Определение по дело №3503/2012 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 30 август 2016 г.
Съдия: Елена Николаева Андреева Стойчева
Дело: 20123100103503
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 ноември 2012 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

...................

 

гр. В., 30.08.2016г.

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VII състав, в закрито заседание, проведено на тридесети август през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА АНДРЕЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3503/2012г. по описа на ВОС, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.402 от ГПК.

Постъпила е молба вх.№ 11486/19.04.2016г. от Н.М.Д. и П.Д.Д. за отмяна на обезпечението, допуснато с определение № 341/31.01.2013г. по предявените от А.Т.А. срещу молителите искове по чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД и при условията на евентуалност – по чл.55 ал.1 пр.3 от ЗЗД.

В молбата се излага, че исковите претенции срещу всеки от молителите за заплащане на 10 000 евро са били уважени с влязло в сила решение на съда, като всички дължими на ищеца суми по изп.дело № 1058/2015г. на ЧСИ Станислава Янкова рег.№ 719 са изплатени на ищеца по делото, удостоверено посредством представените платежни нареждания от 13.04.2016г., справки за остатъка по дълга и покани за доброволно изпълнение. Твърди се, че изпълнителните дела все още не са прекратени, тъй като молителите са подали жалби срещу някои разноски в изп.производство. Поддържа се, че вече не съществува причината, поради която по делото е допуснато обезпечението.

С молба вх.№ 17667/20.06.2016г. са представени удостоверения изх.№ 2331/17.06.2016г. и изх.№ 2332/17.06.2016г. от ЧСИ Станислава Янкова, в които е отразено, че дългът е погасен в пълен размер, а изп.дело не е приключено поради спор за размера на адвокатското възнаграждение. С молба вх.№ 21883/04.08.2016г. молителите са уточнили, че двете изп.дела все още не са прекратени, поради  подадената жалба срещу част от разноските в изп.производство – приложени са копия от определения по ч.гр.д.№ 575/2016г. и по ч.гр.д.№ 1315/2016г., и двете по описа на ВОС, като се излага, че независимо от жалбата тези суми са включените в размера на дълга и са заплатени от молителите

Ищецът по делото – А. Тенчен А., не е подал възражение в указания му от съда тридневен срок.

Съдът, като съобрази твърденията на молителите – ответници и след запознаване с доказателствата по делото и тези, приложени към молбите, намира за установено, следното:

С определение № 341/31.01.2013г., постановено по гр.д.№ 3503/2012г. на ВОС, ГО, Х състав, е допуснато обезпечение на исковете, предявени от А. Тенчен А. срещу П.Д.Д. за връщане на сумата от 20 000 евро, дадена без основание, евентуално срещу него и срещу Н.М.Д. за връщане по 10 000 евро, дадени на всеки от тях на неосъществено основание – прекратен, вунтуално развален предварителен договор от 30.11.2007г., чрез налагане на въбрана върху два недвижими имота, на основание чл.389 от ГПК, като въз основа на определението е издадена обезпечителна заповед от 31.01.2013г.

С решение № 20/16.02.2015г., постановено по в.гр.д.№ 575/2014г. по описа на ВАпС, недопуснато до касационно обжалване с определение № 814/23.06.2015г. по гр.д.№ 3100/2015г. на ВКС, ІV г.о., е обезсилено решение № 1083/14.07.2014г. по гр.д.№ 3503/2012г. на ВОС, ГО, Х състав, в частта, с която Н.М.Д. е осъдена на основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД да заплати на А.Т.А. сумата от 10 000 евро, получена без правно основание, като постановено по непредявен иск, е отменено същото решение, в частта, в която П.Д.Д. е осъден на основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД да заплати на А.Т.А. сумата от 10 000 евро, получена без правно основание и вместо него е постановено отхвърляне на иска с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД, предявен от А.Т.А. срещу П. Димиров Д., като П.Д.Д. и Н.М.Д. са осъдени, на основание чл.55 ал.1 пр.3 от ЗЗД, да заплатят на А.Т.А. сумите от по 10 000 евро, всеки един от тях, като получени на отпаднало основание – прекратен договор от 30.11.2007г., ведно със законната лихва, считано от завеждането на иска – 29.11.2012г., до окончателното изплащане на сумите.

На основание чл.404 т.1 от ГПК, въз основа на осъдителното въззивно решение, видно от извършеното отбелязване върху същото, са издадени два изпълнителни листа от 25.02.2015г. в полза на А.Т.А. срещу всеки един от ответниците по делото.

С определение № 106/21.04.2015г. по ч.гр.д.№ 2139/2015г. на ВКС, ІІ г.о. е спряно, на основание чл.282 ал.2 от ГПК, изпълнението на въззивното решение, в частта му, с която са осъдени П.Д.Д. и Н.М.Д. да заплатят на А.Т.А. по 10 000 евро всеки от тях, на основание чл.55 ал.1 пр.3 от ЗЗД, ведно със законната лихва от 29.11.2012г. до окончателното плащане.

С определение № 302/15.09.2015г., постановено по гр.д.№ 3100/2015г. на ВКС, ІV г.о., е освободено обезпечението от 19 558,30лв., която сума е преведена от П.Д.Д. на 14.04.2015г. по набирателната сметка на ВКС, като е разпоредено същата сума да бъде преведена по посочена в определението сметка на ЧСИ рег.№ 719 Станислава Янкова в „Първа инвестиционна банка“ АД, клон Варна, по изп.д.№ 20157190400252 и е освободено обезпечението от 19 558,30лв., която сума е преведена от Н.М.Д. на 14.04.2015г. по набирателната сметка на ВКС, като е разпоредено същата сума да бъде преведена по посочена в определението сметка на ЧСИ рег.№ 719 Станислава Янкова в „Първа инвестиционна банка“ АД, клон Варна, по изп.д.№ 20157190400251.

Съдът, като съобрази горното, намира, че молбата на ответниците за отмяна на допуснатото обезпечение следва да бъде оставена без уважение, поради следното:

Съгласно разпоредбата на чл.402 от ГПК допуснатото обезпечение може да се отмени ако вече не съществува причината, поради която е било допуснато или са налице условията на чл.398 ал.2 от ГПК.

Няма да е налице причината, поради която обезпечението е допуснато в случаите, когато нуждата от обезпечение е отпаднала, а именно: ако обезпеченият иск е отхвърлен с влязло в сила решение като неоснователен, ако производството по делото е прекратено поради недопустимост на иска или поради отказ или оттегляне на иска.

От доказателствата по делото е видно, че предявените искове са уважени с влязло в сила съдебно решение, подлежащо на принудително изпълнение, обезпечено именно с наложените обезпечителни мерки. Преведените суми от ВКС по сметка на ЧСИ са в размер единствено на главниците по уважените искове, а дължими, съгласно осъдителното въззивно решение, са и суми за лихви и разноски. Не се твърди и липсват доказателства, че сумите, представляващи дълга, за който се твърди, че е погасен, са преведени по сметка на ищеца по гр.дело № 3503/2012г. но ВОС, ГО, Х състав, като са налице и неприключени изпълнителни дела, при чието бъдещо прекратяване съдебният изпълнител следва да вдигне служебно наложените възбрани.

Предвид изложеното и доколкото с провеждането на принудителното изпълнение се цели удовлетворяване на уважените от съда искови претенции на ищеца по настоящото дело, а двете изпълнителни дела все още не са приключили, съдът счита, че молбата за отмяна на допуснатото обезпечение се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Воден от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл.402 от ГПК с вх.№ 11486/19.04.2016г. от Н.М.Д. и П.Д.Д. за отмяна на обезпечението, допуснато на основание чл.389 от ГПК с определение № 341/31.01.2013г. по гр.дело № 3503/2012г. по описа на ВОС, ГО, Х състав, по предявените от А.Т.А. срещу молителите искове.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски апелативен съд, в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                 ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: