РЕШЕНИЕ
№ 538
гр. Бургас, 15.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ФИЛИП СТ. РАДИНОВ
при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело №
20232120105558 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.
Образувано е по предявен от Д. Х. Д. чрез своя баща и законен представител Х. Д. Д.
срещу община Бургас иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 8000
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди претърпени от ищцата,
изразяващи се в увреждане на ходилото на десен крак състоящо се в прорезни рани,
претърпяна болка и страдания, причинени вследствие това, че на 17.07.2023 г., на
територията на плувен басейн „****“, стопанисван от ответника е получил процесното
нараняване при съприкосновение на ходилото на десния му крак със счупена плочка, на
основание чл. 49 от ЗЗД.
Твърди се, че на 17.07.2023 г., на територията на плувен басейн „****“, стопанисван
от ответника, при съприкосновение на ходилото на десния му крак със счупена плочка
ищецът е получил увреждане на ходилото на десен крак състоящо се в прорезни рани,
претърпяна болка и страдания, затруднена подвижност и прием на болкоуспокояващи. Сочи
се, че ищецът е активен футболист в ФК ***** и поради травмата не е могъл да участва за
около четиринадесет дни в тренировъчния процес, вследствие, което е бил невъзможност да
се отзове на покана за проба във футболен отбор в Г***. Поддържа се, че общината е длъжна
да поддържа територията на басейна в изрядно състояние и в резултат на нейното
бездействие е настъпило увреждането на ищеца.
Направено е искане за уважаване на предявения иск.
Претендира се присъждането на съдебно - деловодни разноски, за което е представен
списък по чл. 80 от ГПК.
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът е подал отговор на
1
исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност на предявените искове.
Оспорват се твърденията в исковата молба, че процесните увреждания на ищеца са
настъпили вследствие счупена плочка на басейна, като се твърди, че на 26.06.2023 г. е
осъществен цялостен ремонт на настилката на територията на басейна. Оспорва се, е
представените снимки са направени на датата на твърдяното увреждане. В условията на
евентуалност е направено възражение за съпричиняване на вреди от пострадалия ищец,
като се сочи, че ищецът при настъпване на инцидента не е бил с подходящи обувки или
джапанки в нарушение на т. 1 и т. 2 от Раздел II на Правилника за вътрешния ред, който е
поставен на видно място на входа на басейна, като до него е поставена и табела с работно
време, в която също изрично е посочено, че ползването на басейна следва да се осъществява
с чехли. Оспорва се и размера на претенцията, като се твърди, че нараняванията по
интензитет не са предизвикали значителни болки и продължителни страдания, обуславящи
обезщетение в такъв размер.
Направено е искане за отхвърляне на предявения иск.
Претендира се присъждането на съдебно - деловодни разноски.
В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ищцата поддържа
предявения иск. Депозирана е писмена защита от 01.03.2024 г.
В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ответникът поддържа
отговора на исковата молба. Депозирана е писмена защита от 06.06.2024 г.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Представен по делото договор от 01.06.2023 г., по силата на който е възложено,
осъществяването на частични ремонти на обслужващи помещения и настилка на плувен
басейн към СОЦ „***“ гр. Б**, ведно с примо-предавателен протокол от 26.06.2023 г., за
приемане на извършения ремонт /л. 36/.
Приет по делото Правилник за вътрешния ред в спортна база „***“ /л. 42/, както и
снимки, удостоверяващи, че копие от същия е залепено на входната врата на басейна /л. 47 –
л. 50/.
Представени по делото са копия от снимков материал на счупената плочка и
местоположението ѝ /л. 60 и л. 61/, както и чертеж с обозначение на счупената плочка /л. 62/.
Прието по делото е заключение по възложена съдебно – медицинска експертиза, от
което се установяват разкъсно-контузна рана на десен палец и ходило, обработени
хирургично, които отговарят да са получени по време, начин и от действието на предмет с
остър ръб. Причинено е временно разстройство на здравето, неопасно за живота,
продължило 14 дни, което към момента на изготвяне на експертизата е в добро общо
състояние, без нарушение в дейностите от ежедневието, характерни за възрастта /л. 79/. В
съдебното заседание от 27.02.2024 г. вещото лице уточнява, че в рамките на 30 дни ищецът
не е могъл да спортува, а след това може активно да тренира футбол /л. 84 гръб/.
Ангажирани са от ищеца гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля В. Щ.
/очевидец/, от чийто показания се установява, че ищецът излизайки от басейна във В*** бил
без джапанки и гонейки се със свидетеля около басейна, който нямал изкуствена настилка,
се порязал на разместила се плочка. Установява се, че към настоящия момент ищецът е
тренира футбол /л. 75/.
Ангажирани са от ответника гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля Й. Д.
/*** на спортната база във В***/, от чийто показания се установява, че на входа на басейна е
залепено копие от Правилника за вътрешния ред. Установява се, че на 01.07.2023 г. около
басейна е поставена изкуствена трева, която е махната на 10.09.2023 г. При предявена на
свидетеля снимка, находяща се на л. 59 от делото, същият посочва, че през лятото е нямало
счупени плочки и че снимката е направена след 10.09.2023 г. Установява се, че съобразно
2
Правилника за вътрешния ред е забранено да се бяга около басейна и лицата да се
придвижват без джапански. Установява се и че свидетелят е бил известен за процесното
увреждане на ищеца, веднага след като е осъществено /л. 85 гръб/.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявения иск ищецът следва да установи в процеса
при условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните
предпоставки - видът и обема на претърпените неимуществени вреди, включително, че
ищецът е активен футболист и вследствие от травмата не е могъл да се яви на проби по
повод покана от немски футболен отбор; че тези вреди се намират в причинна връзка с
противоправно поведение (действие или бездействие) на лице, на което отговорният по чл.
49 от ЗЗД (ответникът) е възложило работа, включително, че твърдяните в исковата молба
увреждания са настъпили вследствие съприкосновение със счупена плочка на басейна, както
и времето и точното място, на което това се е случило; че вредите са причинени при или по
повод изпълнение на възложената от ответника работа. Ответникът следва да установи
всички свои правоизключващи и правопогасяващи възражения, включително възражението
за съпричиняване. Според чл. 45 ал. 2 от ЗЗД вината се предполага до доказване на
противното.
По делото не е спорно, а и от неоспореното от страните заключение на вещото лице
по възложената съдебно – медицинска експертиза се установява, че на ищеца е причинена
разкъсно-контузна рана на десен палец и ходило, обработени хирургично, които отговарят
да са получени по време, начин и от действието на предмет с остър ръб. Причинено е
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, продължило 14 дни, което към
момента на изготвяне на експертизата е в добро общо състояние, без нарушение в
дейностите от ежедневието, характерни за възрастта /л. 79/. В съдебното заседание от
27.02.2024 г. вещото лице уточнява, че в рамките на 30 дни ищецът не е могъл да спортува, а
след това може активно да тренира футбол /л. 84 гръб/.
От показанията на разпитания по инициатива на ищеца свидетел се установи, че
ищецът излизайки от басейна във В** бил без джапанки и гонейки се със свидетеля около
басейна, който нямал изкуствена настилка, се порязал на разместила се плочка. Установява
се, че към настоящия момент ищецът тренира футбол /л. 75/. Съдът дава вяра на показанията
на свидетеля, тъй като същите са пълни и основани на непосредствени впечатления. Същите
установяват по несъмнен начин, че процесните увреждания на крака на ищеца са настъпили
именно вследствие съприкосновението му със счупена плочка на басейна, със заострен ръб,
задължението за отремонтирането, на която е на ответника, респ. на лица, на които същият е
ти
възложил поддръжката на басейна – т. 8 пункт 4- от Правилника за вътрешния ред в
спортна база „***“, във връзка с чл. 3 т. 2 от Правилник за дейността на общинско
предприятие "Общински имоти". Следователно процесната вреда е причинена, вследствие
бездействието на ответника.
С оглед гореизложеното и предвид установяването на всички предпоставки за
ангажиране отговорността на ответника, съдът намира, че искът е установен по своето
основание. Изводът не се разколебава от обстоятелството, че по делото не се установи по
недвусмислен начин точното местонахождение на плочката, причинила увреждането, след
като се установи по несъмнен начин, че увреждането е настъпило вследствие
съприкосновение на крака на ищеца със счупена плочка, по времето, мястото и начина
описани в исковата молба, на обект, чиято поддръжка е задължение на ответника.
Последното е потвърдено и от свидетеля /*** на басейна/ разпитан по инициатива на
ответника, който посочи, че е известен от медицинската сестра за нараняването на ищеца.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди съгласно чл. 52 от ЗЗД се
определя от съда по справедливост. Относно понятието справедливост разяснение са дадени
в т. 2 от Постановление № 4 от 23.12.1968 г., Пленум НА ВС, според които същото не е
3
абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне
размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства могат да бъдат възрастта на
увредения, общественото му положение, характерът на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, причинените морални страдания
и др. Тези разяснения са доразвити в практиката на Върховният касационен съд, според
която при определянето на справедливо обезщетение следва да се взимат предвид и
продължителността на претърпените емоционални страдания, а така също и
икономическото състояние в страната към момента на увреждането – в този смисъл е
Решение № 100/12.10.2020 г. по дело № 2871/2018 г. на II т.о. на ВКС.
От заключението на вещото лице по възложена съдебно-медицинска експертиза се
установи, че вследствие порязването на счупената плочка на басейна, на ищеца е причинено
увреждане, което по своите медико-биологични характеристики съответства на лека телесна
повреда, с давност на отшумяване на страданията 14 дни и пълно възстановяване до 30 дни.
От показанията на свидетеля допуснат по инициатива на ищеца се установи, че към
настоящия момент ищецът вече посещава тренировки по футбол. За определяне размера на
обезщетението следва да бъде съобразено обстоятелството и че ищецът в този период е
търпял най-интензивни болки в момента на увреждането, които постепенно са отминали,
както и че последното е довело до необходимост от поставяне на медицински шевове и
отстраняване на конците /след 10 дни от поставянето им, видно от заключението на вещото
лице/. При определяне размера на обезщетението следва да бъде отчетено, че ищецът
активно тренира футбол – обстоятелство неоспорено от ответника, поради което лишаването
от възможност да спортува 30 дни допълнително е увеличило страданията му. Следва да
бъде съобразена и икономическата обстановка в страната, характеризираща се с растяща
инфлация. Все пак следва да бъде отчетено и че ищецът е на млада възраст – малолетен,
позволяваща му да се възстанови значително по-бързо и че пълното му възстановяване е
отнело около и по-малко от месец, който период не е в състояние да го извади от добрата
спортна форма.
Като отчете всичко гореизложено и характера на увреждането, съдът приема, че в
случая справедливият размер на дължимото от ответника обезщетение възлиза на 1500 лева.
Горното налага разглеждането на направеното от ответника възражение за
съпричиняване, по което съдът приема следното: От значение за прилагане на правилото на
чл. 51 ал. 2 от ЗЗД е обективното съпричиняване, а не дали от своя страна пострадалият е
имало виновно и противоправно поведение. Затова, когато малолетно дете или невменяемо
лице допринесе за настъпване на резултата, съобразно обстоятелствата на случая, следва да
се приложи разпоредбата на чл. 51 ал. 2 от ЗЗД, независимо от това, че такова лице не може
да действа виновно.
От разпитания по инициатива на ищеца свидетел се установи, че излизайки от
басейна ищецът е бил без джапанки, но липсват данни такива да са били обути и след като
със свидетелят са започнали да се гонят. Пребиваването в площта около басейна без
джапанки е в пряко нарушение на Част II т. 1 от Правилника за вътрешния ред в спортна
база „***“, копие от който е бил залепен на входа на басейна – по данни на свидетеля
разпитан по инициатива на ответника. Настоящият състав приема, че последното само по
себе си обуславя 50 % съпричиняване на вреди от пострадалия, доколкото в същата
ситуация, но при обути чехли, процесното увреждане не би настъпило изобщо, тъй като
ръба на счупената плочка не би могъл да разреже джапанката, а след това и пръста на
ищеца. Отделно от това, по делото се установи, че ищецът е бягал около басейна, гонейки се
със свидетеля, разпитан по негова инициатива в настоящото дело. Последното значително е
допринесло за размера на причинената вреда, тъй като ако увреждането бе настъпило при
нормално ходене /а не бягане/ нямаше да се наложи поставянето на шевове, периода на
оздравяване щеше да е значително по-малък и състоянието на ответника нямаше да наложи
спиране на футболните тренировки. Впрочем, при нормално ходене вероятността ищецът да
забележи счупената плочка и да не премине през нея, респ. да избегне увреждането е
4
значително по-висока. Увреждането обаче, със сигурност изобщо не би настъпило при
нормално ходене /а не бягане/, с обути от ищеца джапанки. Възражението на ответника, че
родителите на ищеца не са го придружили на басейна, с което не са изпълнили
задължението си за надзор над детето, вследствие което е настъпило увреждането, съдът
приема за основателно, доколкото действително родителите са могли да предотвратят
увреждането при упражнен надзор над детето. Не по-малко обаче е допринесъл ответникът,
допускайки малолетен, без придружител, на територията на басейна - обстоятелство, което
управителя на басейна изрично призна при разпита му в качеството на свидетел. Предвид
изложеното и с оглед обстоятелството, че за ответника съществува задължение да поддържа
басейна в изправно за ползване състояние, съдът приема, че в случая е налице
съпричиняване на вреди от пострадалия в размер на 50 %, поради което определеното за
справедливо обезщетение в размер от 1500 лева следва да бъде понесено по равно между
страните по делото.
По изложените съображения, предявеният иск е основателен за сумата от 750 лева, до
който размер същият следва да бъде уважен, а за разликата над този размер до предявения
искът следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора, направеното своевременно искане и представените
доказателства, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените по делото съдебно –
деловодни разноски. По делото са представени доказателства за заплатена държавна такса в
размер от 320 лева. По делото ищецът е представляван от процесуален представител,
направено е искане за присъждане на възнаграждението за един адвокат, но по делото не са
ангажирани доказателства за заплащането на такова. На л. 8 от делото е представен договор
за правна защита и съдействие, от който се установява, че между страните по него е
уговорено адвокатско възнаграждение в размер от 400 лева, което е следвало да бъде
заплатено разсрочено. Нито в самия договор обаче личи извършено плащане, нито
впоследствие по делото е представена разписка за заплащане на уговореното адвокатско
възнаграждение изцяло или отчасти. Предвид липсата на доказателства за заплатено
адвокатско възнаграждение в полза на ищеца следва да се присъдят само разноските за
заплатена държавна такса, съобразно уважената част от иска. Съобразно изтъкнатото,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 30 лева, представляваща
направени съдебно – деловодни разноски за заплатена държавна такса, на основание чл. 78
ал. 1 от ГПК.
С оглед изхода на спора, направеното своевременно искане и представените
доказателства, в полза на ответника следва да бъдат присъдени сторените по делото съдебно
– деловодни разноски, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК. По делото са представени
доказателства за заплатен депозит за вещо лице в размер от 387,60 лева. По делото
ответникът е представляван от юрисконсулт, чието възнаграждение съдът определя в размер
от 100 лева, на основание чл. 78 ал. 8, вр. чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ. Съобразно отхвърлената част от иска ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника сумата 441,90 лева, от които сумата от 351,30 лева за депозит за вещо
лице и сумата от 90 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА община Бургас, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление гр. Б**,
ул. ** да заплати на Д. Х. Д., ЕГН ********** чрез своя баща и законен представител Х. Д.
Д., ЕГН ********** и двамата с адрес гр. Б**, кв. ** сумата от 750 лева /седемстотин и
петдесет лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди претърпени от
ищцата, изразяващи се в увреждане на ходилото на десен крак състоящо се в прорезни рани,
претърпяна болка и страдания, причинени вследствие това, че на 17.07.2023 г., на
територията на плувен басейн „***“, стопанисван от ответника е получил процесното
5
нараняване при съприкосновение на ходилото на десния му крак със счупена плочка, КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над уважената част в размер от 750 лева до
предявената част в размер от 8000 лева, на основание чл. 49 от ЗЗД.
ОСЪЖДА община Бургас, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление гр. Б**,
ул. ** да заплати на Д. Х. Д., ЕГН ********** чрез своя баща и законен представител Х. Д.
Д., ЕГН ********** и двамата с адрес гр. Б**, кв. ** сумата от 30 лева /тридесет лева/,
представляваща направени в производството съдебно – деловодни разноски, на основание
чл. 78 ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Д. Х. Д., ЕГН ********** чрез своя баща и законен представител Х. Д. Д.,
ЕГН ********** и двамата с адрес гр. Б**, кв. ** да заплати на община Бургас, ЕИК ******
със седалище и адрес на управление гр. Б**, ул. ** сумата от 441,90 лева /четиристотин
четиридесет и един лева и деветдесет стотинки/, представляваща направени в
производството съдебно – деловодни разноски, на основание чл. 78 ал. 3 и 8 ГПК, вр. чл.
25 ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6