№ 701
гр. София, 10.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЯНА В. НИКОЛОВА
ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ДОРА В. НЕНКОВА
като разгледа докладваното от ЯНА В. НИКОЛОВА ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20221110202115 по описа за 2022
година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на П. Б.а М., ЕГН: ********** чрез адв. Мария К.,
срещу наказателно постановление (НП) № 21-4332-025264/08.01.2021г.
издадено от началник на сектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което
на жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1 от
Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от шест месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се твърди, че при съставяне на АУАН и НП са допуснати
нарушения на процесуалния и материалния закон. Твърди се, че
жалбоподателят и процесното на МПС са се намирали на бензиностанцията,
но че водачът не е управлявал същото, както е посочено в обжалвания акт.
Отделно от това, бензиностанцията не представлявала „път“ по смисъла на
закона, а „крайпътна територия“. Изтъква, че процесният мотоциклет не
подлежи на регистрация, тъй като попада в изключенията на чл. 1, ал. 4, т. 3
1
от Наредба № I-45 за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията н моторните превозни средства и ремаркетата, теглени от тях.
Позовава се на чл. 28 от ЗАНН.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован не се явява.
Представлява се от адв. К., която поддържа жалбата по изложените в нея
съображения. Иска от съда да отмени обжалвания акт. Претендира разноски.
Въззиваемата страна – Началник сектор към отдел „Пътна полиция“,
СДВР, редовно призован, не изпраща представител.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 22.08.2021г. св. А. В. и колегата му Александър Георгиев изпълнявали
служебните си задължения в качеството си на полицейски инспектори при
ОПП СДРВ на пътя в близост до бензиностанция „Круиз“ в гр. Бухово,
намираща се на бул. „Никола Бонев“. Около 10:40 мин св. В. забелязал по
пътя да се задава мотоциклет КТМ TPI с номер на рама
VBKGSH2DXLM302233. На служителя му направило впечатление, че МПС
не е регистрирано и извършил проверка на водача на бензиностанцията. При
същата установил лицето като П. Б. М..
Отчитайки посочените обстоятелства, св. Величко съставил срещу
жалбоподателя АУАН, в който посочил, че причина за съставянето му е
фактът, че същият управлява автомобил, който не е регистриран по
надлежния ред. Същият бил връчен на П. М. на същата дата и той го
подписал, възразявайки, че моторът е лична собственост. Допълнителни
възражения не са постъпили в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН. Посоченото в акта
нарушение било квалифицирано по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Актът бил
подписан от актосъставителя и двама свидетели при установяване на
нарушението и при съставяне на акт.
Въз основа на съставения акт, било издадено обжалваното наказателно
постановление № 21-4332-025264/08.12.2021г. от началник на група в отдел
„Пътна полиция“ при СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 53 от
ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева и
2
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца за нарушение
на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Гореизложената фактическа обстановка се установява по категоричен
начин от показанията на свидетеля А. Величко, както и от приложените по
делото писмени доказателства. Свидетелят разказа за извършената проверка и
констатациите от нея, като дава показания за факти и обстоятелства, които
пряко и непосредствено са възприели. Свидетелят Величко споделя, че е
забелязал мотоциклет, който се движи без регистрационни табели и спрял на
близката бензиностанция, където той и колегата му извършили проверка.
Изложеното от свидетеля се подкрепя от писмения доказателствен материал и
изцяло съответства на изложеното в обстоятелствената част на съставения
АУАН и издаденото НП. Съдът се доверява на доказателствени материали,
тъй като същите са непротиворечиви, кореспондират по между си и се
допълват взаимно.
По делото е разпитан и св. Николай Славов, който твърди, че е
присъствал при проверката. На изложеното от него, съдът не се доверява като
оценява показанията му като нелогични и повлияни от споделеното от него,
че пир тази ситуация на него също му е съставен акт. Свидетелят твърди, че
не помни как с жалбоподателя са стигнали до бензиностанцията, но
обикновено близки и познати ги оставяли с ремарке. Същевременно няма
никакви данни такова да е било налично на място, нито може да си обясни,
как при липса на такова св. Славов и жалбоподателят са напуснали
бензиностанцията.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в
чл. 59, ал.2 от ЗАНН 7-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ
на проверка, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали
правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1
3
от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът
служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за това
административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, но при
допуснати нарушения на процесуалните правила.
Следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното наказателно
постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на
закона. Съгласно т.1.3 на Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на министъра
на вътрешните работи, лицата, заемащи длъжност „младши автоконтрольор”
в ОПП-СДВР имат право да издават фишове и да съставят АУАН, а съгласно
т. 2.10 наказателни постановления могат да бъдат издавани от началника на
група АНД в отдел „Пътна полиция” в СДВР. В този смисъл актосъставителят
и наказващия орган са материално компетентни да установят нарушението и
да наложат за него административно нарушение.
В административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на
жалбоподателя да се защити. Спазени са императивните изисквания на
нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и сроковете за издаване на двата акта по
чл. 34 от ЗАНН. В АУАН и НП са посочени времето и мястото, където е
извършено нарушението. Същото е точно, ясно описано и са отразени
обстоятелствата, при които е било извършено. Нарушителят е бил запознат с
всички съществени факти от значение за реализиране правото му на защита
срещу административното обвинение. Отразена е правилно нарушената
законова разпоредба, както и основанието, на което се налага санкцията.
Поради това не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното
НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения,
водещи до опорочаване на производство, нищожност на съставения АУАН
или на издаденото НП.
Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, сочи, че по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства, които са
регистрирани и са с табели с регистрационни номера, поставени на
определените за това места. Тази норма разграничава два състава на
административни нарушения – първият е, когато се управлява МПС, което
изобщо не е регистрирано, а вторият – когато се управлява регистрирано
4
МПС, на което обаче липсват (не са поставени на съответните места)
табелите с регистрационни номера. Видно е от обстоятелствената част на
издаденото наказателно постановление, че административно наказващият
орган е ангажирал отговорността на жалбоподателя като текстово е изписал
нарушението по следния начин „управлява мотоциклет, който не е
регистриран по надлежния ред“ т. е. отговорността е за първия предвиден в
нормата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП състав (въпреки липсата на цифрово
изражение), а не и за втория (управление на МПС, което е надлежно
регистрирано, но върху което не са поставени съответните регистрационни
табели).
Цитираната разпоредба поставя императивно изискване по пътищата,
отворени за обществено ползване, да се движат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места. Във връзка с възражението
на жалбоподателя в тази посока, следва да се посочи, че в случая без
значение е причината, поради което мотоциклета не е регистриран и дали
същият подлежи на регистрация. Отговорността на водача е ангажирана за
това, че същият е управлявал МПС по път, отворен за обществено ползване.
Тук е мястото да отбележим във връзка с другото основно изложено жалбата
възражение, че нито в АУАН, нито в НП се твърди управлението да е
осъществено на бензиностанция. В посочения е обект е извършена
проверката, а управлението е непосредствено възприето от актосъставителя
при пристигане на водача на място.
Предвид посочено законосъобразно очертаната деятелност е
квалифицирана както в акт, така и в наказателното постановление като то
административно нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
Административнонаказващият орган, правилно е приложил
санкционната разпоредба на чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, която предвижда
отговорност за водач, който управлява моторно превозно средство, което не е
регистрирано по надлежния ред наказание „лишаване от право да управлява
моторно превозно средство“ за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500
лв. Словесното описание на фактическа обстановка, изложена в акта, е
последователно възпроизведена в атакуваното наказателно постановление е
дадена съответна цифрова квалификация. Ето защо, съдът намира, че
5
материалният закон е приложен правилно. Наложените санкции са в
предвидения от закона минимален размер, поради което и безпредметни са
допълнителни разсъждения в тази посока.
Административното нарушение е извършено виновно, при форма на
вината – пряк умисъл. Жалбоподателят е предвиждал извършването на
деянието, съзнавал е неговия общественоопасен характер, като във волево
отношение пряко е целял и е искал неговото извършване.
Във връзка с възражението по чл. 28 от ЗАНН, следва да се посочи, че
процесният случай не представлява маловажен такъв. Съгласно възприетото с
Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. по т. д. № 1/2007 г. на ОСНК на
ВКС, преценката на административнонаказващия орган за „маловажност“ на
случая по чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен
контрол. Същата е предпоставена от спецификите на всеки конкретен случай.
Установените в практиката критерии за неговото дефиниране са свързани с
естеството на засегнатите обществени отношения, липсата или
незначителността на настъпилите общественоопасни последици и
обстоятелствата, при които нарушението е намерило проявление в
обективната действителност – време, място, обстановка, механизъм и т.н.
Съгласно разпоредбата на чл. 93, т. 9 НК „маловажен случай“ е този, при
който извършеното престъпление (респ. административно нарушение) с
оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид“. В случая такъв извод не бил могъл да бъде обоснован.
Посоченото нарушение е формално, на просто извършване и за довършването
му не е необходимо настъпването на някакъв допълнителен съставомерен
резултат. Не са налице „други смекчаващи обстоятелства“, които да
редуцират степента на обществена вредност на нарушенията съпоставима с
нарушенията от същия вид.
При този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна.
Такива не са поискани, поради което и не следва да бъдат присъждани.
Воден от горното на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление (НП) № 21-4332-
025264/08.01.2021г., издадено от началник на сектор в отдел „Пътна полиция“
при СДВР, с което на П. Б. М., ЕГН: ********** на основание чл. 53 от ЗАНН
и чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от шест месеца за нарушение на чл. 140, ал.
1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на глава XII от
АПК – пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му и на основанията, предвидени в
НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7