Р Е Ш
Е Н И Е № 261968
гр. Пловдив, 14.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, XIII граждански състав, в публично
заседание на седемнадесети юни две хиляди деветнадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАТЯ БОЕВА
при секретаря Елена Неделчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 27 по
описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Съдът е
сезиран с иск с правно основание чл. 45, ал.1 ГПК, предявен от А.С.С. срещу Л.Ф.К.
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 10 000
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на
противоправно поведение на ответницата, изразяващо се в разпространяване на
неверни твърдения в обяснения, предоставени на 21.03.2014 г. по прокурорска
проверка № ****/**** г. на *******, а именно: изявление, че ищецът е поискал
сумата в размер на 100 000 евро с цел да не бъде излъчвано заснето на
30.01.2014 г. предаване „****”, с координатор ищецът, което изявление не е
отговаряло на действителното фактическо положение, ведно със законната лихва от
датата на извършване на деянието – 21.03.2014 г., до окончателното изплащане на
сумата.
В
исковата молба се излагат съображения, че ищецът заема длъжността „*****” на
телевизионно предаване „*****”, излъчвано по ******. През 2014 г. екипът на
предаването бил ангажиран с журналистическо разследване по повод сигнал за
осъществявана принуда от ответницата в качеството й на работодател на Р. Х. – О..
Поради изложеното на 30.01.2014 г. ищецът, заедно с Р. Х. – О. и нейният
адвокат – С. Д., посетили офиса на фирма „****” ООД, находящ се в гр. ****, с управител
– ответницата. Повод за срещата била необходимостта на Х. – О. да получи
документи, като екипът на предаването, след извършване на проверка по случая,
заснели и записали срещата. По време на срещата ответницата не провеждала
разговор с никое друго лице – нито по телефона,нито лично. Същата заявила, че
няма да върне исканите от нея документи. След провеждане на разговора пред
ищеца, същият излязъл и отвил на екипа, който влязъл с явна камера и микрофон и
заснел интервю с ответницата. Ищецът излага съображения, че впоследствие
научил, че на 06.02.2014 г. ответницата, чрез неин процесуален представител, е
депозирала жалба до Районна прокуратура гр. ******, в която посочила, че на
31.01.2014 г. от страна на ищеца й била поискана сумата в размер на
100 000 лева, за да не бъде излъчвано предаването, като същото било
потвърдено и в снети от същата обяснения на 21.03.2014 г. Посочва се, че
обективираното както в жалбата, така и в предоставените от ответницата
обяснения, не отговаря на действителното фактическо положение. Поради
изложеното и проверката, образувана по повод депозираната жалба, приключила с
постановление за отказ да се образува досъдебно производство. В исковата молба
се навеждат доводи, че с извършените от ответницата действия на ищеца били
нанесени неимуществени вреди, изразяващи се в притеснения дали същият ще бъде
обвинен, и дори осъден за деяние, което никога не е извършил. Вследствие на
това ищецът твърди, че е отслабнал, имал проблеми със съня, променил навиците
си, спрял да контактува с близките си хора,като му било неудобно коментирането
на депозираната жалба, доколкото се съмнявал, че неговите събеседници
подозират, че същият е извършил посоченото деяние. Същият се разболял, бил
непрекъснато стресиран и притеснен. Излага доводи, че извършеното от
ответницата следва да се квалифицира като престъплението „клевета”.
Поради
изложеното предявява исковата претенция. Претендира разноски.
В срока
по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответницата, с който се
оспорва исковата претенция. Признава се, че пълномощник на същата е депозирал
жалба по повод посещението на екип на ищеца на работното й място през месец
януари 2014 г., след което е предоставила и обяснения по случая. Изразява
становище, че в съответствие с българското законодателство, същата се е явила
пред компетентните органи и е изложила възприетото от нея.Възразява се, че
доколкото не е образувано досъдебно производство, ищецът не е бил изплашен.
Същият бил разпитван единствено в качеството си на свидетел, поради което е бил
в невъзможност да разбере обясненията на ответницата, респ. да се притесни от
изложеното в тях. Същият е могъл да узнае за обясненията на ответницата едва
след отказа да се образува досъдебно производство, в който случай същият не е
имал повод за притеснения. Възразява се, че предявената искова претенция е
погасена по давност. Посочва се, че липсва причинно-следствена връзка между
дадените от ответницата показания и посочените в исковата молба вредни
последици. Излагат се съображения, че компетентните органи са отхвърлили жалба
на ищеца за извършено „набедяване”.
Поради
изложеното моли предявената искова претенция да бъде отхвърлена. Претендира
разноски.
Съдът, след като съобрази изложеното в
исковата молба, във връзка с редовността на депозираната искова молба и
допустимостта на предявените искове,намира следното:
С
исковата молба ищецът посочва, че е предявил три иска при условията на
евентуалност: 1. За осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата в размер
на 10 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
вследствие на поведението на ответницата, описано в исковата молба, ведно със
законната лихва от 21.03.2014г. до окончателното изплащане на сумата; при
условията на евентуалност: 2. За осъждане на ответницата да заплати на ищеца
сумата в размер на 10 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, вследствие на престъпление – клевета и набедяване, ведно
със законната лихва от 21.03.2014г. до окончателното изплащане на сумата, и при
условията на евентуалност: 3. За установяване в отношенията между страните, че
описаното в исковата молба поведение на ответницата съставлява престъплението
„набедяване”.
По
отношение на посочените първи два иска, съдът намира, че същите представляват
една и съща искова претенция, а именно: за заплащане на обезщетение за
причинени неимуществени вреди на ищеца, вследствие на виновно противоправно
поведение на ответницата. Дали същото съставлява престъпление или не, е въпрос
по съществото на спора и не променя основанието на исковата претенция.
Досежно
третия иск – за установяване на престъпно обстоятелство, производството по
отношение на него е прекратено с Определение № 261984/26.03.2021 г.,
постановено по делото /л.251/, влязло в законна сила на 14.04.2021 г.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа страна:
От
приложената по делото **** преписка № ***/**** г. на ****, се установява, че на
06.02.2014 г. от процесуален представител на ответницата е депозирана жалба до
Районна прокуратура гр. ****, в която се излагат фактически обстоятелства във
връзка с посещението на ищеца, Р. Г. – О. и адв. Д., в офис на „******”,
находящ се в гр****, в който се намирала ответницата. С Постановление от
07.02.2014 г. **** при ***** е изпратил преписката по компетентност на ****,
където е образувана ****преписка № ****/****г. В хода на същата са снети
обяснения от ответницата Л.К.. В същите се посочва, че на 30.01.2014 г. две
лица – *** и ***, последната представяща се за адв. Д. посетила офис на „****”,
находящ се в гр. ****, в който се намирала ответницата, като се представила за
адвокат на Р. Х. – О.. В обясненията се посочва, че адв. Д. била поискала от
ответницата да заплати на Х. – О. обезщетение, възнаграждение в размер на 400
лева и да върне празни листове, записи на заповеди и договор за заем, предмет
на досъдебно производство на *****, както и че ако това се случи, между
страните ще бъде прекратено водено трудово дело за дисциплинарно уволнение. В
обясненията след това се посочва, че мъжът, намиращ се в стаята, излязъл, като
лицето адв. Д. казала на ответницата: „Виж какво, няма да има никакви проблеми,
ще се прекрати досъдебното производство срещу теб, ще платиш едни 100 000
евро, толкова, колкото ти разписват документите.” В обясненията се посочва, че
ответницата се притеснила и набрала телефонния номер на **** Ц. С., за да я
повика, за да дойде. Вратата на офиса се отворила и вътре влезли Р. Х. – О. и
мъжът, като започнал разговор във връзка с трудовите правоотношения на ****
Впоследствие вратата отново се отворила и влезли две лица – едното с микрофон с
обозначения „****” и другото с видеокамера. В обясненията си ответницата
посочва, че първоначално била обвинена от ****, но впоследствие разговорът се
превърнал в интервю. След неговото приключване, *****загасил камерата, и всички
лица започнали да излизат едно по едно от стаята. В същата останали само
ответницата и мъжът, като последният й казал: „Ние знаем как да те намерим,
страшни неща си направила, ама не си чак толкова страшна, имаш два дена да се
свържеш с нас след като намериш парите, ако намериш парите, всичко ще приключи,
плащаш си и няма да има проблеми, няма да има излъчване, всичко това ще
приключи”. След снемането на обяснения от ответницата, били снети обяснения и
от останалите лица, посочени в нейната жалба. С постановление от 26.06.2014 г. ****
при ***, отказал да образува досъдебно производство. Посоченото постановление
било потвърдено с Постановление от **** г. на *** при *****.Във връзка с
дадените обяснения от ответницата, следва да се посочи, че същите не се кредитират
като изявление на страната, а като документ, удостоверяващ, че на посочената
дата ответницата е предоставил обяснения с посоченото съдържание пред
компетентните органи. Между страните липсва спор и досежно обстоятелството, че
визираният в обясненията мъж, е именно ищецът.
От
представеното писмо по делото от „*****” ЕООД вх. № ***/*** г. по описа на
Районен съд Пловдив /л.232/, се установява, че в периода 2017 г. до настоящия
момент, на ищеца не са налагани дисциплинарни наказания във връзка с
осъществяваната от него работа.
По
делото е разпитан свидетелят М.Н.Н.. Същият си спомня, че през 2014 г. е
работил в един екип с ищеца в рубриката „****”. По същото време двамата
изготвили репортаж за ответницата във връзка със сигнал на нейни служители за
изнудване. Във връзка с посочения репортаж, свидетелят си спомня, че бил
подаден сигнал срещу ищеца, адресиран до полицията или прокуратурата. В същия
се излагали твърдения, че преди интервюто на свидетеля Н. с ответницата, лицето
адв. Д. поискало пари от нея, а след нейното интервю, ищецът поискал пари от
ответницата. Свидетелят си спомня, че след интервюто, всички лица, които
присъствали на него, са си тръгнали заедно от офиса на ответница, а в него
останала единствено тя. Според свидетеля ищецът бил последен. Н. си спомня, че
чул, че ищецът бута неволно предмет, извинява се на ответницата и й пожелава
всичко добро. Същият не възприел между двамата да се води разговор за пари.
Свидетелят си спомня, че за жалбата научил от адв. Д., като както той, така и
ищецът, се стресирали. Депозирането на жалбата повлияло най-много на ищеца,
доколкото в същата се споменавал той поименно, като по този начин се
злепоставял целият екип. Посоченото се отразило на неговата работа, като поради
разсеяност започнал да допуска грешки. Споделял на свидетеля своето
разочарование от лъжите в жалбата. Свидетелят си спомня, че е чул целият
разговор при посещението на офиса на ответницата, доколкото ищецът бил набрал неговият
номер. След репортажа, записът бил въведен в архива на ****. Посочва, че във
връзка с депозирания сигнал, целият ***на ****предоставили обяснения. Поради
изложеното ищецът се почувствал отговорен, че създава неприятности на **** и ****.
Много често същият отсъствал от работа с извинение, че не се чувства добре.
Съдът
дава вяра на изложеното от свидетеля Н., доколкото неговите възприятия са
преки, непосредствени и съответстват на приобщената доказателствена съвкупност.
В
хода на съдебното дирене бе изготвена и приета съдебнопсихологична експертиза.
Съобразно заключението на вещото лице, събитията по отношение воденето
разследване срещу ищеца са се отразили на психическото му състояние, като са
провокирали за продължителен период от време повлияване на неблагоприятни,
негативни и нежелани емоции, които са има отражение, както в психичен, така и в
соматичен аспект – в рамките на тревожно-депресивния сидромокомплекс,
психосоматични проблеми. Психологичните преживявания и механизми на въздействие
имат нормалпсихологичен характер и отреагиране според капацитета на интелекта и
диференцирана личност. Не са били в отразени стойности, които да са нарушили
качеството му на психична дейност и функциониране. Няма данни преживяното да се
е отразило неблагоприятно на качеството на професионалния му живот и уменията
му в дейността си. Ценностната система е съхранена, тъй като тя е плод на
неговото възпитание, но е променен начинът на нейното проявление. Макар и с
неблагоприятни емоции, на които е бил подвластен, той се е справял със
служебните си ангажименти по регламент, според капацитета на диференцираната си
личност, характеровата си особеност и интелект, но това е създавало психически
дискомфорт. Неприятните емоции се допуска да са били в посока на изпитвани
унижение, накърнено професионално достойнство, потиснатост, усещане за
непълноценност на работното място – далеч от неговите представи за
професионална кариера. Не са установени психични нарушения в пряка причинна
връзка с процесната ситуация, които да са нарушили качеството му на
функциониране в сферите на ежедневието му. Към настоящия момент мотивира своите
намерения с обоснована принципност на база качествено формирана и отстоявана
във времето морално-етична ценностова система и вяра в правосъдието.
По
делото е приета и съдебнофоноскоска експертиза на запис от разговор във връзка
с представен запис със скрита и явна камера, направен на **** г. по повод ****
в рубриката „****, излъчено на **** г. по ***** /л.276-314/, като вещите лица
пресъздават обективирания на оптичния носител запис на разговори между женски и
мъжки гласове. Съобразно заключението по допуснатата експертиза, при изследване
на времевите и честотни характеристики на аудиосигнала не се откриват признаци
на изменения, предизвикани от манипулации монтаж на звукозаписа /изрязване,
копиране, вмъкване, изтриване и др./. Не се установиха признаци за
външна/допълнителна намеса или манипулация върху записаната информация. Не се
открива прекъсване и възобновяване на записа. Не се открива шум от отваряне на
стационарен телефонен апарат, шум от набиране и стационарен телефонен апарат.
Звук, наподобяващ музикален телефонен сигнал, се установява в 50:12 мин. и в 54:20
мин. от началото на записа.
Съдът
кредитира приетите по делото експертизи, като компетентно изготвени, с
необходимите знания и умения, и обосновани. Изводите на вещите лица се
подкрепят и от останалите, приобщени по делото, гласни и писмени доказателства.
При така установеното от фактичекса страна,
съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен
е иск с правно основание чл. 45, ал.1 ЗЗД.
За уважаване на иска на предявения иск,
ищецът следва да установи следните материалноправни предпоставки /юридически
факти/: виновно противорпавно поведение на ответницата, вследствие на което за
същия са настъпили неимуществени вреди и размерът на последните.
В
исковата молба като осъществено противоправно поведение от страна на
ответницата се излага предоставянето на обяснения във връзка с депозирана жалба
от същата за поискана сума пари от ищеца, за да не бъде излъчван репортаж за
ответницата в рубриката „****”, излъчвана по *****
В
тази връзка следва да се отбележи, че подаване жалба до прокуратурата с
твърдения за незаконни действия на определено лице и молба за съдействие за
разрешаване на проблемите, не е противоправно. По начало, за да е налице
отговорност за вреди от непозволено увреждане, е необходимо наличието на
определено деяние и на вредоносен резултат, който се намира в причинна връзка с
него. Трябва също така деянието да е непозволено, т. е. да е извършено в
нарушение на определени законови разпоредби. Такова нарушение би могло да има
когато се упражнява определено право, каквото деецът обективно не притежава, но
и когато той има право, но го упражнява не по определения ред /така Решение № 668 от 19.03.2010 г. на ВКС
по гр. д. № 320/2009 г./. Такава би била хипотеза, при която преценявайки
съдържанието на жалбата, респ. дадените от жалбоподателя обяснения, може да се
направи извод за злоупотреба с права, като жалбата да е не отправена с цел
извършването на проверка на изложените обстоятелства и вземане на необходимите
мерки, а при субективното съзнание на жалбоподателя, че обстоятелствата в
жалбата, респ. обясненията са неверни, с цел да навреди другиму или да накърни
друг обществен интерес /така Решение №
1009 от 13.07.2018 г. по в. гр. д. № 621 / 2018 г. на Окръжен съд Пловдив/.
В
настоящия случай несъмнено се установи, че ответницата е упражнила
гарантираното и в чл. 45 от Конституцията на Република България право на жалба,
по повод на която същата е депозирала и обяснения, с които е посочила, че от
ищеца е поискана сума пари, за да не бъде излъчван репортаж за ответницата в рубриката
„****”, излъчвана по ****. Основният спорен въпрос касае обстоятелството дали
упражняването на посоченото право не представлява злоупотреба с право, в който
случай поведението на същата ще носи характеристиката на противоправно.
Настоящият
съдебен състав намира, че поведението на ответницата по депозирана на жалбата
до прокуратурата и впоследствие по депозиране на обяснения в посочената насока
представлява злоупотреба гарантираното й право на жалба. Посоченият извод на
съда се извлича от приобщената по делото фоноскопска експертиза, която
пресъздава изцяло разговора, който е предмет на депозираната жалба и
образуваната въз основа на нея прокурорска преписка. От съдържанието на същия
не се установява по никакъв начин ответникът да е осъществил комуникация с
ищцата във връзка с предоставяне на парични средства, за да „няма да има
излъчване и „всичко това да приключи”. Дори напротив, видно от пресъздадения
разговор, сумата в размер на 100 000 евро се употребява в разговор, при
който се коментира с декларация за поверителност за обезпечаване отговорността
на работниците, и то не както се посочва в обясненията на ответницата в края на
разговора, а много преди неговото приключване. Поради изложеното, чрез
депозирана на жалбата, респ. предоставянето на обяснения впоследствие,
ответницата е била в пълна субективна увереност, че изложеното от нея не
отговаря на обективната действителност. Въпреки изложеното, същата е депозирала
жалба със съдържание, че от страна на ответника е поискана сумата в размер на
100 000 евро, за да не се излъчва предаването, което е пресъздадено в
нейните обяснения, дадени в хода на проверката. По този начин същата е
злоупотребила с конституционно гарантираното и право на жалба и съдействие от
страна на органите на МВР и прокуратурата с единствена цел да навреди на
ответника. Именно поради изложеното и поведение на ответницата следва да бъде
характеризирано като виновно и противоправно.
Несъмнено
според съдебния състав в производството се установиха и настъпили неимуществени
вреди, причинени от виновното противоправно поведение на ответницата. Доколкото
се касае за морални вреди, техният размер следва да бъде определен по правилата
на чл. 52 ЗЗД - от съда по
справедливост. Съгласно разясненията, дадени в т. 2 от ППВС № 4/ 68г.,
справедливостта не е абстрактно понятие, а притежава конкретен, обективен
мащаб. В конкретния случай меродавни за определяне на глобалното обезщетение са
обстоятелствата, че депозираната жалба е засеганала професионалния живот
на ответника, като същият е бил злепоставен в колективна, пред който същият е
изградил авторитет. Именно поради депозираната жалба, голяма част от колегите
на ищеца, ангажирани с работния му проект са били разпитвани в хода на
прокурорската проверка, което е довело до обсъждане на ситуацията и
допълнителен дискомфорт у същия. Съобразно разпита на свидетеля Н. и
изготвената и приета съдебнопсихологична експертиза, ситуацията с образуваната
прокурорска проверка е провокирала за продължителен период от време
неблагоприятни, негативни и нежелани емоции. Същият е изпитвал унижение,
накърнено професионално достойнство, потиснатост и усещане за непълноценност на
работното място. Изложеното несъмнено е причинило на ищеца морлани вреди,
вследствие на преживения психически дискомфорт. Въпреки изложеното процесната
ситуация не е довела до психични нарушения, които да са нарушили качеството на
функциониране в сферите на ежедневието ответника. Предвид гореизложеното, съдът
счита, че справедливото обезщетение, което би компенсирало претърпените от
ищеца неимуществени вреди (стрес и притеснение), възлиза на сума в размер от
4000 лв. За разликата от 4000 лв. до пълния претендиран от ищцата размер от 10
000 лв., искът с правно основание чл. 45 ЗЗД следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Като
последица от частичното уважаване на предявения иск, на основание чл. 84, ал.3 ГПК, на ищеца следва да бъде присъдена и законна лихва от датата на увреждането
– 21.03.2014 г., до окончателното изплащане на сумата.
По възражението за давност:
Настоящият
съдебен състав намира, че така предявеният иск не се явява погасен по давност,
доколкото деликтът е извършен на 21.03.2014 г., а исковата молба е депозирана
преди изтичането на общия петгодишен давностен срок, а именно: на 03.01.2019 г.
По разноските:
При
този изход на спора, право на разноски имат и двете страни на основание чл. 78,
ал.1 и ал.3 ГПК.
От
ищеца са представени доказателства за заплатени разноски в общ размер на
1176,25 лева – за държавна такса и заплатени депозити по приобщените по делото
експертизи. Поради изложеното в негова полза съразмерно на уважената част от
иска следва да се присъди сумата в размер на 470,50 лева
В
полза на ответницата също се дължат разноски, съразмерно на отхвърлената част
от исковата претенция. Доказателства за извършване на такива са представени за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева. Съобразно изхода на
спора, в нейна полза следва да се присъди сумата в размер на 720 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
Л.Ф.К., ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на
А.С.С., ЕГН: **********, на основание чл. 45, ал.1 ЗЗД сумата в размер на 4000 лева /четири хиляди лева/,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на противоправно
поведение на ответницата, изразяващо се в разпространяване на неверни твърдения
в обяснения, предоставени на **** г. по **** проверка № ***/***г. на ****, а
именно: изявление, че ищецът е поискал сумата в размер на 100 000 евро с
цел да не бъде излъчвано заснето на **** г. предаване „****”, с координатор
ищецът, което изявление не е отговаряло на действителното фактическо положение,
ведно със законната лихва от датата на извършване на деянието – 21.03.2014 г.,
до окончателното изплащане на сумата, КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над сумата в размер на 4000 лева до
пълния претендиран размер от 10 000 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал.1 ГПК Л.Ф.К., ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на А.С.С., ЕГН: **********, сумата в размер на 470,50
лева, представляваща разноски в настоящото производство, съразмерно на
уважената част от иска.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал.3 ГПК А.С.С., ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на Л.Ф.К., ЕГН: **********, сумата в размер на 720
лева, представляваща разноски в настоящото производство, съразмерно на
отхвърлената част от иска.
Решението
може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с
въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
Катя
Боева
Вярно с оригинала.
ЕН