РЕШЕНИЕ
№ 484
Плевен, 28.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен, шести
състав, в публично съдебно заседание на осми юли две хиляди и двадесета година
в състав:
Председател:
Снежина Иванова
при секретар Десислава Добрева, изслуша
докладваното от съдията Снежина Иванова адм. дело №
1297 по описа за 2019 година на Административен съд – Плевен.
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл.68, ал.1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.).
Образувано е по
жалба на началника на Затвора Плевен И.Х.П., чрез ЮРК.П., срещу Решение №304/08.05.2019
г. по преписка №167 от 2017 г. на петчленен разширен заседателен състав на
Комисия за защита от дискриминация /КЗД/ в осъдителната му част –част III и част IV – налагане на глоба в размер на 500 лева и част V, като моли същото да се отмени.
В жалбата са
наведени доводи, че оспореното решение в тази му част е недопустимо,
алтернативно неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалните
и процесуалните норми, необосновано. Решението е недопустимо, доколкото с него
се приключва един недопустим процес. Недопустима е претенцията в допълнение с
вх.№44-00-2513/27.06.2018 г., което е една година след депозиране на жалбата с
вх.№44-00-1982/05.05.2017 г., като така депозираното
заявление представлява съвсем различна жалба и са налице различни твърдения. От
жалбата на З.Г. пред КЗД не става ясно, кои точно действия на началника на
затвора са имали за цел или резултат накърняване на достойнството на жалбоподателката и създаване на враждебна, принизяваща,
унизителна, обидна или застрашителна среда. Това не е уточнено и в допълнението,
депозирано след година. КЗД е кредитирала само тези доказателства, които е посочила
жалбоподателката. Не е уважено искането за разпит на
свидетел, който е очевидец, и така началникът на затвора е лишен от правото си
на защита съгласно чл.9 от ЗЗДискр. Неправилно са
кредитирани показанията на св. Ц.К., която е приятелка на жалбоподателката,
както не е допуснат друг свидетел, който е очевидец. Посочва се, че неправилно
са кредитирани твърденията на К. по отношение на здравословното състояние на Г.,
което е необосновано и несъстоятелно. В същото време представените амбулаторни
листове са за период предхождащ посочения от нея в жалбата и нямат връзка с
твърденията, на които се позовава. Твърденията в решението, относно показанията
на св.В. за непълнота и неяснота е неправилно, същата свидетелка е разпитана
във връзка с първоначалните твърдения в жалбата. Намира, че не обсъдено
искането за разпит на Г., като по делото са приети негово становище и докладна
записка, които не са коментирани от КЗД. КЗД е събрала едностранчиво
доказателства, сочени единствено от жалбоподателката,
не е събрала всички относими и сочени доказателства,
нарушила е правото на защита на началника на затвора. Моли да се отмени
решението в осъдителната му част.
По жалбата е
образувано адм. дело № 627/2019, приобщено към
настоящето, към което е приложена административната преписка.
С определение №1494/01.08.2019
г. делото е изпратено по подсъдност на Административен съд Ловеч, където е
образувано дело 381/2019 по описа на този съд. Повдигнат е спор за подсъдност, като
с определение № 15700/19.11.2019 г. по адм.д. №
13101/2019 г. по описа на ВАС за компетентен да разгледа делото е определен настоящият
съд, като след връщането на делото същото е образувано под номер 1297/2019.
С разпореждане
№5528/27.11.2019 г. е указано да се внесе държавна такса, което е направено в
посочени от съда срок /л.6/.
От ответника по делото не е постъпил писмен отговор на
жалбата, въпреки дадената му с определение № 2461/11.12.2019 г. /л.9/
възможност.
В съдебно заседание оспорващият - И.Х.П., редовно
призован, не се явява, не се представлява. В постъпило писмено
становище /л.л.29-31/ отново навежда твърденията,
изложени в жалбата.
В съдебно заседание ответникът – Комисия за защита от
дискриминация - София, редовно призована, не изпраща представител. В постъпило
писмено становище /л.л.20-21/ се сочи, че решението е
законосъобразно, както и че на основание чл.9 от ЗЗДискр.
ответната страна следва да докаже, че принципът на равно третиране не е
нарушен, ако страната, която твърди, че е дискриминирана, представи факти, въз
основа на които може да се направи предположение, че е налице дискриминация.
Моли да се отхвърли жалбата, прави възражение за прекомерност на адвокатско или
юрисконсултско възнаграждение, ако са над минималните.
В съдебно заседание заинтересованата страна – З.Г.Г., редовно уведомена от предходно съдебно заседание, се
явява лично и с пълномощник А.Й.Г.– съпруг, като в о.с.з. го упълномощава да я
представлява пред Административен съд – Плевен по делото. Намира, че
неоснователни са твърденията в жалбата до Административен съд Плевен, че
несвоевременното посочване на свидетел е лишило ответника от възможността да
организира защитата си. Оспорва жалбата и иска да бъде отхвърлена. В постъпило
писмено становище подробно описва, защо твърденията в жалбата до съда са
неоснователни.
Административен съд - Плевен, шести състав, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната
цялост съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Пред КЗД е била подадена жалба с вх.№44-00-1982/05.07.2017 г., от З.Г.Г.,***.
В нея същата сочи, че синът и Н.А.Г.е отказал да изпълни заповед на прекия си
ръководител, като обжалва издадената му във връзка с това заповед за
дисциплинарно наказание. Синът й я е помолил да установи, дали е била издадена предходна
на заповедта на прекия ръководител заповед, във връзка с неизпълнението на която
е наказан. Г. е проверила и му е казала, че заповедта е заведена с номер и
буква „а“ на дата, на която завелата я служителка е била в отпуск. Синът й е
подал сигнал за проверка в инспектората на ГДИН. След връщането й от отпуск на
07.06.2017 г., началникът на затвора я е повикал в кабинета си, и е наредил да
пише обяснение във връзка с лишен от свобода, заповед за когото е поставена в
досието на друг лишен от свобода. Не е разрешил това да стане на работното й
място, а в кабинета, като в това време е говорил с друг служител за атестациите
на служителите и назначаване на нова деловодителка. На 23.06.2017 г. е била
извикана пред служителите Г., К. и К., била е накарана да пише обяснение за неспазване
на работното време, като същите са се държали заплашително пред колежките й,
което я унизило. Определя случилото се като психически тормоз, свързан с
нейното лично и публично положение. Сочи, че същият тормоз е пряко действие на
началника на Затвора Плевен, както и на подчинените му служители Г., К. и К..
По така подадената жалба до Г. е изпратено уведомление
/л.29 от дело 627/2019/, с което се иска отстраняване на недостатъци, като с
молба с вх.№44-00-2464/25.08.2017 г. /л.30 от дело 627/2019/, е посочено, че
жалбата е срещу началника на затвора Плевен И.Х.П., като е приложена декларация
/л.31 от дело 627/2019/, че няма заведено дело или висящо производство по същия
спор пред съд.
Образувана е преписка 167/2017 на КЗД, видно от разпореждане
на л.33 от адм. дело № 627/2019.
С писмо вх.№44-00-2513/27.06.2018
г. /л.л.169 от дело 627/2019/, описва, че след като по
предложение от началника на Затвора Плевен за дисциплинарното и уволнение от
главния директор на ГДИН и е наложено наказание „забележка“, е уволнена поради
съкращаване на щата. Сочи, че срещу нея е била отправена реплика „А ти крадеш“
в присъствието на двама колеги, с цел накърняване на достойнството й, което е
допринесло за създаването на враждебна, обидна и застрашителна за нея среда.
По преписката са приобщени амбулаторни листи на Г. от
29.06.2027 г. с диагноза „Смесено тревожно-депресивно разстройство“ /л.170 от
дело 627/2019/, от 27.07.2017 г. с диагноза „Тежък депресивен епизод“ /л.170,
гръб от дело 627/2019/, от 17.08.2017 г. с диагноза „Тежък депресивен епизод
без психотични симптоми“ /л.171 от дело 627/2019/, от
05.09.2017 г. с диагноза „Тежък депресивен епизод без психотични
симптоми“ /л.171, гръб от дело 627/2019/, от 09.10.2017 г. с диагноза „Тежък
депресивен епизод без психотични симптоми“ /л.172 от
дело 627/2019/, от 02.11.2017 г. с диагноза „Тежък депресивен епизод без психотични симптоми“ /л.172, гръб от дело 627/2019/, от
11.12.2017 г. с диагноза „Тежък депресивен епизод без психотични
симптоми“ /л.173 от дело 627/2019/, от 08.02.2018 г. с диагноза „Тежък
депресивен епизод без психотични симптоми“ /л.173,
гръб от дело 627/2019/, от 01.03.2018 г. с диагноза „рецидивиращо депресивно
разстройство, сегашен епизод без психотични симптоми“
/л.174 от дело 627/2019/, от 19.03.2018 г. с диагноза „рецидивиращо депресивно
разстройство, сегашен епизод без психотични симптоми“
/л.174, гръб от дело 627/2019/.
