№ 1134
гр. София, 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 121-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Б. ЛЮБЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА Административно
наказателно дело № 20211110215953 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Й. СТ. Т., представляваща „А.” ЕООД
гр.София, срещу електронен фиш за налагане на глоба серия К
№4878036/12.05.2021 г., издаден от СДВР, с който на основание чл. 189 ал.4
вр. с чл. 182 ал.1 т.3 ЗДвП й е наложена глоба в размер на 100 лв. за нарушение на
чл.21 ал.2 вр. ал.1 ЗДвП.
В жалбата се излагат доводи за отмяна на ЕФ като
незаконосъобразен, поради липса на приложен клип, няма данни
техническото следство да е вписано в регистъра на одобрените такива на
БИМ, няма данни кое лице е издало ЕФ, липсва конкретно посочена
разпоредба, която е нарушена, като е посочено чл.21 ал.2 вр. ал.1 ЗДвП. Редовно
призована жалбаподателката не се явява и не изпраща представител. От процесуалния
представител на Т. - адв. А.И.-САК са постъпили писмени бележки с подробни доводи, вкл.
такива касаещи посочване в ЕФ на приспадният 3% толеранс от скоростта, липсва съставен
протокол за използване на АТСС, не става ясно дали е ангажирана отговорността на
физическо или ЮЛ. Предлага на съда да отмени изцяло като незаконосъобразен
атакуания ЕФ. Претендира адвокатско възнаграждение и прави възражение за
прекомерност на това на въззиваемата страна.
Въззиваемата страна редовно призована, се представлява от
юрисконскулт Х., в които се излагат доводи за неоснователност на жалбата и
за правилност на издадения ЕФ. По делото са постъпили писмени бележки от
1
юрисконсулт И. с подробни доводи за неоснователност на жалбата.
Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за
прекомерност на това на жалбоподателката.
Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и
в тяхната съвкупност намира, жалбата за ДОПУСТИМА, като подадена в
срок от лице, което има правен интерес от това. Разгледана по същество,
същата е НЕОСНОВАТЕЛНА, като мотивите за това са следните:
По делото е установена следната фактическа обстановка:
Обжалваният електронен фиш е издаден за установено нарушение с
АТТС, представляващо CORDON M2, а това, че на дата 12.05.2021 г. в 19.46
часа, в гр.София, ул.”О.П.” до №22 /Ботаническа градина/, с посока на
движение от бул.”Б.” към бул.”Ч.В.”, при ограничение от 80 км/ч за населено
място, въведено с пътен знак В 26, установила, че т.а. „****” с рег.№****, се
движи със 103 км/ч, респ. превишена стойност от 23 км/ч.
Видно от база данни КАТ, собственик на процесния лек автомобил е
ЮЛ „А.” ЕООД гр.София, а негов представляващ /управител/, видно от
данните от Търговския регистър е именно жалбоподателката.
На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът намира за
установено, че действително на датата, отразена по електронния фиш,
описаният в него лек автомобил е извършвал движение с превишена скорост.
Това обстоятелство е било установено и надлежно заснето със съответно
техническо средство, с издадено удостоверение за одобрен тип средство за
измерване при БИМ, приложено по делото и валидно към датата на
нарушението.
Мястото и времето на нарушението са отразени по надлежния ред и
достатъчно подробно в електронния фиш, за да стане ясно на наказаното лице
какво именно поведение се санкционира. Коректно е посочено също, че
стойността на скоростта, която не трябва да се превишава е 80 км/ч и е
сигнализирана с пътен знак В26. В тази връзка са изцяло неоснователни
възраженията, че липсва описание на нарушението, издател на на същия,
както и, че е нарушена скорост сигнализирана с пътен знак.
От приложения снимков материал, /л.14 от делото/, е видно, че е
отчетена по-висока скорост на движение, а именно 107 км/ч. Видно е, че е
налице разминаване между установената, съгласно приложения снимков
материал и т.нар. наказуема скорост, която именно е отразена във фиша,
както и изчисленото на тази база превишение, като тук следва да се има
2
предвид, че съгласно данните за конкретния вид система за наблюдение и
регистрация на пътни нарушения, публикувани в Публичния регистър на
одобрените средства за измерване на БИМ, са налице максимално предвидени
грешки при измерване на скорост при конкретната мобилна система от 3
процента /л.41 и л.42 от делото/. В тази връзка и видно от отразеното върху
приложената снимка и електронния фиш, в същия са изчислени в полза на
водача наказуемата скорост и наказуемото превишение, като действително
установената скорост е намалена съобразно изискванията, посочени в
характеристиките на АТСС /л.41/ - допустима грешка при измерване на
скороста в пътни условия +- 3 км/ч и +- 3 % над 100 км/ч и посочена като 103
км/ч, но погрешно – вместо коректната 104 км/ч, което обстоятелство съдът
приема, че не е съществено нарушение и не може да се отрази негативно на
правото на жалбоподателката да разбере вмененото й нарушение.
Обжалваният електронен фиш е издаден по отношение на
жалбоподателката като представляващ собственика-ЮЛ, като няма данни, тя
да се е възползвала от възможността по чл. 189 ал.5 ЗДвП и по чл. 189 ал.6
ЗДвП.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира
следното от правна страна:
Съобразно, правилото на чл. 189 ал. 4 от ЗДвП, при нарушение,
установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен
орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Настъпилата законодателна
промяна в чл.189 ЗДвП (обн. ДВ, бр.19 от 13.03.2015 г.) и приетата Наредба
№8121з-532 за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн.,
ДВ, бр.36 от 19.05.2015 г.), които изцяло са съобразени с основните
положения на Тълкувателно решение №1/26.02.2014 г. по тълкувателно дело
№1/2013 г. на ОС на колегиите на ВАС, налагат извод, че използването на
мобилната техническа система е допустима, като законът и наредбата
изрично сочат на неучастието на контролния орган в нейното функциониране
и възможността за такова нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на
нарушител, да се издава електронен фиш. Включването на автоматизираната
система за видеоконтрол и нейното изключване са единствените действия,
които органите по контрол на движението по пътищата, осъществяват.
Мобилната система функционира изцяло самостоятелно и независимо,
3
както и стационарната и информацията със запаметените от уреда данни се
съхранява в локална компютърна конфигурация или локален сървър за
издаване на административни документи във връзка с установените
нарушения, което се отразява в протокол. Именно с цел гарантиране правата
на гражданите и с оглед установяване на обективната истина при евентуално
съдебно обжалване на електронните фишове наредбата предвижда към
административната преписка, която се изпраща в съда, освен доказателствата
в подкрепа на обжалвания фиш, да се предоставя и информация за участъка
от пътя, с описание на мястото и координатите, действащото ограничение на
скоростта по чл.21 ЗДвП, посоката на движение на автомобила, схемата на
разположението на автоматизираното техническо средство, неговия вид,
датата на последната метрологична проверка. Всички посочени данни са
приобщени по делото. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката
или мястото на доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се
утвърждава от министъра на вътрешните работи и не съдържа посочване на
приспаднатия толеранс в каквато насока са оплакванията в жалбата.
В утвърдения образец на ЕФ не се съдържа задължение за наказващия
орган да посочи първоначалната скорост на водача преди приспаднатия
толеранс, тъй като техническите характеристики на използваното техническо
средство предвиждат допустима грешка при измерване на скороста в пътни
условия +- 3 км/ч и +- 3 % над 100 км/ч и именно след нейното отчитане в
полза на водача, е налице съставомерният факт по превишаване на скоростта.
Съгласно § 1 от ДР на ЗАНН, по смисъла на този закон "електронен
фиш" е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг
носител, създадено чрез административно-информационна система въз
основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани
технически средства или системи.
Както беше посочено по-горе, жалбоподателката не се е възползвала от
възможността по чл. 189 ал. 5 от ЗДвП. В случая, с оглед нормата на чл. 189
ал.5 ЗДвП, при неподаване на писмена декларация с данни за лицето,
извършило нарушението в 14-дневен срок от получаване на електронния фиш
от собственика на МПС, то именно собственика /представляващия ЮЛ/ се
смята за извършител на нарушението, санкционирано с електронния фиш.
Тази законова презумпция е оборима, но в настоящото производство не са
ангажирани доказателства за това.
4
Електронния фиш съдържа предвидените от закона реквизити, като на
констатираното превишение на скоростта е дадена правилната правна
квалификация по смисъла на чл.21 ал.2 вр. ал.1 ЗДвП, тъй като касае
превишаване на скорост, сигнализирано с пътен знак B 26, а че такъв е
наличен се установява от изисканата и приложена схема от Столична община,
представляваща утвърдена организация на движението в този район /л.30 -
л.31 от делото/.
В тази насока следва да се посочи, че в нормата на чл. 189 ал. 4 ЗДвП,
законодателят е определил изчерпателно реквизитите, които следва да
съдържа електронния фиш, като по никакъв начин не е предвидено
препращане към разпоредбата на чл. 57 ЗАНН, където са предвидени
реквизитите на наказателното постановление, поради което не може да се
счита за съществено процесуално нарушение липсата на подробно описание
на нарушението. Посочената норма е специална спрямо нормите в ЗАНН,
отнасящи се до реквизитите на наказателното постановление.
В случая е налице нарушение, установено с мобилна радарна система,
като в електронния фиш са описани всички негови съставомерни признаци.
Нарушението е безспорно установено от приложения снимков материал от
техническо средство, като в случая скоростта е била ограничена до 80 км/ч, а
същата е била превишена от водача, обстоятелство, което е безспорно
установено. Техническото средство освен, че е одобрен тип средство за
измерване, видно от Удостоверение от БИМ е преминало и успешна
последваща проверка към датата на нарушението, видно Протокол от
проверка №3-С-ИСИС/12.02.2021 г., /л.20 от делото/, и именно то е
използвано за установяване на конкретното нарушение, видно от Протокол за
използване на автоматизирано техническо средство или система, /л.22 от
делото/, като и в тази връзка възраженията в жалбата са неоснователни.
По отношение на определената санкция съдът счита, че размерът на
същата е правилно определен от административнонаказващия орган, съгласно
чл. 182 ал.1 т.3 ЗДвП , тъй като за превишаване от 21 до 30 kм/ч - с глоба 100
лв.
С оглед изложеното съдът намира, че обжалваният ЕФ като правилен и
законосъобразен следва да бъде потвърден изцяло.
При този изход на делото основателна е претенцията на въззиваемата
страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като същото
следва да бъде определено в посочения размер в чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ, издадена въз основа на законовата делегация
по чл. 37 от ЗПП размер на 100 лв.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63 ал. 1 ЗАНН, съдът
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш за налагане на глоба серия К
№3437303/29.02.2020 г., издаден от СДВР, с който на Н.Д.К., представляваща
„Е.Ф.А.” ООД гр.София, с ЕИК ***, на основание чл. 189 ал.4 вр. с чл. 182
ал.1 т.4 ЗДвП й е наложена глоба в размер на 400 лв. за нарушение на чл.21 ал.1 ЗДвП.
ОСЪЖДА Й. СТ. Т., с ЕГН **********, да заплати на СДВР сума в
размер на 100 /сто/ лв., представлявяща юрисконсултско възнаграждение за
една инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд София-град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6