Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260001 Година 2021 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
Районен съд VІІІ граждански състав
На 04.03
Година 2021
В публично заседание на 03.02.2021 г. в следния състав:
Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ
Секретар:
МАРИНА КЪНЕВА
като разгледа докладваното от съдията
адм. дело номер 31 по описа за 2020
година,
за да се произнесе, взе предвид следното от фактическа и правна страна:
Производство по реда на чл.72, ал.4 от ЗМВР.
Образувано
е по подадена от И.М. ***, чрез пълномощника му адв. С.П., срещу Заповед за задържане на лице рег. № *** на Полицейски орган в Трето РУ при ОД на МВР – гр. Пловдив- *** Г.З.Т., с която на Жалбоподателя е наложена Принудителна административна мярка /ПАМ/ "Задържане за срок от 24 часа". В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност
на обжалвания акт, в частност липса на мотиви и липса на наличие на данни за
извършване на посоченото в Заповедта деяние. Въз основа на така очертаната фактическа
обстановка моли съдът да постанови Решение, с което да отмени Заповедта като
незаконосъобразна и необоснована. Претендира разноски. Представя писмена защита.
Ответникът
– *** Г.З.Т. при Трето РУ при ОД на МВР – гр. Пловдив оспорва жалбата и моли съдът да я
отхвърли като неоснователна и недоказана.
Съдът като
се запозна с приложените по делото доказателства и обсъди доводите, наведени от страните, намира от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата е подадена в законоустановения
четиринадесетдневен срок, произтича от процесуално легитимиран субект, насочена
е срещу акт, подлежащ на самостоятелно обжалване по съдебен ред, поради което
се явява процесуално допустима. По същество обаче същата се явява неоснователна, по следните съображения:
При осъществяване на проверка на оспорения акт,
съдът следва на основание чл. 168 АПК да извърши съдебен контрол досежно
неговата законосъобразност, като съобрази критериите по чл. 146 АПК /така Решение № 6213 от 23.04.2019 г. по адм. д. № 13768/2017 на Върховния административен съд/.
При налагане на принудителна административна
мярка /ПАМ/, длъжностните лица не действат в лично качество, а като
представители на юридическото лице, към чиято структура административно,
функционално и йерархически принадлежат. Ответник в съдебното административно
производство е органът, заемащ конкретна длъжност. С оглед принадлежност на
полицейския орган към структурата на звено към ОД МВР - Пловдив, следва да се
приеме, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган. Правомощията на полицейският орган произтичат
пряко от закона и са осъществени в съответния териториален обхват.
Заповедта е издадена в съответствие с изискването
за писмена форма на административния акт и съдържа всички реквизити, посочени в разпоредбата на чл.74 ал. 2 ЗМВР.
Съдът намира, че при издаването на заповедта не
са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Досежно
фактическо основание за задържането, съгласно изискването на чл.74 ал.2 т.2 ЗМВР, е приложима хипотезата
на съдържащи се в административната преписка данни, обосноваващи прилагане на
посочената в Заповедта норма - чл.72, ал.1, т.1
от ЗМВР. В тази връзка
неоснователно се явява възражението за на Жалбоподателя, че издадената заповед се явява
незаконосъобразна, доколкото в същата не са посочени фактическите и правни
основания за задържането. Като фактически основания е посочено: „наличие на данни за
извършено престъпление от общ характер, изразяващо се в държане на наркотични
вещества или техни аналози – престъпление по чл.354, ал.3, т.1 от НК във връзка
със ЗМ № 600/2020 г. по описа на Трето РУ - Пловдив“. Съдът намира посоченото в
заповедта за достатъчно за изпълнение на изискването по чл. 74, ал.2 т.2 ЗМВР, доколкото процесната заповед е
издадена съобразно съставени по отношение на И. П. на 21.10.2020 г. Протоколи за проверка на лични вещи на
лица и превозни средства, за обиск на лице и за претърсване и изземване, в които подробно са описани нарушенията на Жалбоподателя. Предвид посочените Протоколи съдът
намира за неоснователни наведените от Жалбоподателя доводи за
незаконосъобразност и необоснованост на Заповедта поради липсата на
доказателства, че е извършил деянието, посочено в Заповедта.
На последно място следва да бъде изследван
въпросът дали оспореният акт съответства на целите на закона. Според принципа
на законността, нормативен израз на който е нормата на чл.4, ал.2 от АПК, административни актове се
издават за целите, на основанията и по реда, установени от закона. А според
принципа на съразмерността /чл.6,
ал.2 от АПК/, административният акт и
неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма
степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В случая,
оспорената ПАМ се явява приложена по отношение на жалбоподателя при спазване на
принципа за съразмерност, тъй като същият е задържан от полицейски органи на 21.10.2020 г., видно от обжалваната Заповед. Съобразно
конкретните факти, обусловили задържането, същото не се явява самоцел, а
съобразно с целта на ограничението и се явява пропорционално на засягането
правото на свобода и сигурност в съответствие с чл.6, ал.1 от АПК. Съдът намира,
че в настоящия случай, предвид извършените нарушения на ЗОБВВПИ, е била наложена ПАМ
по отношение на жалбоподателя досежно свободата на неговото предвиждане.
Поради всичко изложено, доколко обжалваната Заповед е издадена от компетентен орган, при липсата на
съществени нарушения на процесуалните правила, в съответствие с изискванията за
форма на акта и целта на закона, както и без противоречие с материалноправни
разпоредби, същата се явява
законосъобразен акт, жалбата против който акт е неоснователна и като
такава следва да бъде отхвърлена.
Ответникът не претендира
разноски и не е ангажирал доказателства за направени такива, поради което и –
независимо от изхода от спора, разноски не следва да му се присъждат.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ подадената от И.М.П., ЕГН **********,***, ***, със
съдебен адрес:***, ***, адв. С.П., Жалба вх. № 274009/23.10.2020 г. срещу Заповед за задържане на лице рег. № *** на Полицейски орган в Трето РУ при ОД на МВР – гр. Пловдив- *** Г.З.Т., с която на Жалбоподателя е наложена Принудителна административна мярка /ПАМ/ "Задържане за срок от 24 часа".
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок
от получаване на съобщението за неговото изготвяне пред Административен съд
Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!ВГ