№ 591
гр. Разград, 01.09.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на първи септември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА
при участието на секретаря РАЛИЦА СТ. ВЪЛЧЕВА
Сложи за разглеждане докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА
Гражданско дело № 20213330102270 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 13:40 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ АНДР. СТ. ИЛ. при редовно призоваване се явява лично и с
процесуалния си представител адв. В.П..
ОТВЕТНИЦАТА Д. Р. Д., уведомена, не се явява.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
КАТО ВЗЕ предвид становището на явилата се страна, СЪДЪТ счита,
че няма пречки по даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ПРИСТЪПВА към изслушване на допуснатите свидетели.
ПОКАНИ в залата свидетеля С.Б.М..
СНЕ СЕ самоличността на свидетеля М..
С.Б.М., роден на 26.03.1993 г. в гр. Пазарджик, живущ в гр. Пазарджик,
неосъждан, б.р. със страните.
ПРЕДУПРЕДЕН бе за наказателната отговорност по чл. 290 от НК,
обещава да говори истината.
СВИДЕТЕЛЯТ С.Б.М.: Познавам А. от 2018 г., колеги и приятели сме,
запознахме се на работа. Познавам само него и децата му. Като цяло е
грижовен родител, преди виждаше често децата. От 2019 г. откакто станахме
близки, се събираме колегиално, планираме заедно мероприятия и често
виждахме децата. Сега напоследък доста рядко, дори хич. Децата сме ги
виждали през седмица, два пъти в месеца, само уикендите. Ставал съм
свидетел на доста възпрепятствано чуване с тях, в смисъл не се вдига
телефона от страна на Д., майката на децата. Отказват му се съвместни
екскурзии, което води до промяна плановете му. Тя не му вдига телефона,
дори е пускал телефона и на високоговорител пред мен и пред други хора.
Други колеги идват с децата си и когато той не може да си вземе децата,
отказва съвместните ни срещи. Доколкото знам той се опитвал, старае се
всичко да е наред, да присъства на първия учебен ден, да ги води на
екскурзии, дори и в чужбина, но последните година – две тези опити са с
неуспех. Последно е виждал децата преди година и половина. Доколкото ми
е известно децата са изведени от страната. От една година няма никакъв
1
контакт нито с майката, нито с децата. Доколкото знам са водили тежък
диалог за извеждането на децата в чужбина, той го е коментирал и с нас като
колеги и приятели какво мислим по темата, но не се разбраха, не се стигна до
решение. Ние планувахме, главно сме участвали аз и моята приятелка в
мероприятията през уикенда, защото сме от града, познаваме го добре и
можем да предложим забавления на децата и него. Когато децата са с баща си
са много щастливи и много спокойни. Ходили сме в зоопарка, обядвали сме,
организирали сме и игри по парковете. С Б. имахме общ акаунт в една онлайн
игра, развиваме я заедно, докато не му изчезна телефона. Децата много обичат
да са покрай баща си. Детето ми сподели една вечер, докато бяхме на
събиране вкъщи, докато играехме на телевизионна игра, на Плейстейшън, аз
го попитах „Б., какво става с играта, развиваш ли я?“ и той ми каза „ Ми
майка ми взе телефона“. Стана ми интересно, не съм се задълбочавал пред
детето, попитах А. за случая и той се натъжи и каза, че не знае какво да прави
вече. Колкото до играта, чисто приятелски развиваме един акаунт в игра за
строене и развиване на град. Това с играта продължи около три месеца. Б. не
ми е казал защо майка му му е взела телефона, но той се натъжи в момента
когато ми го каза. Д. е идвала по-често в града, тя също много се радва когато
е с баща си, дори апелираше и А. да се включва в детските игри, които
организирахме с моята приятелка. Игрите ни често бяха силни физически, а
той имаше проблем с кръста и не можеше да участва активно в общите игри,
примерно със скейборд. Той участваше, но доколкото здравословното му
състояние позволяваше. А. не боледува често, моментно в работата му се
получи контузия. При нас е много добър и сърдечен, услужлив и винаги готов
да помогне по всяко време на денонощието и по какъвто и да е казус. Не е
сприхав и конфликтен. Доколкото знам А. беше доста слабо информиран за
децата си, за плановете на майката и затова ни беше трудно да правим по-
дългосрочни планове. Оправданието му беше: „Не знам дали ще се свържа с
майка им“ или „Не знам дали ще ми ги даде“, което на мен като несемеен ми
правеше доста грозно впечатление, а на другите колеги, които си има деца –
още повече. Абсолютно винаги е спазвал режима с децата. Апартаментът му е
доста голям, има собствено жилище в града и всяко дете може да има
отделна стая.
СЪС СЪГЛАСИЕТО на явилите се страни, съдът освободи свидетеля от
залата.
Пристъпва към разпит на свидетеля В..
СНЕ СЕ самоличността на същия.
А.С. В., роден на 03.09.1976г. в гр. София, живущ в с. Клисура,
български гражданин, б.р. със страните, неосъждан.
ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност по чл. 290 от НК,
обещава да говори истината.
СВИДЕТЕЛЯТ А.С. В.: С А. се познаваме от 18 - 20 години. Имали сме
съдружие във времето. Много добри приятели сме, ходили сме заедно на
почивки. Познавам първата съпруга на А., бяхме добри семейни приятели,
излизали сме доста често. След раздялата им А. започна да се вижда с г-жа
Д.Д., при което започнаха нашите срещи да бъдат само мъжки, несемейни.
Чувстваше се една дистанциранност от нейна страна, когато сме се виждали
заедно, всъщност сме се виждали много малко пъти заедно. Обикновено тя се
държеше дистанцирано, леко надменно, кисело, не знам защо, но като цяло
2
това са ми общите впечатления от нея. Те живееха на квартира в София,
после А. започна работа в гр. Стамболийски, в завода за хартия. Малко по-
късно и тя се премести при него да живее, роди им се първото дете Д., която е
на 11 - 12 години. След като се роди, Д. често отскачаше до София с някакви
оправдания от сорта, че трябва да подава някакви документи в НОИ или
някъде другаде, административни неща. При което се случваше да зареже
детето по 2 - 3 дни на грижите на бащата, който работеше и се чудеше как да
намери гледачка за детето, става въпрос за гр. Стамболийски. След това Д. се
изнесе за известно време от Стамболийски под претекст, че няма социален
живот, няма културен живот в населеното място. След това пък се върна при
него няколко месеца по-късно, забременя с второ дете Б.. След като го роди,
два-три месеца по-късно трайно се изсели от Стамболийски. Имаше един
период от може би две години, след като тя се изнесе, в който тя се криеше и
не даваше на А. да вижда децата. Моите впечатления са за една токсична
връзка, в която А. работи, а жената до него не го подкрепя в това, което
прави. Непрекъснато иска някакви неща, непрекъснато изисква финанси.
Дори преди още да замине при него в Стамболийски се е случвало А. да ми се
обажда да ме моли да и дам аз пари да си плати наема в София. При което
като сме се виждали, давайки и парите, тя ми казва: „Само толкоз ли?“, дори
няма едно благодаря насреща. Размерът на сумите, които съм и давал е два
или три пъти по 500 лв., колкото да си плати наема на жилището, което са
наели в София в кв. “Зона Б18“, един висок блок. От А. знам, че са почнали
някакви търкания между тях преди тя да се изнесе, защото тя злоупотребява
със семейния бюджет, т.е. тегли големи суми от сметката, по която той
получава работната си заплата. Де факто накрая преди да се изнесе е
изтеглила цялата сума, която е спестена. По думите на А. става въпрос за сума
някъде около 6 - 7 хиляди лева. Това горе-долу трябва да е било 2012 г., след
като се е родил сина им. Аз го свързвам с това, че неговия син и моя са
родени в една година и когато след двегодишна борба за издирване и
урегулиране на отношенията, той имаше възможност да вижда децата,
започнахме да си събираме децата. Те са на една възраст, водим ги в парка,
играят си, тичат. През това време ние си говорим общи приказки, занимаваме
се с децата. Те му се радват много, той винаги е бил внимателен и грижовен с
тях. Ако възникне някакъв конфликт между двете деца, брат и сестра, винаги
спокойно обяснява на едното или другото какво да прави, държи се много
медиаторски спрямо двамата. Някой път е казвал на Д. да отстъпи, защото е
по-голяма, друг път е казвал на Б. да отстъпи, защото е кавалер. Учи ги на
съвсем нормални и хубави неща. Играе с тях почти всеки път, когато сме се
виждали, сме били навън, спорт на открито, разходки и т.н. Няколко пъти съм
ходил с него да ги вземаме сутрин в събота от нейното жилище в Люлин, това
беше периода след като урегулираха отношенията си, защото той имаше
разни притеснения да не прави скандали и се надяваше пред чужд човек да е
малко по-обрана ситуацията. В ж.к. „Люлин“ доколкото знам тя си купи
жилище, не мога да твърдя коя година, но знам, че докато живееха в
Стамболийски го имаха това жилище вече. Значи тя си го е купила след като
се е преместила при него в Стамболийски. Някъде в този период. Знам, че А.
идваше уикендите да прави ремонт на жилището, течеше покрива, аз съм му
помагал в къртене и слагане на бойлера и др. След като урегулираха
отношенията си, може би около година - година и половина, две, имаше от
3
нейна страна спазване на графика, който е разпореден от съда, но
комуникацията беше от типа: „Кога ще изпратиш издръжката“ единствено, а
не как са децата, когато са заедно. Често пъти когато сме ги взимали, децата
са излизали без раничка с дрехи за два дена примерно. През времето, когато
са заедно, той се грижи за тях. Знам, че вечер като ги изпращаше в неделя, ги
изпращаше с пълни торби от Билла с храна, което винаги съм се чудил защо
го прави. Той казва: „Не мога да застана срещу майката на децата“. Никога не
съм го чул да говори на децата срещу майка им, никога лоша дума не е казвал,
винаги е говорил с любов за нея. Аз съм му казвал: Човек, слез малко на
земята, тази жена те тормози, а ти продължаваш да гледаш така на нея“, но
това са си негови решения. След това тя започна отново някакви криеници от
нейна страна, пак не даваше децата. Закачих един разговор между моя син и
Б., как Б. казва на сина ми: „Аз не трябва да гушкам баща ми“. Аз не съм го
питал детето защо не може да гушка баща си, но подозирам, че в крайна
сметка има някакво внушение в тази посока. Когато сме ги взимали Д., която
е по-голяма, веднага е била супер лъчезарна, веднага му скача на врата,
целува го и се усмихва, докато при Б. имаше една лека дистанцираност
първите час – час и половина, докато се отпусне, което аз си го обяснявам пак
с това, че може би майката по някакъв начин му въздейства, но в крайна
сметка може пък и самото дете да се сърди за това, че бащата не присъства
трайно в живота им. Това са допускания, но това е моето наблюдение. С А.
сме си говорили много пъти, ние имахме една фондация, която се занимаваше
с осиновяване на бездомни животни в Австрия и в Германия и се случвало да
пътуваме с цел транспорт на тези животни в чужбина. Казвал съм му да вземе
децата, защото съм вземал моя син на това пътешествие до Виена, до
Мюнхен. Той казва: „ Ами тя не ми ги дава, аз не мога да стигна до
комуникация, в която да я попитам дали мога да ги изведа“, което за мен да
ограничаваш децата си да виждат света, колкото повече виждат, толкова по-
богата култура получават, не го разбирам. Всеки път, когато сме били някъде
в чужбина е купувал на децата обувки и връхни дрехи, които са сериозен
разход, лакомства, които още ги няма в България. Общо взето винаги е бил с
някаква мисъл за децата, като е гледал да направи нещо за тях. Спомням си
един период, в който имаше отново дрязги, относно размера на издръжката,
която г-жа Д. непрекъснато искаше да се увеличава. Тя беше записала дори
децата в Италианския лицей, който е платен с цел да повиши издръжката,
въпреки че всички допълнителни дейности, които са свързани със спорт,
езици, кръжоци и т.н. са поемани от А. извън издръжката. Това за мен по
някакъв начин сочи, че тя е гледала на А. като на една касичка. След това пак
почна да прави проблем. Пак ме е викал сутрин да ходим да ги вземаме.
Ходили сме до Районното да подаваме оплаквания. След това внезапно
госпожата замина за Разград без да го уведоми. Когато излезе решението на
съда за увеличаване размера на издръжката, тя отписа децата от Лицея. През
2019 г. тя се премести в Разград и той разбра от децата, защото обикновено на
15 септември ходи на първия учебен ден на двете деца в София, взема си
отпуск. Нея година, когато се видяхме, го попитах дали ще идва в София за
първия учебен ден, той ми каза: „Аз тази година не получих покана от
децата“. Аз му казах: „Нищо де, ела, никой няма да те върне“, но се оказа, че
децата не са го поканили, защото първият учебен ден им е в Разград, където
се е преместила майката, при своята майка. Доколкото знам, малко след това
4
е заминала за Австрия да работи и тогава А. започна да си вижда децата по-
често, вземаше ги още от петък вечерта, защото Д. я нямаше и с бабата е била
по-нормална комуникацията. Малко преди Ковид кризата да започне или
беше започнала, тя поиска пълномощно, за да може да изведе децата в
чужбина. Ние започнахме да говорим кое е по-добре за децата. Дали да
отидат да учат немски език на място, те са във възраст когато лесно ще го
научат и лесно ще се приспособят, но от друга страна това пък ще ограничи
много контактите с тях. Аз му дадох пример с моята голяма дъщеря, която
пуснах в Канада, но с бившата си съпруга аз имам добра комуникация. Той
много се чудеше. Аз му казах, ако иска да направи едно пробно такова, от
типа пълномощно да ги изведе в чужбина за малко, тя да му даде
пълномощно също той да ги изведе за малко в чужбина, за да се изгради
доверие между тях. Но не се стигна до това. Започнаха да водят съдебни дела.
След това тя получи пълномощно от него да ги изведе за почивка две
седмици в Гърция или в Румъния и тя не ги върна. Това е миналата година,
септември месец, трети септември, датата ми се е запечатала, защото тогава
имам рожден ден, когато ги е взела и от тогава той не ги е виждал. През
периода, когато са били те в Разград, аз не мога да кажа какви са им били
отношенията между него и децата. Само летните ваканции сме прекарвали
заедно, виждали сме се на морето за един-два дена. Те са били винаги
усмихнати, лъчезарни, щастливи, че са с него. Не ми е известно майката да ги
е водила някъде. При записването на децата в Италианския лицей, тя не е
търсила А. за съгласие. Всъщност аз не знам за случай, когато тя да се е
допитвала до неговото мнение, когато взема решения по отношение на
децата. Такъв е случая и с Италианския лицей – нито за записването, нито за
отписването, нито за избора на училище на децата. Както преместването в
Разград е било без неговото съгласие. В началото, когато се запознахме, тя
твърдеше че извършва някаква дейност, но винаги когато съм се опитвал да я
заговоря какво е естеството на дейността й, тя ми отговаряше доста
уклончиво. Съдейки от това, че А. плащаше всичко, считам че е нямала
никакви доходи. Нямам наблюдения да е ходила някъде на работа. Нямам
представа когато са били в София кой се е грижел за децата – дали ги е
оставяла на някоя жена, не мога да кажа. Знам, че е имало случаи когато са
имали уговорка А. да върне децата в определен ден и определен час, тя му се
обажда половин или един час преди това и му казва да ги върне след една
седмица, защото тя си имала ангажимент. Той изпада в ситуация, когато му е
свършила отпуската, трябва спешно да намери детегледачка за децата, да ги
връща отново в Стамболийски или Пазарджик. С първата си жена А. не знам
доколко поддържат отношения. Мисля, че не поддържат, но не са се
разделили с някакви лоши чувства. Като характер той е един доста
уравновесен човек, никога не съм го виждал да се ядоса и избухва. Винаги
брои поне до десет, преди да направи някаква постъпка, да реагира на някаква
постъпка. Добър човек, готов да помогне на всеки, от което си и пати.
СЪС СЪГЛАСИЕТО на явилите се страни съдът освободи свидетеля от
залата.
АДВ. П.: В предното съдебно заседание, на страница 13 и 14 от
протокола, направих обсъждане на част от полицейските доказателства и там
липсваха документи. Направих искане за събиране на тези липсващи, според
мен, докладни. Направих искане и за справка от НАП и НОИ за установяване
5
осъществяването на каквато и да е трудова дейност от страна Д., по което
също нямам произнасяне. Като ново доказателствено искане - в телефонен
разговор със следователя по следствено дело №10/2022г. по описа на
Следствена служба - Разград, ми бе устно отговорено, че Д. също е обявена за
издирване в целия Европейски съюз, наравно с децата, и до момента не е
установена, като е въведена, по данни на следователя, в системата СИРЕНИ.
По този повод ще Ви помоля да изискате информация от Районна
прокуратурата – Разград, наблюдаваща следствено дело № 10/2022 г.,
информация за проведените оперативно – издирвателни мероприятия и
процесуалното състояние на досъдебното производство. Тъй като считам, че
това пряко касае сочените от нас обстоятелства, че децата са обект на
престъпление, осъществено от Д., а дори е възможно и самата тя да е обект на
престъпление заедно с децата. До момента, в делото пред Вас, няма никакви
данни за хода на това досъдебно производство, което касае, първо, интереса
на децата, второ, родителския капацитет на майката, трето, наличието или
липсата на евентуално деяние, извършено спрямо децата от нея или трети
лица, което пряко касае изхода на настоящото производство. Отново правя
искане за изменение на привременните мерки до произнасянето Ви с краен
съдебен акт, като измените същите така, както бяха поискани първоначално
пред Вас и ги възложите на бащата. Съобразно практиката на ВКС, Решение
№174/08.01.2021г. по гр. дело № 3448/2019г., Четвърто гражданско отделение
на ВКС, в което Върховния съд много ясно казва, че ако условията за
живеене и отглеждане на детето при някои от родителите, остават неизяснени
и неустановени по делото, независимо от причините за това, но въпреки това
Съдът постанови решението си и по аналогия привременни мерки, то същия
този родител да упражнява родителски права, то такова решение би било
необосновано, а също и постановено при съществено нарушение на съдо -
производствените правила. Считам,че и нормалната човешка логика, дори не
е необходимо да бъде и правна логика, ни води към единствения правилен
извод, че не може да бъде носител на родителски права лице, за което се
предполага или има данни, че вероятно е извършител на престъпление спрямо
собствените си деца. (Съдът е длъжен да преценя, при липсата на влязло в
сила решение за извършено престъпление, то трябва преценката да е с оглед
родителския капацитет на същия този родител). Няма как, логически, да се
възложат каквито и да е права, дали привременни или с краен съдебен акт на
родител, който го няма, който не знаем дали е жив, дали е умрял и се води
обявен за общодържавно издирване, дори международно. В този смисъл са
исканията ми, г-жо Съдия, за събиране на доказателства и за изменение на
привременни мерки.
По направените искания,
СЪДЪТ като прецени, че доказателствата са допустими, относими и
необходими
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ИЗИСКА по постоянен адрес на ответницата от НАП - Разград
информация, касаеща доходите на ответницата, а именно има ли регистриран
трудов договор, декларирани някакви доходи от нейна страна.
ДА СЕ ИЗИСКА от Районна прокуратура – Разград по Следствено дело
№10/2022 г. информация на какъв етап е разследването, кои лица са обявени
за издирване по образуваното наказателно производство, има ли данни за
6
извършено престъпление от някой от тях или спрямо някой от тях. В случай
че има някаква информация относно обявените за издирване лица, открити ли
са те и какви са данните.
АДВ. П.: Ние не сме сигурни къде е г-жа Д., дали изобщо е в
Европейския съюз. Сестра й казва,че се чува с нея, но не казва къде е.
Съдът посочва на страната, че останалите доказателства са вече приети
по делото.
ОТНОСНО искането за привременни мерки:
Като изслуша явилата се страна, съдът за да се произнесе, взе предвид
следното:
Направеното е искане за привременни мерки.
Процесуалният представител на ищеца подробно излага становището
си.
СЪДЪТ, запознавайки се с актуална съдебна практика, прецени молбата
за привременни мерки като недопустима, доколкото е налице производство
по иск с правно основание чл. 59 от СК, предявен от ищеца. Целта на
привременните мерки във висящ брачен процес, посочени в чл. 323 ГПК,
както и във висящи производства при спор между родителите за
упражняването на родителски права (чл. 127, ал. 3 СК/ или в производства за
ограничаване или лишаване от родителски права (чл. 133, ал. 3 СК) е да бъде
защитен интересът на децата, докато липсва все още трайна уредба на
мерките, т.е. случаите когато е възможно това са изрично посочени от
законодателя. Касае се за случаи, в които следва да бъдат определени
първоначални мерки за регулиране отношенията на децата с родителите.
Настоящият случай не такъв. В случая са налице мерки, тъй като има
постановено решение, което регулира отношенията на всеки от родителите с
двата деца. Счита се, че уредбата е специална и доколкото по отношение на
чл. 59 от СК няма изрична законова уредба, липсва и възможност за
постановяване на привременни мерки в такъв процес. Не е спорно между
страните, че в конкретния случай има налице влязло в сила съдебно решение.
По настоящото производство се твърди, че има налице новонастъпили
обстоятелства, даващи основания за промяна на режима. В този смисъл
определените мерки са приложими до постановяването на нови такива с
влязло в сила съдебно решение, поради което съдът счита, че молбата на
ищеца за определяне на привременни мерки следва да се остави без
разглеждане като недопустима.
С оглед горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без разглеждане като недопустима молбата на ищеца, с която
моли за постановяване на привременни мерки.
АДВ. П.: Госпожо Съдия, аз не искам да споря със съда, но ще споделя
личен процесуален опит, в който определение за привременни мерки беше
четено от Районен съд – Ямбол, при влязло в сила подлежащо на изпълнение
решение на ВКС и такива бяха постановени. Наистина е налице
противоречива практика. В Пловдив са на Вашето мнение, но в Ямбол не е
така. Включително и практика на Добрич изменят привременни мерки след
обявяване приключване на устните състезания. Разликата е там, че законът не
забранява никъде изрично това произнасяне. Изхождайки от императивната
7
разпоредба, че съда винаги следи за интереса на децата, считам,че никой съд
не е ограничен, дори напротив, следва да има процесуалната възможност,
която в много от случаите е и житейски обоснована по различни
обстоятелства, да измени или постанови привременни мерки с оглед защита
интереса на децата. В настоящия случай, както бе споменато и в предходното
съдебно заседание, допускането постановяването на привременните мерки
и/или тяхната промяна в хода на едно производство, в зависимост от всеки
един конкретен случай е законова предпоставка за защита интереса на децата,
съобразно наличните доказателства по всеки един конкретен случай. В крайна
сметка при наличие на данни за престъпление е в противоречие с целта и
смисъла на закона, произнасяне на съдебен орган, който „оставя“ деца в
патримониума на увреждащия родител. Целта и на ЗЗДетето, и на СК, е
гарантиране правата на децата и недопускане тяхното накърняване. Висшият
и най-високопоставен орган за защита интересите на децата в тази държава е
съда. Недопустимо е да се водят много и различни производства, за да се
защити елементарно изконно човешко право при наличие на висящ процес.
Съдът, като взе предвид направените искания по доказателствата,
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото и насрочва публично съдебно заседание на 21.09.2022
г. от 15:40 часа.
ЗАСЕДАНИЕТО приключи в 14:45 часа.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен днес в съдебно заседание.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
Секретар: _______________________
8