РЕШЕНИЕ
№ 63
гр. Габрово, 26.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на
двадесет и четвърти август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Павел Неделчев
Членове:Благовеста Костова
Славена Койчева
при участието на секретаря Веселина Й. Венкова
в присъствието на прокурора Ал. Хр. Александров
като разгледа докладваното от Павел Неделчев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20224200600163 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК. Образувано е по въззивна
жалба от адв. Л.Ц. от АК – Габрово, в качеството на служебен защитник на
подсъдимия М.Т.Т. от гр. Габрово, срещу присъда № 41 от 04.07.2022 г. по НОХД №
242/2022 г. по описа на Районен съд – Габрово.
С атакуваната присъда подсъдимият М.Т.Т. е признат за виновен в това, че на
неустановена дата в периода от м. април до началото на м. юли 2021 г., в гр. Габрово,
противозаконно присвоил чужда движима вещ, която владеел – велосипед „***” на
стойност 522,00 лева, собственост на Д.Р.Р. от с. Г., общ. Габрово - престъпление по
чл. 206, ал.1 от НК, като на основание чл. 55, ал.1, т. 1 от НК го е осъдил на девет
месеца лишаване от свобода.
Със същата присъда подсъдимият М.Т.Т. е признат за виновен в това, че на
неустановена дата през м. юли 2021 г., в гр. Габрово, при условията на повторност и в
немаловажен случай, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал
заблуждение у В.Д.Р. от с. Г., общ. Габрово, че ще му предаде велосипед, собственост
на Х.А.И. от гр. Габрово, с което му причинил имотна вреда в размер на 300 лева -
1
престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 209, ал. 1, във вр. с чл. 28, ал. 1 от НК,
като на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК го е осъдил на осем месеца лишаване от
свобода.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия М.Т.Т. е определено едно
общо по-тежко наказание измежду наложените му с присъдата в размер на девет
месеца лишаване от свобода, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в” от ЗИНЗС да
бъде изтърпяно при първоначален строг режим.
На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК е постановено при изпълнение на
определеното общо наказание да се приспадне времето, през което спрямо подсъдимия
М.Т.Т. е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража”, като един
задържане да се зачита за един ден „Лишаване от свобода”.
Със същата присъда, на основание чл. 68, ал. 1 от НК е приведено в
изпълнение спрямо М.Т.Т. отложеното му с определение № 260003/17.09.2020 г. по
ЧНД № 734/2020 г. по описа на РС – Габрово, в сила от 03.10.2020 г., наказание от една
година и шест месеца лишаване от свобода, което на основание чл.57, ал. 1, т. 2, б. „в”
от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.
С присъдата, на основание чл. 45 от ЗЗД, подсъдимият М.Т.Т. е осъден да
заплати на Д.Р.Р. от с. Г., общ. Габрово сумата от 472 лева, представляващи
обезщетение за нанесените му от деянието имуществени вреди, ведно със законната
лихва от датата на увреждането – 01.07.2021 г., до окончателното им изплащане, като
над този размер до пълно претендираните 522 лева гражданският иск е отхвърлен, като
неоснователен и недоказан.
Със същата присъда, на основание чл. 45 от ЗЗД, подсъдимият М.Т.Т. е осъден
да заплати на В.Д.Р. от с. Г., общ. Габрово сумата от 300 лева, представляващи
обезщетение за нанесените му от деянието имуществени вреди, ведно със законната
лихва от датата на увреждането – 31.07.2021 г., до окончателното им изплащане.
Подсъдимият Т. е осъден да заплати по сметка на РС - Габрово държавна такса
върху уважените граждански искове в размер на общо 100 лева. Постановено е
приложеното веществено доказателство – 1 бр. оптичен диск, да остане на съхранение
по делото.
С присъдата, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимият Т. е осъден да
заплати на всеки от частните обвинители и граждански ищци Д.Р. и В.Р. по 400 лева,
представляващи направени от тях разноски за повереник.
С присъдата, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимият Т. е осъден да
заплати в полза на държавата разноските по делото, както следва: по сметка на ОД на
МВР - Габрово направените в досъдебната фаза на процеса разноски в размер на 105,40
лева и по сметка на РС - Габрово направените в съдебната фаза разноски в размер на 20
2
лева, както и по 5 лева държавна такса в полза на РС – Габрово в случай на служебно
издаване на изпълнителни листи.
В депозираната от защитника въззивна жалба се излага, че присъдата е
неправилна, тъй като не са приложени законите, които е трябвало да се приложат,
поради което наложеното наказание е явно несправедливо. Защитникът счита, че и
двете престъпления съставляват маловажни случаи – налице са незначителни вредни
последици и смекчаващи отговорността обстоятелства, които разкриват по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от
съответния вид; налице са отношения на приятели и ако подсъдимият е проявил
недобросъвестност, това не може да се сравни с обикновените случаи на измама и
обсебване; касае се за суми в минимален размер, като 300 лева не могат за обосноват
повторност при измамата; подсъдимият е бил само на 21 години. Във въззивната жалба
се претендира за изменение на присъдата, като се приеме, че се касае за маловажни
случаи по чл. 206, ал. 5 от НК и по чл. 209, ал. 3 от НК и по тези текстове се определи
наказание пробация.
В съдебно заседание пред настоящия състав въззивната жалба се поддържа от
подсъдимия Т. и защитника му адв. Ц. по изложените в нея съображения. По
съществото на делото защитникът навежда и нов аргумент срещу присъдата, като
обосновава съждение за наличие на гражданско-правни отношения във връзка с
деянието, квалифицирано като обсебване. Подсъдимият Т. изразява съгласие с
позицията на своя защитник. В последната си дума отправя искане наложеното му
наказание лишаване от свобода да бъде заменено с пробация.
Прокурорът от Окръжна прокуратура – Габрово оспорва жалбата. Счита, че
присъдата е правилна, законосъобразна и обосновано, поради което следва да се
потвърди.
Частните обвинители и граждански ищци Д.Р. и В.Р., редовно призовани, не се
явяват и не се представляват пред въззивната инстанция.
Въззивният съд, след като разгледа жалбата, обсъди становищата на страните в
процеса и извърши цялостна служебна проверка на присъдата, на основание чл. 314 от
НПК, приема следното:
Жалбата е процесуално допустима. Същата е депозирана от страна в процеса,
която е легитимирана да атакува постановения съдебен акт и е подадена в срока за
обжалването му.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
За да постанови присъдата си първоинстанционният съд е събрал всички
относими доказателства, като е анализирал и съпоставил поотделно и в тяхната
съвкупност обясненията на подсъдимия М.Т.; показанията на свидетелите Д.Р., В.Р.,
3
Н.Т. и Х.И.; писмените доказателства, имащи отношение към предмета на доказване –
копие на гаранционна карта и касов бон от 01.08.2020 г.; фото снимки на велосипед;
фактура № 22/14.12.2020 г. и протокол за доброволно предаване от дата 14.10.2021;
протоколи за оглед на веществени доказателства; заключение по съдебно-оценъчна
експертиза; протокол за доброволно предаване от 19.11.2021 г. от Д.Р.; протокол за
доброволно предаване от 18.11.2021 г. от Х.А.И.; 2 броя приемо-предавателен
протокол от 04.02.2022 г. Въззивният съд, след собствен комплексен анализ на всички
събрани по делото доказателства, намира че установената от районния съд фактическа
обстановка е обоснована и почива на вярна и добросъвестна интерпретация на
събраните по делото доказателства, анализирани в тяхната съвкупност, като без да я
променя по основните моменти от предмета на делото, я възприема, както следва:
Подсъдимият М.Т.Т. е роден на *** г. в гр. Габрово. Живее в гр. Габрово.
Същият е със средно образование. Осъждан е.
С присъда № 233/17.06.2020 г. по НОХД № 1224/2019 г. по описа на Районен
съд – Габрово, влязла в сила от 03.07.2020 г., подсъдимият М.Т. е признат за виновен в
извършване на престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 209, ал. 1, във вр. с чл.
26, ал. 1 от НК, за което и при приложение на чл. 58а, ал. 1 от НК е осъден на една
година и шест месеца лишаване от свобода, като изпълнението на наказанието е
отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от четири години, считано
от влизане в сила на присъдата.
Видно от копие от гаранционна карта и от фискален бон, на 01.08.2020 г.
съпругата на пострадалия Д.Р. закупила зелен на цвят велосипед марка „***”.
Свидетелят Д.Р. предоставил ползването на велосипеда на своя син – свидетелят В.Р.,
който го държал в гаража на къщата им в с. Г., общ. Габрово.
Подсъдимият М.Т. и свидетелят В.Р. се познавали. На неустановена дата през
м. април 2021 г. подсъдимият помолил посочения свидетел да му даде за временно
ползване велосипеда си марка „***“. В.Р. се съгласил и му дал вещта. Уговорката
между тях била Т. да ползва велосипеда за срок от около две седмици, след което да го
върне. След изтичането на този срок М.Т. не върнал вещта, а на запитване от страна на
В.Р. кога ще му предаде обратно колелото, му заявил, че ще стори това след около 10
дни. След изтичане на допълнителния срок свидетелят В.Р. отново се заинтересувал за
велосипеда си, като тогава подсъдимият му казал, че същият бил откраднат в гр. П..
Междувременно Т. боядисал в черен цвят рамката на велосипеда и на неустановен ден
в началото на м. юли 2021 г. го заменил за персоналния компютър на свидетеля Х.И..
На свидетеля И. обяснил, че преди това е закупил колелото от свидетеля В.Р..
Същевременно свидетелят Д.Р. установил липсата на велосипеда и след като разбрал
от сина си причината за това, потърсил М.Т.. В телефонен разговор подсъдимият поел
ангажимент пред Д.Р. да му заплати обезщетение в размер на 600 лева за велосипеда,
4
като уговорката между двамата била парите да бъдат предадени на свидетеля В.Р..
Въпреки постигнатото споразумение обаче подсъдимият дал на свидетеля В.Р.
единствено сумата от 50 лева, след което прекъснал всякакъв контакт както с него, така
и с баща му, което провокирало последния да подаде жалба в РУ – Габрово. В същия
период от време, при проведена среща в гр. Габрово, на която присъствал и
подсъдимият, свидетелят Н.Т., по неустановена по делото причина, предал на В.Р.
сумата от 500 лева.
В края на м. юни 2021 г. свидетелят Х.И. се уговорил със свидетеля В.Р. да му
продаде своя велосипед марка „***”, жълт на цвят, за сумата от 300 лева, за която
договореност научил и подсъдимият, който познавал и двамата. На неустановен ден в
началото на м. юли 2021 г. М.Т. и свидетелят Х.И. тръгнали към дома на В.Р. в с. Г.,
общ. Габрово, за да му предадат посочения велосипед. Преди да достигнат до дома на
свидетеля В.Р., в с. П., общ. Габрово подсъдимият казал на свидетеля Х.И. да го изчака
пред местния магазин, докато той отиде до с. Г., за да предаде велосипеда и да вземе
парите от продажбата му. Малко по-късно М.Т. се срещнал с В.Р. пред дома на
последния, като при проведения разговор му казал, че свидетелят Х.И. е зает и не може
да дойде, както и че го е ангажирал да получи уговорената продажна цена.
Пострадалият В.Р. се доверил на съобщеното му от подсъдимия и му дал сумата от 300
лева с уговорката след като ги даде на свидетеля Х.И., малко по-късно да му предаде и
самия велосипед. След като взел дадените му пари, М.Т. се върнал при свидетеля Х.И.,
който го чакал в с. П., и първоначално му заявил, че В.Р. се е отказал да закупи
велосипеда, а малко по-късно признал пред него, че всъщност е измамил В.Р., за да
получи сумата от 300 лева. Впоследствие Х.И. се свързал с пострадалия В.Р. и му
обяснил, че не е получавал от Т. пари за колелото си и че последният го е заблудил.
Според заключението на съдебно-оценъчната експертиза, което не е оспорено
от страните по делото и се приема от съда за мотивирано и законосъобразно изготвено,
стойността на процесния велосипед марка „***” към м. юли 2021 г. е 522 лева.
Въззивният съд намира, че при извеждане на релевантната фактическа
обстановка от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране
на вътрешното му убеждение, тъй като са обсъдени всички относими доказателствени
материали, без някои от тях да са били подценени или игнорирани за сметка на други,
без логически грешки при обсъждането им или преиначаване на техния смисъл.
Обосновано, при извеждане на правно значимите с оглед предмета на
доказване факти и обстоятелства, първоинстанционният съд е кредитирал с доверие
показанията на свидетелите В.Р. и Х.И., които кореспондират помежду си и в същото
време намират потвърждение и в други доказателствени източници. От показанията на
свидетеля В.Р. се установява, че през м. април 2021 г. е предоставил за временно
ползване на М.Т. велосипеда си марка „***”. Това обстоятелство не се отрича от самия
5
подсъдим. Несъмнено е, че след изтичане на уговорения срок за ползване, свидетелят
В.Р. е провел разговори с Т., при които първоначално подсъдимият казал, че ще върне
колелото след известно време, а впоследствие заявил, че не може да го върне, защото
същото е откраднато в гр. П.. Правилно районният съд е възприел показанията на
свидетеля Х.И., който е заявил, че е виждал подсъдимия да управлява през същия
период зелен на цвят велосипед марка „***“, както и, че впоследствие, в замяна на
един компютър, му дал същия велосипед, чиято рамка обаче вече била боядисана в
черно. При провеждане на досъдебното производство свидетелят И. е предал с
протокол за доброволно предаване ползвания от него велосипед, на който преди това
монтирал части от рамката на предаденото му преди това от подсъдимия колело. В
показанията си свидетелите В.Р. и Д.Р. заявяват, че при огледа в полицията на
предадени от свидетеля И. велосипед са разпознали по специфични белези рамката от
тяхното колело.
При така събраните доказателства напълно правилно съставът на районния съд
е оценил единствено като защитна и недостоверна версия твърденията на подсъдимия
Т., според които процесният велосипед бил откраднат в гр. П.. Правилно е прието за
опровергано и заявеното от подсъдимия, според което даденото от него на свидетеля
Х.И. колело е различно от това, предоставено му за ползване свидетеля В.Р., още
повече, че такъв извод не намира потвърждение в показанията на свидетеля Н.Т..
На следващо място, районният съд правилно е анализирал с оглед
действителното им съдържание и взаимна връзка показанията на свидетелите В.Р. и
Х.И. относно второто инкриминирано деяние. Установено е по несъмнен начин, че
между посочените две лица е било постигнато съгласие за покупко-продажба на
велосипед марка „***“, собственост на свидетеля И.. Именно Х.И. логично и
последователно установява, че е бил придружен от подсъдимия при отиването си към
с. Г., където живее свидетеля В.Р. и трябвало да предаде велосипеда и да получи
договорената цена от 300 лева. До дома на пострадалия обаче стигнал само М.Т.. От
показанията на свидетеля В.Р., които като логични и последователни правилно са
кредитирани с доверие, се изяснява начина на въвеждането му в заблуждение, за да
предаде на подсъдимия 300 лева. Установява се, че тези пари М.Т. не е предал след
това на свидетеля Х.И., като обяснил на последния, че В.Р. се бил отказал да купува
колелото, защото не го харесал. Правилно първоинстанционният съд не е приел за
достоверни и опровергани от показанията на свидетелите В.Р. и Х.И. обясненията на
подсъдимия Т., според които не е участвал в извършването му и не знае нищо за това
деяние.
По обвинението за престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК
Въззивният съд счита, че при правилно установената фактическа обстановка
районният съд е извел верен правен извод относно деятелността на подсъдимия М.Т.,
6
като го е признал за виновен в това, че на неустановена дата в периода от м. април до
началото на м. юли 2021 г., в гр. Габрово, противозаконно присвоил чужда движима
вещ, която владеел – велосипед „***” на стойност 522,00 лева, собственост на Д. Р. Р.
от с. Г., общ. Габрово, с което е извършил престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК.
„Обсебване“ е налице, когато определено физическо лице получи на някакво
правно основание чуждо имущество да го владее или пази, но извърши с него
неправомерен акт на имуществено разпореждане в свой личен или чужд интерес. „Да
владее или пази“ означава, че чуждите движими вещи са предоставени на дееца на
някакво правно основание - било по силата на договор, устно разпореждане или
фактическо предаване. Разпореждане е налице и тогава, когато деецът откаже да върне
намиращите се в неговата фактическа власт чужди вещи, демонстрира промяна в
отношението си към тях и започне да ги третира като свои. Субект на престъплението
по чл. 206, ал. 1 от НК може да бъде всяко наказателно отговорно лице, което има
фактическа власт върху предмета на престъпление на правно основание. В конкретния
случай напълно правилно и законосъобразно съставът на районния съд е приел, че са
изпълнени признаците от състава на това престъпление. От обективна страна е
установено, че инкриминираният велосипед правомерно е преминал във фактическата
власт на подсъдимия Т.. Тази вещ обаче не е престанала да бъде чужда за него и той не
е имал право да се разпорежда с нея така, както е направил като я е предал на
свидетеля Х.И. в замяна на един компютър. В резултат на тези действия от страна на
подсъдимия, собственикът на велосипеда Д.Р. е претърпял имуществена вреда в размер
на 522 лева.
Правилен и законосъобразен е изводът на районния съд, че подсъдимият Т. е
действал при пряк престъпен умисъл, тъй като той е съзнавал, че предметът на
престъплението е чужда движима вещ, която владее на правно основание и му е
позволено да върши само определени действия с нея, като е предвиждал, че в резултат
на замяната на велосипеда с компютър извършва акт на разпореждане и това е извън
предоставените му правомощия.
В хода по съществото на делото защитата противопоставя тезата за развили се
между подсъдимия и свидетеля В.Р. гражданско-правни отношения, които изключват
съществуването на наказателно правоотношение. Същата позиция е застъпена и пред
първоинстанционния съд, който мотивирано я е приел за неоснователна по
съображения, които се споделят от настоящия състав. Преди всичко, не почива на
доказателствата по делото твърдението, че след като подсъдимият не върнал
велосипеда, той получил съгласие да го заплати, т.е. че от един момент насетне
отношенията между Р. и Т. придобили характера на договор за покупко-продажба.
Преди всичко, в показанията си В.Р. категорично установява, че дал велосипеда си на
Т. само за временно ползване, както и че след като уговореният и впоследствие
7
удължен срок за ползване изтекъл, вещта не била върната. Свидетелят е
последователен в изказа си за това, че както в момента на даване на колелото на
подсъдимия, така и впоследствие не е имал намерение да го продава. Впрочем, самият
М.Т. не твърди да е имало подобни договорки с В.Р. или с неговия баща. Това, което
съобщава подсъдимият в обясненията си, е за разговорите си с пострадалия Д.Р. за
начина на възстановяване на вредите и уговорения размер на същите. Следователно
няма база за разсъждения на плоскостта на сключен договор за покупко-продажба,
поради липса на предмет на едно такова облигационно отношение, тъй като към
момента на комуникацията между М.Т. и Д.Р. актът на разпореждане с процесната вещ
е бил извършен, съответно вече са били реализирани признаците от състава на
престъплението по чл. 206, ал. 1 от НК. Настоящият състав намира за правилен извода
на районния съд, че по делото не е доказано дадените от свидетеля Т. на свидетеля В.Р.
пари да са били за възстановяване на вредите от обсебената движима вещ. Установено
е единствено заплащането от страна на подсъдимия на пострадалия на сумата от 50
лева за причинените щети.
Въззивният съд намира за неоснователно искането за квалифициране на
деянието като маловажен случай на престъпление по чл. 206 от НК. Конкретно
извършеното от подсъдимия Т. престъпление не се отлича с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на обсебване. Стойността на
причинените вреди е 522 лева, като същите, макар и да са под размера на минималната
работна заплата, не са незначителни. Възстановени са само 50 лева. Обществената
опасност на конкретното деяние също не може да се опрели като занижена, като върху
нея рефлектират и данните за съдебното минало на подсъдимото лице. Независимо от
младата си възраст – на 21 години към време на престъплението, М.Т. е осъждан за
престъпления против собствеността – за кражба и за измама, и сравнително кратко
време след това извършва нови престъпления против собствеността.
По обвинението за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 4, вр. с чл. 209, ал. 1 от НК
Настоящият състав намира, че при правилно установената фактическа
обстановка първоинстанционният съд е достигнал до верен правен извод относно
деятелността на подсъдимия М.Т., като го е признал за виновен в това, че на
неустановена дата през м. юли 2021 г., в гр. Габрово, при условията на повторност и в
немаловажен случай, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал
заблуждение у В.Д.Р. от с. Г., общ. Габрово, че ще му предаде велосипед, собственост
на Х.А.И. от гр. Габрово, с което му причинил имотна вреда в размер на 300 лева, като
е извършил престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 209, ал. 1, във вр. с чл. 28,
ал. 1 от НК.
От събраните доказателства са установени обективните признаци на
престъплението измама, при което пострадалият е бил въведен в заблуждение, в
8
резултат на което, и поддържането му, извършил акт на имуществено разпореждане с
инкриминираните 300 лева. Налице са признаците и от субективния състав на
престъплението - пряк умисъл и користна цел. Подсъдимият Т. е предвиждал, че в
резултат на осъщественото от него въздействие върху пострадалия, у него са
възникнали неправилни представи, които продължават да се поддържат. Наред с това е
съзнавал, че като последица от създадените и поддържани неправилни представи В.Р.
извършва акт на имуществено разпореждане с пари, водещи до увреждане на
имуществото му, съответно до набавяне на целената от него облага.
И по отношение на това деяние въззивният съд намира за неоснователно
искането за квалифицирането му като маловажен случай на престъпление по чл. 209 от
НК, тъй като същото не се отлича с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на измама. Стойността на причинените вреди не са
единствения критерий за тази преценка, като следва да се посочи и, че предметът на
престъплението – пари в размер на 300 лева, които непълнолетния В.Р. е получил при
полагане на личен труд, не е незначителен. Обществената опасност на конкретното
деяние също не може да се опрели като занижена, което несъмнено се обуславя и от
данните за съдебното минало на подсъдимото лице. Видно е, че М.Т. е осъждан за
престъпления против собствеността – кражба, а впоследствие през 2020 г., т.е. около
една година преди извършване на настоящото деяние, и за измама. При посочените
обстоятелства сама по себе си младата възраст на дееца не е достатъчно основание, за
да се приеме наличието на маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК.
За престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК е предвидено наказание от една до
шест години лишаване от свобода. Първоинстанционният съд е индивидуализирал
наказанието на подсъдимия М.Т., като е приел, че са проявени многобройни
смекчаващи обстоятелства, при наличието на които така предвиденото в закона
наказание със специален минимум се явява несъразмерно тежко. Като такива са
отчетени младата възраст на дееца, обремененото му материално положение, ниската
стойност на предмета на посегателство и възстановяването, макар и в минимален
размер, на част от причинената щета. Прилагайки разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от
НК, отчитайки и данните за обремененото му съдебно минало, районният съд е
наложил на подсъдимия Т. наказание от девет месеца лишаване от свобода.
Въззивният съд намира, че така определеното наказание от девет месеца
лишаване от свобода е съответно на обществената опасност на деянието и дееца. Не са
налице такива неотчетени обстоятелства, които да мотивират към допълнително
облекчаване на положението на подсъдимия Т.. Подобни обстоятелства не се навеждат
във въззивната жалба и в хода по съществото на делото.
За престъпление по чл. 210, ал. 1, вр. с чл. 209, ал. 1 от НК е законодателят е
предвидил наказание от една до осем години лишаване от свобода.
9
Първоинстанционният съд е индивидуализирал наказанието на подсъдимия М.Т. при
приложение на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, като е отчел младата му възраст, обремененото
му материално положение и ниската стойност на причината вреда. Вземайки под
внимание очертаните смекчаващи обстоятелства, а от друга страна данните за
съдебното му минало, съдът е наложил на подсъдимия Т. наказание в размер на осем
месеца лишаване от свобода.
Настоящият състав приема, че и за това престъпление наложеното от районния
съд наказание от осем месеца лишаване от свобода е съответно на обществената
опасност на деянието и дееца, поради което правилно е индивидуализирано. Не са
налице такива неотчетени обстоятелства, които да мотивират към допълнително
облекчаване на положението на подсъдимия Т., още повече като се има предвид, че
около една година преди извършване на престъплението същият е осъден за друго
престъпление, квалифицирано като измама.
Законосъобразно, на основание чл. 23, ал. 1 от НК, по правилата на
съвкупността на подсъдимия М.Т.Т. е определено едно общо наказание за изтърпяване
в размер на девет месеца лишаване от свобода.
Не са налице предпоставките за приложение на чл. 66, ал. 1 от НК. Правилно и
в съответствие със закона (чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС) е определен
първоначален строг режим за изтърпяване на наложеното на подсъдимия Т. наказание
лишаване от свобода.
Правилно и в съответствие с разпоредбата на чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК е
постановено при изпълнение на определеното общо наказание да се приспадне
времето, през което спрямо подсъдимия М.Т. е била взета мярка за неотклонение
„Задържане под стража”, като един задържане да се зачита за един ден „Лишаване от
свобода”.
Изцяло правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приложил
разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от НК, като е привел в изпълнение спрямо подсъдимия
М.Т. отложеното му с определение № 260003/17.09.2020 г. по ЧНД № 734/2020 г. по
описа на РС – Габрово, в сила от 03.10.2020 г., наказание от една година и шест месеца
лишаване от свобода, като е определил първоначален строг режим за изтърпяването
му, на основание чл.57, ал. 1, т. 2, б. „в” от ЗИНЗС.
По гражданските искове:
Деянията, предмет на двете обвинения, от които пряко и непосредствено са
причинени вреди, обуславят основанията за реализиране на гражданската отговорност
по чл. 45 от ЗЗД.
С постановената присъда подсъдимият М.Т. е признат за виновен в извършване
на престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК, от което за гражданският ищец Д.Р. са
10
настъпили имуществени вреди в размер на 522 лева. Сума в размер на 50 лева е била
върната от подсъдимия на пострадалия. Поради това правилно и законосъобразно
подсъдимият М.Т. е осъден да заплати на Д.Р. от с. Г., общ. Габрово сума в размер на
472 лева, представляващи обезщетение за нанесените му от деянието по чл. 206, ал. 1
от НК имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането –
01.07.2021 г., до окончателното им изплащане, като над този размер до пълно
претендираните 522 лева гражданският иск е отхвърлен, като неоснователен и
недоказан.
Със същата присъда подсъдимият М.Т. е признат за виновен в извършване на
престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 4, вр. с чл. 209, ал. 1 от НК, от което за гражданският
ищец В.Р. са настъпили имуществени вреди в размер на 300 лева. Гражданският иск е
доказан по основание и размер, поради което правилно и законосъобразно
подсъдимият М.Т. е осъден да заплати на В.Р. от с. Г., общ. Габрово сума в размер на
300 лева, представляващи обезщетение за нанесените му от деянието имуществени
вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 31.07.2021 г., до
окончателното им изплащане.
Правилно е приложена разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК, като
подсъдимият Т. е осъден да заплати на всеки от частните обвинители и граждански
ищци - Д.Р. и В.Р., по 400 лева, представляващи направени от тях разноски за
повереник.
Законосъобразно е определен общият размер на дължимата държавна такса
върху уважените граждански искове - общо 100 лева.
Правилно съдът е преценил, че вещественото доказателство – 1 бр. оптичен
диск, следва да остане на съхранение по делото за срока на запазването му.
Правилно, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимият Т. е осъден да
заплати в полза на държавата разноските по делото, от които 105,40 лева по сметка на
ОД на МВР - Габрово за разноски от досъдебното производство и 20 лева по сметка на
РС – Габрово за разноски от съдебната фаза, както и да заплати по 5 лева държавна
такса в полза на РС – Габрово в случай на служебно издаване на изпълнителни листи.
При извършената служебна проверка на присъдата съдът не констатира същата
да е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят
до отмяната ѝ.
По изложените съображения въззивният съд приема, че присъдата на
първоинстанционния съд следва да се потвърди като обоснована и законосъобразна.
В съответствие с изложеното и на основание чл. 334, т. 6, във вр. с чл. 338 от
НПК, Окръжен съд – Габрово
11
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 41 от 04.07.2022 г. по НОХД № 242/2022 г. по
описа на Районен съд – Габрово.
Решението не подлежи на касационно обжалване или протест.
За изготвяне на решението да се съобщи писмено на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12