О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№………………………….
2021 година, гр.ВАРНА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Варна, тридесет
и втори състав в закрито съдебно
заседание в състав :
АДМИТИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ
ГЕРГАНА
С.
като разгледа докладваното от съдията административно дело № 1732 от 2019 г. по
описа на АС Варна, намери следното:
Производството е по реда на чл.145 и
следващи от АПК във връзка с приложението на
Регламент (ЕИО) №883/2004г. на Съвета от 29 април 2004г.
Инициирано е по жалба от „Тийм пауър Европа“ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр. Варна, представлявано от управителя
Волфганг К., действащ чрез упълномощените адв. М.Т., адв. С.Б.
и адв. Торстен Хьон, против Решение
№154/07.06.2019г. на Директора на ТД на НАП-Варна, с което е оставена
без уважение жалбата на дружеството
и е потвърдено решението на органа по приходите за отказ за издаване на
удостоверение А1 относно приложимото законодателство за лицето В.Т.В..
С молба с.д. №10714/15.07.2020 г., депозирана от процесуалния представител на
оспорващото дружество е обективирано волеизявление за оттегляне на оспорването
и е формирано искане за прекратяване на образуваното съдебно производство.
Формирано е особено искане за прилагане на
изключението, визирано в чл. 143, ал.3
изречение второ от АПК (ДВ бр.15 от 2021
г.) – да не се присъждат разноски в полза на ответника, тъй като с поведението
си същият е дал повод за образуване на делото .
Изтъква се, че повече от половината от постановените от директора на ТД
на НАП Варна над 40 отказа за издаване на
Удостоверение образец А1 дружеството е било принудено да обжалва, а образуваните съдебни производства имат за
предмет един и същ принципен въпрос
- дали оспорващото дружество
осъществява обичайната си дейност по
смисъла на чл.12, §1 от регламент ЕО № 883/2004 г. в Република България и
приложило ли е в този случай българското
осигурително законодателство за командированите от това дружество работници.
Цитират се образуваните пред Административен съд Варна конкретни административни дела и постановените по тях
съдебни актове с различен краен правен резултат по основния спорен въпрос,
които установяват противоречива съдебна практика.
Предвид изложеното,
с оглед закрепеното в чл. 47 от ХОПЕС
право на ефективна съдебна защита и на справедлив съдебен процес, и
постановеното от СЕС решение по преюдициалното запитване, отправено от Адм. съд
Варна по искане на оспорващото
дружество, чийто краен резултат не е бил
предвидим за същото, натоварването
му и с разноските по тези производства се счита за неприемливо.
Ответникът в представен по делото писмен отговор
възразява срещу доводите на оспорващото дружество за наличие на предпоставки за неприсъждане на разноски в
негова (на ответника) полза.
При тази фактическа установеност съдът прие от правна
страна следното:
Касае се за процесуално действие по смисъла на чл. 155, ал.1 от АПК.
По своята правна същност това изявление представлява процесуално
действие за разпореждане с иск , което
се осъществява от ищеца, в рамките на
висящ съдебен процес.
Той е този,
който инициира началото на съдебното производство чрез предявяване на иск срещу конкретен ответник.
Волеизявлението, направено изрично, според буквалното му формулиране, съдът приема като оттегляне
на иска.
Горното води до десезиране на съда от разглеждане на
конкретния административно правен спор, което прави производството недопустимо
и същото следва да бъде прекратено
При отпадане на предмета на оспорване вследствие на
извършеното от оспорващия процесуално действие, отпада и компетентността на
съда да се произнесе по него поради
липса на административно правен спор.
Относно довода
за наличие на изключението по чл. 143, ал.3 от АПК съдът не намира
обективни предпоставки за неговото приложение.
Правото на разноски на
ответника, в хипотеза като настоящата, при която производството е прекратено, е
обусловено от отсъствие на условието, изрично посочено в цитираната разпоредба
/което по идентичан начин е уредено и в чл.78, ал.2 ГПК/, а именно ответникът с
поведението си да е дал повод за завеждане на делото.
Това предполага преценката
доколко в случая това условие е налице, или не.
Спрямо настоящия ответник -
издател на оспорения отказ за издаване на Удостоверение А1 - това условие не е налице.
Това е така, защото
образуването на съдебно-административното производство пред настоящия съд по
жалба на дружеството не е обусловено от
поведение ответника, различно от
това, представляващо проявление на обичайните му законови функции и
компетентности по издаване на индивидуален административен акт.
Оспореният акт е издаден по
заявление на дружеството, но с негативен за него краен правен резултат.
Преценката за упражняване правото оспорване на акта в този случай принадлежи само и единствено
на инцииралото административното
производство дружество - „Тийм Пауър Европа“ ЕООД. Проверката за
основателността на твърдението за незаконосъобразно постановен отказ за
издаване на удостоверителен документ би била с предвидим краен правен резултат,
пряко обвързан от прилагането на Решение
от СЕС по дело -784/2019 г., образувано по отправено по искане на оспорващото
дружество преюдициално запитване съгласно императивната норма на чл. 633 от ГПК.
В настоящия случай
оттегленото оспорване е срещу акт, постановен в административно производство
образувано по искане на оспорващото дружество, но липсва поведение, с което
административният орган да е провокирал подаването на жалба. Това, че актът
засяга неблагоприятно дружеството адресат
и поради това е подадена жалби срещу него, няма връзка с поведението на
ответника, а с правомощието му да издава такива актове.
Не е налице отмяна или на
оттегляне на оспорения акт,
незаконосъобразност на акта не е
констатирана, не би и бил възможен такъв правен резултат предвид
изложените по-горе аргументи относно ефекта на
решение на СЕС по дело С-784/2019 г. Предвид казаното до тук, не може да
се приеме, че ответникът е дал повод за завеждане на делото -
изключението относно дължимостта на разноските, предвидено в чл. 143, ал. 3 АПК
в настоящия случай е неприложимо.
С оглед на изложеното
административният орган - ответник има право на разноски за юрисконсултско
възнаграждение при прекратяване на производството
Мотивиран от горното и на основание чл. 155 от АПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата от „Тийм пауър Европа“ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр. Варна, представлявано от управителя
Волфганг К., действащ чрез упълномощените адв. М.Т., адв. С.Б.
и адв. Торстен Хьон, против Решение
№154/11.06.2019г. на Директора на ТД на НАП-Варна, с което е оставена
без уважение жалбата на дружеството
и е потвърдено решението на органа по приходите за отказ за издаване на
удостоверение А1 относно приложимото законодателство за лицето В.Т.В..
ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 1732/2019 г.
по описа на АС Варна ХХХІІ състав.
ОСЪЖДА Тийм пауър Европа“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в гр. Варна, представлявано от управителя Волфганг К., да заплати
на Териториална дирекция на НАП-Варна юрисконсултско възнаграждение, в размер
на 100/сто/ лева.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен
съд в СЕДЕМ дневен срок от
получаване на съобщението.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ:…………..
Г.С.