На л.л.175, 177-184, 239-244,
321-327 от дело 627/2019 са прикрепени
заповеди за налагане на дисциплинарни наказания на Г., както и съдебни решения,
с които същите са отменени. От приложената на л.175 заповед е видно, че е
направено предложение от началника на
Затвора Плевен за дисциплинарното уволнение на Г., но главният директор на ГДИН
и е наложил наказание „забележка“. На л.л.316-319
от дело 627/2019 е приобщено съдебно решение, с което решение на РС се отменя и
се потвърждава наложено наказание „забележка“ на Г., наложено от главния
директор на ГДИН. На л.176 от дело 627/2019 е приобщена заповед за уволнение на
Г. поради съкращаване на щата, връчена на 27.03.2018 г.
Видно от протокола от заседание на комисията от
10.07.2018 г./л.192 и сл. от адм.дело №627/2019/, не
са допуснати като свидетели посочените от началника на затвора две лица,
доколкото са били членове на дисциплинарната комисия, в резултат на чиято
дейност е наложено наказание на Г. /л.197,гръб от дело 627/2019/.
На заседанието на 31.10.2018 г. на КЗД съставът е
допуснал само една от водените две свидетелките на началника на затвора,
доколкото същите са посочени за установяване на едни и същи обстоятелства. Разпитана
е посочената от Г. свидетелка Ц.К. /посочена като Ц.К.в протокола на състава на
КЗД/. Същата описва случай, когато отива при личен състав, но това е в коридора
до вратата на началника, като му прави забележка, че я клевети. Тогава, след
като е дошла и З.Г., началникът се показва от кабинета си и казва “Няма нужда
да се коментира повече. Случаят е приключен.“ З. казва “Но това, което казахте
на Ц. не е истина“. Тогава той се обръща към Г. и казва “Ти се крадла“ Г. го
пита: „Какво съм откраднала“ а неговите думи са „Това ще го доказваме в съда -
кой с кого спал и кой … /не е лицеприятна реплика/“.
Сочи, че след исканите обяснения колегите са престанали да говорят или дори да
поздравяват Г., същата е плакала пред нея, че сутрин се притеснява, че като
отиде на работа отново ще я привикват, ще я подминават, разстроена е, не може
да спи нощем.
Св.В. сочи, че на 23.06.2017 г. първоначално Г., а след
това той заедно с К. и К. са влезли в стаята, за да искат писмено обяснение от Г..
Не са използвали груби думи. Не е била свидетел Началникът на затвора да е
използвал груби думи спрямо Г.. Когато Г. замества друга служителка, работи на
две места - и в друга стая, където е пощата. Само тя замества деловодителката,
когато отсъства, поема работата на още един, и вдига скандали и се кара с хората.
Св. е имала пререкания със Г. кое е нейна и кое е на Г. работа. Виждала я е
разплакана Г. на работа, разплаквала се е когато стигат до това, кой какво ще
върши и явно е по-чувствителна и се е стигало до плач.
В допълнение към преписката, с вх.№ 44-00-4082/02.11.2018 г. Г. описва начина на
разрешаване на отпуска на служителите в Затвора-Плевен. Същото е във връзка с
твърденията, че въпреки че е подала молба 10 дни преди исканата отпуска, такава
не и разрешена преди началото й, а в първия ден на заявената отпуска се е явила
на работа, и в този ден и е връчена подписана заповед за отпуска.
До КЗД е адресирана докладна записка от Г. /л.255 от
дело 627/2019/, в която се сочи, че не е чувал и не е присъствал на реплика „Ти
си крадла“, отправена от началника на затвора към Г., както и на други обидни
реплики или държане от страна на началника на затвора към Г..
С постановеното решение на КЗД №304/08.05.2019 г. /л.л.334-339 от дело 627/2019/ се установява, че началникът на
Затвора Плевен не е осъществил „неблагоприятно третиране“ по смисъла на §1, т.7
от ДР на ЗЗДискр. на основата на признак „обществено
положение“, както и не е осъществил деянието “преследване“ по отношение на Г.,
като жалбата в тази й част е оставена без уважение. Доколкото решението в тази му
част / по т.т. I и II/ не е
обжалвано от Г., същото е влязло в сила в тази му част. КЗД е установила, че
началникът на затвора е осъществил „тормоз“ като форма на дискриминация по
смисъла на чл.5, във вр. с §1, т.1 от ЗЗДискр., на основата на признак „лично положение“ по
отношение на Г., наложено му е наказание на основание чл.78, ал.1 от ЗЗДискр. в размер на 500 лева, и е предписано да се
въздържа за в бъдеще от подобни дискриминационни действия и да не допуска неравно
третиране на свои служители на основата на признаците, изброени в чл.4, ал.1 от
ЗЗДискр., и да не допуска наличие на обстоятелства,
които биха могли да доведат до определена форма на дискриминация или съмнение
за такава.
По настоящето дело е приобщена заповед от 28.01.2020 г.
/л.15/, от която е видно, че служебното правоотношение на началника на затвора И.П.
е прекратено.
При
така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното.
Жалбата, предмет на това
производство, е допустима, тъй като
е подадена в срока по чл.149, ал. 1 от АПК, доколкото решението на КЗД е
връчено на началника на затвора на 16.05.2019 г., видно от обратната разписка
на л.340, гръб от дело 627/2019, а жалбата
е подадена на 29.05.2019 г., видно от клеймото на запазения пощенски
плик на л.4 от дело 627/2019, от надлежна страна и е процесуално допустима. В
жалбата се сочи, че решението се обжалва в „осъдителната му част“, което явно
означава, че се обжалва в неблагоприятната за П. част - т.т.
III, IV и V от диспозитива.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Оспореното решение е издадено от компетентен съгласно чл. 65, т. 1
- 5
във връзка с чл. 48, ал. 3
връзка с чл. 4, ал. 1
от ЗЗД – Петчленен разширен заседателен състав към КЗД.
Оспореното решение е издадено при спазване на
установената от закона писмена форма, съдържа предписаните в чл. 66 ЗЗДискр. реквизити. Посочен е издателят на
решението, жалбоподателят, оплакванията му, извършените действия по
проучването, становищата на ответната страна в производството, какво е
установил органа от фактическа и правна страна и решението му същество на
казуса.
По отношение на спазването на административно
производствените правила и материалния закон съдът съобразява следното:
Твърденията, че решението в
оспорената му част е недопустимо, е неоснователно. Видно от събраните
доказателства, Г. е подала жалба с вх.№44-00-1982/05.07.2017 г. /а не с
вх.№44-00-1982/05.05.2017 г., както се сочи в жалбата
на началника на затвора до съда/, като по така подадената жалба е поискано
уточнение, каквото е направено с молба с вх.№44-00-2464/25.08.2017 г. Видно от
същата, с нея е изрично уточнено, че жалбата е срещу началника на Затвора -
Плевен И.Х.П., и е приложена декларация, че няма заведено дело или висящо
производство по същия спор пред съд. С допълнителното писмо с
вх.№44-00-2513/27.06.2018 г., се описват нови факти и обстоятелства, но във
връзка с първоначално заявените. Това не е забранено от ЗЗДискр.
Съдът съобразява, че „няма пречка в хода на производството пред КЗД във фаза на
проучване или в провежданите открити заседания на комисията, преди
обстоятелствата по преписката да са изяснени и органа да се произнесе с решение
по чл. 65 ЗЗДискр., първоначално заявените признаци да
бъдат променени, вкл. да бъдат заявени нови такива, защото КЗД установява
неравно третиране след пълното изясняване на всички релевантни обстоятелства,
имащи за резултат акт на дискриминация, включително защитените признаци по чл. 4 ЗЗдискр. Определянето на защитени признаци във
всеки конкретен случай зависи не само от изявленията на засегнато лице, но
такива може и следва да се разпознават и извличат от специализирания антидискриминационен орган в хода на проведеното пред него
производство на осн. събраните доказателства, предвид
обективния им характер.“ В този смисъл е
Решение № 5023 от 28.04.2020 г. на ВАС по адм. д. №
13911/2019 г.
В случая с последващото писмо на З.Г. пред КЗД са посочени изрично
конкретните реплики към нея от страна на началника на Затвора Плевен, които са
имали за цел или резултат накърняване на нейното достойнството и създаване на
враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда. Неговите думи
стават ясни от показанията на разпитаната от КЗД свидетелка К.. КЗД не е
кредитирала само тези доказателства, които е посочила жалбоподателката.
КЗД не е обсъдила доказателства за обратното - за това, че принципът на равно
третиране не е нарушен, доколкото такива доказателства не са представени пред
нея. В случая репликите “Ти си крадла“ „Това ще го доказваме в съда - кой с
кого спал и кой … /не е лицеприятна реплика/“ са
отправени към Г. в присъствието на К.. Разпитаната свидетелка В. не е била
свидетел на същите думи, доколкото не са изречени в стаята, в която работят, а
в коридора пред кабинета на началника на Затвора. По отношение на същите думи
няма как да бъде разпитан Г., доколкото в представената от него докладна
записка се сочи, че не е бил свидетел на същите или други обидни думи. По
делото липсват каквито и да са твърдения, че Ц.К. е приятелка на жалбоподателката, но се отнасят само за една ситуация и не
се доказва системност, водеща до създаване на неблагоприятна следа за работа. Показанията
на св.В. са непълни и непоследователни с оглед на това, че не става ясно, какво
се доказва с тях пред КЗД, както се сочи в решението на КЗД. От същите
показания е видно, че изложеното в жалбата по отношение на Г., К. и К. за
заплашително и унизително поведение от тяхна страна не се потвърждават. Но
доколкото поведението на тези лица не е мотивирало решението на КЗД в оспорената
му част, дори да е налице неправилна преценка на показанията на В. по отношение
на тези лица, това не е свързано с предмета на делото. От доведените двама
свидетели от страна на началника на затвора е допуснат само един, с оглед на
това, че е посочено, че и двамата ще дават показания за едни и същи
обстоятелства. Допускането само на един свидетел за сочените обстоятелства не
се е отразило негативно върху задължението по чл. 35
- чл. 36 от АПК,
съотв. по чл. 55
- чл. 56 от ЗЗДискр и не може да се приеме, че са налице
нарушения на процедурата пред Комисията.
Разпитът на свидетели е законово уреден в чл. 56, ал.
1, т. 3 от ЗЗДискр. като право, а не
задължение, от което следва, че допускането на свидетел като доказателствено средство е предоставено на преценката на
органа. Соченият от процесуалния представител на началника на затвора свидетел Г.
е депозирал докладна записка, от която е видно, че не е бил свидетел на
репликите, поради което няма какво да се докаже с неговите евентуални
показания. Същият не е поискано да бъде разпитан от настоящия съд. Изводът е, че
провеждането на разпит от състава на КЗД на Г. не би довело до друго решение по
поставения пред административния орган спор. Заседателният състав е постановил
решението, обсъждайки всички събрани доказателства, противно на твърдението в
жалбата, поради което е спазен принципа за истинност по чл. 7 от АПК.
Както е посочено по-горе, св.В. не е дала показания във връзка с репликите на
началника на затвора, като видно от протокола за разпит пред КЗД, не е чувала
началника да се държи грубо към Г. или към някой друг. Последното е логично,
доколкото репликите на началника на затвора според показанията на К. са
произнесени в коридора пред кабинета му, а не в стаята, в която работят В., Г.,
К. и още една служителка. В решението на КЗД не са кредитирани твърденията на К.
по отношение на здравословното състояние на Г., а показанията й, в които
потвърждава здравословните проблеми в резултат от създалата се обстановка на
работното място, като същите показания са цитирани в частта им, в която се описват
случаи на плач от страна на Г. и нейните притеснения. В случая изказът на
решението на КЗД не е съвсем екзактен, доколкото от цитираните в решението на
КЗД показания става ясно, че всъщност се приемат за доказани не здравословни, а
емоционални проблеми на Г. на работното място във връзка с обстановката на последното.
Съдът съобразява, че и св.В., чийто разпит е поискан от началника на Затвора,
също дава показания, че Г. плаче на работното си място при въпрос, кой какво да
върши, като св. В. го отдава на нейната чувствителност /л.231 от дело 627/2019/.
Не отговаря на истината твърдението в жалбата, че представените амбулаторни
листове от лекарски прегледи на Г. са за период предхождащ посочения в жалбата пред
КЗД. Напротив, всички амбулаторни листове са за периода след потърсената от Г. на
07.06.2017 г. дисциплинарна отговорност, до датата на освобождаването й от длъжност
поради съкращение на щата, заповедта за което е връчена на 27.03.2018 г.
Правилно в решението на КЗД не е коментирано искането за разпит на Г., тъй като
съставът на комисията не го е допуснал поради факта, че е член на дисциплинарна
комисия и като такъв е заинтересован.
Съдът обаче намира, че не се доказва осъществен от оспорващия
„тормоз“ по признак “лично положение“ и неправилно е приложен материалният
закон.
Законът за защита
от дискриминация в чл. 5 изрично предвижда, че тормозът на основа на
признаците по чл. 4, ал. 1 се смята за дискриминация, а легално определение на
понятието "тормоз" е дадено в § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр., а
именно: тормоз е всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4,
ал. 1, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или
резултат накърняване на достойнството на лицето и създаване на враждебна,
принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда. Предвид горното следва,
че тормозът е форма на дискриминация, която е налице при кумулативно
реализиране на следните предпоставки: нежелано поведение, свързано с признак,
предмет на защита, имащо за цел или резултат накърняване достойнството на
лицето и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или
застрашителна среда. За да е налице проява на дискриминация
или тормоз по смисъла на ЗЗДискр., е необходимо да са
осъществени всички елементи от фактическия състав на приложимата специална
правна норма, както от обективна, така и от субективна страна. Неправомерният
диференциран подход към дадено лице или определен кръг лица трябва да е
обвързан от признак по чл. 4 от ЗЗДискр. В този смисъл, не е достатъчно да се
установи неблагоприятно третиране на определено лице или лица, а е необходимо
да се докаже още, че това неблагоприятно третиране е извършено по някой от
признаците, очертани в чл. 4 от ЗЗДискр., като следва да е налице и пряка
причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение, в случая
неблагоприятно третиране, и причината за него, която при всички случаи следва
да се изразява в признак по цитирания чл. 4 от закона. Изказването на оспорващия еднократно пред свидетелката К.
е поведение, изразено словесно, но за да бъде квалифицирано като тормоз е
необходимо да се установи, дали процесното деяние е
целяло или постигнало като резултат създаването на враждебна, обидна или
застрашителна среда и дали е накърнило достойнството на лицето или група лица.
В случая не са ангажирани доказателства да е налице накърняване на
достойнството на Г.,нито създаване на враждебна среда. За да е налице
накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, принизяваща,
унизителна, обидна или застрашителна среда, следва да се установят конкретни
факти, изразяващи необективно и негативно отношение към засегнатото лице,
съпоставено с други лица със същите качества, свързани със защитен признак. В
случая това не е установено и не е доказано различно третиране между лица
със сходни трудови функции , а и отправената към нея реплика е еднократна и не
е довела до промяна в отношението спрямо същата от колегите. Трябва да се
установи различно третиране на определено лице в конкретен случай, както и че
това третиране е извършено съзнателно по някой от признаците, очертани в чл. 4, ал. 1
от ЗЗДискр., като следва да е налице и
пряка причинно - следствена връзка между неблагоприятното третиране и причината
за него. В случая не е доказано еднократното обръщане към Г. от оспорващия да има
за цел създаване на застрашена среда. Следователно, за да е налице тормоз по
смисъла на закона не е достатъчно субективното усещане на лицето, че спрямо
него е осъществено нежелано поведение, а е необходимо това поведение да е
основано на някой от защитените признаци. Както беше отбелязано по-горе по
отношение на заинтересованата страна не се установява нежеланото според нея
поведение, да се дължи на обективното наличие на някой от защитените признаци
по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. В
решението в оспорената част, не
са конкретизирани елементи от фактическия състав за тормоз по смисъла на чл. 4, ал. 1
от ЗЗД във връзка с § 1, т. 1 от ДР на ЗЗД, а именно - разлика в третирането,
основана на обективни, характеризиращи Г. белези, обосноваващи засегнат защитен
признак "лично положение".
По тези съображения съдът счита, че решението в оспорената
му част е незаконосъобразно и следва да
бъде отменено.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. трето от АПК,
Административен съд – град Плевен, шести състав,
РЕШИ:
Отменя решение
№304/08.05.2019 г. по преписка №167 от 2017 г. на петчленен разширен
заседателен състав на Комисия за защита от дискриминация в частта по т.т. III, IV и V.
Препис от решението да се
изпрати на страните.
Решението може да се обжалва
с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от
съобщението за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/