№ 669
гр. Варна, 17.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Албена Славова
при участието на секретаря Елена Ст. Пеева
като разгледа докладваното от Албена Славова Административно
наказателно дело № 20223110200210 по описа за 2022 година
УСТАНОВИ:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на
жалба предявена от М. Р. против НП № 21-0460-000703/08.10.2021 г. на Началника на
група „Охранителна полиция“ в Пето РУ при ОД на МВР - Варна, с което на
основание чл. 174 ал. 3 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 2000 /две хиляди/ лева и административно наказание „Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 24 месеца.
В депозираната до съда жалба се излага становище, че НП е необосновано,
незаконосъобразно и постановено при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Твърди се, че при издаването на талона за медицинско
изследване № 085963 актосъставителят не е разяснил на въззивника алтернативните
способи за изпробване с алкохол. Сочи се, че при издаването на обжалваното НП ,
АНО не е взел предвид, че при установяване на употребата на алкохол от водача на
МПС е допуснато нарушение на надлежния ред по Наредба № 1 от 19.07.2017 г. на МЗ,
МВР и МП, като в НП не е посочено доказателство, от което да е видно, че водачът е
отказал да даде кръв за изследване. Иска се НП да бъде отменено.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява, представлява
се от адв. П., който в съдебно заседание поддържа жалбата с наведените в нея
основания. В заседание по същество пледира НП да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно т.к. нарушението, за което е санкциониран доверителят му е
1
недоказано и в хода на административно-наказателното производство е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила. Сочи се, че видно о т гласните
доказателства по делото, въззивникът е гражданин на Руската Федерация, за който не е
установено, че владее в достатъчна степен български език писмено и говоримо, така че
да е разбирал за какво нарушение на правилата за движение е ангажирана
административно-наказателната му отговорност. Сочи се, чу липсват безспорни
доказателства, за установяване на отказа му да бъде тестван . Сочи се, че е нарушен и
надлежния ред за установяване употребата на алкохол по Наредба № 1/19.07.2017 г.,
доколкото не е посочен в издадения талон ,както алтернативния способ за тестване за
алкохол, а именно чрез провеждане на кръвно изследване, като в талона не е
отбелязано и че лицето отказва да бъде тествано по този начин, така и здравното
заведение, където следва да се яви. Излагат се доводи, че няма доказателства по време
на прегледа в медицинското заведение да е присъствало лице, владеещо руски език,
както и стикер, положен върху протокола, изготвен в здравното заведение, от който да
е видно, че същият е относим към преписката по случая.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Постъпило е
по делото писмено становище от юк Л., в което се оспорва основателността на
депозираната въззивна жалба. Излага се становище, че издаденото НП е
законосъобразно и обосновано, а административно-наказателното производство е
проведено в съответствие с процесуалните правила. Сочи се, че в случая е
неприложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Иска се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и присъждане на адвокатско възнаграждение в минимален размер, в
случая че се претендира такова.
След преценка доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:
На 31.08.2021 г., около 21.55 ч. въззивникът управлявал л.а. Опел Зафира с ДК№
В 1878 НМ, собственост на И.З. с ЕГН: ********** в гр. Варна, на бул. Осми
приморски полк в посока от кк „Св.св. Константин и Елена“ към гр. Варна. До
светофара на местност „Горна Трака“ същият бил спрян за проверка от дежурен
автопатрул при Пето РУ при ОД на МВР-Варна в състав от мл.автоконтрольори при
посоченото учреждение – св. П.Б. и св. И.И.. След като установили самоличността на
водача, полицейските служители предприели проверка за установяване наличие на
алкохол в кръвта му с техническо средство – Дрегер Алкотест 7510 с фабричен номер
ARАN 0166. Същият неколкократно на „развален“ български език заявил, че не няма да
даде проба с техническото средство, като не предприел и извършване на действия със
същото за отчитане на такава. На лицето бил издаден талон за медицинско изследване,
а впоследствие бил отведен от полицейските служители до МБАЛ „Св. Анна –
Варна“АД за предоставяне на кръвна проба. Изготвен бил протокол за медицинско
изследване от д-р Я.Ш.Х., в който лицето собственоръчно изписало, че отказва
2
предоставянето на кръвна проба, след което подписало протокола. Впоследствие му
бил съставен АУАН за извършено нарушение на чл. 174 ал.3 от ЗДвП, а въз основа на
същия е издадено обжалваното НП , с което е ангажирана административно-
наказателната му отговорност с налагане на административни санкции „Глоба“ в
размер на 2000 /две хиляди/ лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
24 /двадесет и четири/месеца.
В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели
актосъставителят П.Б., свидетелят по акта – И.И.. Приобщени са към материалите по
делото материалите по АНП.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните в съдебното
производство писмени доказателства по АНП, както и от гласните доказателства,
приобщени към делото, които съдът кредитира като относими към предмета на
доказване.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и
предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна
страна и е приета от съда за разглеждане.
Административно наказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от
ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок.
Наказателното постановление НП № 21-0460-000703/08.10.2021 г. е издадено от
компетентен орган - от Началника на група „Охранителна полиция“ при Пето РУ към
ОД на МВР-Варна, съгласно разпоредбата на чл. 189 ал.12 от ЗДвП и видно от
приложеното към АНП заверено копие на Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на
Министъра на вътрешните работи.
В хода на административно-наказателното производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от
ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от
ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени
са нарушените материално-правни норми, като наказанията за нарушенията са
индивидуализирани.
Съдът намира за неоснователни доводите на процесуалния представител на
въззивника за опорочаване на административно-наказателното производство с оглед
липсата на доказателства, че въззивникът владее български език и предвид отсъствието
3
на преводач в хода на административно-наказателното производство. Настоящото
производство не представлява същинско наказателно производство, т.е. няма за
предмет извършване на престъпление, съотв. в Закона за административните
нарушения и наказания, който регламентира производството по установяване и
санкциониране на административните нарушения, каквото е процесното, не се
предвижда задължително участие на преводач във фазата на установяване на
нарушението. Субсидиарното прилагане на нормите на НПК по тези въпроси не може
да стане на основание чл. 84 от ЗАНН, тъй като неговите разпоредби са приложими за
производството по обжалване на наказателните постановления пред съда. В тази
връзка неприложима е и нормата на чл. 55, ал.3 от НПК с която в българското
законодателство е транспонирана директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и
на Съвета от 20 октомври 2010 г., относно правото на устен и писмен превод в
наказателното производство. Директивата не се прилага в случаите, когато
законодателството на държава-членка предвижда налагането на санкция за леки
нарушения от страна на орган, различен от съд с компетентност по наказателно-правни
въпроси, и когато налагането на такава санкция може да бъде обжалвано пред съд.
Действително при установяване на нарушението и съставянето на акта, както
българските граждани, така и чуждите граждани, които не владеят български език,
имат правото да разберат за какво нарушение са обвинени. Именно с това право на
невладеещото български език лице, следва да се обвърже преценката за наличие на
нарушение, свързано с назначаване на преводач. В случая преценката, дали липсата на
преводач при предявяване на АУАН и при връчване на наказателното постановление
представлява съществено процесуално нарушение обаче, не следва да се прави
формално и да се основава единствено на факта на липсата на преводач, което
автоматично да обосновава засягане правото на защита на наказаното лице. Засягането
на правото на защита следва да се разглежда през призмата на фундаменталния
принцип за върховенството на закона, отразен в чл. 6 от ЕКПЧ и предвид чл. 47 и чл.
48, §2 от Хартата на основните права на ЕС. Изхождайки от конкретиката на
визираните в наказателното постановление нарушения, поведението на властите,
поведението на жалбоподателя, сложността на случая, интересите на наказания,
засегнати от наложените наказания, развитието на процедурата в цялост, следва да се
направи извод постигнат ли е справедлив баланс между обществения интерес и
индивидуалния интерес и права на личността. Вярно е, че и ЕСПЧ и Съда на ЕС
приравняват в повечето случаи наказателните постановления за административни
нарушения на "наказателно обвинение" по смисъла на ЕКПЧ, но е вярно и че правят
разграничение с оглед спецификите на всеки казус (Решение на ЕСПЧ по делото
Kurdov and Ivanov v. Bulgaria mf 16137/04). Следва да се има предвид и че правото на
лицето да бъде информирано за обвинението срещу него на разбираем за него език е с
акцесорен характер - част е от правото му на справедлив процес и на зачитане на
4
правото му на защита, а последното намира проявление и в рамките на съдебния
процес пред съда. Освен това, следва да се съобрази и факта, че в две директиви, а
именно Директива 2010/64/ЕС на ЕП и на Съвета от 20.10.2010 г. относно правото на
устен и писмен превод в наказателното производство и Директива 2012/12/ЕС относно
правото на информация в наказателното производство, изрично е предвидено, че при
налагане на санкции за леки нарушения, например пътнотранспортни нарушения,
установени след пътнотранспортна проверка, изискването за преводач и за осигуряване
на информация важи единствено за производството по обжалване пред съд. т.е.
преценката за нарушено право на защита в случая следва да се направи след
задълбочен анализ на всички горепосочени компоненти на правото на справедлив
съдебен процес.
В конкретния случай, с оглед събраните по делото доказателства може да се
направи извода, че въззивникът, макар и руски гражданин, е разбрал в какво се
изразява нарушението, за което му е съставен акта, както е разбрал и защо му е
издадено наказателно постановление. Посочените изводи съдът формира, както въз
основа на показанията на актосъставителя, който в съдебно заседание заявява, че
нееднокартно въззивникът е отказал да даде проба с предявеното му техническо
средство, така и въз основа на изготвения протокол за медицинско изследване, видно
от който същият собственоръчно е отразил отказа си да даде кръвна проба, съотв. е
информирал медицинското лице за данни относно здравословното си състояние
/заболяване от диабет/ и свои физически данни /тегло/.
Не се споделят и доводите на процесуалния представител на въззивника, че
правото на защита на жалбоподателя е било ограничено предвид липсата на
доказателства, че на същият е разяснен алтернативният способ за тестване за употреба
на алкохол, както и с оглед липсата на данни за здравното заведение, в което трябва да
се яви, за да даде кръвна проба. Видно от отбелязването в самия талон за медицинско
изследване , водачът е бил отведен от полицейските служители до съответното здравно
заведение, като по посочения начин е гарантирано правото му да се възползва от
алтернативната възможност да бъде тестван за наличие на алкохол в кръвта, която
също е отказал.
Поради изложените съображения, съдът намира, че обосновано и
законосъобразно АНО е ангажирал административно наказателната отговорност на
въззивника на основание чл. 174 ал.3 от ЗДвП, коягто норма предвижда конкретното
нарушение в диспозицията си.
Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП се санкционира водачът, който
откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол или упойващи вещества, както и ако не изпълни предписанието
за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Съобразно
5
конкретиката на настоящия случай и предвид изложените по-горе доводи, съдът
намира, че жалбоподателят е реализирал нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, като е
отказал да бъде изпробван за алкохол с техническо средство, след което не се е
възползвал от възможността да му се извърши медицинско изследване, въз основа на
издадения му талон, възпреки отвеждането му до здравно заведение, където е могъл да
се възползва от тази възможност.
Съдът намира, че не са налице предпоставки за квалифициране на случая като
маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото не са установени обстоятелства,
които да сочат отсъстваща или незначителна обществена опасност на извършеното
нарушение
Като взе предвид, че наложените на въззивника санкции за констатираното
нарушение, са предвидени в цитираната норма в твърд размер, съдът намери, че не
следва да се произнася по въпроса за индивидуализацията на същите.
С оглед направеното искане от процесуалния представител на въззиваемата
страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът установи от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по
обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административно процесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63
ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ.
Като взе предвид, че производството по делото е приключило в едно съдебно
заседание, съотв. същото не представлява фактическа и правна сложност, намира, че на
процесуалния представител на въззиваемата страна следва да бъде присъдено
възнаграждение в минималния размер, предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата, а
именно за сумата 80/осемдесет/ от лева.
С оглед на изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 21-0460-000703/08.10.2021 г. на Началника на група
„Охранителна полиция“ в Пето РУ при ОД на МВР - Варна, с което на М. Р. на
основание чл. 174 ал. 3 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 2000 /две хиляди/ лева и административно наказание „Лишаване от право да
6
управлява МПС“ за срок от 24 месеца.
ОСЪЖДА М. Р. да заплати по сметка на ОД на МВР-Варна сумата от
80/осемдесет/ от лева за юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 37, ал.1 от ЗПП,
вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7