Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Иванка Вачкова | |
Производството е по реда на чл. 2., ал. 1, предложение първо ГПК - въззивно обжалване. С Решение № от 28.12.2011 г. по гр. д. № /2011 г. по описа на Районен съд – В. Т. е прието за установено по отношение на “Е. Б. П.” , със седалище и адрес на управление гр. В., район „В. В.”, Бизнас Парк - ., Сграда , ЕИК , че „К.”Е. ,със седалище и адрес на управление гр.в.Т., ул.”М.”, № 9, представлявано от управителя Т. К. , не дължи сумата от 3516,47 лв., представляваща начислена корекционна сума по фактура за периода 22.11.2010 - 20.05.2011 год. С решението е осъдено “Е. Б. П.” , със седалище и адрес на управление гр. В., район „В. В.”, Б. - В., Сграда , ЕИК да заплати на„К.”Е. ,със седалище и адрес на управление гр.в.Т., ул.”М.”, № 9, представлявано от управителя Т. К. , не дължи сумата от 495,66 лв. представляващи направени по делото разноски. В законния срок е постъпила въззивна жалба от “Е. Б. П.” , със седалище и адрес на управление гр. В., Б. – В. сграда № , ЕИК против Решение № от 28.12.2011 г. по гр. д. № /2011 г. по описа на Районен съд – В. Т.. В същата се прави оплакване, че решението е неправилно. Твърди се, че мотивите на първата инстанция не били съобразени с императивните разпоредби на чл.46,ал.2 от Закона за нормативните актове,не коре±пондират със събраните по делото доказателства и сочели към превратно тълкуване на естеството на проведената корекционна процедура. Прави се искане въззивният съд да отмени решението на първата инстанция и да отх върли предявения иск.Претендират се разноски. В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа от упълномощения адвокат. В съдебно заседание процесуалния представител на жалбоподателя е направил възражение за неподведомственост на спора на гражданските съдилища, тъй като корекционните процедури, регламентирани в ОУ имали характер на административни правоотношения и следвало спора да бъде разгледан от административните съдилища. Съображенията за това били, че корекционните процедури били одобрени от административен орган - ДКЕВР, чрез общ административен акт, като правото на което се противопоставял ищеца възниквало от един сложен фактически състав, включващ в себе си издаване на административни актове. В законовия срок по чл.263 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба . Въззивният съд като взе предвид наведените в жалбата оплаквания и като прецени събраните по делото доказателства заедно и поотделно,приема за установено следното: След извършената служебна проверка по реда на чл.269,ал.1 ГПК въззивният съд счита,че обжалваното решение е валидно и допустимо.Разгледано по същество същото се явява правилно и законосъобразно. Районният съд е обсъдил събраните по делото доказателства.Направил е правилни изводи какви обстоятелства от фактическа страна се установяват с тях. Въззивният съд преценявайки събраните в първоинстанционното производство доказателства,приема за установени от фактическа страна същите обстоятелства,приети за установени от районния съд.Поради което счита,че не е необходимо отново да възпроизвежда какви обстоятелства от фактическа страна приема за установени от събраните в първоинстанционното производство доказателства. Във въззивната инстанция нови доказателства не са представени. По наведенотовъзражение за неподведомственост на предявения иск Настоящият състав на въззивната инстанция намира възражението за неподведомственост на спора на гражданските съдилища, тъй като корекционните процедури, регламентирани в ОУ имали характер на административни правоотношения следвало спора да бъде разгледан от административните съдилища, поради изложените съображения, че корекционните процедури били одобрени от административен орган - ДКЕВР, чрез общ административен акт, като правото на което се противопоставял ищеца възниквало от един сложен фактически състав, включващ в себе си издаване на административни актове, за неоснователно. Подведомствеността е от гледищото на органа неговата компетентност (власт) да издаде определен държавен акт, а от гледището на въпросите (делата), които органът е овластен да решава, подведомствеността е тяхното подчинение на неговата власт. Правата и задълженията, по които възникват спорове, се извеждат от правни норми, отнасящи се към гражданското, финансовото, административното и други отрасли на правото. Затова отделянето на гражданскоправните от административноправните спорове важат същите разграничителни критерии, въз основа на които нормите на действащото право се разпределят в различните клонове на правото. Всеки правен отрасъл се характеризира с метода на регулиране на съответните обществени отношения. Определящо и типично за метода на гражданското право е равенството на участващите в правоотношението правни субекти, а за метода на административното право – неравенството между страните – власт на едната и подчинение на другата. От тези именно критерии трябва да се изходи, за да се определи към кой отрасъл на правото се отнасят нормите, от които се извежда спорното право, т.е дали искането за установяване на недължимостта на корегираната сметка е граждонскоправно или административноправно. Решаваща за тази цел е искането. Когато искането е така формулирано, че не се цели съдът да излезе извън пределите на компетентността си, като издаде, измени или отмени административен акт, делото ще е гражданско, ако цели защитата на претендираното право, какъвто е настоящия случай. В случая индивидуализираният с исковата молба спорен предмет на делото определя спора като гражданскоправен - искане за установяване на недължимостта на корегираната сметка, доколкото същата представлява насрещна престация срещу оказана услуга по сделка, и като такъв той е подведомствен на гражданските съдилища. То (делото) не се превръща в административно само защото разрешаването му е в зависимост от преюдициални административноправни въпроси или от възражения на ответника черпени от административни актове – решението на ДКЕВР. Защото естеството на делото се определя от естеството на правото, относно което се търси решение, а не от преюдициалните за това право въпроси и правоотношения или от възраженията на ответника. Споровете относно валидността на смесени фактически състави, съчетаващи граждански и административни елементи, са граждански даже когато са опорочени административните елементи, стига гражданския елемент да преобладава и последиците на целокупнния състав да са граждански. След като констатира, че решението е валидно и допустимо, съдът пристъпи към проверка на правилността на същото. С оглед на изложеното в обстоятелствената част на исковата молба и направените искания, съдът приема, че предявения иск е с правно основание чл. 124 от Гражданско процесуалния кодекс (отрицателен установителен иск). Не се спори, че ищецът е потребител на електрическа енергия за битови нужди по смисъла на въз основа на договор за продажба на енергия. Следователно източник на облигационното задължение на ищеца за заплащане на енергийното предприятие () на ползваната енергия е посоченият договор.На 20.05.2011 год. е извършена проверка на СТИ,отчитащо консумацията на доставената ел.енергия,което се установява от приложения Констативен протокол.В него е отразено,че е отчетено отклонение от класа на точност на електромера с - 64.12 %,СТИ е свалено и изпратено на БИМ за проверка.Протоколът е подписан от служителите извършили проверката и свидетел - управителя на дружеството абонат Т. К..Разпитания свидетел Ч. е заявил,че той е съставителят на протокола,както и че констатациите,описани в протокола отговаряли на състоянието,в което съставителите му са видели СТИ.От извършената от БИМ метрологична експертиза на електромера е установено,че СТИ отчита погрешно с 66,69%.При огледа на СТИ било установено вмешателство- поставен допълнителен проводник свързващ токов датчик с електронна платка на І и ІІ системи.От приложената стравка за консумирана ел. енергия е видно,че след датата на проверката 20.05.2011 год. и подмяната на електромера,отчетената ел.енергия е нарастнала в пъти,като стойността й драстично се увеличила.Въз основа на извършените констатации е извършена корекция на сметката на ищеца на основание чл.38,ал.3,т.1 от ОУ на Е. Б. Мрежи”,като стойността на начислената ел.енергия е в размер на 3 516,47 лв. Спорът по делото е относно възникването и правилното прилагане на основанието за начисляване и заплащане на търсената с исковата молба сумасъобразво Общите условия. Предвиденият в чл. 38 от ОУ, механизъм за корекция на сметката на потребителя за минал период почива на предположение, че енергията е доставена, без да е измерена или не е измерена правилно от средствата за търговско измерване, върху които потребителят е длъжен да не извършва интервенция. В случая ответникът, чиято е тежестта на доказване на съществуването на вземането, отричано от ищеца (), не е провел пълно доказване, че е налице промяната на схемата на свързване на електрическото съоръжение (чл. 16, т. 5 от ОУ) или използването на електрическа енергия, без да се отчита (чл. 16, т. 6 от ОУ), отразяваща се на измерването на ползваната електрическа енергия. Съгласно чл. 38, ал. 2 от ОУ ответното дружество изчислява и коригира количеството пренесена електрическа енергия, в случаите на констатирано по реда на тези общи условия непавомерно въздействие върху средството за търговско измерване и неправомерно присъдединяване към разпределителната мрежа. Съставеният на 20.05.2011 год. протокол. е частен свидетелстващ документ, с оглед критериите на , който като удостоверяващ изгодни за издателя му факти не се ползва и с доказателствена стойност. Ето защо и протоколът от 20.05.2011 г. се ползва само с формална доказателствена сила () относно авторството му, чието съдържание, от което съдът не е обвързан, се преценява по вътрешно убеждение наред с другите доказателства. Наред с това ответното дружество не е доказало, че начисленото количество електрическа енергия е доставено и реално потребено от ищеца, поради което същият да дължи нейното заплащане. Установяването на това обстоятелство е безспорно необходимо, защото ел. енергията е движима вещ, поради което нейната продажба се подчинява на общите правила на договора за продажба. В тази връзка купувачът дължи заплащане на продажната цена винаги за реално предоставена стока (вж. Решение № /07.02.2008 г., по т. Д. № /2007 г. на ВКС на РБ). На следващо място и което е важно,законодателят не е предвидил възможност,нито методика за едностранна корекция на сметките на потребителите за минал период въз основа на състовените по реда на чл.80 от ЗЕ официални свидетелстстващи документи.Отсъствието на изрично предвидена от законодателя правна възможност за една страна по договора за доставка на ел.енергия да извършва корекция в сметките за използвания за минал период продукт,обуславя извода за неправомерност на предприетата от доставчика промяна. Относно възможността относими правни норми да пораждат това право за ответното дружество, следва да се отбележи, че процедурата по коригиране на сметки по реда на НППРЕМПП (отм.) противоречи на закона, тъй като специална процедура за едностранно коригиране на цената на доставяното количество електроенергия на потребителите за изминал период отсъства в ЗЕ.По този въпрос се е произнесъс състав на ВКС по реда на чл.290 от ГПК с Решение № /19.11.2009 год. по ТД 103/2009 год.,постановено по новия съдопроизводствен ред и по смисъла на чл.2 от ТР № /19.02.2010 год. на ОСГК на ВКС,което попада в обхвата на задължителната съдебна практика. Следва да се има предвид и обстоятелството, че методиките в общите условия допускат изчисляване на корекцията, без да се отчита към коя дата е налице неотчитане на ел. енергия. Безспорно е, че поддържането на техническата изправност на средствата за търговско измерване е задължение на електроразпределителното дружество. По делото не се установи кога е извършена последната проверка на СТИ, което би рефлектирало върху периода на извършената корекция. Недобросъвестното поведение на собственика на СТИ не следва да ощетява потребителя, чрез извършване на корекция на сметката му във всички случаи за максимално предвидения срок. Тук следва да се подчертае и че основанието за заплащане на електрическа енергия е нейното ползване, поради което и по същество стойността на корекцията на сметката за електрическа енергия, извършена при условията на чл. 38 от ОУ, не представлява цена за ползването на енергията. Следва да се отбележи и че, при положение, че страните са обвързани от договор и е налице основание (валидно правоотношение между лицето, което дава и лицето, което получава нещо) за доставяне, съотв. за заплащане на електрическа енергия, в разглежданата хипотеза не може да се поставя въпрос за неоснователно обогатяване от страна на потребителя. В основата на преизчисляването по реда на чл. 38 от ОУ са принципите на разпределението на вредите и поемане на риска, тъй като корекцията на сметки, както бе отбелязано, почива на предположение за ползване на електрическа енергия. По всички изложени съображения и при приложение на разпределението на тежестта на доказване, последиците от недоказването на основание и размер на вземането, следва да се отнесат във вреда на ответника (, поради което и предявеният срещу „Е.OH Б. П.” иск е основателен. В т. см. - Решение от 23.02.2009 г. на СГС по гр. д. № /2008 г. На следващо място коригирането на сметките за вече доставена електрическа енергия само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната електроенергия противоречи на регламентирания в чл. 82 от ЗЗД виновен характер на договорната отговорност и е недопустимо, ако не е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане - Решение № /11.04.2011 г., по т.д. № /2010 г. на ВКС на РБ, ІІ т.о., Решение № /11.05.2011 г. по т.д. /2010 г. на ВСК на РБ, ТК. Изложеното обуславя извод за неоснователност на въззивната жалба,поради което същата следва да бъде оставена без уважение. Крайните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на първоинстанциянния съд, поради което Решение № /28.12.2011 г. по гр. д. № /2011 г. по описа на Районен съд – В. Т., с което е уважен предявения иск, следва да се потвърди. По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1, предл. първо, въззивният съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА Решение № /28.12.2011 г. по гр. д. № /2011 г. по описа на Районен съд – В. Т.. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |