съда, в настоящият случай наличието на тези характеристики на трудовото правоотношение между В.К. и И. Ц. не само не бяха доказани по несъмнен и безспорен начин, а дори бе оборено в пълна степен тяхното съществуване.

Доказателствата събрани по делото дават основание да се приеме, че се касае за граждански правоотношения между жалбоподателя и починалия. Установи се, че между тях било договорено извършване на конкретно определена работа – премахване на стара метална дограма на етажните площадки на вх.“В“ на бл.Никола, за която Ц. щял да получи уговорено възнаграждение. Тази работа Ц. изпълнявал по уговорка с жалбоподателя, без последният да му е определил длъжност, която да заема, работно време, регламентирани почивки при изпълнение на възложената работа и т.н. Очевидно е, че между К. и Ц. била постигната договорка за определен еднократен резултат, а не за трудова функция, която починалия да изпълнявана трайно и постоянно. Уговорено било заплащане именно за изпълнение на тази дейност, което явно не представлява регулярно трудово възнаграждение. От събраните доказателства се установява също така, че отношенията между жалбоподателя и И. Ц. бил приятелски, без характерната за трудовото правоотношение субординация при упражняване на дисциплинарната власт. Разпределението на задачите между тримата също е ставало по тяхно взаимно съгласие, според притежаваните от всеки квалификация и умения, а не в резултат на нареждане от страна на жалбоподателя, като работодател.

С оглед на така установената липса на елементите на трудово правотноошение се налага извода, че жалбоподателя не се явява работодател на И. Ц. и за него не е възникнало задължението да сключи писмен трудов договор с починалия.

Предвид изложеното Съдът намира, че неправилно и в нарушение на материалния закон е ангажирана отговорността на В.К. за извършено от него нарушение по чл.62, ал.1, вр. чл.61, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от Кодекса на труда, поради което, като материално незаконосъобразно, обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено.

По делото жалбоподателя В.К. се представлявал от упълномощен процесуален представител – адв. О.Б. ***, на когото заплатил хонорар в размер на 400.00 лв., съобразно приложените по делото адвокатско пълномощно, договор за правна помощ, банково извлечение и списък на разноските. В хода на съдебните прения, адв. Б. претендира присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение в пълният му размер. Този размер на възнаграждението надвишава определения минимум в нормата на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, приложима по силата на чл.18, ал.2 от същата наредба, но доколкото липсва възражение за прекомерност от страна на АНО, Съдът не разполага с правомощие да го коригира.

Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съобразно чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Според легалното определение на §1, т.6 от ДР на АПК „Поемане на разноски от административен орган" е поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган.

Административнонаказващ орган в настоящият случай е Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Русе, част от структурата на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.

С оглед на изложеното, понастоящем Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя В.Р.К.,*** разноските за адвокатско възнаграждение в претендирания размер от 400.00 лв.

Поради това и на основание чл. 63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 АПК Съдът

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-001523/30.09.2020 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Русе, с което на В.Р.К.,***, ЕГН-**********, на осн. чл.414, ал.3 от КТ е наложена “Глоба” в размер на 1500.00 лв. за извършено нарушение по чл.62, ал.1, вр. чл.61, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от Кодекса на труда.  

 

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, да заплати на В.Р.К.,***, ЕГН-**********, направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 /четиристотин/ лв.

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр.Русе.

 

                                                Районен съдия: