Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Варна,
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД гр. ВАРНА, гражданско
отделение, в публичното заседание на 13.01.2021 год. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИАНА
ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
при секретаря Юлия
Калчева, като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 480/2020 по
описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното
:
Подадена е въззивна жалба от Б.Б.К. чрез процесуалния й
представител адв. Н.Н.Д. срещу решение № 260 006/27.08.2020 год по т.д. №
39/2019 год на Окръжен съд Разград само в частта, с която е отхвърлен иска й
срещу ЗД“Бул Инс“ АД за сумата 2 109,25 лв, представляваща обезщетение за
забава в плащането на главницата (имуществени вреди – разходи за лечение) за
времето от 03.09.2018 год – датата на последно извършения разход за лечение до
датата на завеждане на иска. Изложени са доводи във връзка с приложението на
разпоредбите на отменения Кодекс на застраховането относно правното значение на
уведомлението по чл. 224 ал.1 от КЗ (отм). Изтъква се, че то е предвидено в
тежест на застрахования, а не на увреденото лице – ищец по прекия иск срещу застрахователя,
поради което последният дължи законна лихва от датата на деликта.
По изложените мотиви въззивницата моли за отмяна на
решението в посочената част и постановяване на друго, с което бъде уважен иска
в размер на 2 109,25 лв – обезщетение за забава от датата на увреждането
до подаването на исковата молба.
Отговор на исковата молба не е постъпил.
Съставът
на Апелативен съд Варна намира, че въззивната жалба е подадена в срок от
легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима.
Разглеждайки
я по същество, съдът намира следното:
Приложимият
към момента на застрахователното събитие закон е Кодексът на застраховането
(отм).
Разпоредбата
на чл. 223 ал.1 от КЗ(отм) предвижда, че с договора за застраховка „Гражданска
отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на определена в
договора сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди.
Отговорността на застрахователя е договорна и
функционално обусловена от деликтната отговорност на причинителя на вредата,
съгласно чл.45 и сл ЗЗД. Следователно, застрахователят ще отговаря за ония
вреди, за които би отговарял делинквента – виновно причинени от същия, при
презумиране на вината, които са в пряка и непосредствена причинна връзка с
увреждането, съгласно чл.51 ал.1 ЗЗД, вкл. за забавата в издължаване на
обезщетението.
Застрахователното
правоотношение възниква въз основа на договор, но застрахователното събитие е
юридическият факт от категорията на юридическите събития, който поражда
задължението на застрахователя да плати застрахователното обезщетение за
непозволеното увреждане, като е налице идентичност на застрахователното събитие
и непозволеното увреждане. Тоест, един и същ е юридическият факт, който поражда
задължението на застрахования да заплати обезщетение за непозволеното увреждане
и договорното задължение на застрахователя да заплати същото, като изпълни
своето собствено задължение по договора за застраховка. Това е причината двете
задължения да възникват в един и същи момент. От момента, в който застрахованият
дължи обезщетение за вредите, причинени на увреденото от него лице, възниква и
задължението на застрахователя да заплати застрахователното обезщетение. Тези
две задължения имат едно и също съдържание, свързано със заплащането на
определена парична сума, която да покрие причинените на третото увредено лице
имуществени и/или неимуществени вреди. Тоест, поради тъждествеността на двете
задължения и законната лихва се дължи от застрахователя от момента на
настъпване на вредите.
Началният
момент, в който настъпва изискуемостта на вземането не е поставен в зависимост от датата на
уведомяване на застрахователя за настъпването на застрахователното събитие, или
от предявяването на прекия иск на увреденото лице. Това е така, защото съобразно
нормите на КЗ (отм) задължението за уведомяване не е поставено в тежест на
пострадалия. Затова и при предявяване на прекия иск по чл. 226 ал.1 от КЗ (отм)
застрахователят може да прави само възраженията, които произтичат от договора и
от гражданската отговорност на застрахования, но не и тези по чл. 224, ал. 1, т.е. свързаните с уведомяването.
До
приемането на новия КЗ съгласно правилото на чл.227, т.2 КЗ /отм./
застрахователят има право на регресен иск спрямо застрахования за заплатените
на увреденото лице и дължими от застрахования лихви за забава от датата на
настъпване на застрахователното събитие до датата на съобщаването на същото от
застрахованото лице, или до датата на предявяване на прекия иск по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ от увредения. Следователно така посочените лихви за забава за периода
от увреждането до уведомяването се включват в застрахователното обезщетение,
респ. в застрахователната сума по реда на КЗ /отм./.
По
изложените мотиви настоящият състав намира, че при правилно определена правна
квалификация на иска по чл. 224 ал.1 от КЗ (отм), съдът неправилно е приложил
закона по отношение началния момент на дължимата от застрахователя законна
лихва.
Определена
съобразно с уважената част от иска – 5 382,44 лв, с помощта на
изчислителната програма „АПИС“, законната лихва за периода от 03.09.2019 год до
завеждане на иска 16.08.2019 год възлиза на 520,30 лв.
Постановеното
решение до този размер следва да бъде отменено и вместо него – постановено
друго, с което бъде присъдена сумата 520,30 лв - законна лихва върху
обезщетението за имуществени вреди, за периода от 03.09.2019 год до завеждане
на иска 16.08.2019 год. В останалата отхвърлителна част решението следва да
бъде потвърдено.
В
полза на процесуалния представител на въззивницата, на осн. чл. 38 от ЗА следва
да се присъдят разноските за настоящата инстанция в размер на 300 лв
Водим
от горното съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение № 260 006/27.08.2020 год по т.д. № 39/2019 год на
Окръжен съд Разград само в частта, с която е отхвърлен иска срещу ЗД“Бул Инс“
АД за сумата 520,30 лв, представляваща обезщетение за забава в плащането на
главницата от 5 382,44 лв (имуществени вреди – разходи за лечение) за
времето от 03.09.2018 год – датата на последно извършения разход за лечение до
датата на завеждане на иска, и вместо него
П О С
Т А Н О В И:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 83180482 да заплати на Б.Б.К. с ЕГН ********** сумата
520,30 лв, представляваща
обезщетение за забава в плащането на главницата от 5 382,44 лв
(имуществени вреди – разходи за лечение) за времето от 03.09.2018 год – датата
на последно извършения разход за лечение до 16.08.2019 год - датата на
завеждане на иска.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 83180482 да заплати на адв. Н.Н.Д. ***, четвърти
полуетаж, офис № 4, сумата 300 лв –
разноски за настоящото производство на осн. чл. 38 от ЗА.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част, с която е отхвърлен иска за
разликата над 520,30 лв до 2 109,25 лв – претендирани като законна лихва
върху главницата за времето от 03.09.2018 год до 16.08.2019 год - датата на
завеждане на иска.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1)
2)