О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ...................
гр. В., 30.08.2016г.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VII състав, в закрито
заседание, проведено на тридесети август през две хиляди и шестнадесета година,
в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
3503/2012г. по описа на ВОС, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.402 от ГПК.
Постъпила е
молба вх.№ 11486/19.04.2016г. от Н.М.Д. и П.Д.Д. за отмяна на обезпечението,
допуснато с определение № 341/31.01.2013г. по предявените от А.Т.А. срещу
молителите искове по чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД и при условията на евентуалност –
по чл.55 ал.1 пр.3 от ЗЗД.
В молбата се
излага, че исковите претенции срещу всеки от молителите за заплащане на
10 000 евро са били уважени с влязло в сила решение на съда, като всички
дължими на ищеца суми по изп.дело № 1058/2015г. на ЧСИ Станислава Янкова рег.№
719 са изплатени на ищеца по делото, удостоверено посредством представените
платежни нареждания от 13.04.2016г., справки за остатъка по дълга и покани за
доброволно изпълнение. Твърди се, че изпълнителните дела все още не са
прекратени, тъй като молителите са подали жалби срещу някои разноски в
изп.производство. Поддържа се, че вече не съществува причината, поради която по
делото е допуснато обезпечението.
С молба вх.№
17667/20.06.2016г. са представени удостоверения изх.№ 2331/17.06.2016г. и изх.№
2332/17.06.2016г. от ЧСИ Станислава Янкова, в които е отразено, че дългът е
погасен в пълен размер, а изп.дело не е приключено поради спор за размера на
адвокатското възнаграждение. С молба вх.№ 21883/04.08.2016г. молителите са
уточнили, че двете изп.дела все още не са прекратени, поради подадената жалба срещу част от разноските в
изп.производство – приложени са копия от определения по ч.гр.д.№ 575/2016г. и
по ч.гр.д.№ 1315/2016г., и двете по описа на ВОС, като се излага, че независимо
от жалбата тези суми са включените в размера на дълга и са заплатени от
молителите
Ищецът по
делото – А. Тенчен А., не е подал възражение в указания му от съда тридневен
срок.
Съдът, като
съобрази твърденията на молителите – ответници и след запознаване с
доказателствата по делото и тези, приложени към молбите, намира за установено,
следното:
С определение
№ 341/31.01.2013г., постановено по гр.д.№ 3503/2012г. на ВОС, ГО, Х състав, е
допуснато обезпечение на исковете, предявени от А. Тенчен А. срещу П.Д.Д. за
връщане на сумата от 20 000 евро, дадена без основание, евентуално срещу
него и срещу Н.М.Д. за връщане по 10 000 евро, дадени на всеки от тях на
неосъществено основание – прекратен, вунтуално развален предварителен договор
от 30.11.2007г., чрез налагане на въбрана върху два недвижими имота, на
основание чл.389 от ГПК, като въз основа на определението е издадена
обезпечителна заповед от 31.01.2013г.
С решение №
20/16.02.2015г., постановено по в.гр.д.№ 575/2014г. по описа на ВАпС,
недопуснато до касационно обжалване с определение № 814/23.06.2015г. по гр.д.№
3100/2015г. на ВКС, ІV г.о., е обезсилено решение № 1083/14.07.2014г. по гр.д.№
3503/2012г. на ВОС, ГО, Х състав, в частта, с която Н.М.Д. е осъдена на
основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД да заплати на А.Т.А. сумата от 10 000
евро, получена без правно основание, като постановено по непредявен иск, е
отменено същото решение, в частта, в която П.Д.Д. е осъден на основание чл.55
ал.1 пр.1 от ЗЗД да заплати на А.Т.А. сумата от 10 000 евро, получена без
правно основание и вместо него е постановено отхвърляне на иска с правно
основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД, предявен от А.Т.А. срещу П. Димиров Д., като П.Д.Д.
и Н.М.Д. са осъдени, на основание чл.55 ал.1 пр.3 от ЗЗД, да заплатят на А.Т.А.
сумите от по 10 000 евро, всеки един от тях, като получени на отпаднало
основание – прекратен договор от 30.11.2007г., ведно със законната лихва,
считано от завеждането на иска – 29.11.2012г., до окончателното изплащане на
сумите.
На основание
чл.404 т.1 от ГПК, въз основа на осъдителното въззивно решение, видно от
извършеното отбелязване върху същото, са издадени два изпълнителни листа от
25.02.2015г. в полза на А.Т.А. срещу всеки един от ответниците по делото.
С
определение № 106/21.04.2015г. по ч.гр.д.№ 2139/2015г. на ВКС, ІІ г.о. е спряно,
на основание чл.282 ал.2 от ГПК, изпълнението на въззивното решение, в частта
му, с която са осъдени П.Д.Д. и Н.М.Д. да заплатят на А.Т.А. по 10 000
евро всеки от тях, на основание чл.55 ал.1 пр.3 от ЗЗД, ведно със законната
лихва от 29.11.2012г. до окончателното плащане.
С
определение № 302/15.09.2015г., постановено по гр.д.№ 3100/2015г. на ВКС, ІV
г.о., е освободено обезпечението от 19 558,30лв., която сума е преведена
от П.Д.Д. на 14.04.2015г. по набирателната сметка на ВКС, като е разпоредено
същата сума да бъде преведена по посочена в определението сметка на ЧСИ рег.№
719 Станислава Янкова в „Първа инвестиционна банка“ АД, клон Варна, по изп.д.№
20157190400252 и е освободено обезпечението от 19 558,30лв., която сума е
преведена от Н.М.Д. на 14.04.2015г. по набирателната сметка на ВКС, като е
разпоредено същата сума да бъде преведена по посочена в определението сметка на
ЧСИ рег.№ 719 Станислава Янкова в „Първа инвестиционна банка“ АД, клон Варна,
по изп.д.№ 20157190400251.
Съдът, като
съобрази горното, намира, че молбата на ответниците за отмяна на допуснатото обезпечение
следва да бъде оставена без уважение, поради следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.402 от ГПК допуснатото обезпечение може да се отмени ако
вече не съществува причината, поради която е било допуснато или са налице
условията на чл.398 ал.2 от ГПК.
Няма да е
налице причината, поради която обезпечението е допуснато в случаите, когато
нуждата от обезпечение е отпаднала, а именно: ако обезпеченият иск е отхвърлен
с влязло в сила решение като неоснователен, ако производството по делото е
прекратено поради недопустимост на иска или поради отказ или оттегляне на иска.
От доказателствата
по делото е видно, че предявените искове са уважени с влязло в сила съдебно
решение, подлежащо на принудително изпълнение, обезпечено именно с наложените
обезпечителни мерки. Преведените суми от ВКС по сметка на ЧСИ са в размер
единствено на главниците по уважените искове, а дължими, съгласно осъдителното
въззивно решение, са и суми за лихви и разноски. Не се твърди и липсват
доказателства, че сумите, представляващи дълга, за който се твърди, че е
погасен, са преведени по сметка на ищеца по гр.дело № 3503/2012г. но ВОС, ГО, Х
състав, като са налице и неприключени изпълнителни дела, при чието бъдещо
прекратяване съдебният изпълнител следва да вдигне служебно наложените възбрани.
Предвид
изложеното и доколкото с провеждането на принудителното изпълнение се цели
удовлетворяване на уважените от съда искови претенции на ищеца по настоящото
дело, а двете изпълнителни дела все още не са приключили, съдът счита, че
молбата за отмяна на допуснатото обезпечение се явява неоснователна и следва да
бъде оставена без уважение.
Воден от
горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл.402 от ГПК с вх.№
11486/19.04.2016г. от Н.М.Д. и П.Д.Д. за отмяна на обезпечението, допуснато на
основание чл.389 от ГПК с определение № 341/31.01.2013г. по гр.дело №
3503/2012г. по описа на ВОС, ГО, Х състав, по предявените от А.Т.А. срещу
молителите искове.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски апелативен съд, в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: