Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
...............2020г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски
районен съд, XXXVI – ти състав
На пети декември две хиляди и деветнадесета година
В
публично заседание
Районен съдия: Теодора Шишкова
Секретар:
Неше Реджепова
като разгледа
докладваното от съдията
а.н.д. № 5039 по описа за 2019
година, установи следното:
Производството е по реда
на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Р.Л.Р., с ЕГН ********** *** против
Наказателно постановление № 18-0442-000347/19.04.2018 год. на Началника на 04
РУП към ОД МВР - Варна, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лв. и „глоба“ в размер на 50 лева и „лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от един месец за нарушения по чл. 23, ал.1 ЗДвП и по чл. 123, ал.1, т.2, б. „Б“ ЗДвП.
В
жалбата се сочи, че издаденото НП е неправилно и незаконосъобразно, като се посочва, че постановлението е издадено при
непълно изясняване на фактическата обстановка и допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, изразяващи се в непосочването на конкретните
обстоятелства въз основа на които АНО е приел, че жалбоподателката
е допуснала вменените й във вина нарушения. Не ставало място кое е точното
място на извършване на нарушението – гр. Варна, ул. „Без име“ или „Мара Тасева“
, не било ясно описано също и МПС което се твърди, че същата е управлявала. Моли се за цялостна отмяна на издаденото НП.
В съдебно
заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява, а се представлява от
надлежно упълномощен процесуален представител. По съществото на делото адв. Б. пледира да се уважи жалбата, и НП да бъде отменено като се обосновава с пълната
неяснота от фактическа страна досежно вида на МПС, което се твърди,ч е жалбоподателката е управлявала.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно
заседание не изпраща представител и не ангажира становище.
С оглед събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 07.03.2018г. жалбоподателката
Р. управлявала лек автомобил в гр. Варна, кв. Аспарухово, като пред нея се
оказал друг лек автомобил „Ситроен“ с ДК № В5939ВК, който внезапно намалил и
принудил жалбоподателката да спре на свой ред
непосредствено в бронята му. В резултат от съприкосновението между автомобилите
по тях били реализирани имуществени вреди на незначителна стойност, като след
възникнал словесен конфликт между водачите Р. напуснала произшествието и
впоследствие била установена от органите на 04 РУП при сигнал подаден от другия
водач на МПС, участник в произшествието.
След преценка от страна на полицейските служители било
преценено, че жалбоподателката Р. е допуснала
нарушения на правилата за движение по ътищата и
по-специално на разпоредбите на чл. 23, ал.1 и на чл. 123, ал.1, т.2, б.“б“ ЗДвП, з акоето обстоятелство и бил съставен АУАН, а
впоследствие въз основа на его било издадено и процесното
НП.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от
събраните по делото писмени доказателства по АНП, като доколкото св. А. не
посочи да има конкретни спомени от проверката съдът не си послужи с гласни
доказателства за установяване на гореописаните факти.
Съдът въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост и
справедливост на наложеното административно наказание прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна
страна в законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане,
но по същество е неоснователна.
Наказателното постановление № 18-0442-000347/19.04.2018г.
е издадено от компетентен орган, надлежно упълномощен със заповед №
8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи.
В хода на административонаказателното
производство и по специално при съставянето на обжалваното наказателно
постановление според съда обаче
несъмнено са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са
ограничили в значителна степен правото на защита на жалбоподателката
Р..
На първо място, действително видно от текста на
обжалваното НП жалбоподателката е управлявала два
леки автомобила – Фолксваген Поло с ДК № В3987 РА и очевидно едновременно с
това и лек автомобил собственост на друго лице с марка Ауди А4 с ДК № В2987РА.
Наред с това актосъставителя,
разпитан в съдебно заседание не можа да посочи нито марка, нито модел, нито ДК
номер на процесното МПС доколкото у него изобщо
отсъстваха спомени за случилото се.
На следващо място,
съставяйки НП АНО се е задоволил да пресъздаде изцяло законовата разпоредба на
чл. 23, ал.1 ЗДвП без да се постарае изобщо да опише и да изследва действително
случилото се от фактическа страна – без да опише конкретното положение и
поведение на двамата водачи, както и да посочи от кои точно действия или
бездействия на Р. счита, че е настъпил противоправния
резултат.
Аналогично стои въпроса и с нарушението по чл. 123, ал.1,
т.2, б.“б“ ЗДвП, като от текста на постановлението изобщо не става ясно
доколкото нарушението е било констатирано от органите на КАТ в период от време
следващ реализирането му, кой от водачите или и двамата е напуснал мястото на
ПТП както и причините за това.
Поради изложеното, съдът намира, че следва да отмени
обжалваното НП като незаконосъобразно.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН,
съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 18-0442-000347/19.04.2018
год. на Началника на 04 РУП към ОД МВР - Варна, с което на Р.Л.Р. е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 200 лв. и „глоба“ в размер на 50 лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от един месец за нарушения по чл. 23, ал.1 ЗДвП
и по чл. 123, ал.1, т.2, б. „Б“ ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр. Варна на основанията, по реда на глава 12 от АПК в
14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: