ПРОТОКОЛ
№ 73
гр. Смолян, 12.07.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Меденка М. Недкова
при участието на секретаря Елисавета Ж. Шехова
Сложи за разглеждане докладваното от Меденка М. Недкова Търговско дело
№ 20225400900040 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Ищецът Банка „ДСК“ АД гр. С. – редовно призована, се представлява
от пълномощника юрисконсулт А. Д.- редовно упълномощен отпреди.
Ответникът Н. Х. П. – редовно призован, не се явява. Вместо него се
явява пълномощникът му адв. И. Г.- редовно упълномощен отпреди
Вещото лице Е. К. К. – редовно призована, се явява лично.
Юрисконсулт Д. – Моля да се даде ход на делото.
Адв. Г. – Също моля да се даде ход на делото.
Съдът счита, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ход на делото.
Юрисконсулт Д. – Не правя възражение, че заключението е
депозирано извън срока по чл. 199 от ГПК. Моля да разпитаме вещото лице.
Адв. Г. – Също не правя възражение, че заключението е депозирано
извън срока по чл. 199 от ГПК.
След като пълномощниците на страните заявиха, че не правят
възражение, че заключението на ССчЕ не е депозирано в законоустановения
1
срок по чл. 199 ГПК, съдът пристъпи към разпит на вещото лице по съдебно-
счетоводната експертиза, на когото сне самоличността, както следва:
Е. К. К. – българска гражданка, ** годишна, неомъжена, неосъждана,
без родствени връзки и дела със страните по настоящето дело.
Съдът напомни на вещото лице за наказателната отговорност по чл. 291
от НК.
Вещото лице обеща да даде заключение по съвест и знание.
Вещото лице К. – Поддържам, депозираното на съда заключение, ведно
с приложението в таблици към него. Преди да започнем искам да направя
едно уточнение: В т. 7 и в т. 23 от заключението, във второ изречение, съм
допуснала техническа грешка, като вместо „падежиралите неиздължени
погасителни вноски“ да се чете „неиздължените погасителни вноски, за
които не е настъпил падежа“. Датата в т. 7 от заключението е 11.07.2023 г.,
а не 2022 г., както неправилно съм посочила. Това са технически грешки. В т.
23 не е допусната техническа грешка. Датата 18.11.2022 г. не е дата на
изготвяне на заключение, а датата, на която ответникът е получил препис от
исковата молба. Изчисленията в т. 4 за просрочена непогасена договорна
лихва и наказателна лихва са върху дължимата главница по допълнително
споразумение № 1/19.10.2015 г. Погасителният план към допълнително
споразумение № 1 е при главница в размер на 33 504.46 лева и всички
изчисления за дължими договорни и наказателни лихви са върху тази основа.
В сумата от 21 410.36 лева за главница е включена сумата от 2 378.69 лева,
така както съм записала в т. 12. Главницата, без към нея да е прибавена
лихвата по допълнителното споразумение, е в размер на 19 031.67 лева към
11.07.2023г.
По доказателствата и на основание чл. 157 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателство по настоящето дело
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, ведно с приложенията
към него.
На вещото лице Е. К. да се изплати възнаграждение в размер на 450
лева от внесения депозит.
Юрисконсулт Д. – Считаме делото за изяснено от фактическа страна.
2
Представям списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Адв. Г. – Считам делото за изяснено от фактическа страна. Представям
договор за правна защита и съдействие за оказана безвъзмездна адвокатска
помощ.
Съдът също счита, че делото е изяснено от фактическа страна и затова
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА съдебното дирене.
ДАВА ход по същество на съдебните прения.
Юрисконсулт Д. – Уважаеми окръжен съдия, моля да постановите
решение, с което да осъдите ответната страна да заплати претендираните, от
представляваното от мен дружество, суми. Моля да ми бъдат присъдени
сторените в настоящото производство разноски, съгласно списъка на
разноските, който представихме.
Адв. Г. – Уважаема госпожо Председател, аз ще Ви моля да уважите
иска по чл. 422 от ГПК до сумата в размер от 19 031.67 лева главница и да
отхвърлите претенцията до сумата от 33 504.46 лева, които са заявени като
претенция в исковата молба. Също така ще Ви моля изцяло да отхвърлите
претенцията за лихва и ще Ви моля да присъдите на доверителя ми
разноските, като определите адвокатския хонорар, съобразно чл. 38, ал.2 от
ЗА и съобразно Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Съображенията ми затова са следните: На първо място,
безспорно е, че доверителят ми е взел кредит. Не спорим още от самото
начало. Безспорно е, че дължи връщане на кредит. Безспорно е, че сумата от
19 031.67 лева е сумата, която се дължи по главница към вчерашна дата, към
датата на изготвяне на експертизата. Съгласно, цитираното от мен
Тълкувателно решение, с исковата молба, ищецът – кредитор има право да
иска да му бъдат присъдени всички неплатени суми по главници до датата на
приключване на съдебните прения пред съответната съдебна инстанция,
затова тази сума считам, че следва да бъде присъдена в полза на банката.
Остатъкът до края, считам, че следва да бъде отхвърлена, тъй като не е
настъпил падежа на тези вноски. Сумата от 2 378.69 лева, които банката
неправомерно е начислила към главницата, считам че не следва да бъде
присъждана. Налице е обилна и еднопосочна съдебна практика на ВКС, ще
3
цитирам само едно решение – Решение № 30/30.05.2020 г. по търг. д. №
739/2019 г., I т.о., с докладчик съдия Вероника Николова, спрямо което
уговорките в анекс към договор за банков кредит на физическо лице, по която
страна е физическо лице, потребител, за увеличаване на главницата чрез
прибавяне на изтекли лихви и начисляване върху тях на възнаградителни
лихви, са нищожни на основание чл. 26, ал. 4 във вр. с чл. 10, ал. 3 от ЗЗД,
тъй като е налице анатоцизъм, доколкото Наредба № 9 на БНБ не предвижда
възможност за олихвяване на изтекли лихви. Затова считам, че този анекс е
нищожен изцяло, тъй като касае съществена клауза от съдържанието на
договора, а именно размера на главницата. Като в следствие на тази
нищожност считам, че следва да бъде отхвърлена изцяло претенцията за
лихви, защото с изключение на законната лихва от датата на предявяване на
исковата молба, тъй като този размер остана недоказан в настоящото
производство, защото вещото лице е категорично, че претенцията на банката
се формира върху главница, която реално несъществува по делото. Не е това
главницата, върху която следва да се начислява лихва. Ето защо считам, че
претенцията изцяло за лихви трябва да бъде отхвърлена, поради недоказан
размер. Затова считам, дори в заявлението на база, на което е издадена
заповедта за изпълнение, пак е върху главница 33 хил. лв., а не върху 31 х.
лв., колкото реално е била главницата към онзи момент. Представям
цитираното решение.
Реплика на юрисконсулт Д. – Уважаема госпожо Председател, моля да
имате предвид, че цитираната от ответната страна практика освен, че следва
да е ноторно известна на съда, тя частично е неотносима в настоящия случай.
Има противоречива такава. Сега не мога да посоча конкретни решения на
състави на ВКС. Предоставям на съда, в случай, че сметне за необходимо, да
ми се даде възможност да посоча точни решения, в които се казва, че е
допустимо с допълнително споразумение да се добавят и изтекли лихви към
главница.
Съдът дава възможност на ищцовата страна да представи решения в
подкрепа на възраженията си.
Адв. Г. – С оглед на това, че искът по чл. 422 от ГПК е частично
основателен, считам, че следва да бъде отхвърлен искът по чл. 79 от ЗЗД.
Съдът обяви, че ще се произнесе с решение в 30-дневен срок,
4
считано от днес.
Протоколът изготвен в с.з.
Заседанието закрито в 11,40 ч.
Съдия при Окръжен съд – Смолян: _______________________
Секретар: _______________________
5