РЕШЕНИЕ
№ 176
гр. ХАСКОВО, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СТРАТИМИР Г. Д.
Членове:БОРЯНА П. БОНЧЕВА-Д.А
КРАСИМИР Д. Д.
при участието на секретаря ЖУЛИЕТА М. ДЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР Д. Д. Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20225600600457 по описа за 2022 година
Производството е по Глава XXI от НПК.
С Присъда № 13/13.07.2022г., постановена по н.ч.х.д.№ 170/2022г., РС
Свиленград признал подсъдимия Г. И. Г. за виновен в това, че на 27.09.2021г., около 23.00
часа в Свиленград, обл. Хасково причинил на **** Н. Д. Я., кръвонасядане на гърба,
представляващо лека телесна повреда, без разстройство на здравето, изразяваща се в
причиняване на болки и страдания - престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК и на основание чл.
78а, ал. 1 от НК го освободил от наказателна отговорност, като му наложил
административно наказание „ГЛОБА” в размер на 1 000 лева,
Със същата присъда е бил уважен предявен Н. Д. Я., *****, действащ със
съгласието на родителите си Д. Н. Я. и Р. Т. Т. против подс. Г. И. Г. граждански иск са
сумата от 500 лева, ведно със законната лихва считано от 27.09.2021г. до окончателното й
заплащане, представляваща обезщетение за претърпени от престъплението неимуществени
вреди, а иска в останалата му част за разликата над уважения до пълния предявен размер от
5 000 лв. е отхвърлен, като неоснователен.
В тежест на подс. Г. са били поставени сторените от частния обвинител
разноски от 1 412 лева, а по сметка бюджета на Съдебната власт, платими по сметка на РС
50 лева – ДТ върху уважения размер на иска.
Постановено е веществените доказателства – 2 броя СД да останат по делото.
1
Недоволен от съдебния акт е останал защитникът на подс. Г., който го обжалва
в законовия срок и с оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, довели до ограничаване правото на защита, необоснованост на изводите относно
фактите и незаконосъобразност. В подкрепа на първия довод се сочи, че тъжбата не
отговаря на изискванията по чл. 81 от НПК, доколкото в нея не било посочено мястото на
инкриминираната дейност и с оглед изтеклия 6-месечен срок от деянието се иска
прекратяване на наказателното производство. Споменатото наред с обстоятелството, че
подсъдимият е бил в невъзможност да осъществи пълноценно защитата си (по
неконкретизирано от тъжителя обвинение, относно мястото на извършване деяние) и приета
от първоинстанционния съд друга, различна от описаната в тъжбата, обстановка според
защитника обосновават допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Извън
това събраните на съдебното следствие доказателства обосновавали извод, че подсъдимият
не е извършил инкриминираното деяние, защото останало недоказано Г. да е нанесъл удар с
пръчка в областта на гърба на пострадалия. В съдебно заседание защитникът поддържа
изложените в жалбата доводи и пледира обжалвания акт за бъде отменен и делото върнато
на РС за ново разглеждане или след отмяна на присъдата, подсъдимият да бъде признат за
невинен и оправдан по предявеното му обвинение, а гражданския иск – отхвърлен изцяло.
Такова е и становището на подс. Г..
Недоволен присъдата, в нейната гражданско правна част, в която е отхвърлен
иска за разликата над 500 до пълния предявен размер от 5 000 лева, е останал и тъжителят в
първоинстанционното производство, който я обжалва с оплаквания за незаконосъобразност.
Повереникът поддържа жалбата и пледира присъдата да бъде изменена и размерът на
гражданския иск – увеличен до пълния предявен размер.
Защитникът и подсъдимият, както и повереникът изразяват становище за
неоснователност на въззивната жалба, подадена от насрещната страна.
Хасковският окръжен съд, като провери правилността на обжалваната присъда
по направените оплаквания, изтъкнатите доводи и на основание чл. 314, ал.1 от НПК,
констатира следното:
Изтъкнатите от защитата доводи за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила изразяващи се в нередовност на тъжбата, както и различие на
посочените в нея обстоятелства и тези, приети в мотивите към проверяваната присъда
довели до ограничаване, в степен на невъзможност да се организира правото на защита са
неоснователни. Прочитът на тъжбата и конкретно нейният абзац I-ви ясно показва, че
мястото на инцидента е конкретизирано, като това е непосредствено след кръстовище между
улиците „Г. Г.“ и „А. З.“, а че населеното място, в което те се намират е С., става ясно както
от предходното изречение, така също и от описанието къде ***** тъжител. Освен това в
заключителната част на тъжбата е формулирано искане подсъдимият да бъде признат за
виновен в извършване на престъпление в гр. С. (стр. 2-ра, гръб, абзац – последен и стр. 3-та,
л. 3 от с.д). След като в обстоятелствената част на тъжбата са изложени всички
2
обстоятелства, свързани с твърдяното за осъществено спрямо тъжителя престъпление от
частен характер, позволяваща на съда да даде правната квалификация на деянието, то
същата отговоря на изискванията по чл. 81, ал. 1 от НПК и не само не ограничава, но и дава
в пълен обем възможност за защита от страна на подсъдимия по т.н. фактическо обвинение.
