ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 999
гр. Варна, 21.02.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, СЪСТАВ ТО, в публично заседание на пети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Диана К. Стоянова
Елина Пл. Карагьозова
при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева
като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно частно
гражданско дело № 20243100502466 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по възражение с правно основание чл.423
от ГПК от М. Т. С., ЕГН **********, с адрес гр. ****** срещу заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №732/27.09.2021г.,
постановена по ч.гр. дело №20213120101153/2021г. по описа на Районен съд -
Девня, с която е разпоредено на същия да заплати на „Водоснабдяване и
канализация - Варна“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***** сумата от 1233.50 лв., представляваща общ сбор на
дължима главница за консумирана и незаплатена вода и ВиК услуги за периода
от 16.09.2013г. до 17.08.2011г. по партида с абонатен № 2248596 за имот,
находящ се в ***** и сумата от 299.28лв., представляваща общ сбор на лихва
за забава за периода от 13.11.2013г. до 17.08.2021г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда –
20.09.2021г. до окончателното й изплащане.
Във възражението се излага, че М. С. е узнал на 03.06.2024г. от ЧСИ
С.К.-Д., че е образувано изпълнително дело №1267/2022г. въз основа на
издаден изпълнителен лист и заповед за изпълнение по ч.гр. дело
№1153/2021г. по описа на Районен съд – Девня.
1
Счита, че заповедта за изпълнение не е връчена редовно. Длъжникът е
бил търсен на адрес – *****, адрес който е различен от постоянния и настоящ
адрес, който е *****.
Оспорва се качеството на длъжник, като са изложени твърдения, че е
подалият възражение не е собственик на имота, не е ползвал ВиК услуги.
По изложените съображения моли съдът да постанови определение, с
което да приеме възражението и да постанови спиране на изпълнението по
изпълнително дело №20237110401604 на ЧСИ Д.П.-Я..
Ответната страна „Водоснабдяване и канализация - Варна“ ООД е
депозирала отговор, в който излага, че подаденото възражение е недопустимо,
тъй като е просрочено. При извършена справка по изпълнително дело
№1267/2022г. се констатира, че длъжникът е уведомен за образуваното
изпълнително дело по телефон /**********/ на 14.03.2024г.
По същество се явява неоснователно. Заповедта е връчена редовно на
основание чл.46, ал.1 и ал.2 от ГПК на 01.10.2021г. на пълнолетно лице
/Д.С.Й./ на адреса, с което адресатът живее на семейни начала.
Отделно от това е налице идентичност на адреса - *****, адрес и *****.
По изложените съображения моли да не бъде прието възражението.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност и с оглед на своето вътрешно убеждение, намира
за установено следното:
Възражението е подадено в срока по чл.423, ал.1 от ГПК - едномесечен
от узнаването, от надлежна страна, длъжникът по издадената заповед за
изпълнение. Съгласно справка от ЧСИ С.К.-Д. на 14.03.2024г. в 14.23ч. е
извършено обаждане от служител на кантората с цел длъжникът М. С. да бъда
призован да се яви за получаване на книжата по делото. Обаждането е прието
и длъжникът е заявил, че ще се посети кантората. На 03.06.2024г. М. С. се е
явил лично и е получил съобщение за образуване на изпълнителното дело.
Анализирани тези данни сочат, че по телефон длъжникът е бил призован
само да получи книжата, като няма данни да е уведомен за издадена срещу
него заповед за изпълнение. В тази връзка датата на узнаване следва да се
счете тази, на която официално е получил съобщението – 03.06.2024г. В
съдържанието на съобщението е описана заповедта за изпълнение с номер на
2
гражданското дело, по което е издадена и сумите по нея.
Възражението е входирано по делото на 27.06.2024г., поради което се
явява процесуално допустимо, а разгледано по същество искането за
приемането е неоснователно, поради следните съображения:
Производството по ч.гр. дело №20213120101153/2021г. по описа на ВРС
е образувано по заявление по чл.410 от ГПК, по което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №732/27.09.2021г., с
която е разпоредено на длъжника М. Т. С. да заплати на „Водоснабдяване и
канализация - Варна“ ООД сумата от 1233.50 лв., представляваща общ сбор на
дължима главница за консумирана и незаплатена вода и ВиК услуги за периода
от 16.09.2013г. до 17.08.2011г. по партида с абонатен № 2248596 за имот,
находящ се в ***** и сумата от 299.28лв., представляваща общ сбор на лихва
за забава за периода от 13.11.2013г. до 17.08.2021г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда –
20.09.2021г. до окончателното й изплащане.
Съобщението за връчване на заповедта за изпълнение е изпратено на
адрес – *****, съвпадащ с постоянния и настоящ адрес на длъжника, съгласно
справка от НБД. Същото се е получено, съгласно вписването от длъжностното
лице по призоваването от пълнолетно лице Д.С.Й., съжителстващо на семейни
начала с длъжника.
Заповедта е приета за редовно връчена, издаден е изпълнителен лист,
въз основа, на който е образувано изпълнително дело №20227180401267 на
ЧСИ С.К.-Д..
При така установените факти и след анализ на доказателствата съдът
приема, че заповедта за изпълнение е връчена редовно, поради което
длъжникът не е бил лишен от възможност да оспори вземането, като подаде
възражение по чл.414 от ГПК.
Според правилото на чл.43 от ГПК съобщението се връчва лично или на
друго лице. Когато съобщението не може да бъде връчено лично на адресата,
то се връчва на друго лице, което е съгласно да го приеме /чл.46, ал.1 от ГПК/.
Друго лице може да бъде всеки пълнолетен от домашните му или който живее
на адреса, или е работник, служител или съответно работодател на адресата
/чл.46, ал.2 от ГПК/.
От доказателствата по делото се установява, че съобщението е
3
изпратено на постоянния и настоящия адрес на длъжника, и е получено от
пълнолетно лице от неговите домашни. Не почива на никакви данни и
доказателства по делото, че длъжникът е търсен на ***** за връчване на
заповедта. Това, че в разпореждането за издаване на заповедта за изпълнение е
вписан адрес на длъжника ***** няма касателство към връчване на заповедта.
В заповедта и в съобщението за нейното връчване е изписан правилния адрес
и посещението на този адрес е удостоверено официално от връчителя.
Или изводът, че хипотезата на чл.423, ал.1, т.1 от ГПК не налице.
Доказателствата по делото не сочат и за изпълнена хипотезата на чл.
423, ал. 1, т. 2 ГПК, при която заповедта за изпълнение не е била връчена
лично на адресата и в деня на връчването той не е имал обичайно
местопребиваване на територията на Република България.
В чл. 48, ал. 7 КМЧП е дадено легално определение на понятието
„обичайно местопребиваване“, според което под обичайно местопребиваване
на физическо лице се разбира мястото, в което то се е установило
преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост от
регистрация или разрешение за пребиваване или установяване. За
определянето на това място трябва да бъдат специално съобразени
обстоятелства от личен или професионален характер, които произтичат от
трайни връзки на лицето с това място или от намерението му да създаде
такива връзки.
В случая не се доказа безспорно и непротиворечиво, че длъжникът е
напуснал страната преди 27.09.2021г. /датата на издаване на заповедта за
изпълнение/ и се е установил преимуществено да живее и работи във
Германия. От представената и приета в съдебно заседание карта за
квалификация на водач на МПС с дата на издаване 22.06.2022г. /т.е след датата
на издаване на заповедта/ не могат да се установят такива житейски
отношения, които да обосноват трайни връзки с чуждата страна, което да
обуслови извод, че обичайното местопребиваване на длъжника се е изместило
извън пределите на Република България.
По изложените съображения се налага извода, че към момента на
издаване на заповедта за изпълнение не са били налице отрицателните
предпоставки по чл. 411, ал. 2, т. 5 ГПК.
Не се твърдят и не се доказват хипотезите на чл.423, ал.1, т.3 и 4 от ГПК,
4
а именно, че длъжникът не е могъл да узнае за връчването на заповедта,
респективно не могъл да подаде възражение поради особени непредвидени
обстоятелства.
Предвид формираните мотиви, възражението по чл.423 от ГПК не
следва да бъде прието.
По изложените правни съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ПРИЕМА възражение с правно основание чл.423 от ГПК от М. Т.
С., ЕГН **********, с адрес ****** срещу заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК №732/27.09.2021г., постановена по ч.гр. дело
№20213120101153/2021г. по описа на Районен съд - Девня, с която е
разпоредено на същия да заплати на „Водоснабдяване и канализация - Варна“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.
"Прилеп" №33 сумата от 1233.50 лв., представляваща общ сбор на дължима
главница за консумирана и незаплатена вода и ВиК услуги за периода от
16.09.2013г. до 17.08.2011г. по партида с абонатен № 2248596 за имот,
находящ се в ***** и сумата от 299.28лв., представляваща общ сбор на лихва
за забава за периода от 13.11.2013г. до 17.08.2021г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда –
20.09.2021г. до окончателното й изплащане.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5