Решение по дело №31/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260001
Дата: 4 март 2021 г. (в сила от 2 юни 2021 г.)
Съдия: Павел Тодоров Павлов
Дело: 20205330700031
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 23 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  260001                          Година  2021                   Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                  VІІІ граждански състав

На 04.03                                                                                        Година 2021

В публично заседание на 03.02.2021 г. в следния състав:

                                                Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ

Секретар: МАРИНА КЪНЕВА

като разгледа докладваното от съдията

адм. дело номер 31  по описа за   2020   година,      

за да се произнесе, взе предвид следното от фактическа и правна страна:

 

         Производство по реда на чл.72, ал.4 от ЗМВР.

            Образувано е по подадена от И.М. ***, чрез пълномощника му адв. С.П., срещу Заповед за задържане на лице рег. № *** на Полицейски орган в Трето РУ при ОД на МВР – гр. Пловдив- *** Г.З.Т., с която на Жалбоподателя е наложена Принудителна административна мярка /ПАМ/ "Задържане за срок от 24 часа". В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалвания акт, в частност липса на мотиви и липса на наличие на данни за извършване на посоченото в Заповедта деяние. Въз основа на така очертаната фактическа обстановка моли съдът да постанови Решение, с което да отмени Заповедта като незаконосъобразна и необоснована. Претендира разноски. Представя писмена защита.

            Ответникът – *** Г.З.Т. при Трето РУ при ОД на МВР – гр. Пловдив оспорва жалбата и моли съдът да я отхвърли като неоснователна и недоказана.

            Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства и обсъди доводите, наведени от страните, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения четиринадесетдневен срок, произтича от процесуално легитимиран субект, насочена е срещу акт, подлежащ на самостоятелно обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима. По същество обаче същата се явява неоснователна, по следните съображения:

При осъществяване на проверка на оспорения акт, съдът следва на основание чл. 168 АПК да извърши съдебен контрол досежно неговата законосъобразност, като съобрази критериите по чл. 146 АПК /така Решение № 6213 от 23.04.2019 г. по адм. д. № 13768/2017 на Върховния административен съд/.

При налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/, длъжностните лица не действат в лично качество, а като представители на юридическото лице, към чиято структура административно, функционално и йерархически принадлежат. Ответник в съдебното административно производство е органът, заемащ конкретна длъжност. С оглед принадлежност на полицейския орган към структурата на звено към ОД МВР - Пловдив, следва да се приеме, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган. Правомощията на полицейският орган произтичат пряко от закона и са осъществени в съответния териториален обхват.

Заповедта е издадена в съответствие с изискването за писмена форма на административния акт и съдържа всички реквизити, посочени в разпоредбата на чл.74 ал. 2 ЗМВР.

Съдът намира, че при издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Досежно фактическо основание за задържането, съгласно изискването на чл.74 ал.2 т.2 ЗМВР, е приложима хипотезата на съдържащи се в административната преписка данни, обосноваващи прилагане на посочената в Заповедта норма - чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР. В тази връзка неоснователно се явява възражението за на Жалбоподателя, че издадената заповед се явява незаконосъобразна, доколкото в същата не са посочени фактическите и правни основания за задържането. Като фактически основания е посочено: „наличие на данни за извършено престъпление от общ характер, изразяващо се в държане на наркотични вещества или техни аналози – престъпление по чл.354, ал.3, т.1 от НК във връзка със ЗМ № 600/2020 г. по описа на Трето РУ - Пловдив. Съдът намира посоченото в заповедта за достатъчно за изпълнение на изискването по чл. 74, ал.2 т.2 ЗМВР, доколкото процесната заповед е издадена съобразно съставени по отношение на И. П. на 21.10.2020 г. Протоколи за проверка на лични вещи на лица и превозни средства, за обиск на лице и за претърсване и изземване, в които подробно са описани нарушенията на Жалбоподателя. Предвид посочените Протоколи съдът намира за неоснователни наведените от Жалбоподателя доводи за незаконосъобразност и необоснованост на Заповедта поради липсата на доказателства, че е извършил деянието, посочено в Заповедта.

На последно място следва да бъде изследван въпросът дали оспореният акт съответства на целите на закона. Според принципа на законността, нормативен израз на който е нормата на чл.4, ал.2 от АПК, административни актове се издават за целите, на основанията и по реда, установени от закона. А според принципа на съразмерността /чл.6, ал.2 от АПК/, административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В случая, оспорената ПАМ се явява приложена по отношение на жалбоподателя при спазване на принципа за съразмерност, тъй като същият е задържан от полицейски органи на 21.10.2020 г., видно от обжалваната Заповед. Съобразно конкретните факти, обусловили задържането, същото не се явява самоцел, а съобразно с целта на ограничението и се явява пропорционално на засягането правото на свобода и сигурност в съответствие с чл.6, ал.1 от АПК. Съдът намира, че в настоящия случай, предвид извършените нарушения на ЗОБВВПИ, е била наложена ПАМ по отношение на жалбоподателя досежно свободата на неговото предвиждане.

Поради всичко изложено, доколко обжалваната Заповед е издадена от компетентен орган, при липсата на съществени нарушения на процесуалните правила, в съответствие с изискванията за форма на акта и целта на закона, както и без противоречие с материалноправни разпоредби, същата се явява  законосъобразен акт, жалбата против който акт е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Ответникът не претендира разноски и не е ангажирал доказателства за направени такива, поради което и – независимо от изхода от спора, разноски не следва да му се присъждат.

Мотивиран от горното, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ подадената от И.М.П., ЕГН **********,***, ***, със съдебен адрес:***, ***, адв. С.П., Жалба вх. № 274009/23.10.2020 г. срещу Заповед за задържане на лице рег. № *** на Полицейски орган в Трето РУ при ОД на МВР – гр. Пловдив- *** Г.З.Т., с която на Жалбоподателя е наложена Принудителна административна мярка /ПАМ/ "Задържане за срок от 24 часа".

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за неговото изготвяне пред Административен съд Пловдив.

 

           

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

Вярно с оригинала!ВГ