РЕШЕНИЕ
№ 330
гр. Русе, 14.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Антоанета Атанасова
Михаил Драгнев
при участието на секретаря Иванка Венкова
като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Въззивно гражданско
дело № 20224500500354 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от М. Й. С. чрез адв. М. А. АК Русе против
решение № 191 от 18.02.2022 г., постановено по гр. д. № 1942/2021 г. на Русенския
районен съд, с което са отхвърлени предявените от нея искове за прогласяване
нищожността на нотариален акт за нотариално завещание № 9, том 4, рег. № ****, дело
№ 572, изготвен от нотариус А.А. на основание чл. 537, ал. 2, пр. 3 ГПК, поради липса
на съгласие и предписана от закона форма, иск с правно основание чл. 537, ал. 2 ГПК
за отмяна на констативен нот. акт № 98, том. 4, рег. № 6269, дело № 656 от 25.10.2011
г., вписан в СВ Русе с дв. вх. рег. № 13129/25.10.2011 г. и иск с правно основание чл. 34
ЗС за допускане на съдебна делба на процесния недв. имот при права 2/36 ид. части за
М. Й. С., 30/36 ид. части за С. П. Т., 2/36 ид. части за Н. В. Г., 1/36 ид. част за Й. Д. Ф. и
1/36 ид. част за К. Д. Ф.. Твърди, че решението е постановено при съществени
нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон. Заявява, че
при постановяване на решението районният съд не е приложил правилната
императивна материалноправна норма. Според жалбоподателката, РРС е следвало да
даде друга правна квалификация на предявения иск за нищожност на процесното
нотариално завещание. Предявеният иск бил за делба на недв. имот, останал в
1
наследство от Т.В.Т., поч. на 13.09.2011 г., като спорът бил съсредоточен върху
действителността на процесното нот. завещание от 13.09.2011 г. В исковата молба
били наведени като доводи за това изначална липса на съгласие/воля у завещателя,
неспазена форма на нотариалното завещание, липса на фактическо волеизявление на
волята на завещателя пред нотариуса. Според жалбоподателката, тези твърдения
обуславяли правна квалификация на предявения иск по чл. 42, б. „б“ ЗН, вр. чл. 24, ал.
2 и 3 ЗН. Възразява, че първоинстанционният съд не бил дал указания на страните и не
бил разпределил доказателствената тежест, поради което те били лишени от
възможността да представят доказателства за неспазването на изискването на чл. 24,
ал. 2 и ал. 3 ЗН. Отделно жалбоподателката заявява, че решението е необосновано,
постановено при неправилна преценка на доказателствата по делото и неправилно
приложение на материалния закон. Оспорва изводът на районния съд за липса на
съгласие, като намира, че същият е изведен при неправилна преценка на събраните
гласни доказателства. Твърди, че в случая било налице и новоузнато за нея
обстоятелство, а именно прием на лекарства и завещателят не е могъл да говори и
изразява вербално волята си. Възпроизвеждането на предварително написан текст
означавало неспазване на изискването за устно изразяване на волята, което водело до
нищожност на завещателния акт. Не било спазено и другото изискване завещателят сам
да укаже причината поради която не може да подпише завещанието. Намира, че РРС
погрешно бил приел, че приложение намира разпоредбата на 579, ал. 2 ГПК. Намира,
че процесното завещание било извършено при нарушение на разпоредбата на чл. 579
ГПК вр. чл. 24, ал. 2 и 3 ЗН. Излага доводи, че РРС неправилно бил отразил в мотивите,
че по делото била извършена съдебно-графологична експертиза, тъй като такава не
била приемана в производството. Претендира отмяна на решението и постановяване на
ново, с което предявените от нея искове да бъдат уважени. Претендира разноски за
двете инстанции.
Ответникът по жалбата С. П. Т. чрез адв. М. Д. АК Русе оспорва
основателността й по съображенията, изложени в отговора по чл. 263 ГПК. Заявява, че
съдът се е произнесъл в съответствие със събраните по делото писмени доказателства
като правилно е отхвърлил исковите претенции. Иска жалбата да бъде отхвърлена като
неоснователна, а решението потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Претендира разноски.
Русенският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства,
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
страните, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем
съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по
същество.
2
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от М. Й. С., с която същата
твърди, че приживе общият на страните наследодател Т.В.Т. и съпругата му отв. С. П.
Т. закупили и станали собственици на недвижим имот — а. № ***, находящ се в гр. Р.
*****************. На 13.09.2011 г. в 22:30 часа наследодателят Т.В.Т. починал.
Същият ден — 13.09.2011 г., преди да настъпи смъртта му, в 11:30 ч бил съставен
нотариален акт за нотариално завещание № 9, том 4, рег. № ****, дело № 572, изготвен
от нотариус А.А., рег. № *** на НК София, с район на действие Районен съд Русе,
вписано в СВ под № 9, том 1, на 14.09.2011 г. и в книгата на завещанията под № 107. С
него Т. Т.ов завещал на съпругата си отв. С. Т. цялото си движимо и недвижимо
имущество, което притежавал към момента на смъртта си. В това завещание
нотариусът отразил, че записал волята на завещателя така, както му била заявена, след
което прочел завещанието на завещателя и свидетелите. Завещателят не подписал
завещанието поради своето болестно състояние, но след като потвърдил, че го
одобрява, завещанието се подписало от свидетелите и нотариуса.
Ищцата твърди, че от една страна нотариусът писмено заявил, че се е уверил в
самоличността, дееспособността на завещателя, както и че той извършва завещанието
по собствена воля, без чужда принуда и разбирайки свойството и значението на
завещателния акт. Тези твърдения на нотариуса обаче ищцата намира за влизащи в
противоречие с липсата на подпис на завещателя и саморъчно изписване на трите му
имена. Намира, че в случая е налице изначална липса на съгласие и правновалидна
воля у наследодателя за извършване на завещанието, още повече, че същото е
изготвено часове преди настъпилата смърт на наследодателя. Поради това счита нот.
завещание за нищожно, поради което не може да произведе правновалидни последици
спрямо никой от наследниците по закон на общия наследодател Т.В.Т..
Заявява, че нотариалното завещание е послужило по-късно за издаването на
нотариален акт за собственост на процесния апартамент в полза на преживялата
съпруга С. П. Т.. Сделката била обективирана в нотариален акт за собственост № 98,
том 4, рег. № 6269, дело № 656 от 25.10.2011 г., вписан в СВ с дв. вх. рег. № 13129, акт
№ 91, том № 34, № от описна книга 6996 от 25.10.2011 г., с който нотариус А.А.
признала правото на собственост на преживялата съпруга С. П. Т. върху целия
процесен недвижим имот, а именно: недвижим имот, находящ се в гр. Р., ул. "Б." -
****************, вх. 1, с площ от 41, 65 кв. м., представляващ самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 63427.2.4886. 3. 39, с прилежащи части: изба № 72 и 1,317%
идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж.
Твърди още, че от издаденото от Община Русе удостоверение за наследници се
установявало, че общият на страните наследодател Т.В.Т., поч. на 13.09.2011 г. оставил
за свои законни наследници съпругата си С. П. Т., Н. В. Г. – с., Ц. В. Ф.а- с., поч. на
31.07.2020 г. и заместена от синовете си Й. Д. Ф. и К. Й.ов Ф., както и Й. В.Т. – б., поч.
3
на 27.07.2001 г. и заместен от дъщеря си М. Й. С..
Заявява, че гражданският брак между общият на страните наследодател Т.В.Т. и
отв. С. П. Т. бил продължил повече от 10 години, поради което съобразно правилото на
чл. 9, ал. 2 ЗН преживялата съпруга била придобила 5/6 ид. части от процесното
жилище, а останалата 1/6 принадлежала общо на останалите наследници. Поради това
счита, че в съдебната делба на апартамента следвало да бъдат призовани пряко и по
право на заместване в правата на правоимащите починали собственици лицата, както
следва:
1. съпругата С. П. Т. при право на собственост по наследство, по отношение
процесния недвижим имот - 5/6 идеални части;
2. Н. В. Г., при право на собственост по наследство, по отношение процесния
недвижим имот - 1/18 ид. части;
3. Й. Д. Ф. при право на собственост по наследство, по отношение процесния
недвижим имот - 1/36 ид. части;
4. К. Й.ов Ф. при право на собственост по наследство, по отношение
процесния недвижим имот - 1/36 ид. части;.
5. М. Й. С. при право на собственост по наследство, по отношение процесния
недвижим имот - 1/18 ид. части;
Поради обстоятелството, че съделителите имали различни права на собственост
спрямо процесния недвижим имот, не можели да осъществят доброволно и реално
делбата му. Той се явявал неподеляем, поради което за твърди, че за нея е налице
правен интерес от иницииране на съдебно производство за съдебна делба на посочения
наследствен недвижим имот - апартамент, находящ се в гр. Р. *****************, ап.
№ ***.
Моли съда да постанови решение, с което да обяви, на основание чл. 26, ал. 2, пр.
2 и пр. 3 от ЗЗД за нищожен нотариален акт за нотариално завещание № 9, том 4, рег.
№ ****, дело № 572, изготвен от нотариус А.А., рег. № *** на НК София, с район на
действие Районен съд Русе и на основание чл. 537, ал. 2, пр. 3 ГПК, да отмени
констативен нотариален акт № 98, том 4, рег. № 6269, дело № 656 от 25.10.2011 г. на
нотариус А.А., рег. № *** на НК, с район на действие Районен съд гр. Русе, както и да
допусне до съдебна делба на процесния недвижим имот при права 2/36 ид. части за нея,
30/36 идеални части за С. П. Т., 2/36 ид. части за Н. В. Г.; 1/36 ид. част за и 1/36 ид.
части за К. Й.ов Ф..
Ответницата С. П. Т. е депозирала писмен отговор по реда и в срока по чл. 131
ГПК, в който взема становище за неоснователност на предявените искове. Заявява, че
нотариалното завещание на съпруга й не е нищожно и е породило своя правен ефект.
Било извършено по предвидения в закона ред и форма и съдържало всички изискуеми
4
реквизити. Причината за неподписването му била указана в акта и това било
болестното състояние на завещателя. Оспорва твърденията за изначална липса на
съгласие и правновалидна воля на съпруга й да извърши завещанието. Заявява, че
съпругът й имал б., който починал преди него и две сестри, с които не били в добри
отношения, като едната не дошла и на погребението му. Съпругът й нямал свои деца и
внуци. Грижели се един за друг и волята му била жилището да остане за нея, за да
може спокойно да изживее в него старините си. Независимо от заболяването си,
съпругът й бил с ясна воля и съзнание, вкл. и в деня, в който починал, което било
констатирано и от нотариуса, и от свидетелите. В условията на евентуалност, в случай,
че се приеме, че завещанието страда от някакъв порок, въвежда възражение за
придобиване по давност на ид. част от апартамента, собственост на съпруга й по
давност. Позовова се на добросъвестното му владение. Твърди, че не е имала никакво
съмнение относно волята на съпруга й, владяла е жилището с ясното съзнание, че то е
само нейно, което демонстрирала по отношение на всички наследници на съпруга й.
Претендира отхвърляне на исковете.
Ответниците Н. В. Г., Й. Д. Ф. и К. Й.ов Ф. не са депозирали отговор на исковата
молба по реда и в срока по чл. 131 ГПК.
По делото е приложен нотариален акт за нотариално завещание № 9, том 4, рег.
№ ****, дело № 572 от 13.09.2011 г., изготвен от нотариус А.А., рег. № *** на НК, с
район на действие Районен съд Русе, вписано в СВ под № 9, том 1, на 14.09.2011 г. и в
книгата на завещанията под № 107. В него нотариусът е удостоверил, че след като се
уверил в самоличността, дееспособността на завещателя Т.В.Т. и на свидетелите, както
и в обстоятелството, че завещателят извършва завещанието по собствена воля, без
чужда принуда и разбирайки свойството и значението на завещателния акт, отразил
волята му, че завещава на С. П. Т. цялото си движимо и недвижимо имущество, което
притежава към момента на смъртта му, като това е неговата последна воля, която
желае да бъде уважена от наследниците му. Нотариусът е посочил, че завещателят не е
подписал завещанието поради своето болестно състояние и след като потвърдил, че го
одобрява, то било подписано от двама свидетели и от нотариуса.
Приобщен към доказателствения материал е и препис от акт за смърт на Т.В.Т.,
видно от който същият е починал на 13.09.2021 г. в 22:30 ч в гр. Русе.
Видно от удостоверение от 24.03.2021 г., издадено от Община Русе, Т.В.Т. е
оставил за свои законни наследници отв. С. П. Т.- съпруга, Н. В. Г. – с., Ц. В. Ф.а- с.,
поч. на 31.07.2020 г. и заместена от синовете си отв. Й. Д. Ф. и отв. К. Й.ов Ф., както и
Й. В.Т. –б., поч. на 27.07.2001 г. и заместен от дъщеря си ищцата М. Й. С..
По делото е приложен и нотариален акт за собственост № 98, том 4, рег. №
6269, дело № 656 от 25.10.2011 г., вписан в СВ с дв. вх. рег. № 13129, акт № 91, том №
34, № от описна книга 6996 от 25.10.2011 г., с който нотариус А.А. признала правото
5
на собственост по наследство и на собствено основание на преживялата съпруга С. П.
Т. върху целия процесен недвижим имот, а именно: недвижим имот, находящ се в гр.
Р., ул. "Б." -****************, вх. 1, с площ от 41, 65 кв. м., представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.2.4886. 3. 39, с прилежащи части:
изба № 72 и 1,317% идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право
на строеж.
Ангажирани са и гласни доказателства чрез разпит на св. Н.Т. Т.. Същата дава
показания, че отв. С. Т. е нейна бивша свекърва. Заявява, че познавала бившия й
съпруг Т., с когото живели в блока срещу гарата. Свидетелства, че преди да почине, Т.
завещал това жилище на свекърва й. Той бил болен, поради което свидетелката ходела
да помага на отв. Т. да го обгрижват. Свидетелства още, че един ден дошъл нотариус,
който разговарял със свекъра и свекървата й, задавали му въпроси и после узнала, че
това било с цел да се направи завещание. Дава още показания, че не присъствала през
цялото време на разговора с нотариуса, като влизала и излизала от стаята. Не е
виждала той да се подписва, знае че е бил болен от рак на панкреаса.са показания, че
приссътвала по време на съставяне на завещанието.ртамента, но тя им обяснила, че
има завещание. . Знаела също така, че те отдавна се били разбрали, че ако той почине
първи, всичкото имущество да остави на свекърва й. Доколкото знаела, Т. не бил
семеен и нямал деца. Бил адекватен, много отпаднал и слаб, но с разум. Свидетелства
още, че когато ходила при свекърва си, в първите месеци след като Т. починал, тя й
казвала, че негови близки идвали да питат за апартамента, но тя им обяснила, че има
завещание.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
При изпълнение правомощията си на въззивна инстанция по спора настоящият
състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо. Пред настоящата
инстанция, след констатирана от съда нередовност на исковата молба – противоречие
между обстоятелствена част и петитум - изложени са твърдения за нищожност на
нотариалното завещание, а се иска прогласяване на нищожност на нотариалния акт, в
който то е обективирано, ищцата е уточнила, че претендира прогласяване
нищожността на нотариалното завещание от 13.09.2011 г. Поради това, въззивният съд
следва да разгледа спора по същество.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно и субективно съединени
искове с правно основание чл. 42 „б“, вр. чл. 24 ЗН и чл. 26, ал.2, пр. 2, вр. чл. 44 ЗЗД-
за прогласяване на нищожност на нотариално завещание от 13.09.2011 г., за отмяна на
съставения въз основа на него констативен нот. акт за собственост по чл. 537, ал. 2
ГПК и иск за делба по чл. 34 ЗС.
По отношение на предявените от въззивната страна в настоящото производство
6
искове по чл. 42, б. "б" във вр. чл. 24 от Закона за наследството и иск с правно
основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД за обявяване нищожността на на нотариалното
завещание от 13.09.2011 г., поради това, че не е спазена формата при извършване на
нотариалното завещание, за липса на фактическо волеизявление на волята на
завещателя пред нотариуса и съответно липса на съгласие, настоящият състав на
въззивния съд намира следното:
Нотариалното завещание е официален свидетелстващ документ, поради което
има обвързваща за съда материална доказателствена сила за удостоверените факти,
докато не бъде оборена от страната, която го оспорва. Неспазването на формата
предвидена в чл. 24 ЗН води до неговата нищожност. Фактическият състав на
нотариалното завещание включва установяване на следните правнорелевантни факти:
изразяване устно волята на завещателя пред нотариуса, записване на изразената воля,
прочитане на волята на завещателя в присъствието на свидетелите, отбелязване на
формалностите при съставяне на завещанието, като се отбелязва дата и място на
съставянето му и подпис от страна на завещателя, свидетелите и нотариуса. От
приложения по делото нотариален акт за нотариално завещание безспорно се
установява, че завещанието не е подписано нито собственоръчно, нито чрез поставяне
на отпечатък от десен палец. Налице е отбелязване от страна на нотариуса,
"завещателят не подписа завещанието поради своето болестно състояние". Съгласно
императивната разпоредба на чл. 24, ал. 3 ЗН, ако завещателят не може да се подпише,
той трябва да укаже причината за това и нотариусът отбелязва неговото изявление
преди прочитането на завещанието. В този смисъл спазването на формата на
нотариалното завещание предполага удостоверяване на изявлението на завещателя за
причината, поради която не може да положи подпис, едва след което следва прочитане
на завещанието, а не посочване на изводите на нотариуса относно състоянието на
лицето. В тази хипотеза изявлението на завещателя замества неговия подпис. Този
извод е пряко обоснован от изискването за устно волеизявление на завещателя за
разпореждане с имуществото за след смъртта му. Т. е. при невъзможност за устно
волеизявление не би било възможно съставяне на нотариално завещание.
В настоящия случай не е спазено изискването на закона завещателят сам да
укаже причината, поради която не може да подпише завещанието и нотариусът да е
отбелязъл това негово изявление преди прочитането на завещанието. Предвид горните
мотиви и отразеното в акта от нотариуса отбелязване "завещателят не подписа
завещанието поради своето болестно състояние" след прочитане на завещанието не
сочи на изпълнена форма на нотариалното завещание, поради което същото на осн. чл.
42, б. "б", вр. чл. 24 ЗН е нищожно. В този смисъл процесното завещанието като
едностранна правна сделка е нищожно и на основание чл. 26, ал. 2, предл. 2 вр. с чл. 44
ЗЗД – липса на воля у Т. Т.ов за извършване на разпореждане за след смъртта му с
притежаваното от него имущество, тъй като изначално липсва негово волеизявление.
7
Предвид основателността на първия предявен от ищцата иск съдът следва да
разгледа и искането по чл. 537, ал. 2 ГПК. То е частично основателно, като
съображенията за това са следните:
Липсва спор между страните, че имотът, предмет на констативен нотариален акт
№ 98, том 4, рег. № 6269, дело № 656 от 25.10.2011 г. на нотариус А.А., рег. № *** на
НК, е придобит от ответницата и Т.В.Т., б. ж. на гр. Русе, поч. на 13.09.2011 г. по време
на брака им, който е продължил повече от 20 години, поради което след смъртта му
преживялата съпруга С. П. Т. е получила ½ ид. част от него в резултат на
прекратяването на СИО и 2/3 от ½ ид. част по наследство, или общо 5/6 ид. части. С
този констативен нотариален акт обаче тя е призната за собственик по наследство и на
собствено основание на целия имот. При формирания извод за нищожност на
завещанието и след като то не е проявило действието си, то ответницата не може да се
легитимира като собственик на 1/6 ид. част от имота, поради което за тази част
претенцията с правно основание чл. 537, ал.2 ГПК се явява основателна и следва да
бъде уважена, като издаденият констативен нотариален акт бъде отменен относно 1/6
ид. част от имота.
С отговора на исковата молба от страна на ответницата е своевременно въведено
възражение за придобиване на тази идеална част от имота на съпруга й по давност.
Процесното завещание е съставено на 13.09.2011 г., като на 25.10.2011 г. отв. С.
Т. се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост за целия имот,
позовавайки се за спорната 1/6 ид. част на завещанието. Така тя е обективирала
намерението си да се ползва от правата по него. От този момент отв. С. Т. е имала
субективната увереност, че може да извършва всички правни действия с имота като
свой по силата на завещанието. Съгласно Тълкувателно решение № 1/2012 г. на ОСГК,
когато съсобственик е започнал да упражнява фактическа власт върху чуждата идеална
част на основание, изключващо владението на останалите, то намерението му за своене
се предполага. В случая такова основание представлява завещанието на наследодателя.
Ето защо намерението й да държи изцяло имота като свой се предполага. Между
страните не съществува спор, че отв. С. Т. е упражнявала фактическа власт върху
целия имот след смъртта на съпруга й и до настоящия момент. Единствено спорен
между тях е въпросът дали това владение е било добросъвестно или недобросъвестно.
Съгласно чл. 79 ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се
придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, а ако владението е
добросъвестно, правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в
продължение на 5 години.
Легалното определение за добросъвестно владение се съдържа в разпоредбата
на чл. 70 ЗС, предвиждаща, че владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на
правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е
8
собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена. Съгласно същата
разпоредба достатъчно е добросъвестността да е съществувала при възникване на
правното основание.
Неоснователно е възражението на ответницата, че е придобила 1/6 ид. част от
процесния имот въз основа на добросъвестно давностно владение. Процесното
завещание не представлява годно правно основание да я направи собственик, тъй като
изначално липсва волеизявление на завещателя предвид установената нищожност на
завещанието на основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗДД - липса на воля у Т. Т.ов за
извършване на разпореждане за след смъртта му с притежаваното от него имущество.
Именно поради последното е неприложимо уреденото с Постановление № 6 от
27.12.1974 г. изключение, съгласно което владението се приема за добросъвестно,
когато правното основание е с опорочена форма на валидност и приобретателят не е
знаел порока, доколкото в случая освен опорочената форма по смисъла на чл. 24 ЗН,
която се явява специално основание за недействителност е налице и общото основание
за нищожност уредено в чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД – липса на воля. Следователно
упражняваното от ответницата С. Т. владение не може да се квалифицира като
добросъвестно по смисъла на чл. 70 ЗС поради което и не може да доведе до
придобиването правото на собственост върху 1/6 ид. част от процесния апартамент въз
основа на кратката 5-годишна придобивна давност. В такава хипотеза собствеността
може да бъде придобита единствено при условията на чл. 79, ал. 1 ЗС, т. е. с
изтичането на 10 –годишен давностен срок. Към датата на исковата молба – 9.04.2021
г. този срок, считано от 25.10.2011 г. не е изтекъл, поради което възражението за
придобиване по давност е неоснователно.
С оглед основателността на предявените искове с правно основание чл. 42 б."б"
ЗН и чл. 537, ал.2 ГПК съдът намира, че предявеният иск за делба е основателен и
доказан и следва да бъде уважен. Между страните по делото е налице съсобственост
върху имотите, предмет на спора, основана на наследствено правоприемство от
собственика Т.В.Т., поч. на 13.09.2011 г., б. ж. на гр. Русе.
Възражения относно правото на участие в делбата на някой от съделителите,
размерът на дяловете и включените в делбената маса имоти не са релевирани, а те се
установяват и от приложените по делото писмени доказателства. Квотите в
наследството, а оттам и в съсобствеността върху процесния апартамент, следва да се
определят по правилото на чл. 9, ал. 1, пр. 2 ЗН.
Относно разноските:
Съгласно чл. 355 ГПК, при делбени дела страните заплащат разноските съобразно
стойността на дяловете им, а по присъединените искове разноските се определят по
чл.78 ГПК. В практиката на ВКС се приема, че при липса на оспорване на правата на
съделителите, както и на способа за извършване на делбата, всеки съделител понася
9
сам направените разноски за процесуално представителство на адвокат. При наличието
на спор за правата на съделителите, при оспорване на самия факт на съсобствеността,
начина на извършване на делбата и по присъединените искове, както и при обжалване
на първоинстанционното или въззивното решение, намират приложение разпоредбата
на чл.64 ГПК /отм./, сега чл.78 ГПК – в този смисъл определение № 4/06.01.11г. по ч.
гр. д. № 542/10г. на ВКС, ІІ Г.О., което детайлизира т.9 на ППВС № 7/1973г.
Поради това, доколкото е налице оспорване от страна на отв. Т. на наличието на
съсобственост, с оглед изхода на делото, представените доказателства и отправеното
искане, в нейна тежест следва да се възложат сторените от въззивницата М. С. разноски
през първата инстанция в размер на 1433,41 лв. и пред въззивната инстанция в размер
на 918,69 лв., съгласно приложени списъци по чл. 80 ГПК, или общо 2352,10 лв.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 191 от 18.02.2022 г., постановено по гр. д. № 1942/2021 г.
на Русенския районен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОБЯВЯВА нищожността на нотариално завещание от 13.11.2011 г., оставено от
Т.В.Т., ЕГН **********, поч. на 13.11.2011 г., б. ж. на гр. Русе в полза на С. П. Т., ЕГН
**********, обективирано в нотариален акт № 9, том ІV, рег. № ****, дело № 572,
вписано в СВ Русе под № 9, том 1/14.09.2011 г. на основание чл. 42 „б“, вр. чл. 24 ЗН и
чл. 26, ал.2, пр. 2, вр. чл. 44 ЗЗД.
ОТМЕНЯ основание чл. 537, ал. 2 ГПК констативен нот. акт № 98, том. ІV, рег.
№ 6269, дело № 656 от 25.10.2011 г., вписан в СВ Русе с вх. рег. № 13498/25.10.2011 г.,
дв. вх. рег. № 13129/25.10.2011 г., в частта с която С. П. Т., ЕГН ********** е
призната за собственик по завещание на 1/6 ид. част от описания в нотариалния акт
недвижим имот, находящ се в гр. Р., ул. "Б." -****************, вх. 1, с площ от 41, 65
кв. м., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.2.4886. 3.
39, с прилежащи части: изба № 72 и 1,317% идеални части от общите части на сградата
и от отстъпеното право на строеж.
ДОПУСКА до делба на основание чл. 34 ЗС, по иск, предявен от М. Й. С., ЕГН
********** против С. П. Т., ЕГН **********, Н. В. Г., ЕГН **********, Й. Д. Ф., ЕГН
********** и К. Д. Ф., ЕГН ********** следния недвижим имот: а. № ***, находящ се
в гр. Р. ул. "Б. "*****, с площ от 41,65 кв. м., представляващ самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 63427.2.4886.3.39, с прилежащи части: изба № 72 и 1,317%
идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж, при
съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: 63427.2.4886.3.40, 63427.2.4886.3.38,
под обекта: 63427.2.4886.3.24, над обекта: 63427.2.4886.3.54, при следните квоти:
10
За С. П. Т., ЕГН ********** - 30/36 ид. части;
За Н. В. Г., ЕГН ********** - 2/36 ид. части;
За Й. Д. Ф., ЕГН ********** - 1/36 ид. части;
За К. Д. Ф., ЕГН ********** - 1/36 ид. части;.
За М. Й. С., ЕГН **********- 2/36 ид. части.
ОСЪЖДА С. П. Т., ЕГН ********** от гр. Р., ул. "Б." -**************** да
заплати на М. Й. С., ЕГН ********** от гр. Р.*************** СУМАТА от 2352,10
лв., представляващи съдебно-деловодни разноски пред двете инстанции .
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11