№ 9
гр. С., 24.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, V ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Янита Д. Янкова
при участието на секретаря Юлиана Д. Божилова
като разгледа докладваното от Янита Д. Янкова Търговско дело №
20231800900186 по описа за 2023 година
ИЩЕЦЪТ – Б. М. И. с ЕГН **********, действащ лично за себе си и със съгласието
на своята майка и законен представител А. Н. К. с ЕГН ********** и двамата с адрес: с. Л.,
Община С., чрез процесуалния си представител - адв. Л. Г. от САК, е предявил обективно
съединени, осъдителни искове по чл. 432, ал.1 от КЗ и чл.429, ал.3 от КЗ срещу ЗАД „ОЗК -
З.“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „С.С.“ № 7, за
заплащане на сумата в размер на 60 000,00 лева, представляваща обезщетение за
претърпени от него неимуществени вреди – болки и страдания от счупване на пубиса
/срамната кост/ на таза - закрито, настъпили вследствие на ПТП, осъществило се на
14.05.2023 год. около 14.30 ч., на път II – 16 км. 56+100, по вина на водача на МПС, л. а.
марка „Фолксваген“, модел „Поло“ с рег. № СВ5888МВ, управляван от Т.Ф.Л. с ЕГН
**********, застрахован при ответника със застрахователна полица № BG/23/123000187693
за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, валидна от 10.01.2023 год. до
09.01.2024 год., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от
15.06.2023год. – датата на предявяване на претенция пред ответника до окончателното
изплащане на сумата.
Претендират се и направените по делото разноски и присъждане осн. чл.38, ал.2 от ЗА
на адвокатски хонорар за безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство по
делото на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
В исковата молба се твърди, че на 14.05.2023 год. около 14.30 ч., на път II – 16 км.
56+100 в посока от гр.М. към гр.С. ищецът пътувал на предна дясна седалка, до водача -
Т.Ф.Л. с ЕГН ********** в лек автомобил марка Фолксваген, модел Поло с peг. № СВ 5888
MB, който след десен завой изгубил контрол над описаното МПС, навлязъл в лентата за
1
насрещно движение и реализирал ПТП след удар в мантинелата.
Изложено е още в исковата молба, че в резултат на описаното ПТП тежко пострадал
ищецът, който бил приет за лечение в УМБАЛ „ Н.И.Пирогов“ ЕАД, където било
установено, че е получил счупване на пубиса / срамната кост/ на таза - закрито. Извършена
му била и оперативна процедура под рентгенов контрол.
Ищецът твърди още, че след като бил изписан от болницата трябвало да спазва строг
постелен режим близо един месец, като към момента вече започвал да се приучва да ходи с
чужда помощ и с помощни средства. Продължавал обаче да ползва обезболяващи средства и
да търпи социално - битови ограничения, свързани с намалена двигателна активност и
необходимост от чужда помощ. От случилото се ищецът преживял значителен стрес и
уплах, като понастоящем бил тревожен и с нарушен сън, страхувал се да излиза, споделял,
че сънува кошмари, свързани с инцидента. Към момента на ПТП ищецът твърди, че бил с
поставен обезопасителен колан, което му е помогнало да не получи по тежки травми.
Поддържа се в исковата молба, че увреждащото МПС притежавало задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, съгласно полица №
BG/23/123000187693 - валидна до 09.01.2024 г. - с покритие към деня на ПТП.
На 15.06.2023г. пред ответното дружество, като застраховател на деликвента била
предявена за настъпилото застрахователно събитие, застрахователна претенция, съгласно
изискванията на чл. 380 и сл. от КЗ и било поискано застрахователно обезщетение. Такова
не било изплатено.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея е изпратен на ответника
ЗАД „ОЗК - З.“, с ЕИК *********, който в срока по чл.367, ал.1 ГПК не е депозирал писмен
отговор.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди
във връзка с доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
С протоколно определение от 16.01.2024г., постановено в първото по делото съдебно
заседание, съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
фактически обстоятелства по делото:
1. Наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, сключено между ответника и собственика на лек
автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. № СВ 5888 МВ към датата на ПТП-то, а именно
14.05.2023 г.
2. Противоправното поведение и наличието на вина за ПТП на водача на лек автомобил
„Фолксваген Поло“ с рег. № СВ 5888 МВ – Т.Ф.Л..
3. Съществуването на описаните в исковата молба неимуществени вреди, търпени от
ищеца по делото.
4. Наличието на причинна връзка между твърдените в исковата молба неимуществени
вреди и ПТП.
От показанията на свидетеля М., допуснат до разпит по искане на ищеца във връзка с
2
установяване обема на търпените от него неимуществени вреди, се установява, че ищецът е
имал силни болки в първите дни след катастрофата, въпреки болкоуспокоителните
лекарства, които приемал. Не можел да се движи, нито да се обръща. Не можел да се
самообслужва. В болницата по голяма нужда не бил ходил пет дена, избягвал да яде, защото
го било срам и не можел да отиде до тоалетната. Нощно време ходел по малка нужда,
защото се притеснявал от другите хора - ходел по нужда на подлога. Вкъщи продължил на
подлога известно време, след това свидетелят го водел до тоалетна, до баня, с придържане.
Свидетелят излага още, че ищецът бил много травмиран след изписването му от болницата –
срамувал се от хората, които го обслужвали в ежедневните му битови и лични нужди, но
имал нужда от помощ за всичко – за преобличане, за къпане, за тоалетна, за цялостно
обслужване. Към настоящия момент ищецът имал болки като се натовари и ходи малко
повече, затова не смеел да играе футбол, да бяга, Когато сядал на колело имал също болки
на мястото на счупването.
Свидетелят установява още, че ищецът много обичал да кара колело преди ПТП, бил
много активен – играел футбол, с децата ходел на детската площадка постоянно. Към
настоящия момент ходел с влака на училище, защото се страхувал да пътува в кола. Трудно
му било и да навакса в училище изпуснатия материал.
От заключението по назначената съдебно-медицинска експертиза, неоспорено от
страните, се установява, че при процесното ПТП, ищецът е получил следните увреждания:
1. Фрактури на горното и долното рамо на дясната пубисна /срамна/ кост и
2. Фрактура на дясното крило на сакрума/кръстна кост/.
Тези увреждания причинили на ищеца трайно затруднение на движенията на десен
долен крайник за срок, повече от 30 дни. Проведено било консервативно лечение с постелен
режим за 20 дни, след което изправяне и ходене с патерици за около 2 месеца. През този
период, ищеца изпитвал болки и страдания, като първите 30 дни, болките са били с по голям
интензитет.
Вещото лице сочи още, че през периода на възстановяване, ищеца търпял
затруднения в хигиенно битовото си самообслужване, първоначално поради назначеното
лечение със строг постелен режим, а след това поради необходимостта от придвижване с
патерици. При нормално протичане на лечебния процес, без усложнения, възстановителния
период при такъв вид увреждания бил около 3 месеца. Възможно било понастоящем, ищеца
да чувства болки в областта на счупванията при натоварване и промяна на времето.
Видно от представената с и.м. застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ на Б.
М. И. до ЗАД „ОЗК – З.” АД, е че същата е депозирана при ответника на 15.06.2023 год.,
която дата е удостоверена с положения печат за входящ номер от ответника. Липсват данни
по делото до изтичане на срока по чл.496, ал.1 от КЗ за окончателно произнасяне по
претенцията, застрахователят да се е произнесъл, като определи и изплати обезщетение или
откаже изплащане на такова.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни
3
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл.380, а именно –
лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция, като с предявяването на претенцията
следва да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат
плащанията от страна на застрахователя. Когато с претенцията са представени всички
доказателства по чл.106 от КЗ, застрахователят е длъжен да се произнесе в срок до 15
работни дни – чл.108, ал.1 от КЗ. При непредставяне на всички доказателства се прилага
срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – срокът за окончателно произнасяне по претенция по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-
дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380, ал.1 от КЗ, като
застрахователят следва окончателно да се произнесе, като или определи и изплати размера
на обезщетението, или даде мотивиран отговор по предявените претенции, когато : а)
отказва плащане, или б) основанието на претенцията не е било напълно установено, или в)
размерът на вредите не е бил напълно установен.
Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.2, т.2 от КЗ в застрахователното обезщетение,
платимо по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, се включват лихви за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на
чл.429, ал.3, а именно –
„Лихвите за забава на застрахования по ал.2, т.2, за които той отговаря пред
увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума
(лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от
датите е най-ранна.“.
Актуалната практика на ВКС /решение № 128/04.02.2020 год. по т.д. № 2466/2018 год.,
решение № 60112/01.12.2021 год. по т.д. № 1221/2020 год. и решение № 72/29.06.2022 год.
по т.д. № 1191/2021 год./ изоставя възприетото в предходни решения на съда /решение №
93/27.11.2020 год. по т.д. № 2013/2019 год./ становище, че застрахователят дължи законната
лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане на срока по
чл.496, ал.1 от КЗ, като се обединява около становището, че застрахователят следва да
покрие спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава
от датата на уведомяването си от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователната претенция
от увреденото лице, която от двете дати е най-ранна. След изтичане на срока по чл. 496, ал. 1
КЗ и при липсата на произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя същият
дължи законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за собствената си
4
забава.
В настоящия случай допустимостта на предявените искове бе установена с
представената с и.м. писмена застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ на Б. М. И. до
ЗАД „ОЗК – З.” АД, по която няма данни до изтичане на срока по чл.496, ал.1 от КЗ
/15.09.2023 год./ застрахователят да се е произнесъл.
По основателността на предявените искове съдът намира следното:
С разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на
пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на
прекия причинител, като отговорността на застрахователя е обусловена от и е еднаква по
обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по
горния ред е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител –
застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
В настоящия случай и предвид липсата на спор между страните по делото относно
релевантните за исковата претенция факти, следва да се приеме, че е извършеното виновно и
противоправно деяние от Т.Ф.Л. – водач на МПС, л.а. марка „Фолксваген“, модел „Поло“ с
рег. № СВ5888МВ, в резултат на което се е осъществило процесното ПТП; че е настъпило
като пряк резултат от ПТП телесно увреждане на ищеца, описано в и.м. – счупване на
пубиса /срамната кост/ на таза - закрито – последните факти се признават от ответника и са
обявени по реда на чл.146, ал.1, т.4 от ГПК за безспорни и ненуждаещи се от доказване
между страните.
По делото бе установен и последният елемент от фактическия състав за ангажиране
на отговорността на застрахователя по предявения пряк иск по чл.432, ал.1 от КЗ –
обстоятелството, че за л.а. марка „Фолксваген“, модел „Поло“ с рег. № СВ5888МВ,
управляван при ПТП от деликвента Т.Ф.Л., е била сключена със ЗАД „ОЗК – З.” АД, ЕИК
********* застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застрахователна
полица № BG/23/123000187693, валидна от 10.01.2023 год. до 09.01.2024 год., т.е. към датата
на ПТП, 14.05.2023 год.
Доказан по основание, предявеният иск по чл.432, ал.1 от КЗ – за заплащане на
обезщетение за причинени неимуществени вреди, е доказан отчасти по размер.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост, което понятие не е абстрактно, а е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се
отчетат от съда при определяне на размера на обезщетението – възрастта на увредения,
общественото му положение, настъпилите в страната в обществено-икономически план
промени в сравнение с момента на настъпване на вредата /решение № 1599/22.06.2005 год.
по гр.д. № 876/2004 год. на ВКС, IV г.о./ и икономическата конюнктура на даден етап от
5
развитието на обществото /решение № 749/05.12.2008 год. по т.д. № 387/2008г. на ВКС, II
т.о. и решение № 124/11.11.2010 год. по т.д. № 708/2009 год. на ВКС, II т.о./, стояща в
основата на нарастващите във времето нива на минимално застрахователно покритие за
случаите на причинени на трети лица от застрахования неимуществени вреди /решение №
83/06.07.2009 год. по т.д. № 795/2008 год. на ВКС, II т.о./. При определяне на обезщетението
се съобразяват характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и
цялостното неблагоприятното отражение на увреждащото деяние в патримониума на
увредените лица.
В настоящия случай неимуществените вреди са във формата на физически болки,
страдания и изживян стрес, понесени от ищеца като пряка и непосредствена последица от
полученото при ПТП травматично увреждане. Към момента на причиняване на травмата
ищецът е бил на 15 години, като с оглед естеството на същата може да се очаква пълно
възстановяване от травматичното увреждане. Следва да се отчете, че търпените от ищеца
физически болки и страдания са били с голям интензитет към момента на получаване на
увреждането и в близките дни след причиняване на травмата, а болезнеността постепенно е
отзвучала до пълното й изчезване след приключване на възстановителните процеси в
рамките на период от около 3 месеца. Естеството на травмата не е наложило оперативна
интервенция, а консервативно лечение и строг постелен режим за 20 дни, което също не е
било съпроводено с обичайната болезненост при травми, лекувани оперативно.
От изложеното е видно, че горните неблагоприятни проявления на причинените на
ищеца увреждания налагат определяне на обичайния определян в практиката на съдилищата
размер на обезщетението за сходни претърпени неимуществени вреди, което следва да
допринесе за репатриране на неблагоприятните последици от увреждащото събитие в
патримониума на ищеца, а именно – обезщетение в размер на 40 000 лева /Решение № 1190
от 26.10.2023г. постановено по в.гр.д. № 761/2023г. на САС относно размера на
застрахователното обезщтение/. Предявеният иск по чл.432, ал.1 от КЗ следва да се отхвърли
като неоснователен за разликата до пълния му предявен размер от 60 000 лева.
Върху сумата от 40 000 лева съдът, на осн. чл.429, ал.3 от КЗ, следва да присъди и
законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение, считано от
15.06.2023 год. – датата, на която застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ на ищеца
е била получена от ЗАД „ОЗК – З.” АД. По делото не бе установено застрахователят да е бил
уведомен в по-ранен момент от деликвента за настъпилото застрахователно събитие.
По отношение на държавните такси и разноски :
Тъй като, на осн. чл.83, ал.2 от ГПК и с определение от 14.11.2023г., ищецът е
освободен от заплащане на такси и разноски по настоящото производство, то с оглед изхода
на делото и на осн. чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да се осъди да заплати по сметка на
съда дължимата държавна такса върху уважения размер на иска – ДТ в размер на 1 600 лева,
както и изплатените разноски от бюджета на съда в размер на 500 – възнаграждение на в.л.
по СМЕ.
В хода на производството по делото ищецът не е направил разноски и такива не следва
6
да му се присъждат.
Тъй като, видно от представения по делото договор за правна помощ от 07.11.2023
год., сключен между ищеца и адвокат Л. Г. от АК-П., същият е за оказване на осн. чл.38,
ал.1, т.2 от ЗА на безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство по делото,
то на осн. чл.38, ал.2 от ЗА съдът следва да определи размер на адвокатското
възнаграждение съобр. правилата на чл.36, ал.2 от ЗА и и чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №
1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /ДВ, бр.88 от
04.11.2022 год., в сила от 08.11.2022 год./ – в размер на 3 850 лева, като осъди ответника да
заплати тази сума на пълномощника. Размерът на възнаграждението за процесуално
представителство бе определено в минималния размер по чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата при
интерес от 40 000 лева с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото, броят на
проведените заседания /едно/ и извършените процесуални действия /разпит на един
свидетел и изслушано заключение по една експертиза/.
В хода на производството по делото ответникът не е направил разноски, но е
претендирал юрисконсултско възнаграждение. Тъй като ответникът е бил представляван по
делото от юрисконсулт, дължимото му на осн. чл.78, ал.8 от ГПК възнаграждение съобр.
чл.37 от ЗПП, който препраща към разпоредбата на чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ /от 100 до 360 лева/, се определя от съда в размер на минималния размер от
100 лева – с оглед изложените горе съображения за ниската фактическа и правна сложност
на делото. С оглед на горното и на осн. чл.78, ал.3 и 8 от ГПК ищецът следва да се осъди да
заплати на ответника сумата от 33.33 лева, съставляваща възнаграждение за
представителство от юрисконсулт съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на осн. чл.432, ал.1 и чл.429, ал.3 от КЗ, ЗАД „ОЗК – З.” АД, ЕИК
********* да заплати на Б. М. И. с ЕГН **********, действащ лично за себе си и със
съгласието на своята майка и законен представител А. Н. К. с ЕГН ********** и двамата с
адрес: с. Л., Община С., сумата от 40 000 лева /четиридесет хиляди лв./, съставляваща
обезщетение за причинени му неимуществени вреди – физически болки и страдания и
преживян стрес вследствие нанесено му телесно увреждане – счупване на пубиса /срамната
кост/ на таза - закрито, причинено в резултат на ПТП, настъпило на 14.05.2023 год. около
14.30 ч., на път II – 16 км. 56+100, по вина на водача на МПС, л. а. марка „Фолксваген“,
модел „Поло“ с рег. № СВ5888МВ, управляван от Т.Ф.Л. с ЕГН **********, застрахован
при ответника със застрахователна полица № BG/23/123000187693 за застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите”, валидна от 10.01.2023 год. до 09.01.2024
год., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 15.06.2023год. – датата
на предявяване на претенция пред ответника до окончателното изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл.432, ал.1 от КЗ за разликата до пълния му предявен
7
размер от 60 000 лева.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.6 от ГПК ЗАД „ОЗК – З.” АД, ЕИК ********* да заплати
по сметка на Софийски окръжен съд сумата от 2100 лева /две хиляди и сто лв./,
съставляваща дължима за производството по делото държавна такса и изплатени разноски
от бюджета на съда.
ОСЪЖДА на осн. чл.38, ал.2 от ЗА ЗАД „ОЗК – З.” АД, ЕИК ********* да заплати
на адвокат Л. Г. Г. с ЕГН ********** от АК - П., със служебен адрес гр. С., ул. „П.“ № 51,
ет.9, ап.15, сумата от 3 850 лева /три хиляди, осемстотин и петдесет лв./, съставляваща
определено от съда по реда на чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение за осъществено
безплатно процесуално представителство по делото.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.3 и 8 от ГПК, Б. М. И. с ЕГН **********, действащ
лично за себе си и със съгласието на своята майка и законен представител А. Н. К. с ЕГН
**********, да заплати на ЗАД „ОЗК – З.” АД, ЕИК ********* сумата от 33.33 лева
/тридесет и три лв. и 33 ст./, съставляваща възнаграждение за представителство от
юрисконсулт съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
8