Неоснователен е и другият посочен от защитата довод за допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила изразяващо се едностранчива и в полза на
частното обвинение преценка на доказателствата по делото. С основание са приети за
неубедителни показанията на свидетелите М. Г., Д. Х., З. Г., отчасти тези на св. И. Г. и
обясненията на подсъдимия, относно основен факт от предмета на доказване - авторството
на деянието, предвид опита на последните да осигурят алиби на подсъдимия за времето на
извършване на престъплението. Тези показания са обсъдени всестранно и пълно на стр. 9 от
мотивите на присъдата, като са съпоставени не само помежду им, но с останалите гласни и
писмени доказателства. Сериозни съмнения за обективността им е изведена от вътрешната
им противоречивост и стремежа да се повлияе благоприятно върху изхода на делото за
подсъдимия, с оглед близките приятелски отношения със семейството на последния, а и като
част от домакинството му(за св. М. и И. Г.). Свидетелите Х. и Г. говорят, че са посетили
дома на подсъдимия за събиране „по женски“. Факт, който правилно е посочен в мотивите
на РС е, че както Г. и Х.а, така и св. М. Г. твърдят, че компанията им се състояла от тях
трите, като първите две пристигнали без децата си, а в показанията си Ив. Г. – обратното, че
дошлите на гости приятелки на майка й били придружавани от децата. Отделно от това
уместно е отбелязал РС са констатирани противоречия относно пристигането на двете
свидетелки Х. и Г. в дома на подсъдимия(заедно с една кола или всяка със своя автомобил) –
първото твърдяно от тях двете, второто от подсъдимия. Показанията на тези свидетели, не се
подкрепят и от тези, дадени от св. И. Г. – дъщеря на подсъдимия. Докато свидетелките Х., Г.
и Г., както и подсъдимият твърдят, че последният се прибрал в дома си около 22.00/22.30 ч.
и не напускал жилището си, св. И. Г. сочи, че баща й се прибрал в 23.30 часа. От друга
страна, като е уважил исканията за събиране на доказателства, вкл. и тези за разпит на
всички, поискани от страните свидетели, първоинстанционният съд е изпълнил
задълженията си за всестранно и пълно изясняване на фактите, гарантирайки правото на
подсъдимия да участва активно в наказателния процес и да представя доказателства, във
връзка с приетата от него линия на защита. Както пред районния съд, така и във въззивното
производство подс. Г. отрича авторството на престъплението, като в хода на съдебното
следствие изгражда алиби, с гостуването на свидетелите Х. и Г., и показанията на съпругата
си – св. М. Г. и дъщеря си - св. И. Г.. В противовес на тази група свидетелски показания са
тези на свидетелите К. А., С. М., Ж.К., С. С., Д. Г., А. А. способствали за защита на
обвинителната теза. РС е дал адекватен и аргументиран отговор в своите мотиви защо
изгражда своите фактически изводи на тяхна база и най-вече е изтъкнал логичността,
безпротиворечивостта, липсата на приятелски и роднински отношения, опровергаващи
каквото и да било съмнение в безпристрастността им. Показанията на втората група
свидетели изцяло кореспондират с медицинската документация, заключението на
експертизата, записите от Централата на 112 и неуместно първоинстанционният съд е
3
упрекван в необоснована оценка на доказателствените средства.
Районният съд е пристъпил към постановяване на присъдата при напълно
изяснена фактическа обстановка, установена от събраните по надлежния процесуален ред
доказателства, въз основа на които е изградил обосновани изводи, досежно
съставомерността на извършеното от подсъдимия Г. престъпление - лека телесна повреда,
изразяваща се в причинено страдание. От показанията на горепосочените свидетели се
установява, че на 27.09.2021 год., по време на нощна смяна в „****** подсъдимият с
микробуса си се прибрал в дома си за вечеря и паркирал автомобила на ул. „******“. В
жилището се прибрала и дъщеря му св. И. Г., след кавга със св. М. П. при което се поляли с
вода. У дома И. разказала на баща си за инцидента, а подс. Г. излязъл от жилището, скрил се
зад автомобила си изчаквайки своя непълнолетен съсед/тъжител да се прибере. Я. вървял по
улица "****", подминал къщата на св. М., който забелязал пострадалия след което Я.
продължил по улица "****". Подсъдимият изскочил зад микробуса, ударил с пръчка в гърба
Я., при което последният извикал. Този вик чули свидетелите М. и Н. Я. - дядо на тъжителя,
живеещ на същия адрес в ****. Тъжителят побегнал по ул. "****", подминал дома на М., а
подсъдимият го следвал – обстоятелство, възприето от свидетеля. След като не успял да
догони Я., подс. Г. се върнал до дома си, качил се в микробус и тръгнал с него да търси
непълнолетния Я., като тези действия на подсъдимия са били възприети от М.. Тръгването
на подсъдимия с микробуса било забелязано и от св. Н. Я.. След като не открил
пострадалия, Г. са върнал до дома си, паркирал микробуса и се прибрал. Я. бягайки от
нападателя си се скрил в двора на св. Ж. К. откъдето си свързал с родителите си, като
съобщил, че подс. Г. го е ударил с пръчка по гърба и го гонил. Св. К. видяла, че Я. е в двора
й, уплашен и в отговор на неин въпрос детето обяснило, че бащата на И. го гони и поради
тази причина е там, но вече уведомил родителите си. През това време майката на тъжителя
позвънила на тел. 112 и съобщила, че синът й бил бит от съседа им Г. Г., към момента на
обаждането й, синът й се криел от съседа им, някъде в квартала /*****/, а баща тръгнал да го
търси. Уведомила диспечера, че съседът им Г. Г. се прибира с автомобила и влиза в дома си,
като било поискано съдействие от РУ Свиленград. Мястото посетили полицейските
служители С. С. и Д. Г.. Двамата заварили частния тъжител и родителите му, които
разказали случилото се. После полицаите отишли до дома на подсъдимия, подали звуков
сигнал от служебния автомобил и подсъдимият излязъл от дома си. Свидетелите С. и Г.
уведомили подсъдимия за подадения срещу него сигнал на тел.112, питали дали е ударил
тъжителя, при което получили обяснения за пререканията между дъщеря му и тъжителя. На
28.09.2021г. Я. посетил ЦСМП Свиленград, където бил прегледан от свидетеля д-р А. А..
Последният установил охлузвания на гърба, с линейна форма и дължина около 20см., за
което издал медицинско направление/искане. Същият ден, около обяд тъжителят посетил
кабинета и на д-р Е., който след преглед обективирал констатациите си в съдебно
медицинско удостоверение No 356/2021г.
Съдебно медицинска експертиза установява, че в областта на гърба, в
пространството между лопатките има косо разположена от ляво на дясно, лента от
4
кръвонасядане с червено морав цвят с размери 10/1см. Причинено било страдание без
разстройство на здравето, а като механизъм на причиняване - действието на твърд и тъп
предмет, като можело да се получи от удар с пръчка по начина и обстоятелства описани в
делото. Причинено е
страдание със срок за възстановяване до 15 дни.
При тези факти и настоящата инстанция прие, че подсъдимият от обективна и
субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК. Налице са
увреждания, които представляват лека телесна повреда по смисъла на горепосочената
разпоредба; причинени от подс. Г., установено от показанията на свидетелите, посредством
нанесени от него на тъжителя удар с твърд, тъп предмет в областта на гърба. От субективна
страна деянието е извършено от подсъдимия с умисъл, тъй като е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните му
последици и е искал те да настъпят. Действията му (чака тъжителя, нанася удар в областта
на гърба му, след това го преследва пеш и с микробуса) показват, че в съзнанието му е била
оформена представа, че чрез нанесения удар иска да причини другиму телесна повреда.
Казаното и факта, че подсъдимият предприема преследване, обосновава извод, че е искал
причиняване на лека телесна повреда за което говорят действията му.
Законосъобразно районният съд, след като е отчел трите обстоятелства –
подсъдимия не е осъждан, нито освобождаван по реда на чл. 78а НК от наказателна
отговорност, от деянието не са причинени имуществени вреди и за престъплението по чл.
130, ал. 2 от НК се предвижда наказание “до 6 месеца лишаване от свобода” и друго “по-
леко наказание” е приел, че са налице основанията за освобождаване дееца от наказателна
отговорност по реда на Раздел ІV, гл. VІІІ НК. При определяне размера на наказанието
районният съд е посочил всички обстоятелства имащи значение за индивидуализацията на
санкцията, която е определил в минималния предвиден размер на административното
наказание, а именно глоба 1 000лв. Това наказание съответства на обществената опасност на
деянието и дееца, поради което доводът за явна несправедливост на защитата е
неоснователен.
Гражданския иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД, е частично основателен,
тъй като вследствие нанесените от подсъдимия наранявания, пострадалият е претърпял
неимуществени вреди, доказани в хода на съдебното следствие, които следва да бъдат
обезщетени. Предявеният иск е установен по основание и размерът на обезщетението е
правилно отмерен. Интензитетът на изпитаната болка, причинена от кръвонасядане 10/1 см.,
не се отличава със значителност. Данни за конкретни физиологични прояви на
посттравматичен стрес, съдържат единствено показанията на св. Б. Т. – негова баба при
която се преместил да живее поради страх от подсъдимия и тези на св. А. А. – *****,
извършил преглед след инцидента. Възприятията на последния са епизодични и към точно
определен момент – непосредствено след деянието. Докато тези на св. Б. Т. касаят времето
след това, но внимателният прочит на показанията й сочи, че въпреки преместването си при
нея, дни след инцидента пострадалият започнал да излиза. Настоящият състав, с оглед
5
конкретно доказаните неимуществени вреди намира за справедливо обезщетение сума в
размер на 500 лв., поради което присъдата следва да се потвърди и в тази й част.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 13 от 13.07.2022г. на РС Свиленград,
постановена по н.ч.х.д. № 170/2022г.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6