№ 58
гр. Пловдив, 13.02.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно
частно търговско дело № 20235001000067 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 274, ал.1, т.1 ГПК.
Постъпила е частна жалба от М. Р. К. ЕГН **********, П. Ц. К. ЕГН
**********, С. Ц. К. ЕГН **********, Д. Ц. Ч. ЕГН ********** и М. Ц. К.
ЕГН **********, като наследници на Ц. И. К., поч. на **.**.****г. чрез адв.
Д. В. против определение № 1182 от 23.11.2022г., постановено по т.д. № 830
по описа за 2021г. на ОС П., с което е прекратено производството по делото,
поради недопустимост на предявените искове. Жалбоподателят оспорва
приетото от съда, че правото на обезщетение за неимуществени вреди е лично
и затова ненаследимо, поради което и след като наследодателя не е предявил
иск приживе, наследниците му няма как да встъпят в неговите права, въпреки,
че техния наследодател е отправил застрахователна претенция. Твърдят, че
наследодателя на ищците Ц. И. К., заедно с останалите преки наследници на
починалата при ПТП на **.**.****г. С. К. са подали застрахователна
претенция до ЗАД “Б.В.“, с което свое действие са заявили волята си да бъдат
обезщетени в посочените в претенцията размери за причинените им
неимуществени вреди, което притезание от лично се трансформира в парично
и се наследява. Освен изложеното жалбоподателите оспорват приетото от
първоинстанционния съд, че иск от наследодателя на ищците не е предявен
приживе, като заявяват, че такъв е предявен от Ц. К. и е образувано т.д. №
696/2020г. по описа на ПОС, производството по което неправилно е
прекратено, като съда е приел, че към момента на предявяване на иска ищецът
е бил починал без да се съобрази с факта, че исковата молба е изпратена по
пощата. Въз основа на изложеното, настояват съда да отмени обжалваното
определение, с което производството по делото е прекратено. Претендират
1
разноски, изразяващи се в определено адвокатско възнаграждение за
осъщественото безплатно процесуално представителство на адв. В..
Ответникът по частната жалба – ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление **** е подал писмен отговор, с който
оспорва жалбата и настоява обжалвания съдебен акт да бъде потвърден.
Съдът, след преценка на изложеното в жалбата и данните по делото,
намери за установено следното:
Частната жалба е постъпила в деловодството на ОС П. с вх. № 33527 на
15.12.2022г., а акта, който е подложен на проверка с нея е връчен на
жалбоподателите чрез представляващия ги адвокат на 13.12.2022г.. Казаното,
съобразено с разпоредбата на чл. 275, ал.1 ГПК налага извод за депозиране на
частната жалба в предвидения за това срок. Жалбата е подадена от надлежна
страна в производството, която има интерес да обжалва и е насочена срещу
акт, за който е предвиден инстанционен контрол. Всичко изложено до тук
налага извод за процесуална допустимост на частната жалбата.
Повдигнатият за разрешаване пред Окръжен съд П. спор е по активно
субективно съединени искове, предявени от М. Р. К. ЕГН **********, П. Ц.
К. ЕГН **********, С. Ц. К. ЕГН **********, Д. Ц. Ч. ЕГН ********** и М.
Ц. К. ЕГН **********, като наследници на Ц. И. К., поч. на **.**.****г. да
бъде осъден ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ ЕИК ********* да им заплати обезщетение за
неимуществени вреди в размер на по 14 000 лв. за всеки един от тях,
вследствие ПТП, настъпило на **.**.**** г., причинено от застрахован при
ответника със застраховка "Гражданска отговорност" водач на МПС, в
резултат на което е настъпила смъртта на майката на прекия на ищците
наследодател - Ц. И. К., а именно С. И. К..
За да прекрати производството първоинстанционния съд е приел, че
правото на обезщетение за неимуществени вреди е лично и ненаследимо,
поради което наследниците на увреденото лице не са носители на
материалното право на обезщетение, а и на процесуалното такова, предвид
липсата на настъпило наследствено правоприемство във висящ процес.
Вярно е приетото от решаващия съд, че правото на обезщетение за
неимуществени вреди е строго лично и ненаследимо, с корекцията, че ако
увредения е обективирал волята си да търси обезщетение за претърпените от
него неимуществени вреди т.е. формирал е личната си преценка, че желае да
упражни правото си на обезщетение за тези вреди, то наследниците му могат
да наследят това право и да го упражнят. В конкретният случай, видно от
приложената застрахователна претенция вх. № 0056/1200 от 12.12.2019г. Ц.
2
И. К., заедно с останалите низходящи и преки наследници на починалата С. И.
К. е демонстрирал пред длъжника личната си преценка, че е претърпял
неимуществени вреди, които настоява да бъдат обезщетени. Именно това
право на обезщетение, което има съответен паричен еквивалент и е
упражнено чрез заявената застрахователна претенция е наследимо, а за
наследниците, при отказ на застрахователя да заплати такова, е възникнало
правото на иск по чл. 432, ал.1 КЗ. В този смисъл е и установената съдебна
практика – Решение № 60170 от 13.05.2022г. на ВКС по т.д. № 1435/2020г., ІІ
т.о., ТК и Определение № 230 от 30.05.2022г. на ВКС по ч.т.д. № 711/2022г.,
ІІ т.о., ТК.
Не до този извод е достигнал решаващия първоинстанционен съд,
поради което и оспореният негов съдебен акт, като несъобразен с
материалния и процесуален закон, следва да бъде отменен, а делото върнато
за продължаване на следващите се процесуални действия.
Предвид изложеното и макар да е без особено практическо значение за
повдигнатия спор, но доколкото въззивния съдът дължи произнасяне по
всички наведени в жалбата доводи ще се посочи, че вярно е твърдението на
жалбоподателите, че приживе иск от прекия наследодател на ищците е
предявен. Приложеното т.д. № 269/2020г. по описа на ОС П. – ХІ т.с. е
образувано по искова молба на Ц. И. К., която е изпратена по пощата с клеймо
на изпращането 15.04.2020г., а ищеца е починал на **.**.****г., видно от
приложеното удостоверение за наследници изх. № ГС-1088-370 от
12.12.2019г. на Община П.. Констатираното означава, че на основание чл. 62,
ал.2 ГПК във вр. чл. 125 ГПК искът е бил предявен от правосубектна страна -
ищец, смъртта, на която е настъпила след предявяване на иска, а за съда е
възникнало задължението да издири и конституира наследниците му.
Доколкото обаче жалба не е постъпила по прекратеното т.д. № 269/2020г. по
описа на ХІ т.с. на ОС П., то посоченото е единствено за пълнота на
изложението.
Неоснователно е искането на адв. В. за присъждане на разноски,
изразяващи се в определяне на възнаграждение за осъщественото от нея
безплатно процесуално представителство, тъй като такива се дължат
съобразно изхода на спора при приключване на производството – чл. 78, ал.1
ГПК във вр. чл. 81 ГПК.
3
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 1182 от 23.11.2022г., постановено по т.д. №
830/2021г. на ПОС – ХХІІІ т.с., с което след като е отменено определение от
14.10.2022г. за даване ход на устните състезания е прекратено производството
по т.д. № 830/2021г. по описа на ОС П..
ВРЪЩА делото за продължаване на следващите се процесуални
действия.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4