Определение по адм. дело №2476/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.166, ал.4 вр. с ал.2 от АПК.

Подадената от И. С. В. жалба срещу издадената от кмета на район „Приморски“ заповед № 360/17.09.2025 г. съдържа особено искане за спиране на допуснатото по силата на закона (чл.217, ал.2 от ЗУТ ) предварително изпълнение на същата заповед, с която на основание чл. 57, ал.1, т.1 от ЗУТ е наредено на жалбоподателката да премахне обект : „Обособено помещение от алуминиева конструкция с остъкление и покрив от термопанели“, находящо се в поземлен имот с идентификатор № 10135.2553.402 по КККР на [населено място].

Изложени са съображения, че предварителното изпълнение на заповедта ще причини на жалбоподателката значителни и трудно поправими вреди, състоящи се в направата на разходи по премахването на обекта в размер [рег. номер]. и такива по повторното му изграждане при евентуална отмяна на оспорената заповед, чийто размер е не по-малко от 10 000 лв. За установяване на свързаните с тези вреди обстоятелства са отправени доказателствени искания за приемане на приложеното към жалбата заключение по съдебно-оценителна експертиза извършена по гр. дело № 5606/2025 г. по описа на ВРС, евентуално за назначаване от решаващия съд на експертиза със същите задачи като тези по представената такава и отделно за назначаване на експертиза с цел установяване на вредите от повторното изграждане на процесното съоръжение. Твърди се още, че в резултат на предварителното изпълнение ще настъпят и пропуснати ползи в размер [рег. номер]. от сключен договор за наем на разпоредения за премахване обект, както и ще се претърпи загуба от плащането на неустойка по този договор в размер [рег. номер].

Съдът намира искането за процесуално допустимо – обжалваната заповед действително се ползва с предварително изпълнение по силата на чл.217, ал.1, т.11, пр. І от ЗУТ , а по нейното оспорване от В. е образувано в АС-Варна адм. дело № 2476/2025 г., по което няма влязло в сила решение.

Разгледано по същество, съдът намира искането за неоснователно.

Релевантните предпоставки за исканото спиране на предварителното изпълнение са уредени по препращане от разпоредбата на чл.166, ал.4 в ал.2 на същата разпоредба от АПК и се състоят в наличието на установена възможност предварителното изпълнение да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като предполагащите спиране на изпълнението обстоятелства следва да са нови, т.е. настъпили след издаването в случая на заповед № 360/17.09.2025 год.

Доказателствената тежест за установяването на тези предпоставки е за жалбоподателя, като в случая представените от него доказателства не установяват претендираната възможност за настъпването на трудно поправима вреда, доколкото новото (след евентуалното премахване) поставяне на процесния обект принципно е обективно възможно, предвид наличните към момента данни относно характера му на преместваем обект по смисъла на пар.5, т.80 от ДР на ЗУТ – спорът за характера на обекта е такъв по същество, поради което разглеждането на наведените от жалбоподателя в противната насока доводи, е процесуално недопустимо в производството по чл. 166, ал.4 от АПК.

Неоснователни са и доводите на В. за пропусната полза от наем и претърпяна загуба от плащането на неустойка по приложеният договор за наем, тъй като същите нямат пряка и непосредствена връзка с предварителното изпълнение на оспорената заповед, т.е. евентуалните вреди биха произтекли от облигационното наемно правоотношение, а не като пряка и непосредствена последица от адм. акт.

В тази връзка, единственото доказателство за вреда от премахването на процесния обект представлява приложеното заключение от извършената по горецитираното гр. дело съдебно-оценителна експертиза, чието разглеждане в това производство е възможно само като писмено доказателство. Същото установява необходимостта от извършването на претендирания разход в размер [рег. номер]. / стойност на видове СМР за премахване на обекта/ , представляващ потенциална претърпяна от жалбоподателя имуществена загуба, чийто размер дори с посочените в същото заключение административни разходи в общ размер на 600 лв. /за изготвянето на конструктивно становище и за план за безопасност и здраве/ не е значителен по смисъла на чл. 166, ал.2 от АПК , имайки предвид общото състояние на пазарните цени в РБ, за чието установяване не са необходими специални знания, поради обществената му известност.

Що се касае до искането за установяване на разходите за евентуалното ново поставяне на обекта чрез назначаването на съдебно-оценителна експертиза /не по-малко от 10000 лв. според жалбоподателя/, съдът намира същото за процесуално недопустимо, доколкото събирането и оценката на доказателствата следва съгласно чл.166, ал.3, пр.2 от АПК да се извърши незабавно от страна на решаващия съд, т.е. в деня на постъпване на редовното искане жалбоподателят следва да разполага с доказателствата, обосноваващи същото искане. С тази доказателствена тежест жалбоподателят не се е справил, което обаче не е пречка при последващо установяване в хода на съдебния процес на тези разходи, да се отправи ново искане за спиране на предварителното изпълнение, доколкото същото би било процесуално допустимо докато процесът не е приключил с влязъл в сила съдебен акт.

По тези съображения за недоказаност от страна на молителя на законовите предпоставки за спиране на допуснатото от закона предварително изпълнение, молбата на И. В. не следва да бъде уважена.

Предвид изложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ УВАЖАВА молбата на И. С. В. за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на издадената от кмета на район „Приморски“ заповед № 360/17.09.2025 год.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на жалбоподателя.