Р Е Ш
Е Н И Е
№ 15
гр.Русе,
29.04.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд-Русе, I-ви състав, в открито
заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
СЪДИЯ:
Ивайло Йосифов
при участието на секретаря Наталия Георгиева, като разгледа
докладваното от съдията адм.д. № 752
по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и
сл. от АПК.
Образувано
е по жалба на „Карина-Русе“ ООД, със седалище в гр.Русе, чрез процесуалния му
представител, против разпореждане по т.3 от протокол с рег.№
736900-157/16.11.2021 г. за резултатите от комплексна проверка, издадено, на
основание чл.125, ал.1, т.4 от ЗМВР, от Д.Г.П. – ВПД началник на група „Държавен
противопожарен контрол и превантивна дейност“ („ДПКПД“) в Първа районна служба
„Пожарна безопасност и защита на населението“ („ПБЗН“) – Русе, с което е
разпоредено жалбоподателят, на основание чл.14, ал.1 от Наредба № 8121з-647 от
1.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на
обектите, да премахне щендерната стена на първи етаж в тяло „Б“ на експлоатираната
от него производствена сграда, който административен акт, в оспорената му част,
е потвърден по административен ред с писмо изх.№ 736900-185/17.12.2021 г. на началника
на Първа РСПБЗН - Русе. В жалбата, в хода на устните състезания и в
представената писмена защита с вх.№ 1454/06.04.2022 г. се излагат оплаквания за
незаконосъобразност на оспорения административен акт поради липса на материална
компетентност на неговия издател, допуснати в производството по издаването му
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с
материалния закон и необоснованост с оглед отсъствието на фактическите
предпоставки за неговото издаване. Сочи, че административният орган не
разполага с материална компетентност да разпорежда премахване на незаконно
строителство, съображения за извършването на каквото били изложени в мотивите
към писмото на горестоящия административен орган. Твърди, че е нарушено
изискването по чл.59, ал.2, т.4 от АПК за мотивиране на административния акт
чрез излагане в него на фактическите основания за неговото издаване, тъй като в
констативната част на протокола никъде не било посочено, че в тяло „Б“ на производствената
сграда има новоизградена щендерна стена от гипсокартон. Поддържа, че процесната
щендерна преградна стена е изпълнена чрез използването на негорими материали, по
разработена от производителя/вносителя „Кнауф България“ ЕООД система за сухо
строителство, за която от
ГД „ПБЗН“ било издадено валидно становище за допустимост за стени с
огнепреградна функция. Моли съда да постанови решение, с което да обяви
оспорения административен акт за нищожен, респ. да го отмени като унищожаем.
Претендира присъждането на направените деловодни разноски.
Ответникът по жалбата – ВПД началник на
група „ДПКПД“ в Първа РСПБЗН – Русе е депозирал отговор и писмена защита с вх.1430/04.04.2022
г., в които изразява становище за неоснователност на жалбата. Поддържа, че
обжалваното разпореждане е издадено от него на основание чл.125, ал.1, т.4 от ЗМВР не защото изградената щендерна стена представлява незаконен строеж, за
което обстоятелство в протокола за извършена проверка не се съдържали констатации,
а защото той не отговарял на изискванията за пожарна безопасност при
експлоатация на проверявания обект. Твърди, че разпореждането е акт по упражняване
на държавен противопожарен контрол от орган по пожарна безопасност и защита на
населението и е издадено на основание ЗМВР и Наредба № 8121з-882 от 25.11.2014
г. за реда за осъществяване на държавен противопожарен контрол, а не на
основание ЗУТ. Сочи, че при издаването на оспорения акт не са допуснати
твърдените в жалбата нарушения при неговото мотивиране, тъй като в т.8.4 от
съставения протокол за извършена проверка се съдържат правните и фактически
основания за издаване на оспореното разпореждане – описано е извършеното
нарушение на правилата и нормите на пожарна безопасност, изразяващо се в
разделяне на помещението на първи етаж в тяло „Б“ на сградата на две части
посредством щендерна стена като е посочена и нарушената норма – чл.14, ал.1 от
Наредба № 8121з-647 от 1.10.2014 г. В отговора и писмената защита се излагат
подробни съображения, с които се обосновава съответствието на оспорения
административен акт с материалния закон. Сочи, че съответствието на тяло „Б“ на
производствената сграда с изискванията за нейната пожароустойчивост, следва да
се преценяват спрямо нормативния акт, действал към момента на въвеждането му в
експлоатация, т.е. спрямо изискванията на Наредба № 2 от 5.05.1987 г. за
противопожарните строително-технически норми (обн., ДВ, бр. 58 от 28.07.1987
г., изм. и доп., бр. 33 от 19.04.1994 г., отм., бр. 96 от 4.12.2009 г., в сила
от 5.06.2010 г.), който извод се обосновава с разпоредбите на чл.14, ал.1,
изр.второ от Наредба № 8121з-647 от 1.10.2014 г. и чл.1, ал.1, т.4 от Наредба №
Iз-1971 от 29.10.2009 г. за строително-технически правила и норми за
осигуряване на безопасност при пожар. Твърди, че за вложените при изпълнението
на щендерната стена продукти жалбоподателят не е представил доказателства,
установяващи тяхното съответствие с изискванията по чл.4, ал.5 от Наредба
РД-02-20-1 от 5.02.2015 г. за условията и реда за влагане на строителни
продукти в строежите на Република България, към която се препраща в чл.6 от Наредба
№ Iз-1971 вр. чл.31 от Наредба № 8121з-647 от 1.10.2014 г., а именно декларация
за характеристиките на строителен продукт, становище за допустимост, издадено
от ГД „ПБЗН“ и инструкция и информация за безопасност на български език. По
тези и по останалите подробно изложени съображения счита, че оспореното
разпореждане съставлява валиден и законосъобразен административен акт и моли
съда да постанови решение, с което подадената срещу него жалба да бъде
отхвърлена. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя
адвокатско възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт, приема следното:
Жалбата е подадена от процесуално
легитимирана страна - адресата на акта, който е неблагоприятно засегнат от
него, в преклузивния срок, при наличие на правен интерес, поради което е
допустима. Разгледана по същество, тя се явява основателна.
Оспореният административен акт е издаден от материално
и териториално компетентен орган.
Посочената като правно основание за издаване
на акта разпоредба на чл.125, ал.1, т.4 от ЗМВР предвижда, че при упражняване
на държавен противопожарен контрол органите по пожарна безопасност и защита на
населението издават
писмени разпореждания или уведомления за изпълнение на правилата за пожарна
безопасност до държавни органи, организации, юридически лица и граждани. Осъществяването
на държавния противопожарен контрол е част от дейностите, чрез които се
осъществява дейността на органите по пожарна безопасност и защита на
населението по осигуряване на пожарна безопасност и защита при пожари – чл.17,
ал.2, т.2 от ЗМВР. Редът за неговото осъществяване е разписан в Наредба №
8121з-882 от 25.11.2014 г. за реда за осъществяване на държавен противопожарен
контрол, издадена от министъра на вътрешните работи по законова делегация в
чл.17, ал.4 от ЗМВР съгласно § 2 от ЗР
на наредбата.
От своя страна разпоредбата на чл.14, ал.2,
т.4 от Наредба № 8121з-882 от 25.11.2014 г. също урежда правомощието на
органите за ПБЗН, при осъществяване на дейността по ал. 1, т.е. държавния
противопожарен контрол, съобразно тяхната компетентност, да издават писмени разпореждания за изпълнение на правилата
за пожарна безопасност до държавни органи, организации, юридически лица и
граждани. Това правомощие е предвидено и в чл.22 от Наредба № 8121з-882 от
25.11.2014 г.
Разпоредбата на чл.16, ал.3 от същата
наредба указва, че комплексните проверки се ръководят от служител на ръководна
длъжност. В заключителната част на образеца на протокол за резултатите от
комплексна проверка, извършена
на
основание чл. 125, ал. 1, т. 1 ЗМВР, съставляващ Приложение № 1 към чл.16, ал.2
от Наредба № 8121з-882 от 25.11.2014 г., се съдържа и образец на разпореждане
по чл.125, ал.1, т.4 от ЗМВР, което, в разпоредителната си част, съответства на
образеца на разпореждане по Приложение № 4 към чл.22 от същата наредба. Следователно,
доколкото органите за ПБЗН, осъществяващи ДПК, които са оправомощени да издават
разпореждания, са еднолични, а не колективни (колективно се извършват
единствено фактическите действия в хода на проверката), то следва да се приеме,
че разпореждането, приключващо комплексната проверка, следва да бъде издадено
от служителя на ръководна длъжност, под чието ръководство същата е била
извършена.
Със заповед № 8121К-8238/29.07.2020 г. на
министъра на вътрешните работи, на основание чл.165 от ЗМВР вр.чл.12, ал.1, т.1
и ал.2 от Наредба № 8121з-310/17.07.2014 г. за преназначаване на държавни
служители в МВР, ответникът по жалбата – инспектор Д.Г.П. – инспектор V степен в група „ДПКПД“ на Първа РСПБЗН – Русе, е
временно преназначен за срок от една година на ръководна длъжност – началник на
група „ДПКПД“ на Първа РСПБЗН – Русе, със специфично наименование старши
инспектор. Със заповед № 8121К-7803/21.06.2021 г. на министъра на вътрешните
работи срокът на временното преназначаване на същия служител е удължен с още
една година.
От изложеното следва извода, че към датата
на издаване на разпореждането – 16.11.2021 г., инсп.Д.Г.П., в качеството на
административен орган – издател на оспореното разпореждане, е бил надлежно
овластен да издаде акт с посоченото съдържание.
Неоснователно е възражението на
жалбоподателя за нищожност на оспорения акт, тъй като при издаването му
административният орган е излязъл извън кръга на предоставената му от закона
материална компетентност, т.е. действал е ultra vires. Според
поддържаната теза, административният орган е упражнил правомощията на орган по
контрол на строителството по чл.225, ал.1, респ. чл.225а, ал.1 от ЗУТ - на началника на ДНСК, респ. на кмета на
общината, като със своя акт е разпоредил премахването на строеж, счетен за
незаконен от горестоящия административен орган.
Според чл.97, ал.1, изр.второ от АПК, когато
горестоящият административен орган отхвърли жалбата, мотивите за това решение
се смятат за част от мотивите на административния акт. В този смисъл е и константната
практика на ВАС, включително задължителната съдебна практика - т.3 от Тълкувателно
решение № 16 от 31.III.1975 г., ОСГК, което не е изгубило своето значение.
Тук следва да се отбележи, че изложените в
писмо изх.№ 736900-185/17.12.2021 г. на началника на Първа РСПБЗН – Русе, с
което оспореното разпореждане по т.3 от протокола е потвърдено по
административен ред, са не само неправилни, но и неотносими към правомощията на
органите по ДПК, поради което чрез тях непълнотата на мотивите на самия
административен акт не само не се санира, а напротив – проблемът с отсъствието
на посочено в него коректно правно основание за неговото издаване само се
задълбочава. Впрочем, тезата, че изградената щендерна стена представлява строеж
по смисъла на т.38, § 5 от ДР на ЗУТ, не се поддържа в хода на съдебното
производство дори и от ответника по жалбата.
В своя акт горестоящият орган е приел
следното:“При изграждането на щендерната стена се извършва промяна на
предназначението на помещението от „производствено-складово“ на две помещения –
за склад и за шоурум. Във връзка с това, извършените подобрения не попадат в
обхвата на текущ ремонт по смисъла на т.43, б.в от § 5 от Допълнителните
разпоредби на Закона за устройството на територията (ЗУТ). Така направеното
преустройство е строителни и монтажни работи, по смисъла на т.40 от § 5 от
Допълнителните разпоредби на ЗУТ. Същото не попада в случаите, за които не се
изисква разрешение за строеж, съгласно изискванията на чл.151, ал.1 от ЗУТ“.
Според чл.151, ал.1, т.1 от ЗУТ, не се
изисква разрешение за строеж за текущ ремонт на сгради, постройки, съоръжения и
инсталации. Понятието „текущ ремонт“ е легално дефинирано в т.43, § 5 от ДР на
ЗУТ. Според тази норма „текущ ремонт" на строеж е подобряването и
поддържането в изправност на сградите, постройките, съоръженията и
инсталациите, както и вътрешни преустройства, при които не се:а) засяга
конструкцията на сградата; б) извършват дейности като премахване, преместване
на съществуващи зидове и направа на отвори в тях, когато засягат конструкцията
на сградата; в) променя предназначението на помещенията и натоварванията в тях.
Видно от заключението на вещите лица по т.1 и т.3 от комплексната съдебна
строително-техническа и пожаротехническа експертиза, сградата е годна да понесе
допълнителното натоварване от монтирането на преградата от гипсокартон и същата
не променя нито конструкцията, нито натоварванията в нея, т.е. изграждането на
процесната преградна стена не попада в изключенията по т.43, б.“а“ и б.“б“ на §
5 от ДР на ЗУТ. Спорно е дали същата попада в изключението по т.43, б.“в“, § 5
от ДР на ЗУТ, т.е. дали с изграждането на тази стена се променя
предназначението на помещението и натоварванията в него. Според т.2 от
заключението на експертизата процесната преградна стена разделя функционално
отдаденото под наем помещение на две части – търговска и складова част, което
обстоятелство не се оспорва от жалбоподателя. Определението по т.41, § 5 от ДР
на ЗУТ гласи, че „"промяна на предназначението"
на обект или на част от него е промяната от един начин на ползване в друг
съгласно съответстващите им кодове, представляващи основни кадастрални данни и
определени съгласно ЗКИР и нормативните
актове за неговото прилагане. Видовете
обекти, според тяхното предназначение, са описани в Класификатор за
предназначение на сградите, на съоръженията на техническата инфраструктура със
самостоятелни обекти и на самостоятелните обекти в тях, представляващ
Приложение № 4 към чл.16, ал.3 от НАРЕДБА № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за
съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните
регистри. В т.4 „Самостоятелни обекти в сгради и в съоръжения на техническата
инфраструктура“ от Класификатора обектите с предназначение „за търговска
дейност“ са посочени с код 550, а обектите с предназначение „склад“ – с код 670,
т.е. с изграждането на процесната преградна стена действително се променя
предназначението на помещението, доколкото в резултат на това се обособяват две
помещения с различно предназначение. Независимо от това, видно от категоричното
заключение на вещите лица, не е налице другото условие, което следва да е
кумулативно налице, за да бъде дисквалицифирана изградената преградна стена
като „текущ ремонт“ по смисъла на т.43,
б.“в“, § 5 от ДР на ЗУТ, а именно не е налице промяна на натоварванията в
помещението. Дори и при променено предназначение на помещенията, когато
кумулативно не се променят натоварванията в тях, се касае за текущ ремонт (в
този смисъл вж. решение № 9704 от 16.07.2020 г. на ВАС по адм. д. №
11984/2019 г., II о. и др.). Този извод следва и от използвания от законодателя
съюз „и“, който именно обозначава изискването за едновременното наличие, за
кумулативност и на двете предпоставки – промяната на предназначението на
помещението, от една страна, и промяната на натоварванията в него. Поради това
следва да се приеме, че изградената щендерна стена представлява текущ ремонт, а
не строеж, поради което за нейното изграждане издаването на разрешение за
строеж и одобряване на инвестиционен проект не са необходими.
Обстоятелството, че горестоящият
административен орган е приел обратното като по този начин е допълнил оспорения
административен акт с едни несъответстващи на закона и поради това неправилни мотиви,
не води до извод за нищожност на този акт. Независимо от използваната в
разпоредителната част на акта формулировка „…да се премахне щендерната стена на
първи етаж в тяло „Б“, разпореждането не следва да се разглежда като разпореждане за премахване
на строеж по смисъла на ЗУТ (както беше отбелязано по – горе, по критериите на
ЗУТ текущият ремонт дори не е строеж), а като нареждане за правилната
експлоатация на обект от гледна точка на пожарната му безопасност, което е в
правомощията на органите, осъществяващи ДПК
(в този смисъл вж. решение № 9082 от 11.07.2017 г. на ВАС по адм. д. №
2340/2017 г., V о.,
решение № 9321 от 18.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1156/2018 г., V о. и
др.). Горният извод се потвърждава и от различния ред, по който се изпълняват
актовете за премахване на незаконното строителство, издадени от органите по
контрол на строителството по ЗУТ, от една страна, и актовете, издадени от
органите, осъществяващи ДПК, от друга. В първия случай влязлата в сила заповед
представлява пряко изпълнително основание по чл.268, т.1 от АПК и се изпълнява
чрез фактичеките действия по разрушаване на незаконния строеж до кота терен и/или до състояние негоден за ползване (арг.
от § 1 от ДР на Наредба № 13 от 23.07.2001 г. за
принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или
части от тях от органите на Дирекцията за национален строителен контрол), а във
втория влязлото в сила разпореждане не се изпълнява пряко чрез предприемане на
подобни фактически действия, а представлява само основание за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на нарушителя чрез съставяне на АУАН и
НП – чл.23, ал.1 и чл.24, ал.1 от Наредба
8121з-882 от 25.11.2014 г. Следователно, противно на поддържаното от
жалбоподателя, оспореният административен акт е издаден в пределите на
материалната компетентност на издалият го административен орган.
Административният
акт е издаден в писмена форма и съдържа реквизитите, предвидени в Приложение № 4,
а протокола за извършената комплексна проверка, в който се съдържат
фактическите установявания при проверката – в Приложение № 1 към Наредба № 8121з-882
от 25.11.2014 г.
Съдът не констатира в производството по
издаването му да са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
От доказателствата по преписката се
установява, че производствената сграда на жалбоподателя е с клас на функционална
пожарна опасност „Ф5.1“, с категория по пожарна опасност „Ф5В“, с разгъната
застроена площ над 3500 кв.м. или с едновременно пребиваващ персонал над 100
човека и като такава подлежи на задължително на комплексни проверки, съгласно
чл.16, ал.4, т.2 от Наредба № 8121з-882 от 25.11.2014 г. Същата била включена в
утвърдения на 05.01.2021 г. от началника на Първа РСПБЗН - Русе график за
извършване на комплексни проверки. По отношение на предприятието на
жалбоподателя (под т.6) в графика е предвидено проверката да се извърши през
месец ноември 2021 г., от следните служители – ръководител на проверката П. и
служител Г., т.е. от служителите, които са посочени в протокола от извършването
й. Предприетите при проверката действия са подробно описани в протокола.
В тази връзка неоснователно е възражението
на жалбоподателя, че в протокола липсват фактически констатации, които да бъдат
отнесени към оспорения административен акт – т.3 от разпоредителната част на
същия протокол. Такива констатации има и те са посочени в подточка 8.4 от точка
8 „Вътрешна планировка“ на протокола. Според поясненията в образеца,
представляващ Приложение № 1 към Наредба № 8121з-882 от 25.11.2014 г., в тази
точка следва да се съдържа сравнение и описание на фактическото състояние на ПБ (пожарната безопасност) на
обекта с нормативните изисквания. В случая, макар и кратко, такова описание на
фактическото състояние на обекта има като е посочено следното:“На първи етаж в
тяло „Б“ помещението е разделено на две части посредством щендерна стена, което
е нарушение на чл.14, ал.1 от Наредба № 8121з-647 за ПНПБЕО на
МВР и МРРБ“.
Съдът намира обаче, че посочването на това
правно основание – чл.14, ал.1 от
цитираната наредба, не е достатъчно, за да бъдат удовлетворени изискванията на
чл.59, ал.2, т.4 от АПК за посочване на правните основания за издаване на
административния акт. Както се приема в цитираното по-горе тълкувателно
решение, изискването за излагане на мотиви представлява една от гаранциите за
законосъобразност на акта, които законът е установил за защитата на правата и
интересите на гражданите и организациите - страни в административното
производство. Тази гаранция се проявява в две насоки. С излагането на мотивите
се довеждат до знанието на страните съображенията, по които административният
орган е издал или е отказал да издаде искания административен акт. Това
подпомага страните в избора на защитните средства и въобще при изграждането на
защитата им срещу такива актове. От друга страна пък, наличието на мотиви
улеснява контрола върху законосъобразността и правилността на акта, упражняван
при обжалването му пред по-горния административен орган и пред съда.
Разпоредбата на чл.14, ал.1 от Наредба №
8121з-647 от 1.10.2014 г. предвижда, че обектите се поддържат в техническото
състояние, при което са въведени в експлоатация, и в съответствие с изискванията
на тази наредба. Обектите, които съответстват изцяло на изискванията на Наредба № Iз-1971 от 2009 г. за
строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар,
но са въведени в експлоатация при спазване изискванията на предходни нормативни
актове за безопасност при пожар, може да се поддържат в техническото състояние,
съответстващо на изискванията на същата наредба.
Както основателно се поддържа в писмената
защита на жалбоподателя, нарушението на чл.14, ал.1 от Наредба № 8121з-647 от
1.10.2014 г. може да намери изражение в няколко отделни хипотези: обектът не се
поддържа в техническото състояние, при което е въведен в експлоатация; обектът
не се поддържа в съответствие с изискванията на Наредба № 8121з-647 от
1.10.2014 г.; обектът не съответства изцяло на изискванията на Наредба №
Iз-1971 от 29.10.2009 г.; обектът съответства изцяло на изискванията на
последната наредба, но е въведен в експлоатация при спазване изискванията на
предходни нормативни актове за безопасност при пожар. Очевидно е, че нормата на
чл.14, ал.1 от Наредба № 8121з-647 от 1.10.2014 г. е препращаща и за да бъде
попълнена тя с конкретно съдържание е необходимо, като правно основание за
издаване на административния акт, да бъде посочено на кои конкретно
строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар и
от кой конкретно подзаконов нормативен акт не отговаря обекта, което е
необходимо и с оглед преценката за действие на този подзаконов акт по време, за
което също съображения са изложени едва в отговора и писмената защита на
ответника по жалбата. Всъщност едва в хода на съдебното производство – от
отговора на жалбата и представената писмена защита, става ясно на кои конкретно
строително-технически правила и норми административният орган счита, че
изградената преградна щендерна стена не отговаря. В практиката на ВАС обаче безпротиворечиво
се приема, че е недопустимо допълването на липсващите или непълни мотиви на
административния акт чрез посочване на законовите разпоредби, представляващи
неговото правно основание, и излагане на фактически съображения за издаването
му едва в хода на съдебното производство по неговото оспорване. Поради това
съдът намира, че чрез излагането на посочените подробни правни съображения в
отговора на жалбата и в писмената защита административният орган нагледно е
демонстрирал необходимостта от тяхното присъствие и в оспорения административен
акт. Тяхната липса съставлява нарушение на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, което в
съдебната практика се преценява като съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и отменително основание по чл.146, т.3
от АПК.
Административният акт не съответства и на
материалния закон.
Както беше посочено по-горе, касае се за
текущ ремонт, а не за строеж, поради което органът неправилно, на основание чл.14,
ал.1, изр.второ от Наредба № 8121з-647 от 1.10.2014 г. и по арг. от чл.1, ал.1,
т.4 от Наредба № Iз-1971 от 29.10.2009 г., обвързва извършването на преценка за
съответствие на обекта с нормите за пожароустойчивост с изискванията по
действащия към момента на въвеждане на тяло „Б“ в експлоатация подзаконов
нормативен акт - Наредба № 2 от 5.05.1987 г. за противопожарните
строително-технически норми (обн., ДВ, бр. 58 от 28.07.1987 г.,
изм. и доп., бр. 33 от 19.04.1994 г., отм., бр. 96 от 4.12.2009 г., в сила от
5.06.2010 г.).
В случая приложима се явява разпоредбата на чл.31
от Наредба № 8121з-647 от 1.10.2014 г., която предвижда, че при извършване на
текущи ремонти или на строителни и монтажни работи, за които не се изисква
разрешение за строеж съгласно глава осма, раздел III от ЗУТ, в обектите се
влагат продукти, съответстващи на изискванията по чл.5 и 6 от Наредба №
Iз-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на
безопасност при пожар.
Тук пак следва да се припомни, че поради
неправилното (в самия акт - мълчаливо, а с писмото на горестоящия орган – и
изрично) квалифициране на процесната щендерна стена като строеж тази норма
въобще не е посочена в издадения административен акт, а именно тя, както и
конкретните норми, към които тя препраща – чл.5 и/или чл.6 от Наредба № Iз-1971
от 29.10.2009 г., и отново чрез препращане – разпоредби от Наредба № РД-02-20-1
от 5.02.2015 г., биха представлявали коректното негово правно основание. По
този начин жалбоподателят е лишен от възможността да се защити като ангажира
доказателства за това, че визираните в съответните разпоредби изисквания са
спазени.
Според
чл.14, ал.1 от Наредба № Iз-1971 от 29.10.2009 г., основен показател за оценяване на степента и
приноса за разпространяване на пожара и за класифициране на строителните
продукти е класът по реакция на огън, който се определя въз основа на
резултатите от изпитване. Според ал.8 на същата разпоредба, строителните продукти,
за които не се изисква изпитване съгласно Решение 96/603/ЕС, изменено с Решение
2000/605/ЕК и с Решение 2003/424/ЕК, Решение 2003/43/ЕК, изменено с Решение
2003/593/ЕК, с Решение 2006/673/ЕК и с Решение 2007/348/ЕК, Решение
2005/610/ЕК, Решение 2006/600/ЕК, Решение 2000/553/ЕК, Решение 2006/213/ЕК,
Решение 2010/737/ЕК и Делегиран регламент № 1292/2014/ЕК, са дадени в таблиците
на приложение № 6. В Приложение № 6, таблица № 3 „Гипсокартонени плочи с
класове по реакция на огън А2 и В“, се съдържат и подробни пояснения относно
техния монтаж, за да бъдат спазени изискванията. Жалбоподателят е представил
техническа документация за продукти от вида W11.bg „Кнауф метални щендерни преградни
стени“ (л.45-л.70 от делото) с облицовка от гипсови плоскости, описанието на
чийто монтаж съответства на това по Таблица № 3 към приложение № 6 на Наредба
№ Iз-1971 от 29.10.2009 г.
Представен е и списък на валидните становища за допустимост за стени с
огнепреградна функция, изготвен от ГД „ПБЗН“, от който е видно, както сочи и
вещото лице инж.К. в устните си пояснения в съдебно заседание от 29.03.2022 г.
(л.96 от делото, гръб), че металната конструкция на процесната щендерна стена е
единична и е двустранно облицована с гипсокартон с дебелина 12,5 см. Вещото
лице отбелязва, дори и за базовия модел на щендерна стена на производителя
„Кнауф“, е налице валидно становище за допустимост – т.9 от посочения списък
(л.71 – л.86 от делото). Според тази точка като заявител (производител) е
посочен „Кнауф България“ ЕООД, а описанието на продукта е, както следва:“Неносеща
стена система „Кнауф W112” с
единична стоманена конструкция, облицована двустранно с по два слоя
гипсокартонени плоскости тип А с дебелина 12,5 mm (обща дебелина на облицовката на
всяка страна 25 mm и
обща дебелина на цялата стена 125 mm) и вътрешна изолация от минерална вата“.
Обстоятелството, че вложения при изграждането на процесната щендерна стена е
именно от този тип не е оспорено от ответника по жалбата, респ. от негова
страна, въпреки указаната му доказателствена тежест съгласно чл.170, ал.3
вр.ал.1 от АПК, не са ангажирани доказателства за това, че стената е изпълнена
със строителни материали от вид различен от твърдения от жалбоподателя. Както
са посочили вещите лица в т.10 от заключението си, неносещите стени на фирма
„Кнауф“ са включени в Списък на валидните становища за допустимост за стени с
огнепреградна функция, издаден от МВР ГД „ПБЗН“.
Следователно
такова становище за допустимост, като изискване по чл.4, ал.5 от Наредба №
РД-02-20-1 от 5.02.2015 г., е налице. Отсъствието на представена от
жалбоподателя декларация за характеристиките на строителния продукт, при
наличие на становища за допустимост по отношение на всички типове метални
преградни щендерни стени с двустранна облицовка от гипсокартонени плоскости на
посочения производител, не съставлява самостоятелно нарушение, за което може да
се издаде разпореждане като оспореното. В крайна сметка дори в самите образци
на декларации за съответствие, представени от ответника за сведение и касаещи
трети лица (л.92 – л.93) е посочен следния стандартен текст: „Тази декларация
за характеристиките на строителния продукт се издава изцяло на отговорността на
производителя съгласно т.4 или на упълномощения представител съгласно т.5“, т.е.
решаващо значение има именно становището за допустимост, по издаването на което
заявител е именно производителя или упълномощен представител, а не лицето, в
чийто обект е вложен този продукт.
От
гледна точка на огнеустойчивостта на процесната щендерна стена с двустранна
облицовка от гипсокартон, с оглед обстоятелството, че не се касае до строеж, а
до текущ ремонт и поради това приложима е действащата подзаконова уредба, следва
да се има предвид т.1.7 от Приложение № 5 „Класификация по огнеустойчивост на
строителните конструкции и елементи въз основа на сравнителни резултати“ от Наредба
№ Iз-1971 от 29.10.2009 г., а не съответните стойности от сочената от
административния орган и вещите лица отменена Наредба № 2 за противопожарните
строително-технически норми. В тази точка е посочено, че огнеустойчивостта на
гипсови прегради – стени, гипсошлакови и
гипсовлакнести, с минимална дебелина от 50 мм., е 60 мин.
Както сочат вещите лица в своето заключение,
процесната стена е изградена от негорими материали. В съдебно заседание вещото
лице инж.Г. е пояснил, че химическият състав на гипсокартона, независимо от
производителя, не разкрива принципни разлики. Касае се за пресован гипс, който
е негорим материал, и свързващо вещество в много ограничено количество, което
по принцип също е негоримо.
Следва да се сподели изложеното от вещото
лице К. становище в съдебно заседание за неприложимост на изискванията за
брандмауер по отношение на процесната щендерна стена. Както се каза, за разлика
от стената с функции на брандмауер (чл.19 и сл. от Наредба № Iз-1971 от
29.10.2009 г.), която представлява строеж и за изграждането на която е нужно
одобряването на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж. Както
е посочило вещото лице, органите на ПБЗН са направили множество забележки при
съгласуване на инвестиционния проект на сградата, след съобразяването на които
от проектанта инвестиционният проект е бил съгласуван като между направените
забележки е липсвала такава за изграждане на стена тип „брандмауер“.
Оспореният акт не съответства и на целта на
закона по чл.6, ал.1, т.4 от ЗМВР за осигуряване на пожарна безопасност и
защита при пожари, бедствия и извънредни ситуации. Както беше отбелязано,
изградената преградна стена по никакъв начин не увеличава опасността от
възникването и разпространението на пожари в сградата и не застрашава човешкия
живот и здраве (за разлика от случая, разгледан в решение № 2449 от 16.03.2022 г.
на ВАС по адм. д. № 11856/2021 г., V о., при който, в условията на взривоопасно/пожароопасно
по естеството си производство, преградната стена променя условията за
провеждане на успешна евакуация). Дори напротив, както сочи и вещото лице инж.Г.,
самата стена ограничава пожароопасността на цялата сграда като разделя
помещението на две, доколкото самият гипсокартон е негорим, поради което би се
препятствало разпространението на пожара. В т.3 „Създадени условия за
евакуация“ от съставения протокол за комплексна проверка няма направени
констатации относно това, че преградната стена по някакъв начин препятства
евакуацията на персонала или на клиентите като такива твърдения и доказателства
за тях не са ангажирани и по делото.
По изложените съображения съдът намира, че
оспореният административен акт е незаконосъобразен - издаден е при съществени
нарушения на административнопроизводствените правила относно неговото
мотивиране, в несъответствие с материалния закон и неговата цел, поради което
подадената срещу него жалба се явява основателна и следва да бъде уважена като
актът бъде отменен.
Жалбоподателят е представил списък по чл.80
от ГПК вр.чл.144 от ГПК (л.95 от делото), в който е посочил, че е направил
деловодни разноски в общ размер от 1060 лева – заплатен депозит за
възнаграждение на вещите лица. Видно от доказателствата по делото, направените
разноски включват: 50 лева – държавна такса (л.6 от делото), 600 лева -
първоначален депозит за възнаграждения на вещите лица (л.44 от делото) и 460
лева – окончателен депозит за възнаграждение на вещите лица (л.103 от делото).
Жалбоподателят не е претендирал и не е представял доказателства за заплатено
адвокатско възнаграждение, поради което такова не следва да му бъде присъждано,
а направеното от ответника по жалбата възражение за прекомерност по чл.78, ал.5
от ГПК вр.чл.144 от АПК не следва да бъде разглеждано. Разноските се присъждат
само по искане на страната, а не и служебно – арг. от чл.81 от ГПК вр.чл.144 от АПК. Отправеното искане предопределя и размера, до който следва да бъдат
присъдени те като произнасянето по разноските в повече от поисканото би било
произнасяне свърхпетитум и поради това недопустимо. По тази причина не следва
да бъдат присъждани разноските за заплатената държавна такса в размер на 50
лева, доколкото нейното присъждане не е поискано с представения списък.
Деловодните разноски, на основание § 1, т.6 от ДР на АПК, следва да бъдат
възложени в тежест на РД „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Русе,
която, съгласно чл.39, ал.6, изр.второ от ЗМВР вр.чл. 8, ал.4 от ПУДМВР и арг.
от чл.17, ал.4 от същия правилник, има качеството на юридическо лице.
Така
мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на „Карина
– Русе“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес в гр.Русе, бул.“Христо
Ботев“ № 5, представлявано заедно и поотделно от управителите А.Б.Ф. и Д.П.Д., разпореждане
по т.3 от протокол с рег.№ 736900-157/16.11.2021 г. за резултатите от
комплексна проверка, издадено, на основание чл.125, ал.1, т.4 от ЗМВР, от Д.Г.П.
– ВПД началник на група „Държавен противопожарен контрол и превантивна дейност“
в Първа районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Русе, с
което е разпоредено жалбоподателят, на основание чл.14, ал.1 от Наредба №
8121з-647 от 1.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при
експлоатация на обектите, да премахне щендерната стена на първи етаж в тяло „Б“
на експлоатираната от него производствена сграда, който административен акт, в
оспорената му част, е потвърден по административен ред с писмо изх.№
736900-185/17.12.2021 г. на началника на Първа районна служба „Пожарна
безопасност и защита на населението“ – Русе.
ОСЪЖДА
Регионална дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" –
Русе, с адрес гр.Русе, бул. "Генерал Скобелев" № 49, представлявана
от директора В. Е. К., да заплати на „Карина – Русе“ ООД, с ЕИК *********,
сумата от 1060 лева – деловодни
разноски за заплатени депозити за възнаграждение на вещи лица.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: