Решение по дело №15/2020 на Административен съд - Търговище

 

Р Е Ш Е Н И Е № 100

 

гр. Търговище, 24.09.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд - Търговище, втори състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети август две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЦВЕТКОВА

 

при секретаря Стоянка Иванова, като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 15 по описа на АС – Търговище за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.   

Образувано е по жалба на „ИНДУСТРИАЛНИ БАТЕРИИ” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Търговище, ж.к. „Въбел“, ул. „Хр. Смирненски“ № 32, представлявано от управителя на дружеството Г. К. Т., против РА № Р – 03002519000713-091-001 от 02.09.2019г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. Варна, в частта, с която са установени задължения за жалбоподателя за данъчни периоди м. август и септември 2014г. по ЗДДС общо в размер на 10 724.46лв. главница и лихва за забава общо в размер на 5 354.16лв. Ревизионният акт в тази част не е бил отменен с решение № 285 от 13.12.2019г. на директора на дирекция „ОДОП“ – Варна, поправено с решение № 285 – П от 20.12.2019г. на Директора на Дирекция на „ОДОП” –гр.Варна при ЦУ на НАП. Жалбоподателят сочи, че така установените задължения са определени неправилно. Подробно обосновава, че изводът за нереалност на доставките по девет фактури, издадени от „ЩАСТЛИВЕЦ СТЕФАНОВ“ ЕООД, е необоснован и неверен. По подробно изложени съображения прави искане съдът да отмени ревизионния акт. Претендират се разноските по делото.

Ответникът по жалбата – Директорът на Дирекция „ОДОП” – гр. Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Моли обжалваният РА да бъде оставен в сила като правилен и законосъобразен, тъй като не е установена реалност на доставките. Прави се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Дирекция „ОДОП” – гр. Варна.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

 „Индустриални батерии” ЕООД е български търговец със седалище в гр. Търговище, регистриран по ЗДДС, чийто основен предмет на дейност през ревизирания период е производство, асемблиране, търговия, доставка, монтаж, гаранционно и следгаранционно обслужване, сервиз, обратно изкупуване на тягови, стационарни и стартерни батерии. Собственик на дружеството е "ЕНЕРГИЯ ТЪРГОВИЩЕ" АД.

            Със заповед № Д – 2273 от 20.12.2018г. на Директора на ТД на НАП – Варна са определени органите по приходите, които могат да възлагат ревизии. Сред тях е Нели Бонева, началник сектор „Ревизии” в Дирекция „Контрол” при ТД на НАП – Варна.

            Ревизионното производство спрямо дружеството е започнало със заповед за възлагане на ревизия от 05.02.2019г., издадена от Н. Б., началник сектор „Ревизии” в Дирекция „Контрол” при ТД на НАП – Варна.            Обхватът на възложената ревизия е установяване на задължения за корпоративен данък за периоди 2016г. – 2017г. и ДДС за дан. периоди м. август – м. септември 2014г. и м. март – м. декември 2017г. Със заповедта са определени длъжностните лица, които следва да извършат ревизията, единият от които е посочен като ръководител на ревизията. Определен е срокът за завършването ѝ – три месеца от датата на връчване на заповедта на ревизираното лице. Заповедта е връчена на 26.02.2019г. по електронен път, т.е първоначално определеният срок е бил до 27.05.2019г. С последваща заповед от 10.04.2019г. е разширен съставът на ревизиращият екип, а със заповед от 21.05.2019г. отново е посочен първоначалният екип и е удължен срокът на ревизията с два месеца – до 26.07.2019г.

            Резултатите от ревизията са обобщени в ревизионен доклад (РД), издаден на 31.07.2019г., връчен на ревизираното лице на 05.08.2019г. В предоставения срок за подаване на възражения и доказателства, от страна на дружеството е подадено възражение.

Ревизионният акт (РА) е издаден от органа възложил ревизията и ръководителя на ревизията на 02.09.2019г. С РА са възприети констатации по РД и въз основа на тях са установени в частност задължения по ЗДДС за ДДС за дан.периоди м. август – м. септември 2014г. общо в размер на 10 724.46лв. главница и лихва за забава общо в размер на 5 354.16лв. в резултат на непризнато право на данъчен кредит. Актът е обоснован от фактическа и правна страна с извода за липсата на реални доставки по девет фактури, издадени от „Щастливец Стефанов“ ЕООД, респ. с липсата на право на данъчен кредит.

            Данъчният субект е обжалвал ревизионния акт в посочената част по реда на чл.155 и сл. от ДОПК пред директора на дирекция ”ОДОП” при ЦУ на НАП - гр. Варна.

Ревизионният акт в тази част не е бил отменен с решение № 285 от 13.12.2019г. на директора на дирекция „ОДОП“ – Варна, поправено с решение № 285 – П от 20.12.2019г. на Директора на Дирекция на „ОДОП” –гр. Варна при ЦУ на НАП.

            От установеното в хода на ревизионното производство и от събраните в съдебното производство доказателства относно релевантните за материално-правния спор факти, касаещи правото на данъчен кредит на дружеството в размер на 10 724.46лв., съдът приема за установено следното от фактическа страна:

            Жалбоподателят е упражнил право на приспадане на данъчен кредит в размер на 10 724.46лв. за м. август и м. септември 2014г. по девет фактури, издадени от името на „Щастливец Стефанов“ ЕООД, както следва:

1.                      Фактура № ********** от 08.08.2014г. за доставка на стойност 12844.73лв. , от които 2 140.79лв. - ДДС. Предмет на доставката са:

Тягова батерия 2х40 V 3 PzS 210 Ah – 1 бр. с единична цена 2827.12лв.

Тягова батерия 2х40 V 3 PzSL 240 Ah – 1бр. с единична цена 2908.92лв.

Тягов елемент 4 PzS 400 Ah – 40бр. с единична цена 121.70лв.

Палет - 1бр. с единична цена 38лв.

Съединител – 38бр. с единична цена 2лв.

            За място на издаване на фактурата е посочен гр. Разград, към нея има касов бон, удостоверяващ плащане за стоки на стойност на 12844.73лв. в брой, издаден в 9.54ч. на 08.08.2014г. от касов апарат, регистриран в офис в гр. Разград, бул. „България“ № 36. За съставител на фактурата е посочен управителят на дружеството продавач – П. С.. Към фактурата е представен приемо-предавателен протокол за предаване на стоката. Според удостовереното в протокола, стоката е предадена лично от представляващия дружеството продавач П. С. на М. В. – шофьор на „Индустриални батерии“ в гр. Варна на 02 септември 2014г.

2.                  Фактура № ********** от 08.08.2014г. за доставка на стойност 5659.20лв., от които 943.20лв. - ДДС. Предмет на доставката е:

Тягова батерия 2х40 V 5 PzS 350 Ah – 1 бр. с единична цена 4716лв.

            За място на издаване на фактурата е посочен гр. Разград, към нея има касов бон, удостоверяващ плащане за стоки на стойност 5659.20 лв. в брой, издаден в 11.56ч. на 08.08.2014г. от касов апарат, регистриран в офис в гр. Разград, бул. „България“ 36. За съставител на фактурата е посочен управителят на дружеството продавач – П. С.. Към фактурата е представен приемо-предавателен протокол за предаване на стоката. Според удостовереното в протокола, стоката е предадена лично от представляващия дружеството - продавач П. С. на М. В. в гр. Варна на 08.08.2014г.

3.             Фактура № ********** от 20.08.2014г. за доставка на стойност 4424.42лв., от които 737.40лв. - ДДС. Предмет на доставката е:

Тягова батерия 2х40 V 4 PzS 280 Ah – 1 бр. с единична цена 3687.02лв.

            За място на издаване на фактурата е посочен гр. Разград, към нея има касов бон, удостоверяващ плащане за стоки на стойност 4424.42лв. лв. в брой, издаден в 10.29ч. на 20.08.2014г. от касов апарат, регистриран в офис в гр. Разград, бул. „България“ 36   . За съставител на фактурата е посочен управителят на дружеството продавач – П. С.. Към фактурата е представен приемо-предавателен протокол за предаване на стоката. Според удостовереното в протокола, стоката е предадена лично от представляващия дружеството - продавач П. С. на М. В. в гр. Варна на 20.08.2014г.

4.                  Фактура № ********** от 20.08.2014г. за доставка на стойност 3160.06лв., от които 526.38лв. ДДС. Предмет на доставката са:

Тягов елемент 2 PzS 160 Ah – 12 бр. с единична цена 61.57лв.

Тягов елемент 2 PzSН 210 Ah – 12бр. с единична цена 72.14лв.

Тягов елемент 6 PzS 600 Ah – 6 бр. с единична цена 167.89лв.

Палет - 1бр. с единична цена 2лв.

            За място на издаване на фактурата е посочен гр. Разград, към нея има касов бон, удостоверяващ плащане за стоки на стойност на 3160.06лв. в брой, издаден в 16.12ч. на 20.08.2014г. от касов апарат, регистриран в офис в гр. Разград, бул. „България“ 36. За съставител на фактурата е посочен управителят на дружеството продавач – П. С.. Към фактурата е представен приемо-предавателен протокол за предаване на стоката. Според удостовереното в протокола, стоката е предадена лично от представляващия дружеството продавач П. С. на М. В. в гр. Варна на 20 август 2014г.

5.                  Фактура № ********** от 02.09.2014г. за доставка на стойност 3771.07лв., от които 628.51лв. ДДС. Предмет на доставката е:

Тягов елемент 5 PzSН 475 Ah – 24 бр. с единична цена 130.94лв.

За място на издаване на фактурата не е посочено нищо, към нея има прикрепен касов бон, от чийто оригинал, представен по делото и от копията му, направени и събрани в хода на ревизията, не може да се установи каквото и да било съдържание. За съставител на фактурата е посочен управителят на дружеството продавач – П.С..       Към фактурата е представен приемо-предавателен протокол за предаване на стоката. Според удостовереното в протокола, стоката е предадена лично от представляващия дружеството продавач П. С. на М. В. в гр. Варна на втори септември 2014г.  

6.                  Фактура № ********** от 30.09.2014г. за доставка на стойност 12331.27лв., от които 2 055.21лв. - ДДС. Предмет на доставката са:

Тягова батерия 2х40 V 3 PzS 210 Ah – 1 бр. с единична цена 2855.38лв.

Тягова батерия 2х40 V 4 PzS 280 Ah – 1бр. с единична цена 3699.59лв.

Палет – 2 бр. с единична цена 10.75лв.

            За място на издаване на фактурата не е посочено нищо, към нея има касов бон, от чийто оригинал, представен по делото и от копията му, направени и събрани в хода на ревизията, не може да се установи каквото и да било съдържание. За съставител на фактурата е посочен управителят на дружеството продавач – П.С.. Към фактурата е представен приемо-предавателен протокол за предаване на стоката. Според удостовереното в протокола, стоката е предадена лично от представляващия дружеството продавач П.С. на М. В. в гр. Варна на 30 септември 2014г.

            От същата дата – 30.09.2014г. са и следващите три фактури.

7.                  Фактура № ********** от 30.09.2014г. за доставка на стойност 10907.93лв., от които 1817.99лв. - ДДС. Предмет на доставката са:

            Тягова батерия 2х40 V 3 PzS 210 Ah – 1 бр. с единична цена 2575.80лв.

            Тягова батерия 2х40 V 4 PzS 280 Ah – 1бр. с единична цена 3687.02лв.

            Тягов елемент 3 PzS 240 Ah – 36бр. с единична цена 71.55лв.

            За място на издаване на фактурата не е посочено нищо. Към нея има прикрепен касов бон, от чийто оригинал, представен по делото и от копията му, направени и събрани в хода на ревизията, не може да се установи каквото и да било съдържание. За съставител на фактурата е посочен управителят на дружеството продавач – П.С.. Към фактурата е представен приемо-предавателен протокол за предаване на стоката. Според удостовереното в протокола, стоката е предадена лично от представляващия дружеството продавач П.С. на М. В.в гр. Варна на 30 септември 2014г.

8.                  Фактура № ********** от 30.09.2014г. за доставка на стойност 3510.24лв., от които 585.04лв. ДДС. Предмет на доставката са:

            Тягов елемент  PzSL 680 Ah – 1бр. с единична цена 172.94лв.

            Тягов елемент  PzS 800 Ah – 12бр. с единична цена 227.10лв.

            Съединител – 2 бр. с единична цена 3.95лв.

            болт с тест – 2 бр. с единична цена 2.20лв.

            болт без тест – 2бр. с единична цена 2 лв.

            палет – 1 бр. на цена 10.76лв.

За място на издаване на фактурата не е посочено нищо, към нея има прикрепен касов бон, от чийто оригинал, представен по делото и от копията му, направени и събрани в хода на ревизията, не може да се установи каквото и да било съдържание. За съставител на фактурата е посочен управителят на дружеството продавач – П.С.. Към фактурата е представен приемо-предавателен протокол за предаване на стоката. Според удостовереното в протокола, стоката е предадена лично от представляващия дружеството продавач П.С. на М. В.в гр. Варна на 30 септември 2014г.

9.                  Фактура № ********** от 30.09.2014г. за доставка на стойност 10907.93лв., от които 1817.99лв. - ДДС. Предмет на доставката са:

            Тягова батерия 2х40 V 3 PzS 210 Ah – 1 бр. с единична цена 2575.80лв.

            Тягова батерия 2х40 V 4 PzS 280 Ah – 1бр. с единична цена 3687.02лв.

            Тягов елемент 3 PzS 240 Ah – 36бр. с единична цена 71.55лв.

За място на издаване на фактурата не е посочено нищо, към нея има касов бон, удостоверяващ плащане за стоки на същата стойност в брой, издаден от касов апарат, регистриран в стационарен офис (видно от оригиналния касов бон, на стр. 143 по делото) в 11.44ч. За съставител на фактурата е посочен управителят на дружеството продавач – П.С.. Към фактурата е представен приемо-предавателен протокол за предаване на стоката. Според удостовереното в протокола, стоката е предадена лично от представляващия дружеството продавач П.С. на М. В.в гр. Варна на 30 септември 2014г.

            От страна на дружеството жалбоподател се твърди, че механизмът на покупка на стоките и доставката бил следният: управителят на дружеството С. Т. пътувала до склад на продавача във Варна, в промишлена зона, заедно с шофьор, респ. с автомобил на дружеството жалбоподател. От складовата база на доставчика купували стоката, плащали в брой и си я превозвали сами. Управителят пътувал, защото той плащал в брой, а не шофьора. В съдебната фаза се уточнява, че автомобилът е бил „мерцедес“ с рег. № …., като за пътуването са издавани пътни листи. В подкрепа на тези твърдения са събраните гласни доказателства по делото от бившия управител на дружеството С. Т. и шофьорът, за който се твърди, че е осъществявал превоза – М.. В съдебната фаза се прави и уточнението, че приемо-предавателните протоколи са подписани не от посочения в тях В., а от С. Т. Т.. В подкрепа на твърдението, че стоката е купувана в гр. Варна с превоз, осъществен от жалбоподателя, по жалбата са цитирани множество пътни листи и те са представени по делото, но само част от тях касаят превоз, осъществен в процесния период с превозно средство „мерцедес“ с рег. № ….. и шофьор М. до гр. Варна на дати, като посочените в приемо-предавателните протоколи. За прегледност, данните от посочените в жалбата пътни листи са изнесени в таблица.

Пътен лист серия №	От дата	Маршрут до гр. Варна на дата, престой в часове	Превозно средство	Шофьор
ВА № 163570	01.08.2014	ПРЕДИ ПРЕДАВАНЕТО Няма Варна	Т …….. ФОРД ТРАНЗИТ	В.
ВА № 196433	01.08.2014	08.08. Варна; тръгване – 8.30ч. ,  1.4ч. престой, пристигане – 14.30 20.08. Варна – 1.5ч.	Т….. мерцедес	М.
ВА № 163575	01.08.2014	Преди посочените дати за предаване -   01.08. Варна 7ч.	Т ….. Дачия логан Под наем	И.
ВА № 163576	18.08.2014	Няма Варна	Т …. Дачия логан Под наем	И.
ВА № 163572	01.09.2014	БАЗА – РАЗЛИЧНИ МАРШРУТИ НЯМА ВАРНА	Т ….ФОРД ТРАНЗИТ	В.
ВА № 196435	01.09.2014	02.09. Варна – 1.3ч. 30.09. Варна – 2ч.	Т……. мерцедес	М.
ВА № 163574	26.09.2014	БАЗА – СТ.ЗАГОРА – БАЗА НЯМА ВАРНА	Т …. ФОРД ТРАНЗИТ	В.
ВА № 163580	02.10.2014	Извън посочените дати за предаване	Т ….. Дачия логан Под наем	И.
ВА № 163581	21.10.2014		Т …. Дачия логан Под наем	И.
ВА № 196436	03.11.2014		Т….. мерцедес	М.
ВА № 163582	03.11.2014
ВА № 196430	03.12.2014
ВА № 196431	03.12.2014

 

            От представените по делото пътни листи само два - ВА № 196433, ВА № 196435 могат да се свържат с обсъжданите доставки. Те удостоверяват множество маршрути на различни дати, в частност и осъществен превоз до гр. Варна с автомобил „мерцедес“ с рег. № ....и шофьор М. и в рамките на сочените от приемо-предавателните протоколи дни - 08.08.2014г. и 20.08.2014г. (ВА № 196433), 02.09.2014г. и 30.09.2014г. (ВА № 196435). Според удостовереното в тях:

            1. на 08.08.2014г. автомобилът е тръгнал от „базата“ в 8.30ч., престоял е само 1.40ч. във Варна и се е върнал обратно в 14.30ч. В същото Касовите бонове за покупките от тази дата са издадени с интервал от 2 часа.

            2. на 20.08.2014г. автомобилът е тръгнал от „базата“ в 9.00ч., престоял е 1.30ч. във Варна и се е върнал обратно в базата си в Търговище в 13.00ч. Касовите бонове за покупките от тази дата са издадени с интервал почти шест часа, като втората е от 16.12ч.

            3. на 02.09.2014г. автомобилът е тръгнал от „базата“ в 9.00ч., престоял е 1.30ч. във Варна и се е върнал обратно в базата си в Търговище в 14.00ч. Касовият бон за покупката от тази дата е нечетлив.

            4. на 30.09.2014г. автомобилът е тръгнал от „базата“ в 9.00ч., престоял е 2 ч. във Варна и се е върнал обратно в базата си в Търговище в 15.00ч. Касовите бонове за покупките от тази дата са нечетливи. На последния е видим часът на издаване и той е 11.44ч. 

            В хода на ревизията на доставчика „Щастливец Стефанов“ ЕООД е извършена насрещна проверка, при която е установено следното:             „Щастливец Стефанов” ЕООД е регистрирано първоначално по реда на ДОПК на 01.08.2011г., като наименованието на дружеството е било „Нико-94“ ЕООД до 27.05.2013г. Налице е промяна и в адреса по чл. 8 от ДОПК, като същият е бил първоначално село Острово, общ. Завет. ул. „Хан Кубрат“ № 24 до 27.05.2013г.. а след тази дата е променен на гр. Разград. бул. „България“ № 36, офис 1. Дружеството първо начално се е представлявало от Е. А. Х., а считано от 27.05.2013г., след обявена промяна в Търговския регистър едноличен собственик капитала на дружеството става лицето П. Д. С. с постоянен адрес ***. „Щастливец Стефанов” ЕООД е дерегистрирано по ЗДДС лице по инициатива на орган по приходите, считано от 30.01.2015г. Основна дейност - неспециализирана търговия на едро с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия. Конкретни факти и обстоятелства във връзка с процесните доставки не са установени, тъй като от страна на дружеството не са представени изисканите по реда на чл. 32 от ДОПК документи.

            При извършена проверка в базата данни на НАП от ревизиращите органи е установено още, че доставчикът е регистрирано по ЗДДС лице на 11.08.2011 г. и дерегистрирано по ЗДДС на 30.01.2015 г. по инициатива на орган на НАП, при установени обстоятелства по чл. 176 от ЗДДС. Не е имал сключени трудови договори с

наети лица, както и не е подавало справки по чл. 73 от ЗДДФЛ за изплатени възнаграждения по извънтрудови правоотношения. Дружеството не е подало годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2014г. По данни от КАТ е установено, че дружеството не е имало и регистрирани превозни средства.

            В хода на ревизионното производство е установено, че на „Щастливец Стефанов” ЕООД е извършена ревизия за установяване на задължения за данък върху добавената стойност за периода 01.01.2014г. до 31.01.2015г., приключила с Ревизионен акт № 03001715007446-091-001/04.04.2016г. С РА е прието, че не са установени реално извършени покупки и продажби и на основание чл. 71 от ЗДДС и чл. 7 от ЗСч. не е признато правото на ползване на данъчен кредит за ревизираните периоди и са установени задължения в особено големи размери. В хода на оспорването по административен ред обсъжданият РА е влязъл в сила.

            От изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че:

            Вещото лице не е извършило проверка в счетоводството на доставчика, тъй като същият не е бил открит след положени усилия, респ. не се е ангажирало с отговор на въпроса за това дали доставчикът с имал водено счетоводство и дали вписванията в счетоводните му книги са извършване редовно и в съответствие със Закона за счетоводството, дали е процесните стоки са били заприходени и въз основа на какви първични документи.

            На база извършената проверка в база данни на НАП за данъчни периоди м. 08 и м. 09.2014г. вещото лице е установило, че доставчикът е включил в дневниците си за покупки единствено издадени фактури от „Валимекс“ ЕООД с ЕИК:********* и „Марциана 2013“ ЕООД с ЕИК:*********. При извършена проверка в база данни на НАП-ИС “Контрол“, се установило, че на доставчика „Щастливец Стефанов“ ЕООД е извършена ревизия по прилагането на ЗДДС за периода от 01.01.2014г.до 30.01.2015г., в рамките на която ревизираното лице „Щастливец Стефанов“ ЕООД не е представило исканите документи и писмени обяснения. При ревизията е установено, че „Щастливец Стефанов“ЕООД е упражнило право на данъчен кредит през ревизирания период в т.ч. през м.08 и м. 09.2014г. по фактури издадени от „Валимекс“ ЕООД и „Марциана 2013“ ЕООД. С цел установяване на наличие на доставки са извършени насрещни проверки на дружествата „Валимекс“ ЕООД и „Марциана 2013“ЕООД, като същите не са представили документи и писмени обяснения.При проверка в информационните масиви на НАП е установено, че проверяваните лица не са отразили в дневници продажби по ЗДДС фактури, отразени от „Щастливец Стефанов “ЕООД за ревизирания период. От приложени по делото документи на стр.8, том 1, описани конкретно в констативно съобразителната част се установи, че дружеството не разполага с документи относно техническа и кадрова обезпеченост.

            Вещото лице е констатирало, че дружеството „Индустриални батерии“ ЕООД има осчетоводени фактури за наем на автомобили и покупка на гориво, като същите са приложени по делото, отчетени са разходи за гориво и наем, консумативи и работна заплата за съответния период м. август 2014г. – м. септември 2014г. по счетоводни данни, въз основа на което е изведен извод, че жалбоподателят е разполагал с техническа и кадрова обезпеченост за извършване на фактурираните доставки от „Щастливец Стефанов“ ЕООД.

            Вещото лице е направило извод, че с придобитите стоки по процесните фактури издадени от „Щастливец Стефанов“ ЕООД са извършени последващи облагаеми доставки от страна на „Индустриални батерии“ ЕООД, като в табличен вид в обстоятелствената част на заключението – на стр. 7, представена в този вид в съдебно заседание, са посочени връзките на процесните доставки с последващи доставки на жалбоподателя. В първоначално представеното заключените, в обстоятелствената част на стр. 7, тази таблица не фигурира; мястото е оставено празно. Вещото лице е посочило, че изводът му се основава на приложените счетоводни справки за закупената стока от „Щастливец Стефанов“ ЕООД, справки за продажби по артикули, справка за хронология на доставки-продажби, стокови разписки и други, които са осчетоводени. Съдът намира, че изводът за участие на процесните стоките в последващи доставки на дружеството е необоснован, доколкото вещото лице го е направило по собствените му пояснения на база включването на стоки като процесните във други фактури, отразяващи доставки на жалбоподателя към трети лица, без да е изследвана продуктовата наличност у търговеца. Предмет на доставките са заместими вещи, които не могат да бъдат надежно индивидуализирани единствено чрез типовото им описание. Затова съдът намира, че без изследване на продуктовата наличност на дружеството, подобен извод е напълно произволен. В подкрепа на това съждение и респ. извода, че по делото не е безспорно установено участието на стоките по процесните доставки – директно или в преработен вид в последващи доставки, е обстоятелството, че в таблицата от стр. 7 на обстоятелствена част на заключението на вещото лице, представена в съдебно заседание при изслушването на вещото лице, много от фактурите, за които се твърди, че отразяват последващи доставки са с дати, предхождащи покупката на стоките от „Щастливец Стефанов“ ЕООД, други са със същата дата, въпреки, че в голяма част от случаите се твърди производство на нов продукт със закупените стоки. Безспорно е, че може „последващите“ фактури да са издадени и ден преди покупката на стоките от склада във Варна и евентуално в същия ден или дори две седмици предварително, но е изключително малко вероятно при твърдения спонтанен механизъм на покупки от „Щастливец Стефанов“ ЕООД – на място, в склада в гр. Варна, често в голям интервал от време в рамките на деня, без предварително да е правено запитване за наличие на стоката, без предварително да уговарян предмета на доставката, без да е плащано за нея предварително по банков път.

            В останалата си част заключението е мотивирано и обосновано, поради което съдът го възприема изцяло като основа за своите фактически констатации.

            От изслушаната по делото графологична експертиза се установява, че според вещото лице, подписите в представените по делото копия на процесните фактури от името на П.С. С. не са положени от това лице. С. Т. е подписала приемо-предавателните протоколи към фактурите с № №  101/08.08.2014г., 102/08.08.2014г., 103/20.08.2014г., 104/20.08.2014г. в графата „предаваща страна“. В същото време подписите в представените по делото копия на приемо-предавателните протоколи към фактури № 105/02.09.2014г., 106/30.09.2014г., 107/30.09.2014г., 108/30.09.2014г. 109/30.09.2014г. не са положени от С.Т. Т.. Подписите от името на С. Т. в представените по делото копия на пътни листи № 196433 от 01.08.2014г. и № 196435 от 01.09.2014г., в графите за „издал пътния лист” и „приел и проверил пътния лист” са изпълнени от С. Т. Т.. Подписите за „механик” и за „водач” в копията на пътни листи № 196433 от 01.08.2014г. и № 196435 от 01.09.2014г. не принадлежат на лицето П. Г. М.. Вещото лице е работило с наличните по делото копия на документи и е ползвало наличен по делото сравнителен материал. Категоричните отрицателни становища се обосновани с констатираните съществени различия при полагане на подписите. Съдът приема, че заключението е подробно мотивирано и обосновано, затова възприема констатациите на вещото лице изцяло, въпреки, че вещото лице е изготвило заключението си на база копия, а не е ползвало оригиналните документи. Независимо от това, следва да се посочи следното: Дори да беше установено по безспорен начин, че документите са подписани от лицата, които се сочат за техни автори, това само по себе си не би придало обвързваща съда материална удостоверителна сила на посочените документи. Същото важи дори да не бе поставена на обсъждане и респ. – опровергана или само разколебана автентичността на обсъжданите документи. Това са частни удостоверителни документи, чиято материална достоверност съдът цени по вътрешно убеждение в контекста на останалия събран по делото доказателствен материал. Гласните доказателства също не се ползват с обвързваща съда доказателствена сила, въпреки че всички те се събират след предупреждение за наказателна отговорност при лъжесвидетелстване. Съдът преценява тяхната достоверност въз основа на другите събрани доказателства по делото.

            Съдът приема, че процесните фактури и свързаните към тях приемо-предавателни протоколи и пътни листи, не удостоверяват реални сделки, а фиктивни такива, като основанията за този извод са множеството фактически несъответствия, удостоверени от документите, обсъдени по-горе, грешките при полагането на подписите, обстоятелството, че касовите бонове, чието съдържание е четимо,  свързват касовият апарат, от които са издадени, с офис в гр. Разград, обстоятелството, че покупките от един ден не са на една фактура с един общ касов бон, а са с разлика напр. от повече от два часа между двете покупки и престой в гр. Варна напр. по-кратък от този период, различните версии във времето за това кой е осъществил превоза, с кой автомобил, спонтанността на покупките, обсъдена по-горе, и прочие. Всички тези обстоятелства в своята съвкупност сериозно подкопават достоверността на обсъжданите документи и респ. не позволяват на тяхна база да се установи безспорна реалност на процесните доставки. В допълнение на това следва да се посочи, че по делото липсват и категорични доказателства за участието на процесните стоки в последващи доставки на дружеството жалбоподател. С оглед на установеното е безпредметно да се обсъжда наличието на другите положителни или отрицателни предпоставки за възникване на правото на данъчен кредит.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежната страна, в срока по чл.156 от ДОПК и след изчерпване възможността за обжалване по административен ред, поради което същата е допустима. Обжалваният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма. В хода на ревизионното производството не са допуснати съществени процесуални нарушения. Оспореният акт не противоречи на материалния закон. По делото се установи, че процесните фактури не удостоверяват реални доставки, т.е налице е липса на доставка. Липсата на доставка означава, че не е налице данъчно събитие, респ. че ДДС по обсъжданите фактури е начислен без основание. Доколкото ДДС не е бил изискуем, то не е възникнало изобщо право на данъчен кредит, по аргумент от чл. 68, ал. 2 от ЗДДС. Законът – чл. 70, ал. 5 от ЗДДС изрично предвижда, че не е налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно, в която хипотеза несъмнено следва да попаднат случаите, когато данъкът е начислен без да се налице основания за това. Посочените решения на СЕС в жалбата на жалбоподателя са неотносими към случая, доколкото те всички предполагат установена реалност на доставките, какъвто  процесният случай не е.

Затова правилно с РА на жалбоподателя  са установени задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. август и септември 2014г. по ЗДДС в резултат на непризнато право на данъчен кредит по ЗДДС общо в размер на 10 724.46лв. главница. По повод на установените задължения като главници и оглед нормата на чл. 175, ал.1 от ДОПК, правилно за съответните данъчни периоди са определени задължения за лихви в размер на общо 5 354.16лв. По изложените съображения оспореният РА е изцяло законосъобразен и жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на делото претенцията за заплащане на разноски от страна на процесуалния представител на ответника е основателна и следва да бъде уважена, на основание чл. 161, ал.1 от ДОПК. Материалният интерес по делото е 16078.62 лв. Юрисконсултското възнаграждение при този материален интерес предвид нормата на чл. 8, ал.1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да се определи в размер на  1012.36лв. Жалбоподателят следва да бъде осъден да плати тази сума на дирекция „ОДОП” – гр. Варна при ЦУ на НАП.

По изложените съображения и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК, Административен съд – гр. Търговище,

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на „ИНДУСТРИАЛНИ БАТЕРИИ” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Търговище, ж.к. „Въбел“, ул. „Хр. Смирненски“ № 32, представлявано от управителя на дружеството Г. К. Т., против РА № Р – 03002519000713-091-001 от 02.09.2019г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. Варна, потвърден с решение № 285 от 13.12.2019г. на директора на дирекция „ОДОП“ – Варна, поправено с решение № 285 – П от 20.12.2019г. на Директора на Дирекция на „ОДОП” –гр. Варна при ЦУ на НАП, с който на жалбоподателя за данъчни периоди м. август и септември 2014г. са установени задължения по ЗДДС общо в размер на 10 724.46лв. главница и лихва за забава общо в размер на 5 354.16лв.

ОСЪЖДА „ИНДУСТРИАЛНИ БАТЕРИИ” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Търговище, ж.к. „Въбел“, ул. „Хр. Смирненски“ № 32, представлявано от управителя на дружеството Г. К. Т. да плати на дирекция „ОДОП” – гр. Варна при ЦУ на НАП разноски по делото в размер 1012.36лв. за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 –дневен срок от съобщаването му на страните.

                                               

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: